What do you think?
Rate this book
Литературен обяд и други разкази
Тези разкази са различните лица на Ирландия. Нейният провинциализъм и неравномерното ѝ развитие. Дългът към предците и степента, в която сме обречени да ги продължаваме в днешното си. Въпросът за политическото и за личното. За мъжкото и женското. За нежеланите новородени момиченца, за забранения аборт, за големия глад, за емиграцията, за оцеляването. За литературата като ирландско изкуство, за абсурдната машинария на бордове и награди. За трудната среща между Изтока и Запада, за ксенофобията като мизогинност. Накрая за верността отвъд живота, за верността, жива и в смъртта… (Димитър Камбуров)
Книгите на Ейлиш ни Гуивна са преведени на немски, чешки, италиански, японски и шотландски келтски, а отделни нейни разкази са достъпни на много езици, между които френски, испански, словенски и руски.
Камъче в езеро, което образува концентрични кръгове, или свят, събран в песъчинка – това е добрият разказ според собственото определение на Ейлиш ни Гуивна. И нейните разкази са именно светове, събрани в песъчинка. Те документират живота такъв, какъвто е.
Разказите ми почти винаги са с герои ирландци, най-вече жени. Действието често се развива някъде в Ирландия – пише Ни Гуивна. – Но дори мястото да е различно, на него се гледа през ирландски очи.
***
Ейлиш ни Гуивна е родена в Дъблин. Следвала е в Университетски колеж Дъблин и в Копенхагенския университет и е магистър по Средновековие и доктор по Ирландски фолклор. Автор е на няколко сборника разкази, много романи, книги за деца, театрални и радиопиеси. Работила е и като сценарист за RTE и TG4. Носителка е на множество награди, в това число Stewart Parker за драма, Butler за проза, няколко награди Oireachtas за ирландски роман и три Bisto за детска литература. Романът ѝ Танцът на танцьора е финалист за наградата Orange през 2000 г., а сборникът ѝ Лед от вътрешността на страната е отличена книга на Ню Йорк Таймс. През 2015 г. получава наградата Irish PEN за изключителен принос към ирландската литература.
Дълги години Ейлиш работи като библиотекарка и архивистка в Ирландската национална библиотека.
Книгите на Ейлиш ни Гуивна са преведени на немски, чешки, италиански, японски и шотландски келтски, а отделни нейни разкази са достъпни на много езици, между които френски, испански, словенски и руски.
Камъче в езеро, което образува концентрични кръгове, или свят, събран в песъчинка – това е добрият разказ според собственото определение на Ейлиш ни Гуивна. И нейните разкази са именно светове, събрани в песъчинка. Те документират живота такъв, какъвто е.
Разказите ми почти винаги са с герои ирландци, най-вече жени. Действието често се развива някъде в Ирландия – пише Ни Гуивна. – Но дори мястото да е различно, на него се гледа през ирландски очи.
***
Ейлиш ни Гуивна е родена в Дъблин. Следвала е в Университетски колеж Дъблин и в Копенхагенския университет и е магистър по Средновековие и доктор по Ирландски фолклор. Автор е на няколко сборника разкази, много романи, книги за деца, театрални и радиопиеси. Работила е и като сценарист за RTE и TG4. Носителка е на множество награди, в това число Stewart Parker за драма, Butler за проза, няколко награди Oireachtas за ирландски роман и три Bisto за детска литература. Романът ѝ Танцът на танцьора е финалист за наградата Orange през 2000 г., а сборникът ѝ Лед от вътрешността на страната е отличена книга на Ню Йорк Таймс. През 2015 г. получава наградата Irish PEN за изключителен принос към ирландската литература.
Дълги години Ейлиш работи като библиотекарка и архивистка в Ирландската национална библиотека.
224 pages, Paperback
First published March 12, 2019
2 people are currently reading
117 people want to read
About the author
Éilís Ní Dhuibhne
43 books51 followersÉilís Ní Dhuibhne is a writer and critic. She was born in Dublin in 1954. She attended University College Dublin, where she studied Pure English, then Folklore. She was awarded the UCD Entrance scholarship for English, and two post graduate scholarships in Folklore. In 1978-9 she studied at the University of Copenhagen, and in 1982 was awarded a PhD from the National University of Ireland. She has worked in the Department of Irish Folklore in UCD, and for many years as a curator in the National Library of Ireland. Also a teacher of Creative Writing, she has been Writer Fellow at Trinity College and is currently Writer Fellow at UCD. She is a member of Aosdána.
Eilis Ni Dhuibhne is also known as Eilis Almquist and Elizabeth O'Hara.
Eilis Ni Dhuibhne is also known as Eilis Almquist and Elizabeth O'Hara.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 26 of 26 reviews
March 9, 2019
В началото беше името...
Как да не ти изтръпне небцето от име, което се пише с 8 букви - Dhuibhne, чете се с 6 и само 3 от тях имат нещо общо? Ммм?
После беше историята...
Как да не ти пламнат мислите от човек, който е ирландец, учи в Дания, жени се за швед, пише на английски и ирландски, проза и драматургия, за възрастни и за деца... А, да - и учи български! Една от малкото писателки, които ще могат да се прочетат в превод <3
И накрая беше корицата.
Толкова красива корица не би могла да не крие вълшебна книга. Нали?
ICU се налага през последните години като "издателство за разкази" и това изобщо не е лошо нещо, понеже разказите са като златни рибки в изискания аквариум на романа. Или може би като пъстър букет, набран от огромна ливада страници...
Притаената в прекрасната корица подборка определено се оказа вълшебна. Дотам, че ми е трудно да избера кои от разказите са ми харесали най-много.
Летен сладкиш, Акушерка на феите, Изворци?
Престъпвания, Уелският бряг, Литературен обяд?
Кадънка в снега?
Целият букет?
С все прекрасната му корица и интригуваща авторка с осембуквено име, от което на български съвпадат само три букви, а тя е способна да го прочете и да се срещне със себе си, но непозната?
Приятно ми е да се запознаем.
Очарована съм от нашата среща.
Как да не ти изтръпне небцето от име, което се пише с 8 букви - Dhuibhne, чете се с 6 и само 3 от тях имат нещо общо? Ммм?
После беше историята...
Как да не ти пламнат мислите от човек, който е ирландец, учи в Дания, жени се за швед, пише на английски и ирландски, проза и драматургия, за възрастни и за деца... А, да - и учи български! Една от малкото писателки, които ще могат да се прочетат в превод <3
И накрая беше корицата.
