„Писмата на Левски“ е точно такова, каквото се очаква да бъде – луксозно издание с твърди корици, което да заеме почетно място в семейната ни библиотека. Чрез него всеки ще има възможност да се докосне до епистоларното наследство на Апостола, но също и да се запознае с неговите мисли, желания и тревоги.
Книгата съдържа 60 избрани писма. В първата част на изданието ще откриете автентичните им изображения от архива на Националната библиотека, а във втората – разчетен текст, запазващ изцяло оригиналния изказ и правопис. Именно тази автентичност ще помогне на читателя за осмислянето на човека Васил Кунчев, призван да се превърне в героя Левски.
Множеството пояснителни бележки внасят контекст в съдържанието и добавят огромна научна стойност на написаното. Нещо повече – разчитането и подборът на писмата е дело на изтъкнатите специалисти Цветолюб Нушев и Тодорка Томова, посветили живота си на изследване на документалното наследство на Апостола.
Във времена, когато личността на Левски е обект на спекулации и сензации, а и все повече се дистанцира от нашата действителност, подобна книга е повече от необходима.
Васил Левски (на стария правопис: Василъ Лѣвскій) е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, национален герой. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Той пътува по страната и създава тайни районни комитети, които да подготвят националния бунт. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Създадената от него Вътрешна революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-турска война довеждат до възстановяване на държавата България на европейската карта. Други известни негови прозвища са „Дяконът“ и „Джингиби“ (Неуловимият).
През 2007 година чрез национално телевизионно допитване на БНТ е избран за номер едно в списъка на най-великите българи за всички времена.
Васил Левски е вероятно най-почитаният български революционер в родната памет, поради което често е митологизиран и е обект на спекулации, а често и на партийна пропаганда от някои политически формации. "Писмата на Левски (Избрано 1866 - 1872)" откъсват читателя от митологизирания образ на Апостола и изваждат на показ неговите чисто човешки особености - стремежи, надежди, терзания, проблеми, чувство за справедливост, мечти за един по-добър свят и за "свята и чиста република", в която българите, турците и всички останали народи са свободни и равноправни. В писанията му разбираме за трудностите, пред които са били изправени членовете на БРЦК (укриване от властите на Османската империя, финансиране на организацията, снабдяване с оръжия и муниции, обединяване на народа под общата кауза, борба с предателите и др.), конфликта с Димитър Общи, убийството на 24-годишния прислужник Стойчо Гиргинов, извършено от самия Левски, за да не бъде заловен от милицията заедно с други революционери. Октрояват се добрият характер, жертвоготовността и водаческите умения на Апостола, но също и неговата абсолютна безкомпромисност към предателите. Проличава и недоверието му към сръбското правителство, както и към руската политика спрямо българите.
Книгата е разделена на две части: - в първата (фототипна) част са изложени документите (повечето от които са писма, писани лично от Левски или от човек, на когото Дякона е диктувал); - във втората част е представен разчетеният нередактиран текст от документите с допълнителни пояснителни бележки за имена, години, псевдоними, населени места и др.
Непромененият автентичен текст (с неправилен според днешните правила правопис) дава възможност на читателя да се докосне до изказа на Левски такъв, какъвто е бил наистина. Предметът на много от писмата е чисто организационен - Апостола дава най-различни указания на членовете на БРЦК.
Давам висок рейтинг заради Левски и личността му, която все повече изпъква с всяко едно прочетено писмо от него. Самата книга обаче е малко постна. Няма някакво обяснение към писмата, като най-често липсва отговорът на въпроса защо е изпратено, а този отговор често го няма в съдържанието на писмото. Понякога са трудни и неразбираеми за четене поради подредбата на думите в тях, но замисълът им е изумителен за времето си. Едно организация разбита на едно максимално разпределено ниво, фокус върху подготовката, а не времето, идеалът над егото, свободата над всичко. Левски е изпреварил времето си е то с много. Преценката му за хората е невероятна, а усетът му как трябва да станат нещата е уникален. Лично аз имах полза от само няколко от писмата, но така ме очароваха и ме накараха да осъзная какъв човек е бил той наистина.