Стефан Цвайг – Максим Горки. Писма

by Stefan Zweig, Стефан Цвайг, Maxim Gorky

Стефан Цвайг и Максим Горки са необикновени явления в европейската духовност на миналото столетие. Въпреки тяхната всепризната значимост, двамата творци се различават коренно по своята същност, по своя светоглед и литературна дейност.
Впечатляващото в тяхната кореспонденция от 1923 до 1936 г. е, че самородният, по руски гениален Горки възхвалява Цвайг за неговата култура, информираност, огромни познания и извисеност в тайните на духа. А майсторът на изисканото слово, есеистът и новелистът Цвайг отговаря на Горки почти просълзен: „Аз все още се чувствам твърде далеч от простотата на трагичното, упреквам се, че прекалено се увличам в психологията, че не притежавам възвишената непремислена мощ, която при Вас, руснаците, е така възхитителна.”

Венцеслав Константинов

114 pages, Paperback

First published February 1, 2019

About the author

Stefan Zweig was one of the world's most famous writers during the 1920s and 1930s, especially in the U.S., South America, and Europe. He produced novels, plays, biographies, and journalist pieces. Among his most famous works are Beware of Pity, Letter from an Unknown Woman, and Mary, Queen of Scotland and the Isles. He and his second wife committed suicide in 1942.
Zweig studied in Austria, France, and Germany before settling in Salzburg in 1913. In 1934, driven into exile by the Nazis, he emigrated to England and then, in 1940, to Brazil by way of New York. Finding only growing loneliness and disillusionment in their new surroundings, he and his second wife committed suicide.
Zweig's interest in psychology and the teachings of Sigmund Freud led to his most characteristic work, the subtle portrayal of character. Zweig's essays include studies of Honoré de Balzac, Charles Dickens, and Fyodor Dostoevsky (Drei Meister, 1920; Three Masters) and of Friedrich Hölderlin, Heinrich von Kleist, and Friedrich Nietzsche (Der Kampf mit dem Dämon, 1925; Master Builders). He achieved popularity with Sternstunden der Menschheit (1928; The Tide of Fortune), five historical portraits in miniature. He wrote full-scale, intuitive rather than objective, biographies of the French statesman Joseph Fouché (1929), Mary Stuart (1935), and others. His stories include those in Verwirrung der Gefühle (1925; Conflicts). He also wrote a psychological novel, Ungeduld des Herzens (1938; Beware of Pity), and translated works of Charles Baudelaire, Paul Verlaine, and Emile Verhaeren.
Most recently, his works provided the inspiration for 2014 film The Grand Budapest Hotel.

Reviews

[Margarita Garova]

Стефан Цвайг и Максим Горки са странна епистоларна двойка – като писателски, вероятно и личностен, натюрел нямат нищо общо. Цвайг е изтънчен, психологизиращ, внимателен, Горки е стихиен, спонтанен, първичен. Това си личи не само от творчеството им (Цвайг го познавам малко по-добре, от Горки съм чела само романа “Майка”), но и от начина, по който се определят един друг като писатели в писмата, които си разменят от 1923 г. до 1936 г. Прави впечатление искреното въодушевление на Цвайг от Горки като писател, както и от събитията в Русия след Революцията. Обратното – в начина, по който Горки отвръща на хвалебствията на австриеца, има типично руски скептицизъм и дори известна критика. Във времето между двете световни войни Стефан Цвайг е несъмнено по-голямата литературна височина от двамата и може талазите от симпатия и съчувствие да са подразнили изгнаника Горки, за когото за един преуспял и превеждан на много езици писател е лесно да бъде великодушен. Не знам дали писмата между двама писатели, или точно тези писма, са някакъв код за разчитане на нещо “в повече” за тях самите като личности. Долавят се бегло настроенията на епохата, носталгията на Цвайг по предвоенните времена и мнението на Горки за руската литература – дребни, но интересни детайли, особено за почитателите им. Не им слагам оценка, защото не са литература, предвидена за печат, а лична кореспонденция.

[Кремена Михайлова · Rating 4 out of 5]

Със Стефан Цвайг е спокойно, но и приповдигнато; сигурно, но и тревожно. Винаги хуманно и културно – в небаналния смисъл на думите. И в тази книга – времена и писателски/приятелски дела.
(Горки съм го позабравила.)

[Georgi · Rating 4 out of 5]

"Изобщо днешният свят ми създава впечатлението за интермедийна политика, съзирам само ферментации, подготовки и незавършени линии. Трябва да изчакаме в себе си, докато формите се изяснят".

Страхотна кореспонденция между двама големи писатели!

[NeDa · Rating 4 out of 5]

29 август 1923 г.
Залцбург

Душата ми блаженства, че мога да Ви изкажа своята обич и почитание. И не приемайте като натрапничество, ако Ви пратя две книги - тома с новели "Амок" и една книга върху изкуството на романа, "Трима майстори", която съдържа размишления върху Достоевски. Не е нужно да ги четете, не трябва да ми благодарите. Можете да ги подарите на някого непрочетени. Просто имам нужда да Ви дам нещо.
Но ако пожелаете да ми доставите голяма радост, пратете ми няколко ръкописни листа от Вашето творчество. Колекционирам такива ръкописи първо от любов към авторите, а после - за да проникна по-дълбоко в техния труд. От Достоевски притежавам две глави от "Унижените и оскърбените", от Толстой - две глави от "Кройцерова соната"; и двете ги придобих преди войната с много пари и усилия.
С уважение, Ваш
Стефан Цвайг

14 май 1925 г.
Соренто

Смятам, че за нашего брата, за руснаците, би била много полезна скептичната усмивка на французите, понеже ние винаги твърде бързо вярваме и вярваме винаги сляпо. Ето защо завиждам на нация, която има един Монтен, един Ренан и един Дранс. Ще се съгласите с мен, че е малко трудно да се живее с Толстой и Достоевски. Нашият велик гений А. Пушкин бе убит преди деветдесет години, а едва сега започват да го четат, да схващат цялата дълбочина на дарованието му и да се очароват от мощта на неговия дух.

М. Горки