Така...на подобен ужас не бях попадала досега. Откъде да почна? Неприятна главна героиня, с основни състояния самохвалство (че е била голяма красавица навремето и ухажвана от богати мъже) и самосъжаление (че това вече го няма). Безсмислени диалози, никакво развитие нито на герои, нито на сюжет, реч, пълна с народни умотворения и пословици, чести референции към Господ, ей така “по народному”, жални старци, които оплакват емиграцията, бежанската криза, старите времена. Нелепи документални включвания като това за драсканиците на Благой Георгиев в Колизеума. Идват и си отиват от нищото герои, без смисъл и без цел. Вехто, изкуствено, банално. Едната звездичка е за това,че авторката е създател на “Жанет 45”, а те имат и хубави книги. Жалко, имах известни очаквания.