Разкази

by Virginia Woolf, Вирджиния Улф, Иглика Василева (Translation & Foreword)

През целия си творчески живот Вирджиния Улф създава малък брой разкази, обикновено в кратките почивки между два романа. Чрез тях изпробва границите на модерната си проза, не само обрисувайки вътрешния живот на човека, но и посредством онова просмукване между вътрешно и външно, в което „действително“ и „въображаемо“ са напълно равностойни и до такава степен примесени, че разграничаването им е въпрос на тънък усет и слух. Неслучайно литературната критика твърди, че прозата й често се домогва до висините на музиката.. В тези разкази тя борави с литературни техники и идеи, които по-късно развива в романите си. В някои от разказите случката и повествованието надделяват, в други те са изместени от настроения, образи и поетични прозрения. За разлика от романите, с които Вирджиния Улф е най-вече известна, в разказите й има повече ритъм, отколкото наратив. Самата тя споделя: „За мен ритмическата проза е по-естествена, отколкото повествователната, но тогава се налага да измислям някакво спасително сюжетно въже, което да хвърля на читателя“.

Разказите в този том са подредени хронологически, защото само така може да се проследи изумителната еволюция на писателката, която започва да твори в традиционен стил, минава през модернизма, стига до постмодернизма и отново се връща към традицията. Тук подбраните заглавия не могат да бъдат сложени под един знаменател, защото едни носят белезите на класическата фабула, в други експериментът преобладава. „Колко малко от онова, което играе пред очите ми, успявам да уловя с перото си, и не само пред очите, а и във всяка фибра на тялото ми“ – пише по повод разказите си Вирджиния Улф, но изчитайки този малък том читателят ще се увери колко много всъщност е уловила една от писателките, дали облика на литературния XX век.

208 pages, Paperback

First published February 22, 2019

About the author

(Adeline) Virginia Woolf was an English novelist and essayist regarded as one of the foremost modernist literary figures of the twentieth century.

During the interwar period, Woolf was a significant figure in London literary society and a member of the Bloomsbury Group. Her most famous works include the novels Mrs. Dalloway (1925), To the Lighthouse (1927), and Orlando (1928), and the book-length essay A Room of One's Own (1929) with its famous dictum, "a woman must have money and a room of her own if she is to write fiction."

Reviews

[И~N · Rating 5 out of 5]

Вирджиния Улф е познато име в читателските среди и, посягайки към последно излезлия сборник с нейни разкази, няма как да не се подходи с някакво очакване.

Акварелната проза на Улф прелива от биографизъм към психологизъм, от реализъм към импресионистични рефлексии. Често багрите се оплитат между меланхолията и иронията, преходите са фини и недоловими. Двигателните техники на разказваната история и съзерцателните разсъждения турдно се отделят и може би това е най-привличащото и омайващото в писането на Улф.

Още тук .

[Daniel · Rating 5 out of 5]

Всяка книга на Виджиния Улф за мен е като завръщане у дома и този том с разкази не ме разочарова. По някакъв начин разказите са като едно резюме на романите й - първите са в по-традиционен стил, като всеки следващ проследява еволюцията на Улф като писател. Само в няколко страници всеки разказ е способен да развълнува, омагьоса, да открехне вратата към гениалността на Улф и да "влезе в обувките" на персонажите.
Отново 5 звезди за любимия ми автор.

[Boris · Rating 3 out of 5]

Доста basic разкази за В. Улф. Очаквах много повече.

[Asya]

Измъчва че Улф с този сборник. Не знам дали защото по принцип не чета разкази (не са ми любима литературна форма) ... но се отказвам на 135 стр.

[Yasen Marinov · Rating 3 out of 5]

Струва ми се, че все ще не съм дорасъл да оценя тези разкази подобаващо. Някои ми харесаха, но други ми бяха скучни и безинтересни.

[Yorkk · Rating 4 out of 5]

"Идеи, които бяха наполовина чувства. Притежаваха това емоционално свойство. Не беше възможно да се анализират, нито да се каже дори приблизително дали носят щастие, или нещастие, дали са весели или тъжни".
"Обикновена мелодия"

[Desislava Filipova · Rating 4 out of 5]

"Разкази" Вирджиния Улф е много изящен сборник, едновременно описание на обществото и някак фееричен поглед в детайли към живота на наглед случайни хора, изпречили се пред погледа на безименният разказвач, може би самата Вирджиния, и тя на базата на наблюдения и въображение е доизмислила историите, изплитайки пъстри и кратки разкази, силно емоционално наситения. И сякаш всеки разказ има в себе си много повече, че би могъл да се превърне в роман, а в някои от разказите се появява „Госпожа Далауей“. Този калейдоскоп от образи и описания кара читателят да се пренесе във времето и да опознае различните страни на живота - градски и природни пейзажи, те допълват внушението на всеки сюжет.

Разказите разглеждат лични съдби и променящи се социални явления. Първият разказ поставя читателя в позицията да види две млади сестри, в предизвикателната нова роля на жената между възможностите за образование и проспектите за брак, трябва ли една жена да е изключително умна и смела, за да изяви себе си, извън традиционната роля на съпруга и майка, нещо което е трудно да бъде разбрано днес. И колко трудно е една жена да намери своето място, ако е твърде различна от оформените социални кръгове.

Сякаш пред жената стои изборът между самота и независимост, бракът обвързва и плаши, в реалността се губи романтичния ореол на любовта и така приказният свят, в който намира опора Розалинд, като госпожа Лапинова се разпада пред прозаичната и лишена от очарование действителност.

Понякога героите живеят в свой собствен свят, почти незабележимо минават покрай другите и издигат толкова плътна невидима стена между себе си и света, че губят своето място и забравени бавно избледняват.

В някои разкази се прокрадва носталгия, копнеж по минало, което безвъзвратно си е отишло, миналото, което само по себе си не е важно, то е красиво и уютно, носи усещане за хармония, в пълен дисонанс с настоящето, от което лъха безсмислие и превзетост.

А понякога миналото може да свърже хората по особен начин, привързаността към един град кара хората да видят нещо неочаквано един в друг.

"От всички неща няма по-странно от човешкото общуване - помисли си тя - заради неговата променливост, заради неговата невероятна ирационалност и най-вече омразата ѝ по нищо не се различаваше от най-силната и екзалтирана любов."

Образите се движат между привидност и блясък към разголване на същността, един поглед прониква навътре и откроява несъвършенствата.

Сякаш всеки предмет може да разкаже история, като лъч светлина, виждат се очертанията, а детайлите остават в тъмното и вълнуват въображението.

Най-много ми хареса един от последните разкази "Джипси помиярът" необикновената история на едно куче с характер и хората, то сякаш се изразява по-ясно от тях, носи хаос и не се вписва в доброто общество и все пак е оставило дълбока следа в живота на Том и Луси.

Разказите са много различни, лирични и изящни, с много наситен завършек.

[Гери · Rating 4 out of 5]

Упражнени по стил по Вирджиния...