Георги Иванов Тахов е български литературен историк, критик, публицист, есеист и поет. Роден е в 1932 година в София в семейство на македонски българи. Племенник е на фолклориста Наум Тахов. Завършва ВИТИЗ през 1952 г. Работи като редактор в Радио София през 1960 г., през 1967 г. издателство „Народна младеж“, в периода 1972 – 1984 г. в-к „Пулс“, през 1985 г. сп. „Факел“. Същата година става един от 20-тината арестувани във връзка с акростиха „Долу Тодор Живков“ във в-к „Пулс“. Лишен е от право на работа до края на 1989 г. От 1990 г. е редактор във в-к „Литературен фронт“. Депутат във Третото великото народно събрание от „Федерация Царство България” (1994). Автор на книгите „Разчупване на хляба” (стихове, 1965), „Ще ви намеря” (стихове, 1967), „Живите знаци на България” (есета, 1968), „Лица от вестник” (стихове, 1979), „Градили майстори болгаре. Народното изкуство на България” (1980), „Литературна София. Страници из романтиката на младата столица” (1983, „София между две столетия” (1987), „От Средец до София. Летописи и епизоди от софийските махали” (1987), „Машината на страха” (1991).