„Три жени осмислят изминатия път от общото им детство до момента, в който се засичат отново в родния си град, изкачили вече хребета на зрелостта. Дали са опазили нещо от детските мечти и въжделения в съсипията на реалността? Любовта дар от Бога ли е, или дяволско изчадие? Кой е по-добрият учител – разумът или сърцето? Това е книга за различните пътища към постигането на хоризонт в живота, за съдбата като капан и като възможност. Божана Апостолова разгръща трите линии на разказа леко и увлекателно, с характерния си живописен език. На някои места ни разплаква, на други ни разсмива. Но никога не пести истината.
„Завръщането на визона“ е един безпощаден роман, изпълнен с много любов към човека.“
Божана Апостолова – поет, прозаик и издател – е родена на 9 май 1945 г. в гр. Пловдив. Завършва българска филология във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Велико Търново. Собственик е на Полиграфически комплекс и Издателска къща “Жанет 45” ООД – Пловдив. Божана Апостолова е създател и съучредител на инициативите “Пловдив чете”, “Младият Пловдив чете”, нейно дело е годишната литературна награда за поезия "Иван Николов".
Издадени книги: 1978 г. – “Нестинарска орис”, поезия, ДИ “Хр. Г. Данов” 1986 г. – “Необетован свят”, поезия, ДИ “Хр. Г. Данов” 1995 г. – “Както мама се кръсти”, поезия, ИК “Хермес” 1998 г. – “В питието на мрака”, поезия, ИК “Стигмати” 1998 г. – “Делнична библия” (Първа книга, роман), ИК “Стигмати” (удостоен с Националната литературна награда “Пловдив”) 2001 г. – “Вселюбов”, поезия, “Послание ХХІ век” 2002 г. – “Човекът с небето”, съвременна приказка за деца, ИК “Жанет 45” 2003 г. – “Състояние трето”, поезия/билингва, ИК “Стигмати” 2005 г. – “Делнична библия” (Втора книга, роман), ИК “З. Стоянов” 2005 г. – “Възел”, поезия, Издателство “Факел” 2008 г. – „Едва я задържам”, поезия, ИК „Стигмати” 2008 г. – “Кръстопът без пътища”, роман, ИК "Стигмати"
Така...на подобен ужас не бях попадала досега. Откъде да почна? Неприятна главна героиня, с основни състояния самохвалство (че е била голяма красавица навремето и ухажвана от богати мъже) и самосъжаление (че това вече го няма). Безсмислени диалози, никакво развитие нито на герои, нито на сюжет, реч, пълна с народни умотворения и пословици, чести референции към Господ, ей така “по народному”, жални старци, които оплакват емиграцията, бежанската криза, старите времена. Нелепи документални включвания като това за драсканиците на Благой Георгиев в Колизеума. Идват и си отиват от нищото герои, без смисъл и без цел. Вехто, изкуствено, банално. Едната звездичка е за това,че авторката е създател на “Жанет 45”, а те имат и хубави книги. Жалко, имах известни очаквания.
Книгата се чете лесно, написана е увлекателно, но като цяло история почти няма. Главната героиня разказва на своя приятелка за грешките, които е допускала през целия си живот, доката е следвала единствено любовта. Разказите й са за Пловдив, откровено казано ми допадна четивото, леко и неангажиращо е. Прочетох книгата буквално за 2 дни, което не ми се случва често. :)
“Завръщането на Визона” (изд. “Жанет 45”), последният роман на Божана Апостолова, която някак несправедливо първо мислим като издател, е стегнат и изящен роман равносметка, който - в момент, в който се пишат и поставят на сцена шовинистични, макар и добри, текстове - дава сериозна алтернативна глътка нормалност, човещина и толерантност.
Романът се чете бързо, но нека това не заблуди, че е лек - напротив, четенето му е увличащо и пивко, въпреки че самият текст е по-скоро минорен и носталгичен. Такава, каквато често се оказва и равносметката в есента на живота ни. И все пак есен, която има своите филизи надежда, както сами ще се уверите.
Лично за мен “Завръщането на Визона” е книга за светлината, колкото и да ни дебне отвсякъде мракът.