What do you think?
Rate this book
Маџун
„Маџун“ е роман од Влада Урошевиќ, во издание на Магор, 2018.
Добитник е на наградата „Стале Попов“ од Друштвото на писателите на Македонија за најдобро прозно дело објавено во 2018. Романот беше финалист и за наградата „Роман на годината“.
Романот на еден од најзначајните и најактивни македонски писатели го издаде „Магор“, а Урошевиќ во него обработува една тема која е честа во неговото творештво. Станува збор за дејство кое се случува непосредно пред почетокот на Втората светска војна, а местото е Дебар Маало во Скопје. Во романот, вели авторот, се добива една слика на тоа време видено низ очите на едно седумгодишно дете.
„Две работи сакав да постигнам во романот: атмосферата на една епоха и начинот на видување на светот на едно дете. Во тој свет се судруваат големите настани на историјата со микросветот на едно дете кое ги стекнува првите животни искуства“, вели 85-годишниот академик.
На прашањето дали има симоболика врзана со насловот на книгата, академик Урошевиќ вели познато е дека маџунот е еден гастрономски специјалитет кој е карактеристичен за Македонија, сируп кој се добива со варење сок од грозје и додава: „Вкусот на маџунот е нешто што сакав да го обновам во некој амбиент кој го опкружува детето“.
Добитник е на наградата „Стале Попов“ од Друштвото на писателите на Македонија за најдобро прозно дело објавено во 2018. Романот беше финалист и за наградата „Роман на годината“.
Романот на еден од најзначајните и најактивни македонски писатели го издаде „Магор“, а Урошевиќ во него обработува една тема која е честа во неговото творештво. Станува збор за дејство кое се случува непосредно пред почетокот на Втората светска војна, а местото е Дебар Маало во Скопје. Во романот, вели авторот, се добива една слика на тоа време видено низ очите на едно седумгодишно дете.
„Две работи сакав да постигнам во романот: атмосферата на една епоха и начинот на видување на светот на едно дете. Во тој свет се судруваат големите настани на историјата со микросветот на едно дете кое ги стекнува првите животни искуства“, вели 85-годишниот академик.
На прашањето дали има симоболика врзана со насловот на книгата, академик Урошевиќ вели познато е дека маџунот е еден гастрономски специјалитет кој е карактеристичен за Македонија, сируп кој се добива со варење сок од грозје и додава: „Вкусот на маџунот е нешто што сакав да го обновам во некој амбиент кој го опкружува детето“.
249 pages, Paperback
First published January 1, 2018
8 people are currently reading
197 people want to read
About the author
Влада Урошевиќ
45 books25 followersВлада Урошевиќ е македонски поет, раскажувач, романописец, книжевен и ликовен критичар, есеист, антологичар и преведувач.
Роден е во Скопје во 1934 година. Завршил Филозофски факултет во Скопје. Докторирал на Филолошкиот факултет „Блаже Конески“ во Скопје во 1987 година. Работел како соработник и уредник на Редакцијата за култура и уметност на Телевизија Скопје. Во 1982 година е избран за доцент на Катедрата за општа и компаративна книжевност на Филолошкиот факултет во Скопје, а во 1988 година станал редовен професор. Бил уредник на списанието „Разгледи“. Урошевиќ е член на ДПМ од 1961година. Исто така, тој е член на МАНУ, како и дописен член на меѓународната „Академија Маларме“ во Париз и редовен член на Европската поетска академија со седиште во Луксембург и член на Македонскиот ПЕН центар.
Добитник е на повеќе награди и признанија: „Младост“, „Нолит“, „Рациново признание“, „Браќа Миладиновци“ (три пати), „Григор Прличев“ (два пати), „Стале Попов“ (два пати), „Книжевен жезол“ и други. За својот книжевен опус, како и за своите заслуги во преведувањето и афирмирањето на франсуската литература, прогласен е од Владата на Франција прво за витез на Редот на уметноста и литературата, а потоа и за офицер на истиот Ред.
