Стихотворения 1904

by Пейо Яворов

88 pages, Paperback

Published January 1, 1904

About the author

Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. Междувременно разпространява левите идеи сред младите хора, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. А по-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — "Гоце Делчев" (1904). Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения" (1909).
Озовал се в София със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. Мисъл. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 г. е предговорено от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за "усъвършенствуване по литература" — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Ботев.
Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столица

Reviews

[Христо Иванов · Rating 5 out of 5]

Из "Раздяла":

"... Въстаници (отдалечаващи се).

Ще низвергнем тирания!

Слободия, слободия, —

кой я не милей?

Хей!

Скъпа ни е бащиния,

ура, да живей!…

 

Цветана (заслушана — все тъй).

Да имам сила

за двамата…

(като изглежда Богдана, с растяща възтържност)

Отивай там,

на славен път… И ти — ! Тогава

и аз обикна ща те, знам,

сто пъти повече…

 

Богдан.

Познава

душа душата — и сега

видях аз моята Цветана.

 

Цветана (гледа го възхитена).

Юнак… Върви и не в тъга,

не в мъка — в радост ще остана.

 

Богдан.

Родино, скъпа ми е тя,

но жертвата ще бъде двойна —

и горд съм!

 

Цветана (прегръща го).

Време отлетя,

върви!
..."

[NeDa · Rating 5 out of 5]

Епитафия

Не тръгна той да търси громка слава
ни в кървав бой, ни в улична разправа;
А там, де зло разбойствува в тъмата,
Една любов оръжие занесе
И там, де култ е с векове лъжата,
На истина хоругвата понесе.

Под кръстно зло плещи се не превиха,
Ни сили в път, в трънлив път измениха,
В гранит гърди не кипна нивга злоба,-
За свой, за враг той имаше усмивка…
И тъй до край, и тъй дотук, до гроба, -
Герою скъп, най-лека ти почивка!