Уморени разкази

by Antun Gustav Matoš, Антун Густав Матош, Христо Попов (Translator)

Антун Густав Матош (1873–1914) e хърватски поет, писател, публицист и критик, ярък представител на модернизма в хърватската литература. Творчеството му е повлияно от френските символисти, на първо място от Бодлер и Маларме, и „папата на френския декаданс“ Юисманс. През своя кратък, но бурен литературен живот Матош публикува три сборника с разкази – „Трески“ (1899), „Нови трески“ (1900) и „Уморени разкази“ (1909), няколко сборника с есета – „Хоризонти и пътища“ (1907), „Наши хора и краища“ (1910) и др., около 80 стихотворения и поеми с философски мотиви и елементи на сатира.
В гротескно-фантастичния цикъл „Уморени разкази” действието има символично значение и подчертава пропастта между реалния, всекидневен живот и идеалния свят, в който господстват любовта, красотата и хармонията. Героите в тези разкази са социални аутсайдери, бохеми, скитници, творци и мечтатели, често недъгави или невротици, идентичността им не се корени в презираните от тях обществени отношения, а в усещането им за принадлежност към определени естетически и творчески кръгове. Този тип герои оставят траен отпечатък в хърватската литература, придавайки ѝ модерно и космополитно звучене.

Genres: Short Stories

Paperback

First published January 1, 1909

About the author

Matoš was born in Tovarnik in the region of Syrmia, today's Croatian Vukovar-Syrmia County.
He went to primary and secondary school in Zagreb. His attempt to study at the Military Veterinary College in Vienna ended in failure. He was conscripted in 1893, but he deserted in 1894, fleeing from Croatia to Šabac and then to Belgrade. He spent the next three years in Belgrade, living in his own words as a "cello player, journalist, and man of letters".
In January 1898 he traveled to Vienna and Munich, stayed for a while in Geneva, and then moved to Paris in 1899, where he would stay for five years. During his stay in Paris, he wrote his greatest stories.
In 1904 he returned to Belgrade, visiting Zagreb in secret (as he was still a deserter) in 1905, 1906 and 1907. Finally, in 1908, after thirteen years abroad, he was pardoned. He finally settled in Zagreb, where he died of throat cancer. He wrote two dozen published or unpublished works: poems, short stories, articles, travelogues, criticisms and disputes.

Reviews

[Velvet Bookmark · Rating 2 out of 5]

Balkon - Audio

[Ваня Г.]

Иронични мостове между Хърватия и Париж по бреговете на творчески маскирания бездарен писач в устойчиво (и тук, и там) синекурен свят. И от двете страни отскача гилотиниран морал – отсечената глава се въргаля в халюцинациите на болестта. Пенснето дублира удвоено безочие, но хвърля и бегъл поглед към закучения и потънал в заблудите си невидим добряк (на дъното и тук, и там). И в Сена, и в Сава смотанията на дивашката или аскетичната честност се дави в упойния аромат на тленната вода. От клетка, та в тиган – има ли значение за врабеца кой го е изял.

[Katrin Kirilova · Rating 3 out of 5]

на места фигуративният език малко ме изтощаваше

[andreicareads ✨ · Rating 4 out of 5]

Vrabac