Влада Урошевиќ има објавено преку триесет авторски книги, преку четириесет преводи, а застапен е и во многубројни домашни и странски антологии. Неговите книги се преведени на англиски, француски, шпански, германски, дански, полски, словенчки, бугарски, српски и други јазици. Еве дел од неговиот творечки опус:
Еден друг град (поезија, 1959)
Невиделица (поезија, 1962)
Вкусот на праските (роман, 1965)
Манекен во пејзажот (поезија, 1967)
Летен дожд (поезија, 1967)
Знаци (раскази, 1969)
Врсници (критики и есеи, 1971)
Ноќниот пајтон (раскази, 1972)
Ѕвездена терезија (поезија, 1973)
Нуркачко ѕвоно (поезија, 1975)
Сонувачот и празнината (поезија, 1979)
Мрежа за неуловливото (критики и есеи, 1980)
Лов на еднорози (раскази, 1983)
Компасот на сонот (поезија, 1984)
Нишката на Аријадна (критики и есеи, 1985)
Хипнополис (поезија, 1986)
Подземна палата (есеи, 1987)
Демони и галаксии (студија, 1988)
Панична планета (поезија, 1989)
Алдебаран (записи и патописи, 1991)
Митската оска на светот (критики и есеи, 1993)
Ризиците на занаетот (поезија, 1993)
Мојата роднина Емилија (роман, 1994)
Паники (поезија, 1995)
Дворскиот поет во апарат за летање (роман, 1996)
Париски приказни (записи и патописи, 1997)
Астролаб (критики и есеи, 2000)
Дива лига (роман, 2000)
Мане, текел, фарес (поезија, 2002)
Невестата на змејот (роман-бајка, 2008)
Седмата страна на коцката (раскази, 2010)
Размена на пораки (раскази, заедно со Тања Урошевиќ, 2013)
Тајна мисија (раскази, 2013)
Тајно злато (поезија, 2016)
Маџун (роман, 2018)
Роден е во Скопје во 1934 година. Завршил Филозофски факултет во Скопје. Докторирал на Филолошкиот факултет „Блаже Конески“ во Скопје во 1987 година. Работел како соработник и уредник на Редакцијата за култура и уметност на Телевизија Скопје. Во 1982 година е избран за доцент на Катедрата за општа и компаративна книжевност на Филолошкиот факултет во Скопје, а во 1988 година станал редовен професор. Бил уредник на списанието „Разгледи“. Урошевиќ е член на ДПМ од 1961година. Исто така, тој е член на МАНУ, како и дописен член на меѓународната „Академија Маларме“ во Париз и редовен член на Европската поетска академија со седиште во Луксембург и член на Македонскиот ПЕН центар.
Добитник е на повеќе награди и признанија: „Младост“, „Нолит“, „Рациново признание“, „Браќа Миладиновци“ (три пати), „Григор Прличев“ (два пати), „Стале Попов“ (два пати), „Книжевен жезол“ и други. За својот книжевен опус, како и за своите заслуги во преведувањето и афирмирањето на франсуската литература, прогласен е од Владата на Франција прво за витез на Редот на уметноста и литературата, а потоа и за офицер на истиот Ред.
Влада Урошевиќ има објавено преку триесет авторски книги, преку четириесет преводи, а застапен е и во многубројни домашни и странски антологии. Неговите книги се преведени на англиски, француски, шпански, германски, дански, полски, словенчки, бугарски, српски и други јазици. Еве дел од неговиот творечки опус:
Еден друг град (поезија, 1959)
Невиделица (поезија, 1962)
Вкусот на праските (роман, 1965)
Манекен во пејзажот (поезија, 1967)
Летен дожд (поезија, 1967)
Знаци (раскази, 1969)
Врсници (критики и есеи, 1971)
Ноќниот пајтон (раскази, 1972)
Ѕвездена терезија (поезија, 1973)
Нуркачко ѕвоно (поезија, 1975)
Сонувачот и празнината (поезија, 1979)
Мрежа за неуловливото (критики и есеи, 1980)
Лов на еднорози (раскази, 1983)
Компасот на сонот (поезија, 1984)
Нишката на Аријадна (критики и есеи, 1985)
Хипнополис (поезија, 1986)
Подземна палата (есеи, 1987)
Демони и галаксии (студија, 1988)
Панична планета (поезија, 1989)
Алдебаран (записи и патописи, 1991)
Митската оска на светот (критики и есеи, 1993)
Ризиците на занаетот (поезија, 1993)
Мојата роднина Емилија (роман, 1994)
Паники (поезија, 1995)
Дворскиот поет во апарат за летање (роман, 1996)
Париски приказни (записи и патописи, 1997)
Астролаб (критики и есеи, 2000)
Дива лига (роман, 2000)
Мане, текел, фарес (поезија, 2002)
Невестата на змејот (роман-бајка, 2008)
Седмата страна на коцката (раскази, 2010)
Размена на пораки (раскази, заедно со Тања Урошевиќ, 2013)
Тајна мисија (раскази, 2013)
Тајно злато (поезија, 2016)
Маџун (роман, 2018)
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 25 of 25 reviews
May 23, 2022
Какво красиво обяснение в любов към детството е тази книга!