Толкова красива корица не би могла да не крие вълшебна книга. Нали?
ICU се налага през последните години като "издателство за разкази" и това изобщо не е лошо нещо, понеже разказите са като златни рибки в изискания аквариум на романа. Или може би като пъстър букет, набран от огромна ливада страници...
Притаената в прекрасната корица подборка определено се оказа вълшебна. Дотам, че ми е трудно да избера кои от разказите са ми харесали най-много.
Летен сладкиш, Акушерка на феите, Изворци?
Престъпвания, Уелският бряг, Литературен обяд?
Кадънка в снега?
Целият букет?
С все прекрасната му корица и интригуваща авторка с осембуквено име, от което на български съвпадат само три букви, а тя е способна да го прочете и да се срещне със себе си, но непозната?
Приятно ми е да се запознаем.
Очарована съм от нашата среща.
November 16, 2025
По принцип съм разочарован, очаквах нещо повече от този сборник на ирландската писателка, закичена с прекрасното Ейлиш ни Гуивна. С име като нейното, задължава някак.
От дванайсетте разказа в този сборник ми харесаха само три:
- "Жената с рибката" - разкрива вътрешните пустини на един емоционален изрод.
- "Кадънка в снега" - едно рускинче загазва насред Дъблин.
- "Изворци" - българи обясняват на една смахната от мъка ирландка нещата от живота в територията ни, тя не им вярва - мисли ги за расисти и примитиви (каквито те са си, но баш нея някак си са я приели веднага и то доста радушно!?!), после я удря челно бързия влак, но пък и на смет, нейното си е късмет.
Ако ми пукаше, бих казал, че този разказ е отвратително расистки и антибългарски, ма пък ирландците са ми таквиз едни изтупани европейци напоследък, че уж май няма как да е. Дано само, ако таз Джейн се изтресе някой ден в Папуа Нова Гвинея, да си е научила урока за канибалите и ловците на глави там предварително...
В част от останалите разкази има проблясъци, неравномерно пръснати и скрити понякога из текста, но нищо което да ме въодушеви прекалено.
Не ми хареса и преводът, не знам на келтски или на английски твори авторката, но част от ритъмът на словото и описанията ѝ се губят в неуверения и неточен според мен на места прочит на преводача. Сякаш е чул веднъж екзотична мелодия, която за съжаление не успява да предаде на българските читатели изцяло. Понеже по-голямата част от разказите не ми бяха интересни, загубата комай не е голяма.
Корицата на сборника е фантастично добра!
От дванайсетте разказа в този сборник ми харесаха само три:
- "Жената с рибката" - разкрива вътрешните пустини на един емоционален изрод.
- "Кадънка в снега" - едно рускинче загазва насред Дъблин.
- "Изворци" - българи обясняват на една смахната от мъка ирландка нещата от живота в територията ни, тя не им вярва - мисли ги за расисти и примитиви (каквито те са си, но баш нея някак си са я приели веднага и то доста радушно!?!), после я удря челно бързия влак, но пък и на смет, нейното си е късмет.
Ако ми пукаше, бих казал, че този разказ е отвратително расистки и антибългарски, ма пък ирландците са ми таквиз едни изтупани европейци напоследък, че уж май няма как да е. Дано само, ако таз Джейн се изтресе някой ден в Папуа Нова Гвинея, да си е научила урока за канибалите и ловците на глави там предварително...
В част от останалите разкази има проблясъци, неравномерно пръснати и скрити понякога из текста, но нищо което да ме въодушеви прекалено.
Не ми хареса и преводът, не знам на келтски или на английски твори авторката, но част от ритъмът на словото и описанията ѝ се губят в неуверения и неточен според мен на места прочит на преводача. Сякаш е чул веднъж екзотична мелодия, която за съжаление не успява да предаде на българските читатели изцяло. Понеже по-голямата част от разказите не ми бяха интересни, загубата комай не е голяма.
Корицата на сборника е фантастично добра!
February 6, 2019
Едно от най-любимите ми неща, когато чета книга "по работа", е неизбежното изчитане по 3-4-5 пъти, като поне единият е на два езика. Разказите на Ейлиш предполагат такова многократно четене, лутане между оригинала и превода, препрочитане, digging deepеr and deeper, и всичко това носи нарастваща наслада. Авторката залага фини кукички - и чисто езикови, и на ниво смисъл - които може да не те закачат веднага, но пък са със силно отложено действие, дърпат те обратно. Това са разкази хем за широка аудитория, защото са много богати на теми: лъкатушат между миналото и настоящето на Ирландия (и не само), на места са ужасно смешни, друг път те докарват до ръба на сълзите, в тях има и убийства, и изневяра, и срам от семейството, и чувство за вина... В същото време биха доставили истинско удоволствие на по-литературно изкушените читатели, защото изобилстват от литературни препратки и свързани с литературата сюжети. Имат особен подход към езика, като на моменти дори се преструват на устен разказ (авторката е фолклористка и това си личи). Направо си е литературно гурме. Много съм щастлива, че благодарение на преводача Димитър Камбуров (който написа и много добър предговор) стигнах до тази авторка. И мога да кажа, крайно време беше да я има и на български. А корицата е голяма красота, адмирации за Живко Петров.
April 16, 2019
”Но, чуйте, всеки е убивал
...
един с отровно нежен поглед,
друг - с думичка една,
страхливецът с целувка кротка,
а смелият - с кама."
О. Уайлд
Хората са жестоки същества, и всеки разказ е за различна жестокост. Извършена от благовъзпитаните, почтени, богобоязливи, кротки стълбове на обществото - от всички онези “нормални хора”. Изискани и начетени творци, домакини, кротки фризьорки, съпруги на бизнесмени с много свободно време, преподаватели на средна възраст, несъобразителни гаджета, таксиметрови шофьори с изключен апарат. Жестоки по своему - вършат злините си тихо и кротко, с извинителен поглед и заекване, с широка артистична иронична усмивка и апломб, с никога незададен важен въпрос, с мъртва хватка около врата на жертвата, с изстрел от засада. Дребнички, ежедневни, малки злинички, забутани в най-далечнито кътче на баговъзпитаното съзнание - бързо и магически сведени до лесно забравими, незначителни дреболии, нямащи нищо общо с истинския, големия живот. Освен ако все пак изплуват от мътната дъблинска река.
Затова толкова по-поетична, крехка и мила е добротата, проблясваща във всеки един разказ.
