Случаят Джем

Избрани произведения #4

by Вера Мутафчиева

“Интригата на книгата е доста проста: при смъртта на султан Мехмед II Завоевателя през 1481, властта естествено преминава в ръцете на сина му Баязид, който става султан под името Баязид II. Вторият му син, принц Джем, ерудиран, образован и опитен военен, подтикнат от спахиите и обкръжението си, оспорва тази власт и предлага на брат си да си поделят империята. Баязид отхвърля предложението и между двамата братя възниква безмилостна вражда. За Джем започва дълги години на странстване в изгнание. Подхвърлян от различните политически интереси на управляващите в Европа, заложник по неволя, разменна монета между Изтока и Запада, който се стреми да забави възхода на Изтока и дори да завземе отново Цариград, Джем спира в Сирия, Египет, Родос, Франция, Рим, където е задържан от папа Инокентий VIII, преди да бъде предаден на краля на Франция Шарл VIII. Умира в Неапол през 1495 г. при тайнствени обстоятелства.
Основното значение на този необичаен роман е в избрания ъгъл за водене на повествованието и новото за епохата послание. Романът е конструиран като съд на историята, пред който се явяват повече от десет преки свидетели на този случай, второстепенни герои от близкото обкръжение на Джем, като покровителствания от него поет Саади или леля му, но и исторически личности – великият везир Нишанджи Мехмед, д'Обюсон, велик магистър на родоските рицари, и много други.
Тази форма позволява постоянна съпоставка между минало и настояще, доколкото свидетелите, отдавна покойници, в повествователен план са разказвачи, които предлагат на читателя мнението си за историята, а гледната им точка (зад която стои авторът) става съвременна на тази на читателя (стоящ зад обръщението „вие” и в ролята на съдебен състав на въображаемия съд); по този начин се установява истински диалог между минало и настояще.

Genres: Historical Fiction, Fiction, Bulgarian Literature, Historical, Classics, Bulgaria, Audiobook

395 pages, Paperback

First published January 1, 1966

About the author

Вера Петрова Мутафчиева е български историк, специалист по османистика и история на България по време на Османската империя, академик на БАН (2004), доктор на историческите науки (1978), ст.н.с. I ст. (1980), с десетки научни публикации в България и чужбина. От 1961 г. публикува художествена проза — романи, повести, есета на историческа и съвременна тематика. Историческите ѝ романи са многократно преиздавани в България, преведени са на над 10 езика и са удостоени с множество български и международни награди. Автор е на сценария на най-гледания български филм „Хан Аспарух“ (1981). Носител e на орден „Стара планина“ — I степен (1999).

Reviews

[Metodi Markov · Rating 5 out of 5]

Още един прекрасно написан от Вера Мутафчиева исторически роман - увлекателен и даващ много информация за епохата, в която се развива историята му.

Цитат:

"Няма изкуство по-трудно и точно, по-неуловимо и опосредено, едновременно най-далечно и най-близко за човека като думите... Думите са нашата любов, мъка и награда."

[Велислав Върбанов · Rating 5 out of 5]

4.5 ⭐

„Случаят Джем“ е много хубав и стойностен исторически роман! В него правдоподобно и увлекателно е описана съдбата на Джем, който е втори син на Мехмед Завоевателя и след неуспешен опит да вземе властта в Османската империя отива в изгнание в различни европейски държави. Перипетиите на главния герой в жестокия свят на политическите интриги между империите са не само вълнуващи, но и доста поучителни... Вера Мутафчиева е познавала в детайли историческия период и изградила страшно любопитна и многопластова картина на въпросните събития. Майсторски разказаната от различни гледни точки история на Джем силно ме впечатли и със сигурност заслужава много повече популярност!





„Ако Джем беше отнесъл тази победа със сила, той не би тържествувал така. Джем искаше да се налага с името си, с мълвата за своята изключителност.“


„Знаех, нищо не дразнеше слуха на Джем повече от ония истини, които се наричат прости. За него те бяха не прости, а животински, все му се струваше, че човешката истина трябва да бъде именно сложна.“


„Може и да е вярно, Саади, че съм половина техен — чужда ми е нашата безогледна жестокост, низките ни средства в името на велика цел. Може и да съм по малко христянин, без да го зная, Саади?
„Не си! — исках да му кажа. — Ти не си нито наш, нито техен. Поетът е винаги ничий и принадлежи само към вечното, велико и слабо семейство на поетите. Не на земята е нашата родина, Джем — исках да му кажа, — тук ние все ще бъдем изгнаници…“

[Viktor Stoyanov · Rating 5 out of 5]

Когато един човек се превърне в име, в легенда, за да изгуби правото да бъде човек.
Напълно разбирам защо Анджела Родел е решила да преведе именно тази книга. Тя не е в частност за България, нито е толкова за Османската Империя, донякъде е за нравите, порядките и политиките в края на XV век, но и това не е основното.
Джем мога да оприлича на едно животно в клетка в зоопарк, което е отишло в зоопарка, бягайки от сигурната смърт по законите на джунглата. И от там започват истинските му беди. Той вече не принадлежи на себе си. Не е роб, защото не работи, той е име, което работи за едни или други интереси.
Същината е за избора между две злини, едната облечена в мечти, другата в почти сигурна смърт. И накрая ще останем с чувството, че може би Джем трябваше да избере смъртта навреме, но как можем да го кажем като съдници през призмата на изминалите векове?
Конструкцията на романа е много актуална - под формата на "свидетелства" на участниците в събитията и това прави разказа толкова жив, колкото въобще може да бъде. Може би по-жив, отколкото е изглеждал тогава на самите ония участници.
Политическите сплетни и интриги са едно - тях ние смело и убедено предполагаме. Вероятно с голяма доза основание. Човешките взаимоотношения толкова назад във времето за по-интересни за читателя. Тях Вера Мутафчиева ни разказва с вещина на свидетел и прямотата на човеколюбец.

