Кръв от къртица

by Здравка Евтимова

Със сборника си разкази „Кръв от къртица“ Здравка Евтимова доказва, че е в състояние да прави панорамни художествени изображения на действителността, но заедно с това и лаконични и точни анализи. Тя ни поднася творби, които внушават усещане за цялостност на човешкия характер или за същността на дадено обществено явление. Тя умее да заинтригува не само българските читатели, тъй като темите, които разработва в творчеството си, нямат тяснорегионален характер, а поставят на дневен ред сложни общочовешки проблеми. В същото време „вечните теми“ в литературата са обгърнати с българска атмосфера и колорит.

~ Стефан Влахов-Мицов

Genres: Bulgarian Literature, Short Stories, Fiction

264 pages, Paperback

First published January 1, 2005

About the author

Биография в П.Е.Н..
Биография в БГ-Фантастика.
Писателка и преводачка на англоезична фантастика и сериозна белетристика.
авършва английска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1985). Автор на кратки разкази, публикувани в 30 страни от света, носител на национални и международни награди, представител на най-новата българска литература. Нейни романи са публикувани в България и САЩ.
Секретар на българския ПЕН-клуб.
Живее в Перник. С творбите си печели писателски стипендии за престой в литературни колонии и семинари в Швейцария, САЩ (двукратно) и Китай.
Нейни разкази са публикувани в литературни списания и антологии в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Франция, Германия, Япония, Китай, Русия, Аржентина, Норвегия, Словения, Иран, Румъния, Турция, Сърбия, Хърватска, Република Южна Африка, Виетнам, Гърция, Индия, Непал, Холандия, Австрия, Унгария, Полша, Нигерия, Чешката Република, Унгария, Словакия, нова Зеландия, Северна Ирландия, Албания, Македония.

Reviews

[И~N · Rating 4 out of 5]

Това не е книга, която ще ви заведе на прекрасни места. В нея болезненото е доведено до крайност, а човешкият живот се достъпва през някои от най-ниските му проявления. Мястото, в което се развиват историите – понеже то сякаш е едно, независимо къде, е някаква наситена пустош, в която хората, езикът им, отношенията им, са изпити до кокал. Самият език и стил хрупат с тази твърдост и бодливост, не се дават лесно, не успокояват, тикат в очите цялата неизречена и подминавана сянка, която охолното настояще хвърля, която идеологията на материалния просперитет умело заобикаля. Тук няма такова понятие като успех. То сякаш никога не е присъствало във вселената на разказите. Светът на Здравка Евтимова сякаш няма нищо общо с настоящето, с което и литературата облъчва - няма следа от космополитизъм, от градскост, модерност.

Мисля, че се това ме спечели този сборник. Езикът, който Евтимова ползва е умело овладяно оръдие и не оставя чувството за случайни хрумки, наметнати с история. Забравете за маркетингови остроумия и фриволност.

Шамарът, който тази проза удря на съвременността – като естетика, теми, строеж, език, прокънтява като в храмово пространство.

Дълго се проточи четенето ми на сборника, разказите уморяваха. Последната новела, обаче (стотина страници), "Ще те спася", я изчетох почти наведнъж. Разкошна, прочее.

[Ty-Orion · Rating 1 out of 5]

Примитивни, аграрни истории за някакви човекоподобни, които се ръфат, изнасилват, пребиват до смърт и прочее. Вижда ми се добре написано, но нямам нерви вече за такива безсмилени четива, които само те карат да се чудиш в какви среди се движи авторът и какво интересно вижда в този паноптикум от нискоинтелигентни уроди.

[Toni · Rating 4 out of 5]

„Всеки имаше мъка вкъщи и нож в ръката.”

Много ми харесаха тези разкази, ей! Нямах никакви очаквания като ги започнах, но бях приятно изненадана още в началото. Смях през сълзи имаше на доста места и въобще всичко, което те кара да останеш с добри впечатления от дадена книга.
Тъй като не съм чела чак толкова много от съвременната българска литература, в главата ми автоматично се появи паралел с най-познатите и любими, за мен, български разказвачи – Елин Пели и Йордан Йовков. Не мога да посоча фаворит от историите, макар сборникът да е озаглавен „Кръв от къртица”, на мен други разкази ми влезнаха повече под кожата. Надявам се някой ден да се изучвават в училище, защото виждам материал за любимят литературен анализ на учителките.
Ако обичате разкази – пробвайте я. Жалко е, че няма по-голяма популярност. Започвам все повече да се чудя колко ли хубави книги може да пропусне човек?

