Как да отгледаме дете, уверено в себе си

by Paola Santagostino, Паола Сантагостино, Венета Харкова (Translator)

Едно уверено в себе си дете става уравновесен и ведър възрастен. Липсата на самочувствие е причина за сериозни личностни проблеми: трудности при общуването с другите и създаването на интимни връзки, саморазрушително поведение...
Основната съставка на увереността е вярата в собствените възможности, чувства и желания.
Италианската психоложка и психотерапевтка Паола Сантагостино обяснява в книгата:
• Как да общуваме с детето на разбираем за него език
• Как да укрепим вярата на детето в собствените му възможности
• Как да му помогнем да си изгради адекватна самооценка
• Как да водим открити разговори за неговите чувства
• Как да разпознаваме грешките и да намираме най-добрите решения
• Как да оценяваме сложността на проблемите без да драматизираме

Genres: Parenting

112 pages, Paperback

Published January 1, 2008

Reviews

[Мария Змийчарова]

Кратко и съвсем "близко до акъла", но мисля, че има немалко родители, на които тези уж елементарни положения е добре да им бъдат казани и обяснени. А дори и на останалите (сред които броя себе си) не пречи да им бъдат повторени.
Обобщението от финала:

"Възпитание в увереност

В тази книга показах различни елементи, които формират увереността на детето. Ще се опитам да ги обобщя и да ги подредя в проста схема:

Самоуважението

Самоуважението е основата на увереността в себе си и се формира въз основа на оценките, които получаваме за нашите действия и нашите способности. Затова е важно да свикнем да подчертаваме качествата на детето и неговия потенциал.

Грешките

За да имаме самоуважение и да не го губим в течение на живота си, е необходимо да се научим да приемаме грешките, които неизбежно правим, като част от процеса на научаване, а не като причина да падаме духом и да се подценяваме. Тук най-голямо значение има начинът, по който родителите реагират на грешките на детето (който всъщност е и начинът, по който самите те се отнасят към себе си).

Перфекционизмът

По-строгата оценка на грешките поражда у детето страх да не сгреши. Той често е свързан с прекомерен перфекционизъм, чийто ефект е парализиращ. Ако детето (а после и възрастният) не предприема нищо, защото се страхува да не сбърка, то ограничава своя опит и следователно ограничава развитието на собствените си способности.

Естествените наклонности

Всеки от нас има природни дадености. Откриването и развитието им с помощта на родителите увеличава многократно вътрешното усещане за собствените способности и ценност на детето.

Сигурен свят

За да се чувства сигурен, всеки човек има нужда от среда, която му предлага позитивни възможности за развитие и сигурността, че появилите се проблеми са управляеми и преодолими. Ето защо е важно да помогнем на детето да изгради едно позитивно възприятие за света, да го научим да използва възможностите, които светът предлага, да се отнася към него с доверие, без обаче да пренебрегва съществуващите опасности.

Преодоляване на конкретни проблеми

Понякога децата имат конкретни проблеми като срамежливост, непохватност, затлъстяване, неприемане на собственото тяло и т.н. Важно е родителите да успеят да разберат причините за тези смущения, за да помогнат на детето да ги преодолее. Първата задължителна стъпка е да приемете детето такова, каквото е, за да може и то самото да се приеме.

Идеалното дете

Всички искаме децата ни да са добри, интелигентни, симпатични и т.н. Понякога обаче искаме прекалено много. Искаме децата да растат според определени „наши“ модели или да развият качества, които „ние“ смятаме за изключително ценни. Невинаги детето отговаря на нашите идеали. Важно е да успеем да гледаме на детето, колкото и да е малко, с необходимото уважение, като на отделен човек със свой характер и наклонности. Натискът, дори и несъзнателен, породен от очакванията на родителите, създава проблем на детето и предизвиква у него усещането, че никога не е достатъчно добро… Няма нищо по-силно от страданието на едно дете, което усеща, че изобщо не може да се доближи до очакванията на мама или татко.

Щастливо несъвършеният родител

Последният детайл, който искам да добавя, е, че всички ние сме човешки същества и затова не сме перфектни. Ние грешим и го правим дори и в ролята си на родители. Неизбежно е. Единственият начин да се справим с това, е да го приемем. Най-доброто за нас като родители и за нашите деца е да приемем без драматизъм факта, че не сме перфектни. Това е благословия за нас и за тях."

[Sgrueva]

Книгата помага да се разбере не само детската психология по отношение на увереността, но помага и на възрастните да намерят разковничето къде и кога са се зародили техните модели на поведение и някои от поведенческите им навиците.

Книгата, обаче, е доста неструктурирана и неподредена. Има нещо и в превода, който на моменти не се води по българския словоред и това затруднява гладкото четене и разбиране на текста.

[Doroti]

Бива. Кратичко, без излишни глупости.

[Violeta Koutroumpelis]

Книгата е приятна за четене, но посочените примери не са особено практични. Не бих казала, че биха ми били от полза, но се подразбира цялостната идея и методи. Чете се бързо.