Прочетете. Не само, защото сега ще стане модерно покрай превода. Книгата е истински позабравен бисер.

[Emiliya Bozhilova · Rating 4 out of 5]

Непоносимата тежест на живота, използван и контролиран с лека ръка от по-силните на деня като политическа разменна монета, подмятана и дънчаща в лъскав затвор. Един от най-силните трагични образи на Мутафчиева.

[Ian · Rating 5 out of 5]

Well, color me intimidated by my lack of knowledge involving any 15th Century meddlings between the Ottoman Empire and Europe before delving into this first-class legroom of a novel, but those fears were instantly subverted by the lazy river flow of Mutafchieva’s laid-back, passionate, storytelling savviness. A series of historical characters “take the stand” explaining their roles in the Case of Cem, Mehmed the Conqueror’s favorite son and Europe’s favorite hot potato bargaining chip of the day. Though on trial (of a sort), no one claims to be innocent; in fact all seem to offer up their own notorious tales in a “hey, I’m dead, so I got nothing to lose” sort of way, adding humor and creative interpretation to the other tray of my previously mentioned intimidation scale. The only one not present for questioning is Cem, our tossed-around prisoner-slash-esteemed-guest of the in-fightiest league of extortionist gentlemen, but his story’s the large novelty needle sticking out of this book’s little haystack.

[Yoana · Rating 4 out of 5]

Интересно явление - беше ми скучно през повечето време, но в крайна сметка много ми хареса и я затворих с чувство за удовлетвореност и насищане. Един от многото примери за това, че литературата и общуването с нея не е просто приятно прекарване. Нямам психическа енергия обаче да обяснявам какво имам предвид

Само ще добавя, че личи, когато жена пише - в тази мъжка история има жени, няколко интересни и различни жени, които не са просто черупки, които героят пълни със съдържание. Спокойното и естествено описание на хомосексуална връзка пък разкрива уверения учен, познавач в своята област, за когото в света на познанието няма място за предразсъдъци, срамливост и еснафски притеснения.

[Alex O'Connor · Rating 5 out of 5]

Utterly tragic yet such a pleasure to read

[Deni · Rating 5 out of 5]

Тегобата в безумието на човешкото съществуване, побрана в 500 страници.

[Svetla Peicheva · Rating 4 out of 5]

Както и казаха всики хора, които ме видяха да чета тази книга- прекрасна е, наистина!
Самата книга е комбинация от повече от един жанр и не очаквайте от нея само сухата историческа материя. Това беше една от изненадите за мен- дълбочината, до която се стигаше и разсъжденията, които се виждаха измежду страниците. Освен това, самата композиция беше нещо, което не бях срещала до сега, където и да било. Историята беше разказана от толкова много гледни точки и все пак нито веднъж не бях объркана. Всеки един от разказвачите беше истински и различен, което е другата причина да харесвам романа- героите. Всички са психологизирани, което вероятно е любимата ми част. Харесах как успява да ги представи толкова истински, силни, мислещи.
Единственият ми проблем може би беше със стила,но това може да си очаква от исторически роман.
"Случаят Джем" успя да ме накара да се замисля, да се разчувствам, да заобичам , да науча и всичко това само в 400 страници.

[Димитър Тодоров · Rating 4 out of 5]

Как не съм я открил тая класика на баба Вера по-рано. Рядко съм чел толкова безнационалнопристрастно и безидиологическипристрастно историческо повествование. Неслучайно е преведно на сума ти езици, включително турски, руски, полски, немски. Хем е увлекателно, хем е познавателно, хем е интересно!
(Претория, Южна Африка, 14.12.2002)

[Атанас Илиев · Rating 4 out of 5]

... красив език от титаничната проф. Вера Мутафчиева, романтична история за съдбата на един султан, който никога не успява да влезе във фактическа професионална реализация на това за което е роден... Един поет/сподвижник/приятел/слуга на Джем султан... Всичко това, гарнирано обилно с политически интриги и една голяма любов... по загубеното време. Знаех сюжета на историята, знаех историческата съдба на Джем султан, но това по никакъв начин не ми попречи да се насладя в пълна степен на историята. Препоръчвам на всеки, който иска да почете/послуша красива проза от автор, който е безспорен ерудит по темата/епохата!

[bookstories_travels🪐 · Rating 3 out of 5]

Y otro #masacritica que cae cortesía de Babelio. Muchas gracias a la plataforma y al sello editorial Automática por el envío del ejemplar y por darme la oportunidad de conocer un episodio de la historia medieval del que no tenía ni idea. Turquía es un país que culturalmente me fascina, y Estambul, una de mis ciudades favoritas. Pero reconozco que sé muy poquito de su historia, y que realmente en lo que mejor me manejo es en los acontecimientos del siglo XX con Atatürk y el famoso despertar turco. Y lo mismo puede decirse de los Balcanes. Es por eso que elegí en la última convocatoria de #masacritica, entre otros muchos libros, "El Caso Cem", ya que, como os he dicho más arriba, presentaba una parte de la narrativa turca que no me sonaba de nada y que de inmediato captó mi atención. Y desde luego la lectura ha sido de lo más interesante. Aunque al mismo tiempo haya generado en mí sentimientos muy, muy contradictorios.

Pero vayamos por partes.