[Teodora Gocheva · Rating 5 out of 5]

Несъмнено сте чували името Здравка Евтимова. Някой от вас по-отдавна, други едва наскоро,когато всички медии споделиха новината, че нейният разказ "Кръв от къртица" е влязъл в американските учебници за 8-ми клас. Откакто чух тази новина се чудя на тази реципрочност, Здравка Евтимова влиза в американските учебници, а Рик Риърдън влиза в нашите. Но май ще спра дотук, защото ще се измести твърде много фокусът на този пост, защото ще ми проличи, колко много ме засягат тези неща, ще проличи жлъчта и предразсъдъците ми. А не за това искам да говоря.

Сборникът "Кръв от къртица" го видях преди близо десет години, когато посещавах все още много често столична библиотека. Но така и не го взех. Не посягам така лекомислено към сборник с разкази. Те са нож с две остриета. И двете наточени като ками. А тези на Здравка Евтимова режат дълбоко и болезнено.

Знаете ли, кой писател неизменно изниква в ума ми, четейки тази книга? Емил Зола. Не мога да се отърва от усещането, което неговото творчество всява в мен. Но това тук е по-силно. Защото Здравка Евтимова е по-реална от него. По-близо е. И успява да свири по струните ми така. както никой чужд писател не би могъл. Защото силата на заряда е дори по-голяма, защото има нещо много българско, много човешко по нашенски в нейните думи, което само ние бихме могли да усетим и оценим истински. И това ме кара да се чудя, какво ли би помислил един чужденец за някои от тези разкази. Дали би могъл да разбере отвъд горчивия вкус и разтуптяното сърце, които оставят след себе си в читателя. Не, мисля, че все пак ще им се губи по едно малко зрънце, което няма как да ти ръби, ако никога не е влизало в обувката ти.

Разбирам защо "Кръв от къртица" е част от американските учебници. Този разказ няма народност, само фолклор, какъвто всеки би искал да нарече свой.
Да преплиташ в така в едно жестокост и човещина, това е талант, какъвто малцина творци притежават.
Невъзможно е да останете незасегнати от нейното творчество. Невъзможно е да подминете думите й. Невъзможно е да ги изтръгнете от себе си. Те са сурови, натуралистични, кървави от истинност.

Ако някъде на този свят има доказателство за неща като дарба и талант, то то е точно в ума и ръцете на Здравка Евтимова. Казват, че пътят към това да станеш добър писател, е практиката. Но не мисля, че практиката сама по себе си, би била достатъчна в този случай. На този свят съществуват хора, които усещат живота около себе си по различен начин. Начин, който им дава възможност да пишат за него без свян, без обезопасителна мрежа, без колебание. Те просто пишат за него и той оживява сред страниците им, такъв какъвто е - жесток и красив.
Разказите на Здравка Евтимова нашепват за човешката добрина и болката, които всеки носи в сърцето си, за крехките надежди, отчаяните опити, жетвоготовността. Това са малките истории на малките хора, защото дори и онези, които се смятат за големи или пък наистина са станали големи, някога са били малки хора. Животът е еднакво безмилостен към всички.Еднакво живописен, еднакво изненадващ. Няма значение дали ще затънеш в помията със старите си скъсани обувки или с новите си лакирани чепици. Помията все така ще проникне вътре и ще те вмирише.
Дори и най-големите негодяи и злодеи, носят в сърцето си някое милно чувство към някого или към нещо. И когато дойде момент да се простят с него, светът се преобръща. Няма неказано зло и няма ненаказано зло. Това са просто човешки истории, тежки, силни и сурови, каквито само нашият край може да роди.
Тези разкази ме карат да се чувствам отново сред страниците на "По жицата", "Шибил", "Песента на колелетата"... Иска ми се да бях срещнала нейното творчество още в училище.

Думите на Здравка Евтимова ще останат отпечатани завинаги у този, който веднъж ги е прочел. И със сигурност ще го накарат да се връща отново и отново към тях за, жадуващ за още, като удавник в пустиня, намерил оазис.



https://readersense.blogspot.com/2019...

[Bludniq Sin · Rating 5 out of 5]

Винаги изпитвам някакво недоверие, когато се заглеждам по рафтовете с българска модерна литература. За жалост си признавам, че това се дължи на онзи тъп предразсъдък, че нищо наше не е толкова добро, колкото примерно е немското качество. В този смисъл и литературно. Надявам се това ревю на сборникът с разкази “Кръв от къртица” на Здравка Евтимова да прогони подобни съмнения в други колебливи читатели.

На първо място изчаках да напиша това ревю, защото исках първо да се запозная и с автора, след книгата. Аз поддържам губещата теза, че двете не бива да се разграничават. За това горещо препоръчвам на всеки да прочете и интервютата с г-жа Евтимова.