Да откриваш отново света с неговите звуци, миризми, странни и страшни създания, непонятни думи и тайни места - какво по-добро лекарство срещу дистопичния свят, в който живеем.
Всеки, израснал на Балканите, ще открие част от своето детство в книгата - дали вечерите под асмата, вкусните гозби на баба или душните летни следобеди, в които нищо не помръдва и дори мухите ги мързи да летят.
Даже войната в тази книга е някак укротена, далечна и макар да носи хаос, надеждата някак надделява. А точно от това имах нужда в момента - да вярвам, че надеждата ще победи разрушението.
Да откриваш отново света с неговите звуци, миризми, странни и страшни създания, непонятни думи и тайни места - какво по-добро лекарство срещу дистопичния свят, в който живеем.
Всеки, израснал на Балканите, ще открие част от своето детство в книгата - дали вечерите под асмата, вкусните гозби на баба или душните летни следобеди, в които нищо не помръдва и дори мухите ги мързи да летят.
Даже войната в тази книга е някак укротена, далечна и макар да носи хаос, надеждата някак надделява. А точно от това имах нужда в момента - да вярвам, че надеждата ще победи разрушението.
March 13, 2022
Аз се крия, като чета, а в присъствието на възрастните се преструвам, че само разглеждам картинките на книгите, които прелиствам. Възрастните предпочитат да държат децата в малкия детски свят като някакви затворници. Според тях те трябва да си останат в неговото тясно и ограничено пространство колкото е възможно по-дълго. Възрастните са жестоки, затова се старaя да ги държа настрана от нещата, които ме интересуват, и от вече придобитите знания. Някак си съм убеден, че за мене е по-добре да се преструвам на по-наивен, отколкото съм.
May 1, 2022
3.5 ⭐️
Летата на село. Филия с лютеница. Корито със слънчева вода. Череши и ягоди - береш и ядеш. На обяд задължително поне 1 час сън. Игра на ръбчета. Копривата пари. Мравки навсякъде. Не ходиш в двора без да викаш, защото те е страх от змии. Динята е сладка и сочна. Асмата пази сянка. Горе в къщата, в средната стая е хладно. Баба кваси мляко…
Баба ❤️ и Дядо 💙
Летата на село. Филия с лютеница. Корито със слънчева вода. Череши и ягоди - береш и ядеш. На обяд задължително поне 1 час сън. Игра на ръбчета. Копривата пари. Мравки навсякъде. Не ходиш в двора без да викаш, защото те е страх от змии. Динята е сладка и сочна. Асмата пази сянка. Горе в къщата, в средната стая е хладно. Баба кваси мляко…
Баба ❤️ и Дядо 💙
April 10, 2022
3.5
Хубава, равна книга за ранното приключване на детството като прелюдия към войната. Красиво написана, живописна, топла и приятна. Но и малко по-летаргична, отколкото ми се щеше.
Хубава, равна книга за ранното приключване на детството като прелюдия към войната. Красиво написана, живописна, топла и приятна. Но и малко по-летаргична, отколкото ми се щеше.
October 19, 2022
Унасящ, сладък и лепкав език, гъделичкащ бутоните на носталгията, но на практика липсваща сюжетна нишка почти до края на книгата. Да си го кажем направо, действията в книгата започват в последните 30-40 страници, а предишните 200 са едно мудно, описателно безвремие. Може би перфектно четиво за летните следобеди и привечери, когато си на някоя селска вила или къща за гости, въздухът е изпълнен с природни аромати и жужене на насекоми и умът работи на други честоти. Понякога имаме нужда от такова забавяне на оборотите и картинни пейзажи, които да си играят на слънчеви зайчета със спомените ни, но аз лично бих предпочел и малко повече действие.
January 12, 2025
Рей Бредбъри - пасти да яде!
Най-хубавите книги са като детството - идват при теб неочаквано, без да си го искал, и свършват все така неочаквано и пак без да го искаш, като за този нечестно кратък период от време преживяваш такава ярка бърканица от събития и усещания, че отпечатъкът е за цял живот.
Най-хубавите книги са като детството - идват при теб неочаквано, без да си го искал, и свършват все така неочаквано и пак без да го искаш, като за този нечестно кратък период от време преживяваш такава ярка бърканица от събития и усещания, че отпечатъкът е за цял живот.
April 23, 2022
Тази книга стопли душата ми. Изградена е от прекрасни малки етюди, като слънчеви петна под дървото на поляната. Макар че е книга за порастването, ме върна назад в онези безгрижни дни, когато светът беше безкрайно дълъг слънчев следобед, а всичко в градината - съкровище.