Año 1481. Mehmed el Conquistador, señor del Imperio otomano, fallece inesperadamente en uno de sus campamentos militares. Enseguida empiezan a girar los engranajes de un reloj insondable mientras comienza la lucha por quién será su heredero: su hijo mayor, Bayezid, o el más joven y el preferido de su padre, el soñador y encantador poeta Cem. Pronto, la suerte, la habilidad y el destino se inclinarán por Bayezid, obligando a Cem a partir al exilio y ponerse en manos de las diferentes potencias europeas, que le convertirán en un peón en la pugna por el poder entre Oriente y Occidente, hasta que tan solo quede el nombre de Cem Sultán y el peso que puede tener en el Gran Juego. Independientemente de que eso suponga matar al hombre que lo porta.

Si tuviera que definir el libro "El Caso Cem", hablaría de él como una muñeca matrioshka. A medida que vas leyendo te encuentras con que su autora, la búlgara Vera Mutafchíeva, nos va presentando una suerte de primorosa figura que a su vez envuelve a otra más. De forma que en este texto te encontrarás con diferentes capas de la Europa del siglo XV y las complejidades de esta época. Para empezar, nos toparemos con un Imperio otomano en expansión que, bajo el amparo de Mehmed el Conquistador, se ha convertido en un actor a tener en cuenta para las potencias occidentales, a las cuales sus ansias expansionistas amenazan seriamente. Y esta es tan solo la cara exterior de un dominio forjado a fuego y sangre, que en su interior es tan crudo y ambicioso que impide que haya cualquier tipo de duda o disputa sobre los derechos dinásticos de quien se sienta en su trono. De ahí que dos hermanastros deban luchar a muerte, ya no solo por el mando, sino por su propia supervivencia. Un auténtico juego de tronos en potencia en el que «o ganas o mueres», que diría Cersei Lannister. Y esto nos llevará a la cuestión del enfrentamiento entre Europa y Asia, a las disputas territoriales entre dos mundos condenados a chocar entre sí. Uno de los elementos más importantes de la novela (hasta el punto de ser uno de sus ejes emocionales y argumentales) son las diferencias y luchas entre Oriente y Occidente y, sobre todo, la manera en que Mutafchíeva, historiadora especializada en el mundo otomano, da voz a una parte de la historia que los europeos, en nuestro egocentrismo y firme creencia en nuestra supremacía, hemos silenciado o despreciado.

Por consiguiente, nos encontramos con un ámbito oriental que escapa de cualquier prejuicio por parte del hombre blanco para reivindicar su autonomía, su propia personalidad y su peso histórico y social; para recordarnos que, aunque haya ideas y conceptos que puedan ser, incluso en el siglo XXI, incomprensibles para los europeos, eso no les quita importancia o validez, cuando, de hecho, en muchas cosas, los orientales daban muchas vueltas a la estricta y religiosa sociedad europea. Mutafchíeva nos recuerda la otra cara de la moneda y la manera en que un mismo acontecimiento siempre tiene dos versiones, las cuales se deben tener en cuenta para hacer cualquier tipo de juicio. De hecho, es muy significativo uno de los datos biográficos sobre Vera Mutafchíeva que nos cuenta en el prólogo María Vútova, traductora, intérprete y antropóloga búlgara que ha sido la encargada de verter al español esta obra por primera vez. Y es que una ingente cantidad de archivos turcos llegó a la Universidad de Sofía desde los sótanos de la mezquita de Santa Sofía, en los cuales estaba consignada prácticamente toda la historia del Imperio otomano. La revolución de Atatürk, deseosa de llevar a Turquía por unos nuevos cauces más modernos, había decidido hacer tabula rasa respecto al pasado y deshacerse de todo ese importante legado conservado en gran cantidad de láminas de papel fabricadas en algodón, que se habían vendido a un empresario suizo dedicado a la fabricación de papel como material para reciclar. Por suerte, el Estado búlgaro pudo hacerse con estos documentos que muchos estudiantes empezaron a inspeccionar y estudiar apenas se pusieron a buen recaudo en Bulgaria. Uno de estos estudiantes fue la joven Vera Mutafchíeva, quien, por lo visto, no pudo escapar a la llamada de la historia: justo la única carrera que no quería ejercer al ser ella misma hija de historiadores. Una anécdota que resulta un auténtico jarro de agua fría cuando entiendes la manera en que no solo el pasado otomano y bizantino ha llegado a ser despreciado, ya que esto también puede extrapolarse a los restos documentales y artísticos de cualquier sociedad y cultura del mundo en cualquier época, que tantas veces se han ignorado.

Lo que no ha cambiado desde el siglo XV (e incluso antes) es la importancia de la diplomacia internacional con sus choques, alianzas interesadas y volátiles, y la terrible voracidad de las ambiciones humanas. Vera Mutafchíeva pone a disposición de una novela histórica (que a ratos nos cuenta hechos e información históricamente exactos, pero que cuando es menester se vale de sucesos y personajes ficticios) todos sus conocimientos como investigadora para mostrarnos una mirada lúcida y exacta de las complejidades del mundo en el siglo XV, con todas sus bifurcaciones y complicaciones. Y así, con una prosa intimista, pero a la vez directa, y un ritmo narrativo suave, sutil y lento, va desentrañando todos los vericuetos y laberintos de un mundo grande, difícil de entender en muchos momentos, pero no por ello menos fascinante; un escenario cruel que era un mar cambiante, que bebía de muchos ríos al son de las luchas entre naciones y de sus propios intereses egoístas. Y es en ese juego político, entre las fauces de la incomprensión religiosa usada como arma arrojadiza cuando conviene, la avaricia económica y la cruenta depravación política, donde quedará atrapada la figura de Cem Sultán.
Como ya os he dicho antes, yo no sabía nada de este episodio de la crónica turca. Por eso, "El Caso Cem" ha sido mi carta de presentación con una figura histórica que, visto lo visto, debió de ser increíblemente relevante en la Europa y Asia del momento, y ya no solo a nivel político, sino también a nivel literario y humanístico. Me ha resultado de lo más sorprendente ya no solo mientras estaba leyendo el libro, sino buceando un poco en Internet, el darme cuenta cuenta de la importancia que tuvo el aspirante a sultán sobre el que se vertebra toda la novela, ya no solo en la política de su época, también a nivel cultural. Y por eso choca más la poquísima información que hay sobre él, por lo menos en la red, y te hace preguntarte cómo es posible que teniendo en cuenta la cantidad de tinta y papel que se debió gastar en su momento en torno a su persona, ahora se ha prácticamente un desconocido para el gran público. De ahí que se agradezca que en 1967 Mutafchíeva se tomase la molestia de resucitar esta biografía maldita, la de un príncipe que fue objeto de numerosas baladas, poemas y novelas durante mucho tiempo antes de caer en el olvido.

