Забързани в ежедневието, ние рядко си даваме сметка, колко могъща всъщност е била древната българска монархия. Източните ѝ граници достигали реките Дон и Кубан, западните – Железни врата на Дунав, а победоносната ѝ конница кръстосвала целия континент от покритите със сняг склонове на Кавказ, чак до топлата и слънчева Италия. Освен да воюват, първите български царе строели градове, правели паметници и трупали златни съкровища, за да могат, тринайсет века по-късно, удивените им потомци поне малко да се докоснат до миналото величие.
Какво знаем днес за тази отдавна отминала епоха? Познаваме ли древните династии? Знаем ли, какви титли са носели владетелите, как са изглеждали творците им, къде са се намирали гробовете им?
Отговори на всички тези въпроси се опитва да даде Петър Николов-Зиков, поставяйки началото на едно мащабно историческо и политологично изследване върху генеалогията, политическата идеология, титулатурата, инсигниите и дворците на старите български царе.
Петър Николов-Зиков е роден в София през 1979 г. Завършва Националната гимназия за древни езици и култура „Константин Кирил Философ“ (1998 г.), бакалавър по Политология (2002 г.) и магистър по Политически мениджмънт (2004 г.) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2010 г. защитава докторска дисертация пред департамент „История“ на Нов български университет. От 2010 г. е главен асистент в департамент „Политически науки“ на Нов български университет. Учредител и пръв председател на Института за дясна политика (2014 г.) Парламентарен секретар на Министерския съвет на Република България (2014–2017). Главен редактор на теоретичното списание за политика и култура Conservative Quarterly (от 2015 г.). Автор на много статии в областта на политиката и политическата история, а също и на монографиите „Раждането на българския консерватизъм“ (2011 г.), „Династията на Срацимировци“ (2012 г.) и „Истинската история на Видинското княжество“ (2014 г.).
Много обогатяващо четиво със съвременен прочит. Различни хипотези и гледни точки през интригуващ разказ за миналото ни. Снимковият материал е на точното място и допълващ общата картина. Излъчва достоверност и обективност , за което много благодарим на автора. С удоволствие ще прочетем и следващите части.
Информацията е поднесена по изключително интересен и достъпен начин за обикновената публика, но от това текста не губи своята дълбочина и е много добре подкрепен с исторически факти - открития и исторически текстове от съответният период. Много добре структуриран, като всяка следваща част допълва и дообяснява общата картина. Автора по никакъв начин не натрапва еднозначно своите заключения от интерпретацията му на историческите извори, а напротив където е възможно предлага повече от едно тълкуване на историята и различни теории свързани с историята на Първото Българско Царство и неговите владетели, където има такива. Същевременно не изолира историята на българите от този период сама за себе си, а умело я разглежда в контекста на историческите и политически процеси на контитента и Великото преселение на народите. Каквото и друго да напиша ще е малко. Пожелавам на повече българи да се докоснат до този труд, абсолютно го заслужава. С нетърпение ще подхвана и втори том. Благодаря на автора и му пожелавам да завърши успешно своя монументален труд за Българската монархия.
2.5 I do appreciate the author's interpretations and him rasing important questions about the nature of some facts we take for granted. Most of all I enjoy that the theories presented serve best as a critical thinking exercise. What is unfortunate is that Nikolov-Zikov is at his best when there are a lot more sources available than what we have for this time period. A lot of his theory crafting here is best described as reaching (example: finding similarities between the title of 'rex' and the name 'AspaRUH') and with a nice prover ''Търсим по вола теле'' (looking for something when it's not there). He has strong opinions on topics like the christian faith of the first 3 bulgarian monarchs which is not always as supported as he would like. My biggest issues with this book are 1. the lack of citations (not that there are none, but that they are not enough), often you will find sentences of the sort ''...it is a consensus among historians...'' without stating who they are; and 2. far fetched and reaching conclusions based off name similarities as I mentioned which are often inspired by older historiography.