Гогол е тук заради своите във висша степен луди и фантастични истории, при което щуротиите му звучат така правдоподобно, че повече от век и половина го взимали за баща на руския реализъм. Заради това, че може да измисли такава опашата лъжа, която освен всичко друго да бъде неопровержима истина. С Гогол никога не знаеш къде ще стигнеш, което тъкмо се търси в картинката.
Повествувателят чистосърдечно изповядва, че сам е една от измислиците. Той е кръстен на рибаря, сложил пръст в раните Христови. Назован още „неверни“ и „близнак“. Наречен така, навярно за да стигне отвъд Индиите, или пък за да настоява, че освен видимата Книга, у Бога има и друга – Невидима. Вероятно роден, за да възпее тази Книга-близнак, която снизхожда по необясним и тайнствен начин. Камъче, отронено от Божията планина, вместило се на плаващата граница между Изтока и Запада, между реалното и въображаемото. Така се завихря тайфун, чието око е в Шумен, а опашката му в Индокитай: тайфунът Тук с Гогол.
Тази книга е едновременно воден басейн, пълен с остроумна игра с реалността и достатъчно литературна история за успешен улов на Моби Дик, и... пълна бъркотия. Като скромен почитател на Гогол и нещо близо до филолог (какъвто, впрочем, е и авторът), истински се насладих на всичките препратки към любими текстове и откъси от кореспонденции. От друга страна, в цялата книга имаше толкова много правописни грешки, че ми трябваше немалко търпение, за да ги преглътна (в резултат сега притежавам екземпляр, щедро поправен с молив). Като цяло атмосферата беше на ниво и май започвам да се привързвам към книги, които попадат в категорията „главоболия“.
✒"Така от дума на дума, от водка на водка, до сутринта говорехме за това как опитомяваме местата, за да ги превърнем в родни, но и за точно обратното стана дума - как никога няма да опитомим местата, как завинаги ще си останат до болка подивели."
✒"И нека бъде съвсем ясно - лудостта на героите ви не може да ви бъде алиби..."
✒"Така че, отец Тома, щом Достоевски не е успял да намери място за Гогол, не знам ти какво очакваш от мен?"
✒"Така или иначе имаше моменти, в които не ти разказваш историите, а те теб."
✒"...навсякъде е едно и също. Аз ли ще те уча защо и как едни и същи истории се повтарят в един и същи безпорядък..."