Exactamente igual que lo que pasó con él en vida. La historia de Cem Sultán es la de una trayectoria trágica en la que se dan de la mano un destino cruel en pos del mayor poder de su época, que contiene todos los ingredientes para convertirse en una de esas epopeyas que rompen el corazón a generaciones de lectores. Por eso mismo, por lo triste e incluso patético que resulta todo lo que envuelve a Cem, es imposible no sentir cómo la pena va creciendo a medida que vas leyendo este libro, por lo intimista y duro que resulta lo que le va pasando a un protagonista que nunca hablará, al que solo conoceremos a través de testimonios parciales o secundarios. Todos los acontecimientos que se cuentan en esta lectura están narrados desde los diferentes puntos de vista de aquellos que fueron testigos de esos años o tuvieron una participación directa en los mismos. Así, de la misma manera en que la historia hace juicios de valor sobre los actos de personas fallecidas hace siglos, estos personajes son llamados desde la ultratumba para comparecer en el denominado Caso Cem: en el efímero auge y la colosal caída de un príncipe que, durante unos pocos días, lo tuvo todo, incluso un futuro prometedor, pero que paulatinamente fue despojado de todo hasta quedar convertido en una marioneta vacía y caída en desgracia. Conoceremos cómo poco a poco, a lo largo de 13 años, se forjó el asesinato emocional, humano y físico de un único hombre en pos de intereses políticos, religiosos e incluso personales. Resulta muy interesante la manera en que Vera Mutafchíeva maneja las diferentes narraciones, cómo por medio de sus palabras cada uno de los personajes (algunos reales, otros ficticios) desentraña su personalidad, sus sentimientos y opiniones dentro del caso, manteniendo todos y cada uno de ellos su propia e individual voz. Y destaca la forma en que la autora compone un fresco histórico y humano en el que ninguno de estos narradores puede aducir inocencia respecto a un Cem Sultán al que poco a poco arrebatan sus ilusiones y sus esperanzas. Y eso ahonda en lo trágico de su periplo vital, que para el provecho de muchos quedará trágicamente en suspenso hasta su extinción total.

Cuenta la traductora también en el prólogo que mucho de lo que aparece en "El Caso Cem" se relaciona con la propia vida de Vera Mutafchíeva, cuyo hermano terminó exiliándose de la Bulgaria socialista, con todo lo que eso supuso para los familiares que dejó atrás en el país. Estas páginas iniciales del texto cuentan la rabia que la marcha y huida de su hermano dejó en la autora, la cual poco a poco fue tornándose en compasión hacia el hombre obligado a exiliarse y a dejar para siempre su patria y todo lo que amaba. Así, "El Caso Cem" no solo nos transporta a un episodio pretérito de la historia; también nos habla de la Bulgaria de la época en que fue escrita la novela y se convierte, de una forma sutil y soterrada, en una crítica hacia un gobierno dictatorial que, al igual que cualquier poder terrenal medieval, controlaba sin piedad a sus súbditos y se valía de cualquier medio para conseguir sus aspiraciones, aplastara a quien aplastara. Y ese es uno de los aspectos que más interesantes me han parecido de una lectura de la que, cuando la empecé, estaba convencida de que iba a ser bastante densa tanto en contenido como en forma. En ese sentido, tengo que admitir que me ha sorprendido muy gratamente descubrir que la prosa de la autora era bastante clara, pese a lo lento de su ritmo y al detalle que pone en explicar todos los entresijos de la política y la sociedad del siglo XV.

Sin embargo, pese a todo lo bueno que tiene este libro, que yo misma admito que no es poco, tampoco siento que haya terminado de conectar plenamente con su lectura. Si os soy sincera, las primeras páginas de "El Caso Cem" me cautivaron totalmente. Pero a medida que fue desarrollándose la lectura, esta empezó a ser muy cansada y monótona para mi gusto. Es un libro que soy la primera en reconocer que tiene muchísimas cosas que me llaman la atención y que pueden gustarme, que me parece muy interesante y del que valoro mucho el desarrollo de sus personajes por medio de sus testimonios. Pero, a la vez, ha tenido algo con lo que no he terminado de conectar. Por un lado, creo que se debe a que este tipo de narrativa, aunque poderosa a su manera, me ha dejado al final muy fría. Y por otro, y eso va en mi descargo, siento que muchos puntos la narración es demasiado repetitiva, que la autora nos dice muchas veces los mismos, datos que ya sabíamos, ralentizando demasiado con ello la lectura. Y a todo esto hay que sumar que siento que estoy en un momento vital en el que lo que busco son novelas más ágiles de leer, en las que pasen más cosas y el argumento tenga más peso. La propuesta de Vera Mutafchíeva obliga, lo quieras tú o no, a ir lentamente, a dedicarle tiempo a su lectura. La autora se toma su tiempo para narrar y, para bien o para mal, arrastra a esta dinámica al lector. Quizás en otro momento en el que hubiera tenido la cabeza más despejada, o no hubiera alternado esta lectura con otras también muy densas, hubiera disfrutado de "El Caso Cem" como realmente creo que se merece. Porque, desde luego, en cuanto a calidad me ha parecido estupendo, con el añadido de que con él he aprendido mucho, que es algo que valoro infinitamente. Pero a veces los libros no nos llegan en el momento apropiado, o nos llegan en un momento en que no podemos valorarlos como se merece. Me da entre pena y rabia que haya pasado esto. Así que quizás en un futuro vuelva a darle una oportunidad a esta novela, porque creo que dentro de unos años la disfrutaré incluso más.

