“Континенти и векове деляха хората, но чуствата бяха едни и същи. Всички обичаме различно, но страдаме еднакво.”
Зблъскваме се със страданието във много от разказите тук - Разхожда се между думите и не е забележимо на пръв поглед, но е там, точно до самотата. Помежду има ирония и хумор, които те разсейват за момент, но много от разказите свършват трагично. Но все пак това е част от живота. Не е нужно всяка гледна точка да има позитивен край. Но тайно се надявах да свърше така. Това ме зарадва, защото последния разказ ни остави със надежда. И все пак надеждата е единствената която може да ни спаси от себеси.