С много ненатрапчива елегантнист, поезия, черен хумор, ирония, разтърсващо съчувствие ни Гуивна извайва като ювелир всеки мъничък детайл. Тя не строи катедрали, а просто техните прагове - и малцина са достойните да ги прекрачат.
Поезия в проза - чиста наслада са и текстът, и преводът.
П.С. Само ми се щеше френските и немските изрази да бяха с превод под линия, подобно на другите обяснения. Без тях преводът клони малко към снобизъм, а в крайна сметка едно цъфтящо ябълково дърво цъфти за всички! И тази ми забележка към преводача е съвсем сериозна!
П.С.С. И тоя разказ с циганите! Е, хич не са ангели братята, но в усилието си да вмъкне повече България, авторката се е плъзнала по опасно клиширана повърхност и този разказ не се е получил на нивото на останалите.
...
един с отровно нежен поглед,
друг - с думичка една,
страхливецът с целувка кротка,
а смелият - с кама."
О. Уайлд
Хората са жестоки същества, и всеки разказ е за различна жестокост. Извършена от благовъзпитаните, почтени, богобоязливи, кротки стълбове на обществото - от всички онези “нормални хора”. Изискани и начетени творци, домакини, кротки фризьорки, съпруги на бизнесмени с много свободно време, преподаватели на средна възраст, несъобразителни гаджета, таксиметрови шофьори с изключен апарат. Жестоки по своему - вършат злините си тихо и кротко, с извинителен поглед и заекване, с широка артистична иронична усмивка и апломб, с никога незададен важен въпрос, с мъртва хватка около врата на жертвата, с изстрел от засада. Дребнички, ежедневни, малки злинички, забутани в най-далечнито кътче на баговъзпитаното съзнание - бързо и магически сведени до лесно забравими, незначителни дреболии, нямащи нищо общо с истинския, големия живот. Освен ако все пак изплуват от мътната дъблинска река.
Затова толкова по-поетична, крехка и мила е добротата, проблясваща във всеки един разказ.
С много ненатрапчива елегантнист, поезия, черен хумор, ирония, разтърсващо съчувствие ни Гуивна извайва като ювелир всеки мъничък детайл. Тя не строи катедрали, а просто техните прагове - и малцина са достойните да ги прекрачат.
Поезия в проза - чиста наслада са и текстът, и преводът.
П.С. Само ми се щеше френските и немските изрази да бяха с превод под линия, подобно на другите обяснения. Без тях преводът клони малко към снобизъм, а в крайна сметка едно цъфтящо ябълково дърво цъфти за всички! И тази ми забележка към преводача е съвсем сериозна!
П.С.С. И тоя разказ с циганите! Е, хич не са ангели братята, но в усилието си да вмъкне повече България, авторката се е плъзнала по опасно клиширана повърхност и този разказ не се е получил на нивото на останалите.
June 20, 2020
Страхотна атмосфера и елегантност във всеки разказ от тази малка книга. Носи удовлетворение, дори когато почти всеки край на история е оставен на въображението, а понякога то може да бъде само притеснително тревожно - дали по хубав или не начин, зависи от читателя. За мен началата определено носеха повече емоционален заряд. Това лично светоусещане обаче не може да даде отрицателна оценка за наситения с цветове и живост свят на тази незаслужено недостатъчно известна авторка.
September 29, 2019
Много приятен сборник с разкази от ирландска писателка, чието име не бих могла нито да запомня, нито да възпроизведа.
Хареса ми спокойствието, с което пише за неочакваните и често драматични обрати в живота.
Хареса ми спокойствието, с което пише за неочакваните и често драматични обрати в живота.
October 1, 2023
Разкошна корица; издателство, чиито книги харесвам; пореден, нов за мен ирландски автор (напоследък съм обсебена от тях) с много живо перо, с почти всички запомнящи се разкази... Всичко е почти идеално, до превода. Адмирации за положения труд, но тежките конструкции на места и архаичните и странни думи спъват четенето. И сякаш не държа разкошен образец на съвременната художествена литература, а нещо отпреди времето на Дядо Вазов.
"Нежели" и всичко подобно ми убиват музиката в какъвто и да е текст...
"Нежели" и всичко подобно ми убиват музиката в какъвто и да е текст...
March 11, 2019
"Литературен обяд и други разкази" – дванайсет ирландски блюда с изненадващ вкус
Българските издатели често се оплакват, че разказите не се продават никак добре у нас, следователно и инвестицията в тях е твърде рискова. Този факт винаги ме е учудвал, но не защото не вярвам, че е така, а защото късата форма винаги ми се е струвала доста по-добре „екипирана“ за нуждите на съвременния читател, отколкото дългата. Времето, което можем да отделим за четене, често съвпада с чакането по спирките, с возенето в метрото, автобуса или трамвая, с обедната ни почивка или ритуала ни преди сън – сравнително кратки отрязъци от време, перфектни за запълване с една изкусно поднесена история.
Трудни за продаване или не, издателство „ICU“ отдавна е приело предизвикателството да налага в България хубавите сборници с разкази. „Когато изпратим деня“ (който ми е особено любим), „Книга за другите“, „Американският любовник“ и, разбира се, „Куфарът на брат ми“ и „Бащите не се отиват“ са част от добрите примери в каталога им. Съвсем скоро до тях се нареди и „Литературен обяд и други разкази“ от авторката с име като на фея Ейлиш ни Гуивна.
Ни Гуивна е една от най-изтъкнатите съвременни писателки в Ирландия. Библиографията ѝ включва множество сборници, романи, детски книги и пиеси за радио и театър. Носителка е на впечатляващо количество награди, сред които и ПЕН за изключителен принос към ирландската литература.
Един от най-вълнуващите моменти около публикуването на „Литературен обяд и други разкази“ е, че Ни Гуивна прави специална селекция от творбите си за първата си среща с българските читатели, следователно държим в ръцете си уникално издание. Това обяснява присъствието на няколко истории с българска нишка, конкретно „Кадънка в снега“ и „Изворци“. Връзката между Ни Гуивна и България е и личнa, направо семейна, но повече за нея ще научите от предговора на преводача Димитър Камбуров.
Определено харесах подбора на творбите в книгата. Впечатление ми направи и подредбата им – осезаемо е плавното преливане от настроение в настроение, от тема в тема (лично при мен тази за аборта се открои най-ярко). Понякога със сборниците ми се случва отделните истории сякаш да се сливат помежду си заради сходни мотиви, герои и език. Тук обаче разказите са много характерни и след прочита ще си спомняте ясно всеки един от тях, независимо дали е бил „вашият“, или не.