Разбира се, не мога да не пропусна и приноса на любимата ми Люба Халева, която прави преживяването още по-пълно с прекрасното оформление на тази красива малка книжка.
Разбира се, не мога да не пропусна и приноса на любимата ми Люба Халева, която прави преживяването още по-пълно с прекрасното оформление на тази красива малка книжка.
July 7, 2022
Детският свят е свят на алхимични потайности, все отнякъде ще се дотъркаля кълбото на змията, ще изскочи от земните недра някой Абраксас, и за колкото и големи всезнайковци да се вземат възрастните, не могат да дадат обяснение на всичко, което се случва и което ги заобикаля. Не им е по силите, нито им е по ума. Децата от своя страна някак естествено долавят нещата и не е небходимо да са им понятни думи като "примордиалност" или "перманентен", за да знаят кое растение е ядливо и кое - не, къде живеят "Големите невидими". Животът е окей и без големите и сложни думи. Може би това се дължи на факта, че когато започнеш да разбираш големите думи, магията на детството вече си е отишла и под неговото нежно мъхче се подава светът на порасналите, в който реалността е груба, а истините - неприятни. "Пък и не е нужно да знаеш всичко" - казва дядото-масон и сякаш с тези думи се опитва да задържи своето внуче поне още малко в света на вълшебствата, където ритуалите на ежедневието не са помрачени от тривиалното и проблемите, от страховитите неща, които се назовават война, болест, предателство, изневяра. Малко баница, пилешко с дюли, ако си бил послушен - петмез, невероятните истории, които се разказват в семейството - всичко това е напълно достатъчно, за да бъде животът наред. А каквото друго ти трябва, можеш да откриеш в енциклопедиите, там всичко си пише. 🤷🏼♀️
August 18, 2022
Много наши, балкански спомени. Не че не съм ги срещала и в други книги на балкански автори, но пак неволно се изненадвах на буквално идентичните изрази, закани, забележки. Интересно е това общо, споделено сладко-горчиво детство, в което хем ти е уютно и обгрижено, хем възрастните се опитват да те поставят в някакви си техни кутийки. Знаеш инстинктивно, че за да пораснеш, трябва да счупиш черупката, но....още не е дошъл моментът, има време да се насладиш на това да си малък и да не си пълниш главата с неща, които не разбираш.
Това, заради което (след доста колебание) махнах една звезда, беше някакво усещане за безличност, за размити индивидуални граници. Не усетих какво беше специфичното за това семейство, сякаш на негово място можеше да е всяко друго.
Чудесни превод и оформление на книгата от Русанка Ляпова ( любим преводач) и Люба Халева ( любим илюстратор)!
Това, заради което (след доста колебание) махнах една звезда, беше някакво усещане за безличност, за размити индивидуални граници. Не усетих какво беше специфичното за това семейство, сякаш на негово място можеше да е всяко друго.
Чудесни превод и оформление на книгата от Русанка Ляпова ( любим преводач) и Люба Халева ( любим илюстратор)!
October 14, 2023
Да бидеш дете, пак, барем еден ден во животот! Маџун е вистински времеплов кој може да ја оствари таа желба, секому.
Прекрасен роман! Не ни очекував ништо поинакво, откако секогаш сум стоел занемено пред чудесните светови на мајсторот Влада Урошевиќ!
Прекрасен роман! Не ни очекував ништо поинакво, откако секогаш сум стоел занемено пред чудесните светови на мајсторот Влада Урошевиќ!
April 5, 2022
Прекрасен роман - нетипичен, во најпозитивната смисла на зборот. За разлика од мнозинството книги кои ги опишуваат тие периоди во нашето минато (непосредно пред Втора светска војна), во кои се неизбежни сликите на бедата, тешкиот живот и црнила, селото, добитокот, гладта, многудетноста, напатеноста, необразованоста, Маџун е исклучително урбан роман, роман кој ја крева завесата зад која блескаво се прикажува еден прекрасен примамлив и раскошен свет. Свет кој е градски, свет во кој постојат убави куќи, улици и пајтони, дедо-енциклопедија кој е дотеран и носи црн шешир и бели ракавици, домашна библиотека со најразлични книги, циркуз кој го посетува градот, гладот на детето по знаење и уште голем број слики кој ќе ви го прикажат нашето минато онакво какво што никогаш не сте го виделе.
Светот е виден (и приказната е раскажана) од страна на седумгодишно дете кое живее со својата баба и дедо му кој му е идолот-водич низ светот кој толку љубопитно го осознава. Маџун раскажува и за далечното прекрасно детство и преминот од безгрижноста и спокојот кон целосната неизвесност и ризикот од целосен распад поради војната која демне. Маџун е еден од најдобрите романи во нашиов век, а Влада, уште еднаш потврдува зошто е наш еден и единствен и треба да си го чуваме како вистинско национално богатство.