А за нейното творчество – това беше цяло пътешествие. Така се усещаше всеки разказ, като действителна картина пред очите ми. Четох, че много нови за българската литература читатели веднага откриват паралели с Йовков и Елин Пелин, които са чели в училище. В действителност има сходни теми. Може би най-лесно доловимата следа е, че действието в част от разказите се развива именно на село или в провинцията. Лично за мен обаче най-голямото сходство е факта, че Здравка Евтимова би трябвало да се разглежда в същата категория като големите ни писатели в учебниците по литература. Нейният разказ „Кръв от къртица“ стигна дори учебниците на осмокласн��ците в Америка и от там се вдигна много шум.

Разбира се, типично по нашенски, недоволни винаги има. Забелязах, че много хора се оплакват от бруталистичният анализ на битовото ежедневие някъде в Пернишката провинция. Може би голямата тема в този сборник с разкази е именно човешкото страдание, чудесно зададена още в първият разказ. Всяка история носи своята мъка. Съчетано обаче с прекрасният език на Здравка Евтимова, страданието е дори красиво.

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

Много сурови и хубави.

[Knigoqdec · Rating 2 out of 5]

Вече няколко години подред тази книга все седи и седи, а аз не мога да се наканя да я прочета. Погледнах само нашумелия разказ "Кръв от къртица", тъй като беше нашумял. Не бях особено впечатлена - определено не и толкова, колкото за да си обясня възхвалите за него.
Някой хубав ден може би ще дам шанс и на другите разкази от книгата, но, както е видно, няма да е в близките години.

[Lyuba · Rating 5 out of 5]

Доста съм раздвоена. На първо място авторката безспорно е истински майстор на разказа. Много адекватно успява да постави едно многоточие винаги на правилното място, така че да остави поле за размисъл на читателя. От друга страна пък е примитивната природа на българското племе: изконните навици да се сдобиеш някак си с някакви пари, за да може да се напиеш, да напълниш търбуха, да набиеш жената и пр., които авторката изобличава в разказите. И което лично мен ме потиска, защото съм убедена, че този начин на живот съществува и към днешна дата...и ще продължи да съществува още дълго време :S
Давам 5 звезди, защото книгата не ме остави безразлична и задържа вниманието ми, но най-вече заради майсторството на авторката: отдавна не бях попадала на толкова добро писане!

[Martin · Rating 3 out of 5]

"Всеки имаше мъка вкъщи и нож в ръката".

Събраните в сборника разкази на Здравка Евтимова са страхотни! Поетични, красиви, изпълнени с особена чувственост. Интересен е изборът на авторката да вложи тази личирност в животите на хората от най-нисшите слоеве на обществото, да разкаже за вътрешните светове на лица, които рядко провокират интереса на съвременните български писатели. Здравка Евтимова разказва съдбите на хора, тънещи в бедност и мизерия, и влага в тези разкази толкова много поезия, че чувството те хваща за гърлото и не можеш да дишаш... Това не са възвишени и достойни личности, а хора, живеещи на ръба на оцеляването, в отвратителни условия, в някои отношения са по-близко до обществото на дивите животни, отколкото до човешкото... И точно затова разказите са толкова въздействащи, защото показват, че тези хора, за които избягваме да се замисляме, имат вътрешни светове, богати и сложни точно колкото нашите, че и те живеят и умират със същите страсти, с които и ние. Като човек, израстнал в Перник, познавам много от местата и реалностите, за които говори авторката, и останах просто вцепенен от хармонията от поетичност и реалистичност, която е успяла да състави...

Любимите ми разкази в сборника са "Кръв от къртица", "Кестени", "Момчето" и "Минзухари". И искам да изкажа специално възхищението си от разказа "Възбудата от снощи", който беше в жанр научна фантастика и представяше интересна визия за едно футуристично общество.

Не ми хареса новелата от втората половина на сборника - "Ще те спася". Стилът там отново е чудесен, но сюжетът ми беше неприятен. А най-много не ми хареса, че вече съм я чел!!!!! Тази "новела" всъщност съдържа приблизително първата половина на романа "Една и съща река" от Здравка Евтимова, издаден преди няколко години. НИКЪДЕ в настоящото издание, публикувано години след излизането на романа, не е посочен този факт. И не казвам, че историята е подобна - казвам, че това е съвсем същия текст, просто негова по-кратка версия, която спира до средата. Както казах, на мен сюжетът не ми хареса. Но на някои други читатели може да им хареса! Може да се трогнат от съдбата на трите сестри Сара, Люба и Пирина. И ще е много тъпо да разберат, че текстът в настоящия сборник свършва по средата на историята!!! За мен това уточнение трябва да е написано ясно на задната корица. Но е напълно срамно, че Жанет 45 не са си направили труда да сложат поне една бележка под линия, в която да обяснят, че това е по-стара версия на текст, прерастнал в отдавна публикуван роман от същото издателство. Много некоректно.

[Boris · Rating 3 out of 5]

Всички са бедни и всички проституират. Ама написана с богат език.