Със сигурност ще опознаете няколко различни лица на Ирландия, някои от които недружелюбни и меланхолични, други – иронични и озадачаващи, трети направо смъртоносни. Ейлиш ни Гуивна обича да поднася изненади и съществува голяма вероятност точно когато си мислите, че сюжетът е поел в дадена посока, изневиделица да осъзнаете, че всъщност сте попаднали в засада.
Както става с всеки сборник или антология, неизбежно е да си откроите любимци. Моите фаворити са „Джаф-джаф-джаф за Де Валера“, „Акушерка на феите“, „Берлин“ и „Изворци“, но абсолютно всички истории са страшно приятни за четене. Опитното перо на Ейлиш ни Гуивна, изпод което са излезли куп разкази, си личи на всяка страница. Тя галантно те увлича от самото начало и изгражда портрети на героите си с такава лекота, че няколко изречения по-късно вече си убеден в тяхната пълнокръвност – четеш за напълно реални хора и няма сила, която да те убеди в противното.
Струва ми се, че при разказите чистото умение на автора и прецизността на стила му са дори по-важни, отколкото в романите, защото краткият обем не допуска слабости – просто няма къде да ги скриеш. Или както чудесно е обобщено в едноименния „Литературен обяд“:
Съвършенството се крие в упражнението – беше го запомнил от семинара по творческо писане. Бъди постоянен и настойчив, никога не се разконцентрирай. Неслучайно беше написал стотина разказа, а разказът е стрела, полетяла към своята мишена. Винаго го казваха. Писане, прицел, огън.
Тук е мястото за адмирации и към елегантния превод на Димитър Камбуров. Както вече споменах, в изданието е поместен негов предговор, от който ще научите повече за запознанството му със сборника и авторката, за работата му по текста, за някои от езиковите особености на произведенията и подхода му към тях. Традицията с писането на предговори е похвална и макар че на моменти този на Камбуров да е натоварен с прекалено много филологически анализи за моя вкус, с удоволствие прочетох повече за личността, стояща зад книгата, и случващото се „в кухнята“.
Ако ви се е отворил апетитът за истински добра проза, „Литературен обяд и други разкази“ ще го утоли с дванайсет богати ирландски блюда. Това са изкусно написани и приземени истории, за които най-искрено се надявам да бъдат оценени подобаващо у нас. В крайна сметка, всички обичаме хубавата храна, дори и да е за душата.
Линк към ревюто в "Аз чета": http://azcheta.com/literaturen-obyad-...
Българските издатели често се оплакват, че разказите не се продават никак добре у нас, следователно и инвестицията в тях е твърде рискова. Този факт винаги ме е учудвал, но не защото не вярвам, че е така, а защото късата форма винаги ми се е струвала доста по-добре „екипирана“ за нуждите на съвременния читател, отколкото дългата. Времето, което можем да отделим за четене, често съвпада с чакането по спирките, с возенето в метрото, автобуса или трамвая, с обедната ни почивка или ритуала ни преди сън – сравнително кратки отрязъци от време, перфектни за запълване с една изкусно поднесена история.
Трудни за продаване или не, издателство „ICU“ отдавна е приело предизвикателството да налага в България хубавите сборници с разкази. „Когато изпратим деня“ (който ми е особено любим), „Книга за другите“, „Американският любовник“ и, разбира се, „Куфарът на брат ми“ и „Бащите не се отиват“ са част от добрите примери в каталога им. Съвсем скоро до тях се нареди и „Литературен обяд и други разкази“ от авторката с име като на фея Ейлиш ни Гуивна.
Ни Гуивна е една от най-изтъкнатите съвременни писателки в Ирландия. Библиографията ѝ включва множество сборници, романи, детски книги и пиеси за радио и театър. Носителка е на впечатляващо количество награди, сред които и ПЕН за изключителен принос към ирландската литература.
Един от най-вълнуващите моменти около публикуването на „Литературен обяд и други разкази“ е, че Ни Гуивна прави специална селекция от творбите си за първата си среща с българските читатели, следователно държим в ръцете си уникално издание. Това обяснява присъствието на няколко истории с българска нишка, конкретно „Кадънка в снега“ и „Изворци“. Връзката между Ни Гуивна и България е и личнa, направо семейна, но повече за нея ще научите от предговора на преводача Димитър Камбуров.
Определено харесах подбора на творбите в книгата. Впечатление ми направи и подредбата им – осезаемо е плавното преливане от настроение в настроение, от тема в тема (лично при мен тази за аборта се открои най-ярко). Понякога със сборниците ми се случва отделните истории сякаш да се сливат помежду си заради сходни мотиви, герои и език. Тук обаче разказите са много характерни и след прочита ще си спомняте ясно всеки един от тях, независимо дали е бил „вашият“, или не.
Със сигурност ще опознаете няколко различни лица на Ирландия, някои от които недружелюбни и меланхолични, други – иронични и озадачаващи, трети направо смъртоносни. Ейлиш ни Гуивна обича да поднася изненади и съществува голяма вероятност точно когато си мислите, че сюжетът е поел в дадена посока, изневиделица да осъзнаете, че всъщност сте попаднали в засада.
Както става с всеки сборник или антология, неизбежно е да си откроите любимци. Моите фаворити са „Джаф-джаф-джаф за Де Валера“, „Акушерка на феите“, „Берлин“ и „Изворци“, но абсолютно всички истории са страшно приятни за четене. Опитното перо на Ейлиш ни Гуивна, изпод което са излезли куп разкази, си личи на всяка страница. Тя галантно те увлича от самото начало и изгражда портрети на героите си с такава лекота, че няколко изречения по-късно вече си убеден в тяхната пълнокръвност – четеш за напълно реални хора и няма сила, която да те убеди в противното.
Струва ми се, че при разказите чистото умение на автора и прецизността на стила му са дори по-важни, отколкото в романите, защото краткият обем не допуска слабости – просто няма къде да ги скриеш. Или както чудесно е обобщено в едноименния „Литературен обяд“:
Съвършенството се крие в упражнението – беше го запомнил от семинара по творческо писане. Бъди постоянен и настойчив, никога не се разконцентрирай. Неслучайно беше написал стотина разказа, а разказът е стрела, полетяла към своята мишена. Винаго го казваха. Писане, прицел, огън.
Тук е мястото за адмирации и към елегантния превод на Димитър Камбуров. Както вече споменах, в изданието е поместен негов предговор, от който ще научите повече за запознанството му със сборника и авторката, за работата му по текста, за някои от езиковите особености на произведенията и подхода му към тях. Традицията с писането на предговори е похвална и макар че на моменти този на Камбуров да е натоварен с прекалено много филологически анализи за моя вкус, с удоволствие прочетох повече за личността, стояща зад книгата, и случващото се „в кухнята“.
