„ПЕАТ НЕКОГАШ“ не е спечелило наградите Южна пролет, Северна зима и Поморийска лечебна кал, но пък се надява да получи Златен лъв, Сребърна мечка, Бронзова ехидна, както и Нобел за мир, разбира се.
През петте години на своето съществуване „ПЕАТ НЕКОГАШ“ успя да си спечели много врагове и да вдигне значително нивото на адреналина им, което пък придаде съвършено ново качество на иначе скучния им живот. Някои от тях излязоха от дългогодишната си депресия и заговориха за вземането на репресивни марки срещу явления като нашето списание. Други изоставиха всякакви академични методи и се довериха изцяло на дедуктивния, посвещавайки дните си на мистерията около мисис Барутска и други персони.
„ПЕАТ НЕКОГАШ“ успя да размъти водата в така нареченото „литературно езеро“ и стана ясно, че всъщност иде реч за обикновено хвостохранилище, залято обилно с рекламна течност.
Списанието ни не спазва елементарни принципи на политкоректността, като тези за квотното разпределение например: мъжкото присъствие срамно доминира над женското, бавното писане – над бързото, яснотата – над мъглявостта; плюс това е бъкано с никому ненужни научни текстове, които уморяват очите и напрягат ума. Но най-лошото е, че като цяло то създава усещане за смисленост, което разваля целия кеф.
Купувайте „ПЕАТ НЕКОГАШ“ само ако вече сте се запасили с всичко необходимо, включително въздушна възглавница, акваланг и хималайска гъба. Но дори когато се сдобиете със списанието, в никой случай не започвайте четенето без предварителна загрявка. Най-напред раздвижете бицепсите, трицепсите и де що имате мускул, после изпийте прясно изцеден сок от целина и питахая, и ако все още имате желание за каквото и да било, внимателно започнете с четенето – с помощта на огледало, разбира се, ако държите да оцелеете.
„ПЕАТ НЕКОГАШ“ със сигурност ще бъде преведено на всички езици от индоевропейското семейство, както и на някои от угро-финската, алгонкинската и луле-вилеласката езикови групи, но на този етап се въздържахме от официални изявления по този повод. Бъдете здрави и смели!
Попаднах на списанието случайно и едва тази година - каква загуба, че чак сега; каква печалба, че вече знам. Прекрасна селекция на текстове и критика, която ми ляга на светоусещането и носи радост, чиста радост.