Светот е виден (и приказната е раскажана) од страна на седумгодишно дете кое живее со својата баба и дедо му кој му е идолот-водич низ светот кој толку љубопитно го осознава. Маџун раскажува и за далечното прекрасно детство и преминот од безгрижноста и спокојот кон целосната неизвесност и ризикот од целосен распад поради војната која демне. Маџун е еден од најдобрите романи во нашиов век, а Влада, уште еднаш потврдува зошто е наш еден и единствен и треба да си го чуваме како вистинско национално богатство.
May 4, 2022
Ако и вие като мен сте имали детство на село, ще харесате "Петмез" на Влада Урошевич.
Книгата разказва за детството, неговите ореол и край поставен от войната през очите на едно 8-годишно момче. Топлите вечери в бабиния двор, семплия живот на село, мъдростта на хората, които са близки до земята и връзката им с природата.
Момченцето, неговите лели и вуйчовци, баба и дядо бяха чудесен спътник от първата до последната страница. Интелигентни, възпитани и начетени хора, които пред лицето на войната запазиха достойнството си и намериха сили в себе си за ново начало.
Обичам книги на балкански автори, защото по редовете им се чете познатия уют на нашата темпераментна душа. Как да обясниш кражбата на ябълки от чуждия двор, гонен от клетвите на някоя бабичка и репликата: "Знам те аз на кого си!". Как да почувстват сока на прасковата, която си отхапал задъхан под жаркото обедно слънце?
Душа - точно това има тази книга! Благодаря, че ме върна в детството и стопли сърцето ми!
"През черното си хоботче пеперудата пие слънчев мед. Всъщност този мед е лятното време, сгъстено в средата на цветето. Във вътрешността на цветята работи някакъв безшумен механизъм, превръщащ времето в мед. Има неща, които зная със сигурност, обаче възрастните никога няма да ги проумеят."
Книгата разказва за детството, неговите ореол и край поставен от войната през очите на едно 8-годишно момче. Топлите вечери в бабиния двор, семплия живот на село, мъдростта на хората, които са близки до земята и връзката им с природата.
Момченцето, неговите лели и вуйчовци, баба и дядо бяха чудесен спътник от първата до последната страница. Интелигентни, възпитани и начетени хора, които пред лицето на войната запазиха достойнството си и намериха сили в себе си за ново начало.
Обичам книги на балкански автори, защото по редовете им се чете познатия уют на нашата темпераментна душа. Как да обясниш кражбата на ябълки от чуждия двор, гонен от клетвите на някоя бабичка и репликата: "Знам те аз на кого си!". Как да почувстват сока на прасковата, която си отхапал задъхан под жаркото обедно слънце?
Душа - точно това има тази книга! Благодаря, че ме върна в детството и стопли сърцето ми!
"През черното си хоботче пеперудата пие слънчев мед. Всъщност този мед е лятното време, сгъстено в средата на цветето. Във вътрешността на цветята работи някакъв безшумен механизъм, превръщащ времето в мед. Има неща, които зная със сигурност, обаче възрастните никога няма да ги проумеят."
February 8, 2024
Каква прекрасна книга. Неверојатна проза, описи, прекрасна нарација...
Топла препорака!
Топла препорака!
May 28, 2022
Светът през едни невинни детски очи на фона на надигащата се война, когато петмезът от долапа на баба се явява единственото спасение, спомен за детството "отпреди малко", задържащ ни в него и непозволяващ на заобикалящия ни страх да навлезе по-навътре.