Ако ви се е отворил апетитът за истински добра проза, „Литературен обяд и други разкази“ ще го утоли с дванайсет богати ирландски блюда. Това са изкусно написани и приземени истории, за които най-искрено се надявам да бъдат оценени подобаващо у нас. В крайна сметка, всички обичаме хубавата храна, дори и да е за душата.
Линк към ревюто в "Аз чета": http://azcheta.com/literaturen-obyad-...
August 23, 2019
„Но аз не можех да се смея, въобще не можех да ѝ простя, задето плачеше, задето беше себе си, задето не беше с всичкия си.“
Разкази! Откога не бях чела; и сега си припомних защо толкова много ценя тази форма. Както харесвам почти всички сборници от Кратки разкази завинаги на изд. Жанет-45, така и всеки прочетен сборник на изд. ICU. Може би освен „Литературен обяд и други разкази“ от издателството най-много ми допаднаха разказите на Пиер Мейлак, Колъм Тойбин и Роуз Тримейн (сега нещичко сходно с нея като тон открих). Разбира се и сборниците с лични истории „Куфарът на брат ми“ и „Бащите не си отиват“.
В „Литературен обяд“ още с първия разказ лесно навлязох в света на Ейлиш ни Гуивна. Забелязала съм, че в някои сборници първият разказ още не може да ме „хване“; може това да зависи и от подреждането, но и от това, че с всеки разказ се навлиза в един нов свят, различен от „консистентността“ на романите. При сборниците трябва да сме подготвени за букет от разнолики, но и пасващи си цветя. И сега от първия разказ доверието беше спечелено. Сигурно има значение и това, че той е за дете, а това почти винаги работи при мен. Дори си спомних и за любимите разкази на Туве Янсон.
„… се улавям, че фактите ми убягват като пръчки, отнесени от бързея.“
А след книги за Ирландия понякога съм възкликвала – имаме нещо общо с тези хора, освен многото различно. И все още всичко за Ирландия ме интересува (колкото и други неща да съм чела, колкото и да знаем за глада, свещениците или друго типично там). Но още по-ценното в подобни съвременни сборници за мен – не са чак толкова специфични само за страната на автора, а има достатъчно (поне) европейско разнообразие (примерно може ли да ни е интересно нещо още за Берлинската стена – може; или съвсем познати съвременни или не любовни истории, също може да видим нещо ново. Все пак най-много се зарадвах като видях споменатите и любими и на мен най-известни ирландски писатели: Джон Банвил, Джон Макгахърн и Уилям Тревър.
„Благоразумието е по-добрата половина на доблестта, както добре знае.“
В сборника има разкази, които могат да се помнят дълго, да изникват в паметта, без да ги търсим – със специфичната си атмосфера, чувство на герой, финална дума… Разказите не се четат само заради финала (тип „ Я да видя набързо какво ще стане“), но все пак бих запомнила някои от финалите. Като подобни ситуации в живота – гледаш, чудиш се, а по някое време виждаш нещо ключово (в случая финалите) и всичко се прояснява, някак омеква, дори и да е тъжно или тревожно след премълчавания и тайни. Преди е било в черупка, а сега открехната, кара всички да си отдъхнат, дори и изпитанията да продължават; това открехване буди емпатия, близост. Но и в същинската част на разказите всичко е много умерено за мен – език, диалог, описания; герои.
„… мили и мили встрани от което и да е смислено място.“
За доста разкази читателите често казват „И без тях можех да преживея“ (в сравнение с големите романи, които всички споменаваме например). Но сега ми хрумва да нарека тези и други разкази „солта на живота“. Отделни картини, ситуации, обикновени и не; в някои сме ние, в други не. Но все дават нещичко – ценен детайл, който е уж детайл, но може да се окаже и централен за цял един живот дори. За разказите на Ейлиш ни Гуивна мога да кажа – умни, но и като въздишка човешки разкази (освен добре построени литературно), без излишна интелектуалност (само разказите конкретно за литература не ме интересуваха особено).
„Всичко това щеше да свърши…“
И всеки път с ирлански книги показвам някои имена – например авторката. :) <3 Éilís Ní Dhuibhne.
„Не разбираше защо жените правят това, жените, с които просто искаше да бъде приятел.“
„Треската избива хората, не гладът, нали?“
„… искаше да я набута в тегавата си тривиалност с тъпите ѝ работни места, с армията от свещеници и монахини, с неумолимата си посредственост.“
„Нямахме към кого да се обърнем.“
Разкази! Откога не бях чела; и сега си припомних защо толкова много ценя тази форма. Както харесвам почти всички сборници от Кратки разкази завинаги на изд. Жанет-45, така и всеки прочетен сборник на изд. ICU. Може би освен „Литературен обяд и други разкази“ от издателството най-много ми допаднаха разказите на Пиер Мейлак, Колъм Тойбин и Роуз Тримейн (сега нещичко сходно с нея като тон открих). Разбира се и сборниците с лични истории „Куфарът на брат ми“ и „Бащите не си отиват“.
В „Литературен обяд“ още с първия разказ лесно навлязох в света на Ейлиш ни Гуивна. Забелязала съм, че в някои сборници първият разказ още не може да ме „хване“; може това да зависи и от подреждането, но и от това, че с всеки разказ се навлиза в един нов свят, различен от „консистентността“ на романите. При сборниците трябва да сме подготвени за букет от разнолики, но и пасващи си цветя. И сега от първия разказ доверието беше спечелено. Сигурно има значение и това, че той е за дете, а това почти винаги работи при мен. Дори си спомних и за любимите разкази на Туве Янсон.
„… се улавям, че фактите ми убягват като пръчки, отнесени от бързея.“
А след книги за Ирландия понякога съм възкликвала – имаме нещо общо с тези хора, освен многото различно. И все още всичко за Ирландия ме интересува (колкото и други неща да съм чела, колкото и да знаем за глада, свещениците или друго типично там). Но още по-ценното в подобни съвременни сборници за мен – не са чак толкова специфични само за страната на автора, а има достатъчно (поне) европейско разнообразие (примерно може ли да ни е интересно нещо още за Берлинската стена – може; или съвсем познати съвременни или не любовни истории, също може да видим нещо ново. Все пак най-много се зарадвах като видях споменатите и любими и на мен най-известни ирландски писатели: Джон Банвил, Джон Макгахърн и Уилям Тревър.
