Личният бележник (джобното тефтерче) на Васил Левски

by Васил Левски

Съвместно издание на издателство „Изток-Запад“ и Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ на личния бележник (джобното тефтерче) на Васил Левски, със специален увод, разчитане, обяснителни бележки и справочен апарат от Кирила Възвъзова-Каратеодорова, Здравка Нонева и Виктория Тилева.
Между юбилейните издания особено място заема предлаганата на всички почитатели на Левски – а това значи на целия български народ – публикация на личния бележник (джобното тефтерче) на Апостола. Тя е ценна не само с това, че е посветена на един наистина уникален възрожденски паметник (тефтерчета с подобно съдържание има само в архивите на Раковски и Ботев), но и защото е първото научно-критично обнародване на бележника като самостоятелно издание. И веднага трябва да се отбележи, че тефтерчето на Левски досега е издавано изцяло два пъти, но включено като част от сборници, посветени на документалното наследство на Апостола. Не са малко и фрагментарните публикации на по-големи или на по-малки части от бележника, обнародвани в популярни издания.

Genres: History, Bulgarian Literature

168 pages, Hardcover

First published January 1, 2007

About the author

Васил Левски (на стария правопис: Василъ Лѣвскій) е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, национален герой. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Той пътува по страната и създава тайни районни комитети, които да подготвят националния бунт. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Създадената от него Вътрешна революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-турска война довеждат до възстановяване на държавата България на европейската карта.
Други известни негови прозвища са „Дяконът“ и „Джингиби“ (Неуловимият).

През 2007 година чрез национално телевизионно допитване на БНТ е избран за номер едно в списъка на най-великите българи за всички времена.

Reviews

[Elena Balabanova · Rating 5 out of 5]

В навечерието на рождението на Апостола е време да си спомним за него, неговите дела и мечти. Тефтерчето му е най-болезнено напомняне (да, болезнено), че този човек не е легенда на българската народна митология, а съвсем реална личност. Мисля, че всеки българин трябва да го прочете, нека никога не забравяме нашите герои.

,,Народе????"

,,Току що се яви зората в един прекрасний майский ден. Излязох аз из одаята, душевно много сокрушен. Но где, кам кого аз да тръгна? Кой може да ме утеши? Кам кой мадрец да ся обърна със съвет да ми се яви? И тъй си мислях с нетърпение и много, много аз мълчях." (Добри Чинтулов с преработка от Левски)

Изключително изпълнение от страна на издателство ,,Труд"! Тръпки те побиват, когато видиш един продукт, плод на дълбоко уважение и благодарност.

[Димитър Цолов]

Прекрасно издание, съставено от две книжки: първата - факсимилно копие на тефтерчето на Апостола и втората - с разчетения текст плюс доволно количество разяснителни бележки. Оценка няма как да сложа, но се радвам, че се докоснах (макар и бегло) до човека, който от дете съм канонизирал в сърцето си. Поклон!

[Joredos · Rating 5 out of 5]

Записвал си е всяка изхарчена пара на организацията,коня за колко пари ечемик е ял,колко пари е дал да му зашият панталона(някой даже му е взел пари!!!)

[Yv Ette]

След прочитане на "Под игото", си мислех за българите " 'баси отрепките, цяла книга ядат, напиват се и се шугавят, като мишки; революцията е само мираж в пиянското им бълнуване". След прочитането на тефтерчето на Левски, виждам, че не е така. Виждам нечовешка безкористност и жар за свобода; и не само в Левски, много са били, дори и чорбаджии има споменати в бележките. В тефтерчето освен стиховете на Чинтулов и Ботев (с честата, но чаровна намеса на Левски), са описани и разходите, които е правил, напр. за пашапорт 17 1/2 гроша, за шекер и кафе, за куршуми и съчми, за хляб, маслини, ябълки за изпът, за книги, книги за писане, за пране, за копчета, за боза (0.30) и т.н. до най-малката подробност. И не само разходи, а и обяснения какво и защо (По Свети Васил дойдоха да ми честитят народни деца на сирота жена, при която намирам прибежище в зъл случай, пък сирота няма отде...Деца от наши хора дойдоха да ми честитят името на Нова година...И пак за три обяда и 8 кафета...И пак за обувки с подковите). Затова бях учудена, че и след първото споменаване на Димитър Общи, Косовеца ("Димитрова сметка от 1 декември 1871 до януари 10-ий 1872, дадени му са 291 гроша. За тия пари му исках сметка, а той каза, че забравил за де какво е дал, нито е писал."), което безспорно съдържа критика за злоупотреба с комитетски пари, Левски продължава да му гласува доверие до самата си гибел и провал на революционната организация, пряко следствие от организираният от Общия Арабаконашки обир.