В книгата се описват приключенията на най-многобройната и най-продължителната пещерна експедиция на Великобритания. Двайсетина британци и един българин живяха пет месеца в сърцето на една от най-неизследваните територии на Земята – централна Нова Гвинея. Бяха открити над 200 нови пещери, много нови видове пещерни животни, случиха се срещи с местните хора, които са много различни от европейците, но понякога ги надминават по почтеност и лоялност. Авторът е продължил тези изследвания сам по високите планини на Нова Гвинея и при драматични посещения на други острови – Нова Британия и Нова Ирландия. След първото издание на книгата Петър Берон участва в много други експедиции, но новогвинейската си остава най-вълнуващата и незабравима.
Петър Кирилов Берон е български зоолог и биоспелеолог, изследовател на над 700 пещери и откривател на нови животински видове. Директор на Националния природонаучен музей при Българска академия на науките от декември 1993 до 11 юли 2005 г. Председател на Българската федерация по спелеология от 1985 г. Народен представител в 7 Велико народно събрание и 40 Народно събрание, заместник-председател на 40-то Народно събрание.
Един колоритен пътепис за екзотични земи, хора и животни. Под сладкодумния съпровод на пътешественика пред читателите се разкриват ярки картини, изпълнени със зеленина, чудновати племена и още по-чудновати животинки. През непроходимите джунгли и буйните реки, от високите върхове до дълбоките пещери, Петър Берон ни кани да го последваме на тази експедиция. Заедно с британските си съратници той има за цел да открие възможно най-много нови пещери и животински видове. С описателния разказ на своите преживявания и позовавайки се на предишни откриватели като небезизвестния Миклухо-Маклай, той открива този остров за широката публика. По пътя успява да развенчае много митове за враждебността на местните жители и техния райски остров.
Препоръчвам книгата на читателите, които искат да отскочат до острова на райските птици, папуасите и приключенията. 🦋🦎🦜🗻🥾🏝️
Имам много хубави спомени от тази книга от детството си, но прочитането й сега беше грешка. Стилът на Берон е прекалено фактологичен и пълен с информация за държавите и местностите, през които минава, която може да се намери във всеки атлас, пътеводител или уикипедия, а разказите за преживелиците му приличат по-скоро на отчет точка по точка, отколкото на литература.