„Благоразумието е по-добрата половина на доблестта, както добре знае.“
В сборника има разкази, които могат да се помнят дълго, да изникват в паметта, без да ги търсим – със специфичната си атмосфера, чувство на герой, финална дума… Разказите не се четат само заради финала (тип „ Я да видя набързо какво ще стане“), но все пак бих запомнила някои от финалите. Като подобни ситуации в живота – гледаш, чудиш се, а по някое време виждаш нещо ключово (в случая финалите) и всичко се прояснява, някак омеква, дори и да е тъжно или тревожно след премълчавания и тайни. Преди е било в черупка, а сега открехната, кара всички да си отдъхнат, дори и изпитанията да продължават; това открехване буди емпатия, близост. Но и в същинската част на разказите всичко е много умерено за мен – език, диалог, описания; герои.
„… мили и мили встрани от което и да е смислено място.“
За доста разкази читателите често казват „И без тях можех да преживея“ (в сравнение с големите романи, които всички споменаваме например). Но сега ми хрумва да нарека тези и други разкази „солта на живота“. Отделни картини, ситуации, обикновени и не; в някои сме ние, в други не. Но все дават нещичко – ценен детайл, който е уж детайл, но може да се окаже и централен за цял един живот дори. За разказите на Ейлиш ни Гуивна мога да кажа – умни, но и като въздишка човешки разкази (освен добре построени литературно), без излишна интелектуалност (само разказите конкретно за литература не ме интересуваха особено).
„Всичко това щеше да свърши…“
И всеки път с ирлански книги показвам някои имена – например авторката. :) <3 Éilís Ní Dhuibhne.
„Не разбираше защо жените правят това, жените, с които просто искаше да бъде приятел.“
„Треската избива хората, не гладът, нали?“
„… искаше да я набута в тегавата си тривиалност с тъпите ѝ работни места, с армията от свещеници и монахини, с неумолимата си посредственост.“
„Нямахме към кого да се обърнем.“
June 9, 2019
От известно време започнах да преоткривам разказите и да намирам в тях неща, които ме притеглят все по- силно. Преди изобщо не проявявах толкова силен интерес към сборниците, но ��апоследък, в това забързано ежедневие, откривам, че разказите са не толкова ангажиращи и същевременно разтоварващи. Разказите са прекрасна идея да запълвам времето си докато пътувам в транспорт или чакам някъде, докато трябва да прескачам тук и там, защото не се налага толкова пълно съсредоточаване. И не само това, но и винаги мога да се връщам към тях и да си прочитам любимите в минутките на отмора.
Ето така открих сборника с разкази на Ейлиш ни Гуивна. Първото, което ме привлече, беше екзотичното име, след това ирландската следа и не на последно място - красивата корица. Този сборник е специално посветен, събран и предназначен за българската публика, което го прави още по- ценен, защото има лично отношение от страна на авторът. Беше ми интересно да прочета предисловието, което открива връзката на Ейлиш с България и почувствах някакво умиление.
Прозата на Ейлиш ни Гуивна е изящна и въздействаща. Думите ѝ са премерени- нито недостатъчни, нито излишни, а точно толкова, колкото да успее да те омае без да те отегчи. Историите на Ейлиш са част от житейските главоблъсканици и нещата от живота--автентични и носещи заряд.
Ето така открих сборника с разкази на Ейлиш ни Гуивна. Първото, което ме привлече, беше екзотичното име, след това ирландската следа и не на последно място - красивата корица. Този сборник е специално посветен, събран и предназначен за българската публика, което го прави още по- ценен, защото има лично отношение от страна на авторът. Беше ми интересно да прочета предисловието, което открива връзката на Ейлиш с България и почувствах някакво умиление.
Прозата на Ейлиш ни Гуивна е изящна и въздействаща. Думите ѝ са премерени- нито недостатъчни, нито излишни, а точно толкова, колкото да успее да те омае без да те отегчи. Историите на Ейлиш са част от житейските главоблъсканици и нещата от живота--автентични и носещи заряд.
February 26, 2021
Видях книгата, още докато четях “Бруклин” и бях на Ирландска вълна. Съвпадението в имената на главната героиня и писателката ми се стори много интересно, а корицата - изключително красива. Героите и историите са супер чудати и много ми харесаха. Още четейки встъпителната част, знаех, че няма да се разочаровам. Отлична работа на издателство ICU.
March 24, 2019
Сборник с разкази и то не какви да е, а разкази специално селектирани за българския читател. Ейлиш ни Гуивна е подбрала разказите, в този така невероятен сборник, доста умело. Има от всичко по малко. Но това са различните лица на Ирландия. За мен, най-голямо впечатление ми направиха "Жената с рибката", "Акушерка на феите", "Изворци" и разбира се "Уелският бряг". Разкази които са супер човешки и които те карат да се замислиш. Характерното при Ейлиш е, че не ти казва какви точно са героите и каква точно е историята. Всичко това е скрито в подтекста, ние трябва да достигнем до същността сами и да си направим неоходимите изводи. Има една загадъчност и мистика в целия този процес. Препоръчвам определено сборника! Чете се на един дъх.
June 2, 2019
Великолепен превод и жест на Димитър Камбуров към тази ирландска авторка. Скок или по-скоро гмуркане в някои съкровени за Ирландия и хората й психологически нюанси и с такава правдивост. В специално време и за мен като читател. Благадаря и на Н.Пр. Майкъл Форбс.
September 1, 2019
Имало и такава Ирландия и тези разкази показват някои нелицеприятни неща, за което изпитвам благодарност към авторката.
Read
March 14, 2019Ейлиш ни Гуивна - "Литературен обяд и други разкази", изд. ICU 2019, прев. Димитър Камбуров
Не съм свикнала да пиша за разкази. Затова и тези няколко реда няма да са истинско "ревю", но не мога да отмина тази книга, без да напиша поне няколко реда за нея. Още повече, че я пожелах в мига щом разбрах, че излизането й предстои.
За мен "Литературен обяд" беше - колкото и клиширано да звучи - истински пир от преживявания. Ирландската култура ми е слабост, но признавам, че досега имах по-голям опит с музиката /и донякъде с историята/, отколкото с литературата на Ирландия - още по-малко пък със съвременната такава.