[Melisende · Rating 4 out of 5]

Cem was far from being a distant figure - having come across him in my readings on the Ottoman Empire (a fascinating lesson in the art of political survival) and other historical tomes where he has featured during his exile, not least as a "guest" of the Hospitallers on Rhodes and of the Borgia Pope in Rome. Even in death, Cem still provided to be worthy of bargaining.

This is quite a lengthy read but I would say one that is not overly cumbersome - take your time and enjoy the story.

A new reader to this period may find this style a bit more user-friendly as opposed to diving head first into Ottoman politics and history (which is quite the fascination).

Read more here @ Melisende's Library

[Teodora · Rating 4 out of 5]

Реална оценка: 3.75 звезди!
Тази книга бе феномен - едновременно завладяваща, но и почти скучна на моменти... И все пак, съдбата на Джем султан силно ме заинтригува, а тази на Саади, заедно с неговите терзания - още повече. Доста интересен роман, особено откъм тема и начин на поднасяне!

[Bojana · Rating 5 out of 5]

this is probably one of the top three books i've read this year, if not the best one. history component was amazing, pace and style impeccable.

[Sabina Rois · Rating 5 out of 5]

Не знам и дали ще ми стигне мащаба на моя собствен речник, за да опиша колко силно въздействаща е тази книга, пропита с толкова много драматична красота и тъжни истини, и с колко по-разбито сърце ме оставяше всяка нейна следваща страница. Това е втората книга на Вера Мутафчиева, която чета. Първата, „Предречено от Пагане“, обикнах не по-малко, но там финалът е по-скоро триумфален. В „Случаят Джем“ обречеността е ясна от самото начало. И пак те разпилява на парчета накрая.

Книгата е история на османския принц Джем, неговия неуспешен бунт срещу брат му Баязид и последвалото му изгнание в Европа. Няма да разказвам в детайли, това са исторически факти, за които всеки може да намери информация онлайн. Бях изненадана от похвата, с който авторката ни разказва прочита си на тази история. Мислех, че свидетелските показания от различни герои ще направят сюжета накъсан и труден за емоционално проследяване. Но идеята ѝ е изпълнена по брилянтен, за мен, начин. Също трябва да призная на Вера Мутафчиева безкрайната смелост през 60-те години на миналия век, и то по време на един по-строг политически режим, да описва една все още силно отричана по нашите ширини любов. В главите от гледната точка на поета Саади той многократно заявява своите силни чувства към Джем, а че Джем може би понякога им е отвръщал, е по-скоро загатнато. Авторката не подхожда към тази любов, търсейки пошлост или евтина сензация. Напротив, тя се обръща към възвишеността на едни такива чвуства, към възхищението пред харизмата на нечия личност, към споделените светоглед и стремеж към красота, и справедливост. Но въпреки моя пресантимант към тази част на сюжета, това не е основното в тази книга.

Вера Мутафчиева е изключителна в описването на обаятелни мъже, към които читателят не може да остане безразличен. Неусетно се опиваш заедно с останалите герои на романа от пленителния образ на Джем, чийто изказ, движения и стремежи са били като слънце за обкръжените му. И всичко това, за да видим как неговата същност малко по малко умира, малко по малко се разпада, докато се превърне в нещо напълно различно в края. С всеки нов удар по свободата на Джем той губи по малко от своята човечност и ти се молиш нещо, някой, да върне този мъж към първоначалния му, прелестен образ. Но тази метаморфоза обикновено е необратима. Накрая на романа плачех не за неосъществената мечта на Джем да се превърне в легендарен владетел, на каквото неоспоримо отговаря потенциалът му. Плачех за загубата на нещо, започнало толкова чисто, с толкова усет към прелестите на света, но потъпкано от вечната жажда за власт и богатство. Жажда, заради която европейските държави използват Джем като трофей, вместо като символ на обединение в опита им да пропъдят една нарастваща в силата си империя, която застрашава континента им.

Но дори когато Джем е вече само гротескно отражение на предишното си великолепие, не можах да почувствам в сърцето си отвращение към него. Само сподавена мъка, че човечеството по-често унищожава красотата си, вместо да ѝ отдаде възхищение.

[Kiril · Rating 5 out of 5]

Посегнах към тази книга случайно. Някъде прочетох, че едно най-добрите неща написани от Вера М. и тъй-като не съм чел нищо от нея реших да започна с тази книга. Да си призная, нищо не знаех за тази история от 15ти век и султан Джем. Още след първите 50 страници прочетох всичко в интернет за Мехмед Завоевателя и неговите синове Баязид и Джем. С две думи страшно съм впечатлен. Историческата действителност е предадена с изключително умение. Сюжетът в който героите говорят от онзи свят е уникален. Но най -вече искам да подчертая съвсем различната светлина, която хвърля върху Османска Турция и нравите от това време. Идеята, че Западна Европа е щастлива от загиването на Византия , която е била по-напред във всичко просто ме шокира. Сравненията между нравите в християнския свят и мюсюлмание е толкова впечатляващо, че в един момент разбираш, че всъщност Османска Турция е била носител на прогреса. Алчността, раздробеността и не добрите нрави в Европа те карат да си кажеш, че възходът на османската империя е бил напълно заслужен. Изключителна книга!