"Петмез" от Влада Урошевич ни връща назад във времето на нашето детство, играе си майсторски със спомена и веднага печели тези, които все още не са се откъснали от него. Среща ни с образа на главния герой, който чисто по детски вижда света по свой начин. В очите му детайлите на заобикалящия ни свят оживяват със собствен смисъл и посока, далеч неизвестни на възрастните:
„Понякога си мисля, че нещата в градината всъщност са умалени същества и предмети от големия свят около нас. Черните щурци, на които баба им вика „попци“ – дали не са малки попове в света на буболечките? Сигурно църквите им са някъде под земята, затова се крият в дупки и само от време на време надничат оттам и шават с пипалата на главата си. А дали подземните им църкви нямат и подземни камбанарии? Веднъж, докато копаех дупка в запустялата част от градината, намерих камбанка, цялата ръждясала и без език, но дядо ми каза, че това било хлопка на овца. Едрите бели цветове, които висят от стъбълцата си, също ми приличат на звънчета или камбанки. Баба така им вика – „камбанки“. Сред мравките, обяснява ми дядо, има мравки работници и мравки войници; понякога пред очите ми се разиграват войни между два мравуняка. Големите буболечки с твърди брони минават край мравките като танкове, без да обръщат внимание на малките мравешки войници, попаднали на пътя им. Наскоро, докато вечеряхме на двора, на масата падна голям бръмбар носорог. И той като грамадното животно, което съм виждал на картинките от „Животинско царство“, имаше леко закривен рог на носа. Дали не са роднини? И защо нощните пеперуди, онези дебелите и мъхестите, дето кръжат около лампата под асмата, имат на крилата си бухалски очи?“
Книгата носи усещането за протяжност, разтегляне на времето и привидно спокойствие - в едно дълго горещо лято - лято, над което е надвиснала мараня, задушно лято, предвещаващо задаващата се буря:
„Едно листо от касиса, пожълтяло, незнайно защо, посред лято, се е хванало в паяжината и трепери ли, трепери. Паяжината не го пуска и то напразно се мъчи да се измъкне от лепкавия капан. Невидима въздушна струйка кара листото да се извива, преобръща, но нищо не помага – то е пленник на някаква непонятна механика, управляваща този театър на сенките, в който всичко е обречено на безкрайно повторение. Стоя отчаян и не мога да откъсна очи от гледката. Ужасно ми е мъчно за някого или нещо, но не знам нито за кого, нито за какво. А листото не спира да трепери ли, трепери.“
И бурята идва, идва изведнъж, готова да помете след себе си чужди животи - чуждо минало и чуждо бъдеще, оставяйки ни безсилни пред това, което е по-голямо от нас:
„Изведнъж ужасно ми дожаля за дядо – досещам се, че не може да измисли нищо умно. Тези хора искат от него невъзможното: в един миг всичко е станало крехко, беззащитно и уязвимо и осъзнавам, че дядо е безсилен. „Кажи, де – подканя го Харалампие, - кажи що да сторим.“
Остава само мисълта за петмеза на баба, спасителната мисъл за едни неотдавна минали, но безвъзвратно изгубени времена. Защото децата са деца, дори по време на война.
Даниела,
28.05.2022 г., София
"Петмез" от Влада Урошевич ни връща назад във времето на нашето детство, играе си майсторски със спомена и веднага печели тези, които все още не са се откъснали от него. Среща ни с образа на главния герой, който чисто по детски вижда света по свой начин. В очите му детайлите на заобикалящия ни свят оживяват със собствен смисъл и посока, далеч неизвестни на възрастните:
„Понякога си мисля, че нещата в градината всъщност са умалени същества и предмети от големия свят около нас. Черните щурци, на които баба им вика „попци“ – дали не са малки попове в света на буболечките? Сигурно църквите им са някъде под земята, затова се крият в дупки и само от време на време надничат оттам и шават с пипалата на главата си. А дали подземните им църкви нямат и подземни камбанарии? Веднъж, докато копаех дупка в запустялата част от градината, намерих камбанка, цялата ръждясала и без език, но дядо ми каза, че това било хлопка на овца. Едрите бели цветове, които висят от стъбълцата си, също ми приличат на звънчета или камбанки. Баба така им вика – „камбанки“. Сред мравките, обяснява ми дядо, има мравки работници и мравки войници; понякога пред очите ми се разиграват войни между два мравуняка. Големите буболечки с твърди брони минават край мравките като танкове, без да обръщат внимание на малките мравешки войници, попаднали на пътя им. Наскоро, докато вечеряхме на двора, на масата падна голям бръмбар носорог. И той като грамадното животно, което съм виждал на картинките от „Животинско царство“, имаше леко закривен рог на носа. Дали не са роднини? И защо нощните пеперуди, онези дебелите и мъхестите, дето кръжат около лампата под асмата, имат на крилата си бухалски очи?“
Книгата носи усещането за протяжност, разтегляне на времето и привидно спокойствие - в едно дълго горещо лято - лято, над което е надвиснала мараня, задушно лято, предвещаващо задаващата се буря:
„Едно листо от касиса, пожълтяло, незнайно защо, посред лято, се е хванало в паяжината и трепери ли, трепери. Паяжината не го пуска и то напразно се мъчи да се измъкне от лепкавия капан. Невидима въздушна струйка кара листото да се извива, преобръща, но нищо не помага – то е пленник на някаква непонятна механика, управляваща този театър на сенките, в който всичко е обречено на безкрайно повторение. Стоя отчаян и не мога да откъсна очи от гледката. Ужасно ми е мъчно за някого или нещо, но не знам нито за кого, нито за какво. А листото не спира да трепери ли, трепери.“
И бурята идва, идва изведнъж, готова да помете след себе си чужди животи - чуждо минало и чуждо бъдеще, оставяйки ни безсилни пред това, което е по-голямо от нас:
„Изведнъж ужасно ми дожаля за дядо – досещам се, че не може да измисли нищо умно. Тези хора искат от него невъзможното: в един миг всичко е станало крехко, беззащитно и уязвимо и осъзнавам, че дядо е безсилен. „Кажи, де – подканя го Харалампие, - кажи що да сторим.“
Остава само мисълта за петмеза на баба, спасителната мисъл за едни неотдавна минали, но безвъзвратно изгубени времена. Защото децата са деца, дори по време на война.
