What do you think?
Rate this book
Приятелите умират заедно
Второто допълнено издание на сборника с разкази на Иво Христов отново ни повежда из сложния лабиринт на човешкото съзнанаие и проявленията на най-тъмните му страни.
В историите властно шества Смъртта като на пъстър парад; витае надвиснал ужас почти като невидим плащ над всяка мисъл и действие; предчувствието за болка и безнадеждност сковава сетивата и им придава физическо измерение. Има ли брод, има ли изцеление, има ли спасение... има ли смисъл? Има ли Бог и защо любовта се превръща в омраза и непреодолимо желание за мъст? Защо на злото му е толкова вкусна свежата плът на усмихнатата красота, че и се нахвърля като бясно куче, докато не я превърне в ненужен спомен?
Страхът ли ни движи? И накъде?
Не е страшна смъртта, а настоящето! - в прозрението на младия автор има много изстрадана мъдрост. Която обаче ни дарява с дързост!
В историите властно шества Смъртта като на пъстър парад; витае надвиснал ужас почти като невидим плащ над всяка мисъл и действие; предчувствието за болка и безнадеждност сковава сетивата и им придава физическо измерение. Има ли брод, има ли изцеление, има ли спасение... има ли смисъл? Има ли Бог и защо любовта се превръща в омраза и непреодолимо желание за мъст? Защо на злото му е толкова вкусна свежата плът на усмихнатата красота, че и се нахвърля като бясно куче, докато не я превърне в ненужен спомен?
Страхът ли ни движи? И накъде?
Не е страшна смъртта, а настоящето! - в прозрението на младия автор има много изстрадана мъдрост. Която обаче ни дарява с дързост!
416 pages, Paperback
Published January 1, 2019
18 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
June 9, 2017
Добър дебют на млад начинаещ автор, тепърва правещ първите си стъпки в суровия свят на хоръра, навлизащ в мрачните дебри на злокобната му гора. Естествено, като всяка първа книга си има трески за дялане, но желанието е по-важно. Най-много харесах "Спасението е смърт", изключителен заряд, настръхващи описания, "Смъртта е изход" също бе много добър, нелош се оказа и титулния разказ. Опитайте, пробвайте, подкрепете. Няма да боли.
May 24, 2017
Разкази за мрак и изпитания
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Човек винаги търси и намира причина да чете някоя книга. Докато при популярните, за които говорят много хора, доста често е в сила „дай да видя какво пък толкова я хвалят и харесват“, останалите книги трябва да печелят всеки един от читателите си поотделно. Първото нещо, което ще ви направи впечатление, е въздействащата предна корица. Второто е краткия текст на задната, че сборникът е писан от тринайсетгодишно момче, животът на което е постоянна борба и опити да свикне с всичко онова, което му се случва. Ако литературата го е вдъхновила да пише, упоритостта и търпението могат да го научат да бъде по-прецизен в поднасянето на текстовете. Чета многобройните интервюта и материали за Иво Христов и творчеството му (няколко книги до този момент) и си мисля, че не е далеч денят, в който ще има сили да се „пребори“ с хилядите думи, които напират да излязат навън, подредени прецизно в прекрасни сюжети.
Първата книга е просто книга, но тази крие и нещо друго. В „Приятелите умират заедно“ (2016) Иво пише за ужасите, зависимостите, нещастията и трудните моменти. Ако сте чели поне едно интервю, веднага ще намерите връзка със състоянието, в което се намира. Неврофиброматозата трябва да бъде победена на всяка цена и писането е част от лечението. Другото задължително условие е вярата в собствените сили и в магията на литературата.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Човек винаги търси и намира причина да чете някоя книга. Докато при популярните, за които говорят много хора, доста често е в сила „дай да видя какво пък толкова я хвалят и харесват“, останалите книги трябва да печелят всеки един от читателите си поотделно. Първото нещо, което ще ви направи впечатление, е въздействащата предна корица. Второто е краткия текст на задната, че сборникът е писан от тринайсетгодишно момче, животът на което е постоянна борба и опити да свикне с всичко онова, което му се случва. Ако литературата го е вдъхновила да пише, упоритостта и търпението могат да го научат да бъде по-прецизен в поднасянето на текстовете. Чета многобройните интервюта и материали за Иво Христов и творчеството му (няколко книги до този момент) и си мисля, че не е далеч денят, в който ще има сили да се „пребори“ с хилядите думи, които напират да излязат навън, подредени прецизно в прекрасни сюжети.
Първата книга е просто книга, но тази крие и нещо друго. В „Приятелите умират заедно“ (2016) Иво пише за ужасите, зависимостите, нещастията и трудните моменти. Ако сте чели поне едно интервю, веднага ще намерите връзка със състоянието, в което се намира. Неврофиброматозата трябва да бъде победена на всяка цена и писането е част от лечението. Другото задължително условие е вярата в собствените сили и в магията на литературата.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
December 30, 2023
Обещаващо начало за младия автор - добра сюжетна линия и изграждане на напрежение в разказите. „Измама” (от допълненото издание) и „Смъртта е изход” са едни от най-добрите. Впечатляващо е по колко различни начини се стига до кулминацията във всяка една история; как не се скача директно на действието, а се описва обстановката, за да се почувстваш част от нея. Сякаш отрицателните герои в сборника са отражение на онези ни преживявания и емоции, които се опитваме да потиснем.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews