Много замисляща те книга.
*****
Човек понякога си мисли, че за да проникне до дъното на човешката душа, е нужно да се качи на мощна подводница, но в крайна сметка с изненада установява, че, напъхан във водолазен костюм, се мъчи да се потопи в домашната вана.
Заобиколени сме с думи, които досега бяхме произнасяли само шепнешком. Да назовеш означава да дадеш посока, да чуеш означава да се покориш.
... не беше надарен с достатъчно ум, за да е опасен, но не беше и толкова безобиден, че да е смешен.
Тази кучка.
Любопитно е как бруталността на определени думи може да ни дебне много дълго, докато се срещне отново с нас, непокътната както в момента на произнасянето им. Дори днес, почти двайсет години по-късно, тези думи приличат на монаси, чакали ме търпеливо в манастира си, за да ме накарат да потъна от срам. Възмездието на паметта.
Вниманието на обзетия от страх човек е като вниманието на влюбения.
... там, където съществува смислова празнота, ние започваме да проектираме собствените си качества и да вярваме, че тигрите се влюбват, Бог е ревнив отмъстител, а дърветата изпитват носталгия. Човекът системно приписва своите качества на нещата, които не може да проумее - като се започне от планетите и се стигне до атомите.
Зеленото в джунглата е истинският цвят на смъртта. Не бялото, нито черното. Зеленото, което поглъща всичко, огромната ненаситна маса, разнородна, задушаваща и могъща, където слабите служат за опора на силните, големите отнемат светлината на малките и единствено микроскопичното или дребното успява да разклати гигантите.
Нищо не показва така убедително колко фатално може да е за ума собственото му влечение към нещо, способно да го погуби, както гледката на завладяно от вътрешен страх дете. Там, където възрастният знае, че нещата ще продължат да съществуват, със или без той да поема отговорност за тях, детето смята, че те ще умрат, щом спре да ги поддържа с мисълта си.
И тогава си мислиш за всичките неща, които имаш, а те нямат, и за нещата, които можеш да правиш, а те не могат. Защото нямат дом. Нито храна. Нито легло. И понеже нямат тия неща, спят с отворени очи, за да не ги е страх. И влизат в теб. И ти си те.
Няма нищо по-опасно от лудостта на природно умни хора. За разлика от буйстващите безумци при умните лудостта добива отчаян и радикален характер.
Отново отекнаха викове. И отново се възцари тишина. Тишина на предали се хора, неутрална, подобна на тишината, която вероятно обгръща астронавтите в Космоса, чужда на човешкия живот.
Може мъртвите да ни предават, като ни изоставят, но и ние ги предаваме, за да живеем.