Даниела,
28.05.2022 г., София
Currently reading
April 5, 2022Аз съм дете, отгледано на село. Всяко изречение от тази книга върна спомените ми от онова време на откривателства и срещи с чудесата на света -- от събуждането на земята до луничките на зрялата кайсия, най-мекото на магарешката муцунка и пудрата от пеперудено крило. Чудно нещо са килийките на мозъчната пита, а Влада Урошевич е моят слънчев лъч, с който отново поглеждам в тях. В началото съм, но "Петмез" е изключително изживяване, езикът в книгата е като самото чудо на живота. Поздравления за екипа!
October 18, 2023
Прекрасно доживување е да се види светот низ детските очи.
April 17, 2023
Jednostavno dobar roman.
December 21, 2025
Рядко си купувам книги без да съм прочела препоръка за тях. Трябва да го правя по-често. Със сигурност изпускам underground съкровища, повлияна от mainstream вълната.
"Петмез" е едно такова съкровище, което не съм виждала да бъде споменавано никъде. Влада Урошевич е македонски писател, роден в същата година като моя дядо - 1934.
"Петмез" е историята на детството, разказана на петна, с празнини, защото възрастните крият много от децата. Не им споделят и не ги подготвят за края на този период от живота. Детското въображение запълва празнините, украсява историите, прави ги свои. Преглъща по-лесно горчилката с филия намазана с петмез. Като малък си казваш, че само да пораснеш, по цял ден ще ядеш петмез и никой няма да ти прави забележка. После порастваш и сам започваш да си поставяш границата. И разбираш, че животът всъщност е това - първо да робуваш на забраните на другите, после на своите собствени. Разбираш, че със сладостта на живота не бива да се злоупотребява, тя е само за специални поводи... и за десерт, но никога за основно.
Майсторски написан роман от възрастен през специфичния поглед на дете - без допълнителните пояснения, които с порастването нареждат пъзела на емоциите, разкриват дълго пазените семейни тайни и оправдават или обясняват поведението на родителите. По детски чиста история далеч от сложен сюжет, издържани персонажи и неочаквани обрати. Една уютна книга за безвремието.
"Петмез" е едно такова съкровище, което не съм виждала да бъде споменавано никъде. Влада Урошевич е македонски писател, роден в същата година като моя дядо - 1934.
"Петмез" е историята на детството, разказана на петна, с празнини, защото възрастните крият много от децата. Не им споделят и не ги подготвят за края на този период от живота. Детското въображение запълва празнините, украсява историите, прави ги свои. Преглъща по-лесно горчилката с филия намазана с петмез. Като малък си казваш, че само да пораснеш, по цял ден ще ядеш петмез и никой няма да ти прави забележка. После порастваш и сам започваш да си поставяш границата. И разбираш, че животът всъщност е това - първо да робуваш на забраните на другите, после на своите собствени. Разбираш, че със сладостта на живота не бива да се злоупотребява, тя е само за специални поводи... и за десерт, но никога за основно.
Майсторски написан роман от възрастен през специфичния поглед на дете - без допълнителните пояснения, които с порастването нареждат пъзела на емоциите, разкриват дълго пазените семейни тайни и оправдават или обясняват поведението на родителите. По детски чиста история далеч от сложен сюжет, издържани персонажи и неочаквани обрати. Една уютна книга за безвремието.
November 29, 2025
Сега, знам че по корицата не трябва да съдим, но когато оформлението е дело на Люба Халева, то си те вика. А самата книга е като разходка в приказния свят на детството - онова без смартфони и интернет, някъде на село с баба и дядо - този свят вече е изчезнал, и да очакваме да се случи на нашите деца е невъзможно.
