Кога успях да напиша 125 стихотворения за една година… Никога не съм предполагал, че може да ми се случи. Всъщност това не са стихотворения, а споделяния… Нещо като малки изповеди… Но не изобщо пред Някого… А пред познатите и непознати мои читатели във фейсбук, които настойчиво и упорито чакаха всяка сутрин да ги прочетат. Пишех всъщност за себе си… Нещо като дневник… Само че хаотичен, неорганизиран, ту измислен, ту безпощадно откровен. Когато станаха 67, ги събрах в една книжка и мислех, че това е за последно. Знам, че не е особено прилично, но не знам самият аз защо продължих. 67 плюс 125 прави 192. Явно продължавам да боледувам… Оставям настрана това, което ми се случи чисто физически… Продължавам да боледувам от сребърна любов. Моля ви, пазете я, сребърната любов, ако сте още болни от нея. Тя е надеждата… Тя е вярата… Тя е животът…
Недялко Йорданов е поет и драматург, роден на 18 януари 1940 г. в Бургас. Завършва гимназия в родния си град, а през 1962 г. - българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През периода 1962 - 1963 г. работи като учител в Малко Търново. От 1963 до 1983 г. е драматург на Бургаския драматичен театър. През 1980 - 1988 г. е главен редактор на Алманах “Море”. През 1990 г. става драматург в театър “Възраждане” – София. Започва да публикува през 1954 г. във вестник "Черноморски фронт" (Бургас). Активно сътрудничи на периодичния печат. Превежда поезия от руски и турски език. Негови произведения са превеждани на руски, полски, немски и други езици.