[Zara · Rating 5 out of 5]

My gosh this book was perfection.

RTC.

[Steve Kimmins · Rating 4 out of 5]

A must for historical fiction readers, I think. It covers a rare scenario (at least from my historical fiction reading) of the interactions between the Ottoman Empire and Europe at the end of the Middle Ages (a generation after the fall of Constantinople). The story of a younger but favoured son, Cem Sultan, and his rivalry with an older brother for the Ottoman throne after the unexpected death of his father, Mehmed II, the Conqueror.
It might seem like a typical historical story about siblings battling for power but that’s almost secondary to the tale told here. Indeed, it’s the way the story is told that grabs hold of you.

Cem does have an unusual life. He’s quickly unsuccessful in his first ambition for power, and most of the story concerns his exile, initially in rival Muslim countries to the Ottoman Empire, but soon in Christian dominated locations scattered around the Mediterranean. He slowly changes from someone still with potential dynastic ambition to merely a ‘gaming piece’ manipulated by other players in medieval power games; often changing hands for money, and only slowly realising that he’s evolved from someone being protected from his now powerful brother to someone being imprisoned for ulterior motives. As far as my background reading tells me this fictional account is heavily based upon his actual life.
You never hear directly from Cem, but each chapter is presented by someone involved in the story; some companions or supporters, some rivals or opponents, some just remotely involved in the intrigues around him.
It’s a somewhat sad story. An initially bold brave young man, with poetic and artistic aspects alongside his martial training. But somehow just with a potential that he’s never strong enough to realise. And a loss of control on his own direction in life as the story progresses.

The prose is excellent. Whether that’s primarily due to the original author (written in Bulgarian) or the English translator is unclear (probably the original inspired the translator) but it was a fine read anyway.
It is very much for those interested in historical fiction. Despite the clever writing style, with a chapter given to different participants, each character usually gives a fairly detached forensic analysis of the events they’ve played a part in, excepting the several chapters by his closest friend and companion, a poet (which are the best). It’s informative on the complex politics of this time and place - rivalries and wars between the Islamic regimes involved, conflicts between the Christian powers involved (often led by a pope!), and the conflicts between the (then) expanding Ottomans and adjacent Christians. Indeed, the Balkans were, for some centuries, part of the Islamic Ottoman Empire so the Bulgarian author was probably very familiar with the historical background. The pursuit of power is usually more important than the religious affiliations.

Enjoyed the quality of the writing and the introduction to the little known, for me, historical background. Solid 4*.

[Jethro Tull · Rating 4 out of 5]

Fascinantan roman o Džem sultanu, povijesnoj figuri s kojom se pozabavio i IvoAndrić u romanu "Prokleta avlija". Nakon iznenadne smrti sultana Mehmeda II. Osvajača njegova dva sina, Bajazit i Džem, aspiriraju na prijestolje. U vojnom sukobu pobjeđuje stariji Bajazit, a Džem se sklanja na Rodos pod zaštitu Reda ivanovaca. Bajazit se boji da se Džem ne bi jednog dana stavio na čelo križarske vojne pa plaća veliku sumu dukata samo da se njegova brata drži podalje od Osmanskog carstva. Džem postaje zarobljenik zapadnih sila i moneta za potkusurivanje u sukobu istoka i zapada. Tragična figura svjetske povijesti.

[Miki]

Now I'm heartbroken because both Cem and Saadi are gone and the book is done. I'm SO happy I own this book because I'm going to reread it! By far the best book from the Republic of Consciousness Prize that I've read so far. The only one left that I want to read is Lesser Ruins. Let's see what happens!

[Physical book, purchased from Chapters Indigo]

[Kathryn · Rating 5 out of 5]

This was so good. More than just a fictional recount of real historical events, this is a beautiful and heartbreaking commentary on identity, homeland, and what it means to lose them.

[Adelais · Rating 5 out of 5]

Коли я читаю такі книжки, то вчергове думаю, що треба вже якось скооперуватися та заснувати видавництво спеціально для історичних романів та нонфікшену. Бо стільки крутого пропадає, а я всіх мов не знаю.
Молодший син Мехмета Фатіха програє у битві за трон і втікає спочатку бунтувати на краях Оттоманської імперії, а потім мандрувати за підтримкою серед європейських державців. З ним його вірний придворний Сааді, на шляху від зустрічає купу людей, які тепер після смерті розказують ніби на суді, що таке був Джем і як вони приклалися до його життя і загибелі. Родоські лицарі ще ті жуки, єгипетського султана шкода, бо він добрий (ну майже) і втомлений від цих ігрищ, стара тітонька старається помирити, та куди там, а юній французькій дворянці викручують руки, щоб спокушала Джема (і власне для неї це обертається хоч трохи розрадою перед замуровуванням у монастир). Надзвичайна книжка, не відпускає, поки не дочитаєш.
А, і Сааді закоханий у Джема, тільки до мене цей очевидний факт допер аж наприкінці.

[Vasil]

Забележителна книга, която можеше да си остане просто едно стотици пъти прочитано и подминавано заглавие в бабината библиотека, ако не беше новината за издаването на английски език и последвалата я скоро информация, че ще има ново издание (на "Жанет 45", ако правилно помня.

Историята оживява в художествена форма в един от най-оригиналните формати, които съм виждал в българската литература: под формата на свидетелства от отдавна загинали мъже и жени, оказали се замесени в т.нар. случай "Джем". Самият Джем не свидетелства – той присъства в разказа за живота си само през очите на другите, някои верни другари и любовници, други – врагове и завистници със свои собствени интереси. Разказът намира отличната хармония между съкровено и делово, описание и тълкувание, факт и философия.