"Литературен обяд" поднася многобройни и разнообразни "блюда", повечето от тях - с изненадващ привкус. Краят на разказите рядко ни отвежда там, накъдето първоначално ни се е струвало, че се е "запътила" историята. Но това е неочакван край в най-интересния смисъл на думата - не просто "залепен" с цел да бъде оригинален, а такъв, който след още едно прочитане всъщност започва да ти се струва най-логичният възможен и започваш да се питашкак сам не си го предусетил и как изобщо си могъл да помислиш, че може да бъде друг.
В тези двайсет разказа има всичко - и семейни истории, и влюбване, и литература, и политика /"Джаф-джаф-джаф за Де Валера"/, и дори малко /за мен, за съжаление, беше твърде малко/ от онова усещане за приказност и вълшебство, което аз лично винаги свързвам с Ирландия. Говоря, разбира се, за разказа "Акушерката на феите" и традицията с размазване на масло за късмет - признавам, че за пръв път научих за нея.
Преди да започна да чета сборника, знаех за връзката на Ейлиш ни Гуивна с България, знаех също и че в книгата има разказ с действие, развиващо се в България, но въпреки това въпросният разказ ме изненада приятно - не толкова с тематиката си, а по-скоро с точното предаване на българската атмосфера и действителност.
Книгата много ми хареса и планирам до края на тази година да я препрочета. Защото се боя, че "изгълтах" твърде лакомо този ""Литературен обяд" - и ще се поправя, като този път му се насладя по-бавно, както заслужава.
Не съм свикнала да пиша за разкази. Затова и тези няколко реда няма да са истинско "ревю", но не мога да отмина тази книга, без да напиша поне няколко реда за нея. Още повече, че я пожелах в мига щом разбрах, че излизането й предстои.
За мен "Литературен обяд" беше - колкото и клиширано да звучи - истински пир от преживявания. Ирландската култура ми е слабост, но признавам, че досега имах по-голям опит с музиката /и донякъде с историята/, отколкото с литературата на Ирландия - още по-малко пък със съвременната такава.
"Литературен обяд" поднася многобройни и разнообразни "блюда", повечето от тях - с изненадващ привкус. Краят на разказите рядко ни отвежда там, накъдето първоначално ни се е струвало, че се е "запътила" историята. Но това е неочакван край в най-интересния смисъл на думата - не просто "залепен" с цел да бъде оригинален, а такъв, който след още едно прочитане всъщност започва да ти се струва най-логичният възможен и започваш да се питашкак сам не си го предусетил и как изобщо си могъл да помислиш, че може да бъде друг.
В тези двайсет разказа има всичко - и семейни истории, и влюбване, и литература, и политика /"Джаф-джаф-джаф за Де Валера"/, и дори малко /за мен, за съжаление, беше твърде малко/ от онова усещане за приказност и вълшебство, което аз лично винаги свързвам с Ирландия. Говоря, разбира се, за разказа "Акушерката на феите" и традицията с размазване на масло за късмет - признавам, че за пръв път научих за нея.
Преди да започна да чета сборника, знаех за връзката на Ейлиш ни Гуивна с България, знаех също и че в книгата има разказ с действие, развиващо се в България, но въпреки това въпросният разказ ме изненада приятно - не толкова с тематиката си, а по-скоро с точното предаване на българската атмосфера и действителност.
Книгата много ми хареса и планирам до края на тази година да я препрочета. Защото се боя, че "изгълтах" твърде лакомо този ""Литературен обяд" - и ще се поправя, като този път му се насладя по-бавно, както заслужава.
March 13, 2019
И така, тръгнах да търся рибката, водена от ирландския полъх, който носи тази книга – събрала дванадесет разказа с общото усещане за удоволствие и всички цветове, контрастиращи на черното от корицата.
Ейлиш разказва с лекота, но без клишета – ситуациите в разказите ѝ често изненадват с развоя си. Човешките истории в никакъв случай не са предвидими – по-скоро това са разкази, които носят удоволствието от четенето, без непременно да искаме да видим края и да знаем какъв ще бъде той, без да го предусещаме. https://podmosta.bg/review-knigi/irla...
Ейлиш разказва с лекота, но без клишета – ситуациите в разказите ѝ често изненадват с развоя си. Човешките истории в никакъв случай не са предвидими – по-скоро това са разкази, които носят удоволствието от четенето, без непременно да искаме да видим края и да знаем какъв ще бъде той, без да го предусещаме. https://podmosta.bg/review-knigi/irla...
July 17, 2019
След като в началото на лятото душата ми се възрадва от отдавна чакания концерт на Dropkick Murphys, ирландските пънк легенди от Бостън, редно беше да продължа някак внезапно възродения интерес към ирландското и с нещо за четене. „Литературен обяд“ на Ейлиш ни Гуивна, издадена на български от ICU Publishing, отдавна привличаше вниманието ми. С красивата си корица, с напълно непознатото и почти приказно име на авторката, с компактния формат на книжното тяло, толкова добре подбран за сборник с разкази.
Цялото ревю: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
Цялото ревю: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
April 16, 2019
Литературен обяд, хващайте приборите: http://knigolandia.info/book-review/l...
Без съмнение всички обещания, които Камбуров дава в своя предговор, се изпълняват. “Литературен обяд и други разкази” впечатлява със зрелостта на прозата, обиграността на перото (и поздравления за превода, много вкусен български предава стила на Гуивна) и пъстротата на историите. Те са точно толкова делнични, че да се опознава истинският живот, и точно толкова екзотично-колоритни, идващи от друг свят, толкова различен (е ли?) от нашия.
ICU - publishing, translation, scouting
http://knigolandia.info/book-review/l...
Без съмнение всички обещания, които Камбуров дава в своя предговор, се изпълняват. “Литературен обяд и други разкази” впечатлява със зрелостта на прозата, обиграността на перото (и поздравления за превода, много вкусен български предава стила на Гуивна) и пъстротата на историите. Те са точно толкова делнични, че да се опознава истинският живот, и точно толкова екзотично-колоритни, идващи от друг свят, толкова различен (е ли?) от нашия.
ICU - publishing, translation, scouting
http://knigolandia.info/book-review/l...
July 2, 2019
"Литературен обяд" е интересно съчетание от доста различни като сюжет, теми и звучене разкази. Всеки един е подбран специално за българското издание, което само по с��бе си е интересен факт.
Авторката се е опитала да представи накратко най-характерното от ирландската култура с леки препратки към определени исторически събития, посредством всеки от разказите, но на мен някак ми звучаха много близки и някак общочовешки. С изключение на определени детайли, всяка от историите би могла да се случи навсякъде.
Разказите носят различни настроения, повечето са доста мрачни, някак щастливият край не им прилича и успяват да изненадат и натъжат с развръзката.