Влада Урошевич е македонски автор, но носталгията, която разгръща в книгата си ще е позната на българите. На мен ми хареса нестандартния формат - вместо глави, разхвърляни са кратките и откъслечни спомени на едно дете - точно както ние, връщайки се назад, бихме разказали моменти от детството си.
И точно по тази причина съм на мнение, че книгата е за всеки - макар и ведра и незатормозяваща, липсата на сюжетна линия може да не ви е по вкуса. Технически, в третата част, с настъпването на войната вече започва да се създава такава.
Снежи, като купувахме книгата, ми каза “Ще плачеш”. Но аз изобщо не я усетих толкова тъжна - напротив. Сякаш заради невинния начин, по който е разказана, с онова детско неразбиране на неща като войни и други теми “за големи”, всъщност беше изключително лека за четене.
Влада Урошевич е македонски автор, но носталгията, която разгръща в книгата си ще е позната на българите. На мен ми хареса нестандартния формат - вместо глави, разхвърляни са кратките и откъслечни спомени на едно дете - точно както ние, връщайки се назад, бихме разказали моменти от детството си.
И точно по тази причина съм на мнение, че книгата е за всеки - макар и ведра и незатормозяваща, липсата на сюжетна линия може да не ви е по вкуса. Технически, в третата част, с настъпването на войната вече започва да се създава такава.
Снежи, като купувахме книгата, ми каза “Ще плачеш”. Но аз изобщо не я усетих толкова тъжна - напротив. Сякаш заради невинния начин, по който е разказана, с онова детско неразбиране на неща като войни и други теми “за големи”, всъщност беше изключително лека за четене.
Read
November 11, 2023"Петмез" - тъжно-смешен и трогателен с неизбежното предчувствие за край (предвоенните години от миналия век, понеже - а ние знаем какво следва после) роман.
Детска гледна точка и финал, който меко навързва за читателя конфликтите в света на възрастните, но все пак остава за героя невинно неразгадаем.
Влада Урошевич е уловил архетипа на детството, възхитителната смесица от вкусове, цветове и аромати, от удивление и страх пред неразбираемата огромност на света. Защото за възрастните "светът е съставен само от прости неща, които могат да се видят и пипнат. Обаче аз знам, че съществуват и други, но за тях е по-добре да си мълча".
Тук има и шапка Борсалино, и рецепти за желе от касис (с мравка в текста, не в рецептата 🙂 ), и малък опит да си припомните ефекта на пеперудата, докато се вглеждате в лицето на тъжен тигър, и муха насред буквите.
Детска гледна точка и финал, който меко навързва за читателя конфликтите в света на възрастните, но все пак остава за героя невинно неразгадаем.
Влада Урошевич е уловил архетипа на детството, възхитителната смесица от вкусове, цветове и аромати, от удивление и страх пред неразбираемата огромност на света. Защото за възрастните "светът е съставен само от прости неща, които могат да се видят и пипнат. Обаче аз знам, че съществуват и други, но за тях е по-добре да си мълча".
Тук има и шапка Борсалино, и рецепти за желе от касис (с мравка в текста, не в рецептата 🙂 ), и малък опит да си припомните ефекта на пеперудата, докато се вглеждате в лицето на тъжен тигър, и муха насред буквите.
February 22, 2023
Каква прекрасна малка книжка! Напомня ми любимата ми "Вино от глухарчета" на Бредбъри. Ех, детството, така красиво разказано. И колко умело авторът вплита отгласа на войната в този идиличен детски свят. И колко убедително е пресъздаден детският поглед. И авторският текст, и преводът на Русанка Ляпова, и оформлението на Люба Халева, и коректорската работа на Мария Венедикова са създали едно стопроцентово книжно удоволствие. Благодаря!
September 28, 2022
Изключително хубава и затрогваща книга, която се чете на един дъх. Описва детството, будеща умиление, а също и краят му. Краят е тъжен, но всичко е описано майсторски и след като човек прочете книгата, се чувства обогатен духовно. Препоръчвам!!!
August 26, 2022
...Няма живо същество на земята, което да не може да се разбере с друго живо същество-стига само да се срещнат и да проявят добра воля...
May 13, 2024
Интересно е как малките неща от нашето детство пазят толкова много емоции. Светът е напълно различен през очите на едно дете. Прекрасно четиво!
November 30, 2022
Като тътен на приближаваща лятна буря.
Най-милата гледна точка - на едно 6-7-годишно мъниче за началото на войната, как всичко изведнъж се обърква и може да се каже, че детството ти приключва.
Най-милата гледна точка - на едно 6-7-годишно мъниче за началото на войната, как всичко изведнъж се обърква и може да се каже, че детството ти приключва.
Displaying 1 - 25 of 25 reviews