Чувствах се почти все едно чета Дюма, макар и с по-малко действие. Този прочит ме насочва обратно към българската литература, която съм поизоставил.

[Borislava · Rating 5 out of 5]

A book that is not written by a Bulgarian woman prose writer. A book that is not telling about a sultan. A book that is published during the communistic regime in Bulgaria. A book that brings to our minds that we are humans first and then someone's children, friends, rulers. This book is a great step in the Bulgarian literature - on the one hand, it crosses the stone Bulgarian-Turkish cultural border, it crosses the time and it shows new kind of conflict - the conflict between South-East Europe (also known as the Balkans) and Catholic Europe. And the visualisation of that is the son of a Serbian princess and an Ottoman sultan, but not an "ordinary" sultan - Sultan Mehmet Fatih. This novel has the aroma of the Middle-East and the gracefulness of the French court. And the cruelty of the ancient times and the covertness of the Dark Ages. Read it!

[Nelly Jekova · Rating 4 out of 5]

Всички съдбоносни предели в човешкия живот са все така коварно неразличими.

Знаех, нищо не дразнеше слуха на Джем повече от ония истини, които се наричат прости. За него тя бяха не прости, а животински, все му се струваше, че човешката истина трябва да бъде именно сложна.

Само човек, узнал за света, каквото може да се узнае през един човешки живот, изстива така. Това е хладът на смъртта, защото знаещият умира преди смъртта си.

... ние повече или по-малко се храним с думи; в мълчанието - било то тежко от нежност - доживява всяка обич.

... човек може да даде на човека много, страшно много, неимоверно и непосилно много. Но не съвсем всичко.

[Radu Mârza · Rating 4 out of 5]

There is a Romanian edition ”Cazul Djem”. Traducere din limba bulgară de Constantin Velichi. București, Ed. Univers, 1972, 413 p.

[Paul Fulcher · Rating 3 out of 5]

Shortlisted for the 2024 Republic of Consciousness Prize, United States and Canada

The Case of Cem (2024) is Angela Rodel's translation of the 1967 Bulgarian novel Случаят Джем by Вера Мутафчиева (Vera Mutafchieva), a historian of the Ottoman empire as well as a novelist.

In her translator's note (reproduced at Lithub) Rodel explains how she came across the original novel and comments, referring to the man she married in Bulgaria:

"This particular wooden flute player was also a poet who introduced me to another divine chorus of Bulgarian voices: the vibrant, turn-of-the-millennium literary scene. Poetry was the dominant genre at the time, and the explosion of post-socialist literary experimentation found its expression in avant-garde performances.

Yet as a reader I have always been a fan of novels—the fatter and more historical, the better. My idea of a perfect afternoon is to curl up with a tome of Iris Murdoch, Robertson Davies, or Dostoevsky. I asked my then-husband for recommendations of classic Bulgarian novels. He thought for a moment, then said: The Case of Cem."

As a reader of novels, the slimmer, and the more avant-garde and the less historical, the better for me, and while this is more than genre historical fiction, at 560 pages which is mostly exactly that, it's ultimately not really for me.

The Case of Cem is based around the story of Cem Sultan, third son of Sultan Mehmed II. When his father died, in May 1481, Cem, aged 21, suggested dividing the Ottoman Empire with his elder half-brother Bayezid (12 years older). But when Bayezid rejected the proposal - saying the Ottoman Empire is a bride and can only choose one bridegroom - and defeated Cem's troops in battle, Cem fled into exile, coming under the protection of, in succession, the Mamluks in Cairo, the Knights Hospitaller of St. John on the island of Rhodes, and the Pope, and becoming something of a political pawn in the disputes over the Eastern lands of the European empires and the Westward expansion of the Ottomans. He died in 1495.

Without a doubt, the papacy wanted me to take the lead in the case of Cem until the situation became clear and its advantages guaranteed. Only then would Sixtus IV recall that he alone governed the fortunes of Christianity, and he would remind us that Cem Sultan could not stay under the control of the Order, since that Order was subordinate to the pope. (In the interest of fairness, I must note that in his letter, Sixtus IV for the first time called the mess around Cem Sultan a "case," and with that, he showed he was not as hopeless as I had thought.)

The first to refer to Cem's situation as a 'case' was Pope Sixtus IV (who gave his name to the Sistine Chapel, completed as the events of this novel begin), in a letter to Pierre d'Aubusson, Grand Master of the Knights of Saint John in Rhodes, and who is quoted above.

The novel is a re-telling of the story but told in the style of a court case, or perhaps more an inquest, with testimony from those involved, the verdict to be given by history. The novel's organising principle is that this testimony is being given to someone in the modern present day (the reader? the author? historians?) - the speakers know how events were later received, and of each other's commentary. So in the first piece from the Grand Vizier Karamani Mehmed Pasha, who was first to learn of Mehmed II's death and who set in motion the dispute over the succession, he interrupts his narrative to address the modern judge and jury:

I recall being surprised that day had not yet broken. The short time between the peik's news and his death had seemed like hours to me. I looked around. The camp was sleeping. Good thing it's asleep, I thought. The tents were staked one after another in the distance, as far as the eye could see. Two hundred thousand men-gathered from Serbia to Persia, some followers of the true faith, others not, mobilized of their own free will or by force-had hurried to steal a final hour of sleep before the campaign. Yes, rumor had it that we would march today of all days.

Where to, you ask? I don't know, and clearly you don't either — in the intervening five hundred years you have not managed to learn where exactly the Conqueror had planned to lead his troops on that morning, which he did not live to see. I notice that this blank spot in your knowledge irritates you. But we were used to it, uncertainty did not alarm us, because the great Sultan Mehmed II always found his way through it. The man whose battle luck never deserted him.