"Жената с рибката" е единственият разказ, който ми стои някак незавършен, но си давам сметка, че подобна история обикновено има отворен край, промяната не е лесна и плаши, а емоциите често изкривяват преценката, правят нещата сложи, а и не винаги краят е важното в историята.
Двата литературни разказа бяха много различни от останалите, и особено вторият искрено ме забавляваше, с тънка ирония авторката описва абсурдите в литературните среди.
Стилът много ми допадна, някак много непринудени и близки ми дойдоха тези истории.
Авторката се е опитала да представи накратко най-характерното от ирландската култура с леки препратки към определени исторически събития, посредством всеки от разказите, но на мен някак ми звучаха много близки и някак общочовешки. С изключение на определени детайли, всяка от историите би могла да се случи навсякъде.
Разказите носят различни настроения, повечето са доста мрачни, някак щастливият край не им прилича и успяват да изненадат и натъжат с развръзката.
"Жената с рибката" е единственият разказ, който ми стои някак незавършен, но си давам сметка, че подобна история обикновено има отворен край, промяната не е лесна и плаши, а емоциите често изкривяват преценката, правят нещата сложи, а и не винаги краят е важното в историята.
Двата литературни разказа бяха много различни от останалите, и особено вторият искрено ме забавляваше, с тънка ирония авторката описва абсурдите в литературните среди.
Стилът много ми допадна, някак много непринудени и близки ми дойдоха тези истории.
April 22, 2019
Приятна изненада, дано последват и други нейни работи. Вкус към детайла без да те залива с текст, човешки, лични истории. Мило ми беше, че има разказ и за България, но и на мен като на друг коментирал изданието ми се иска темата да беше друга. Прекрасен превод!
September 11, 2019
Ако отдавна, или дори никога, не сте чели ирландска литература, Ейлиш ни Гуивна предлага чудесен праг, през който да пристъпите в тази локална, но дала световни писателски величини литература, чрез сборника “Литературен обяд” (изд. ICU).
На всичко отгоре авторката - оказва се - има сериозна връзка с България и освен че споменава страната ни няколко пъти в разказите си, посвещава и цял един на преживявания в нея, които по всичко личи идват от собствения й опит и от онова, което са й разказвали за нас. Впрочем най-голямо, поне за масовия читател, вероятно ще е любопитството именно за това как една ирландка описва родната ни действителност.
Лично за мен обаче много по-голяма наслада и интерес в този сборник представляваха ирландските разкази на Ейлиш ни Гуивна, а личните ми фаворити са “литературните” истории, две от които са свързани. На една от тях е кръстен и този сборник. В тези разкази Ни Гуивна прави великолепна сатира на настоящото състояние на страната си, и в частност на нейните литературни среди и индустрия. С тънка и апетитна ирония тя описва патетичния снобизъм на литературния естаблишмънт, конюктурата в литературните формирования, тяхната суета и несъстоятелност, намеквайки също така за спада и процесите маргинализиране в ирландската литература от получаването на Нобеловата награда от големия поет Шеймъс Хийни насам...
Прочетете пълното ревю тук: https://bit.ly/2m4hY9c
На всичко отгоре авторката - оказва се - има сериозна връзка с България и освен че споменава страната ни няколко пъти в разказите си, посвещава и цял един на преживявания в нея, които по всичко личи идват от собствения й опит и от онова, което са й разказвали за нас. Впрочем най-голямо, поне за масовия читател, вероятно ще е любопитството именно за това как една ирландка описва родната ни действителност.
Лично за мен обаче много по-голяма наслада и интерес в този сборник представляваха ирландските разкази на Ейлиш ни Гуивна, а личните ми фаворити са “литературните” истории, две от които са свързани. На една от тях е кръстен и този сборник. В тези разкази Ни Гуивна прави великолепна сатира на настоящото състояние на страната си, и в частност на нейните литературни среди и индустрия. С тънка и апетитна ирония тя описва патетичния снобизъм на литературния естаблишмънт, конюктурата в литературните формирования, тяхната суета и несъстоятелност, намеквайки също така за спада и процесите маргинализиране в ирландската литература от получаването на Нобеловата награда от големия поет Шеймъс Хийни насам...
Прочетете пълното ревю тук: https://bit.ly/2m4hY9c
May 13, 2019
Някои от разказите ме заинтригуваха, но други въобще не. Макар че темите са общочовешки, в някои има доста препратки към ирландската действителност, която е далече от българския читател. Преводачът се е нагърбил с нелеката задача да обясни понятията от историята и живота в Ирландия, което помага за по-лекото разборане на текста
July 3, 2019
Разказите се четат леко и мисля, че са доста подходящи за два-три летни следобеда или на път към и от ваканция. Езикът им стои далеч от всякаква претенция или абстрактна височина, българският, който преводачът ползва е доста разнороден, което понякога предизвиква някакво леко напрежение.
Още тук .
Още тук .
December 10, 2020
Тръгнах с голямо очакване към тази книга:) Като цяло, разказите,сами по себе си, не са свързани помежду си и всеки един от тях може да се прочете самостоятелно. Много е вълнуващо, когато знаеш, че авторката на творбата е подбрала разказите специално за българската публика (ще разберете причината за това в предговора). Ейлиш ни Гуивна, която е много известна в Ирландия,се издава за първи път на български и за мен беше все пак вълнуващо да се докосна до нейното творчество. За всички, които се интересуват от келтската култура, това би било интересно четиво.
July 9, 2019
Много апетитна хапка се оказа литературният обяд, който ирландската писателка и българският ѝ преводач, Димитър Камбуров, ни поднасят. Затова не се колебайте, а тествайте литературния си апетит. https://reginamortua.blogspot.com/201...
February 25, 2020
Много обичам разкази, но тези не ме впечатлиха въобще! Нямах търпение да я чета, особено след добрите отзиви. Уви, разочаровах се. Разказват за Ирландия, но са жестоки и тежки разкази, оставиха ми тежест в гърдите и неразбиране какво представляват. Много тежко ми подейства разказът за шофьора на такси и момичето, направо се отвратих от начина, по който е поднесена историята. Хем ти казва нещо, хем - нищо, някакси оставаш в безвъздушно пространство да се рееш. Това не ми се вижда смислено. Разказът е да те провокира и шокира накрая, а не да се чудиш защо няма край. Или какво се е случило в действителност. Не си падам по такива мистерии, обичам ясното и точно действие, в което има и елемент на изненада.
Displaying 1 - 26 of 26 reviews