Blurbs are in the news this weekend due to Simon & Schuster US's decision to no longer request authors to solicit them. Perhaps inevitably for a book translated by Rodel from Bulgarian there is a fulsome blurb from her co-winner of the International Booker, Georgi Gospodinov: “A brilliant and polyphonic novel in which each chapter offers a new point of view, adds a new dimension. A story told through the voices of the living and the dead. A novel that today sounds very topical in the context of contemporary writing and the European East.” But that does higlight one issue with the novel, that while there are many different voices, they sound rather similar, perhaps inevitably/realistically as court-testimony, which dictates a certain style, translated via Mutafchieva's Bulgariand and Rodel's English. And indeed many drop into relaying of the historic facts, so as to keep the reader informed - this is historical fiction of the more macro-political variety than the recreation of sights/sounds/smells.

But there is also a personal note interwoven in the essayistic. Cem's voice itself is absent, the void at the centre as others discuss his fate. But the testimonies of key political figures are interspersed with testimony from Saadi, a Persian poet and Cem's companion and erstwhile lover:

FIRST TESTIMONY OF THE POET SAADI, CEM'S DEFTERDAR

Surely the first thing you'll ask is how I, a poet by calling and profession, came to serve Cem in this most unsuitable post of defterdar, or bookkeeper. I would like to immediately disabuse you of this misconception: with Cem, there was no such thing as an unsuitable post; with Cem, there was no post not held by a poet or a singer.

And it is Saadi - who, in his words, acts as well as Cem's 'Vizier, treasurer, prisoner, wet nurse, babysitter and pimp' who portrays Cem's relatively naivety and helplessness, not realising he is a pawn (albeit one that could be about to be promoted) in a much wider chess game, but who also argues that this is a function of the superior Ottoman culture versus the crude machinations of the West:

When I report this to you now, I suppose it sounds ridiculous. The line between the touching and the ridiculous is very thin indeed, and Cem often stepped over it, because he lackeda sense of reality. Cem was a poet who had gotten inopportunely mixed up in history, and most of his actions, if not erroneous, were at the very least ridiculous.
[...]
If you sit down with the countless saccharine novels about Zizim that flooded the West during the sixteenth and seventeenth centuries -it will remain unclear to you how and why Cem had to go through everything he went through. His light-mindedness remains inexplicable, his trustingness looks childish, while his suffering seems deliberately sought out. Yet all of that was the inevitable result of our way of thinking, of our entire worldview. It has no room for Brother d'Aubusson, nor for the blackshirted knights; in our world there are no palaces that double as prisons or any double-edged messages. It excludes the possibility of writing a person's death sentence when his own signature stands just beneath it; it cannot conceive of taking away from a condemned man his sole remaining possession - thirty-odd unarmed friends. This was precisely the clash between Cem and the West that lay at the heart of his illness.

An impressive work, but one that wasn't for me - the rating 2* for my personal taste and 4* for literary merit, averaging 3.

The publisher

Sandorf Passage is a 501(c)(3) nonprofit that publishes work that creates a prismatic perspective on what it means to live in a globalized world. It is a home to writing inspired by both conflict zones and the dangers of complacency.

[Krys]

Not sure why it took me so long to complete the final few chapters, maybe because I felt overwhelmed by the inevitability of Cem's death (not a spoiler), what with everything that's been going on in my life. I also knew next to nothing about the Ottoman Empire, so my reading was punctuated by frequent trips down the rabbit hole to look up many of the historical figures online.

Set in the 15th century, the novel revolves around the clash between Christianity and Islam, between the fast-expanding Ottoman Empire and the rest of Europe, perfectly crystallised in the case of Cem. Each chapter is a deposition by a character or historical figure embroiled in political intrigue and jostling for attention, their confessions prone to incendiary contradictions across different points of view so that I constantly found myself upon shifting ground, caught in a dense web of unreliable narration. There’s the sense that each character is experiencing (and reliving) the same uncertainty as the reader, and just when they think they’ve managed to grasp the situation they discover only that they have really been at the mercy of greater, more complex political machinations all along. Cem may be a pawn, but so is everyone else. And yet, I can’t stop thinking about what someone at my book club said, that even though everyone is ultimately a loser, injustice was still done and some have lost more than others. The ones who suffered the greatest losses reside in the deafening silence of history’s margins.

I’ll have you know, your modern viewpoint places Oriental man in an untrue light—you judge him according to a much later image. This image offends me, an Eastern thinker from the fifteenth century. Because during the Middle Ages, which were on their way out at that time, the East was something mighty. It did not know nations made up of a single people; in its boundless empires dozens of languages were spoken and several faiths professed, alongside quite a few heresies. There, no one has erased the legacy of antiquity; there, soldiers became emperors, while many emperors died in exile. In the East then—and this is the most important thing—no one at any time ever managed to truly get the better of man, naked man, born with a right to happiness, seeking and acting man.

[Ramis Myumyun · Rating 5 out of 5]

В романа “Случаят Джем” В. Мутафчиева представя хода на европейската история през XV век. От една страна, стои проблемът за слабостите на Запада, неговите вътрешни противоречия, дребни сметки, неморални човешки характеристики на замесените в случая Джем, а от друга страна стои проблемът за изгнанието като най-тежка човешка мъка, която разяжда човешката душа и с нея човешките добродетели/качества. Романът е представел увлекателно, през призмата на всички замесени лица в събитията около Джем султан, а мнението на автора е внимателно преплетено в образа на героите, като нито за миг то(мнението) не изкривява обективността на събитията. Освен това, романът може да послужи и като поглед над “голямата политика”, в която “малките” са просто оръжие в ръцете на “големите”.
Определено, това е роман, който всеки, който желае, поне малко, да разбере събитията от онова време, трябва да прочете.