[Marina Nova · Rating 3 out of 5]

Много бях чела за разказите на Здравка Евтимова и отдавна исках да прочета нещо от нея. Тук имаше коментари, че в нея виждат съвременен Йовков. Аз не видях това. Не усетих и по този начин разказите й. Мислех, че повече ще ме поразят, ще ме оставят безмълвна. Не се случи това. Не бях запленена или "хваната за гърлото". Но разказите ми харесаха. Някои повече, някои по-малко, но исках да чета още. Винаги съм намирала литературата, която е като изрязана от живота за крайно любопитна и интересна, ако е написана добре. Без начало и край, без увод, изложение, заключение, просто свидетелство, че нещо се е случило, че нещо е там. И след финала просто животът продължава. Дава ти толкова отговори, колкото и въпроси, на които трябва да отговориш сам, ако имаш смелост. Любим ми стана разказът "Момчето". "Ще те спася" също ми хареса. Намерих по нещо във всички разкази. И не знам дали Здравка Евтимова е съвременен класик, но литературата й си заслужава. Дори и само за да видиш надеждата в безнадеждността, да усетиш доброто в грозното, да откриеш любовта в безчувственото.

[Елисавета · Rating 3 out of 5]

Талантът на Евтимова е неоспорим, но от разказите и вали дъжд, образуващ реки от декември, а те се вливат в Струма. Освен това са пълни с австралопитеци, които бият и изнасилват. Жените са или много силни мълчаливки или проститутки. И всички са бедни. Все си мисля, че за да е добро едно творчество, не трябва да е непременно тъжно до небесата.

[Kari Ni · Rating 4 out of 5]

Благодарение на този сборник с разкази преоткрих творчеството и таланта на Здравка Евтимова. И въпреки че някои от историите й биха били разбрани и оценени предимно от българска публика, то други безспорно са доказателство, че е автор от световно ниво.

Харесаха ми автентичността на многоликите й герои, фантазията, с която рисува и най-дребните подробности в сюжета, както и честността, с която разказва всяка своя история. Там няма фалш, нито изкуствен щастлив край. Повествованието се кътурва по редовето като самия живот - с радостите, паденията, моралните дилеми, горчилката и надеждата, която може да изникне на неочаквани места.

Но именно това е и най-ценното, което остава след края на този сборник, осъзнаването за многобройните нюанси на битието, както и радостта, че въпреки всичко си жив.

[Gerrie K · Rating 2 out of 5]

Като сборник с репортажи на Карбовски….

[Borislava Velkova · Rating 4 out of 5]

След "Зелените очи на вятъра" се върнах към тая книга, от която бях прочела само едноименния разказ, единствено за да не я оставям недовърешена. Честно казано, и тука стилът през повечето време не сработваше; всичко се усещаше някак измъчено, все едно написано набързо и после доукрасявано в търсене на шокиращ или лиричен ефект.
Мрачните истории обаче малко по малко ме спечелиха и "Ще те спася" в края направо много ми хареса. Там целият тоя експеримент с формата най-после се е получил и вместо да звучи като странно хрумване на авторката, решително ни вкарва във вътрешния свят на героите с неговите особености - окастрен от дефицити, но и някак озарен от мъдрост, дълбочина. Напомни ми малко на "Неудобството на вечерта", където Марийке Лукас прави пълен оборот около човешкия свят, без да излиза от стопанския двор.
Е, сега, няма да се разберем със Здравка, че писаното слово е вододелът между цивилизоваността и диващината; че де що е книга, е умна; че самата буква е свещена, като истината е, че от думи могат да се създадат и чудовищни тъпотии. Аз мисля, че и тя го знае де; мисля даже, че точно зато��а оставя единствената си начетена героиня без вътрешен диалог, че и почти без реплики - за да не видим, че всяко неизбежно ограничено от личния си опит съзнание, било то избелило корем в пресъхналата Струма лете, или литнало на книжни криле за Париж, може, при съответните обстоятелства, да реши, че Господ е таванска греда. И не е ли всъщност по-интересно да видим как е стигнало до подобна идея, отколкото да го съдим и поправяме? За щастие, тука ги има и двете и всеки може да обърне внимание на каквото прецени.
И не на последно място, да знаеш да правиш запръжка - обратното на възвишеността според авторката - всъщност е директна функция на духа; Зорбас го е обяснил най-добре. Тоя път обаче Здравка така хубаво си е изработила текста, че изобщо няма да й придирям. Само браво и благодаря; нарочно се забавих с последния разказ, за да ми стигне за по-дълго.

[ann_shurley · Rating 3 out of 5]

Кратка, рязка и жестока, но пълна с човещина. Не съм чела нищо подобно на български. Чета и искам да си затворя очите и да си запуша ушите, но авторката ме грабва и така ме поставя в центъра на случващото се, че мирисът на плевнята ми е в носа, пожълтялата трева ми е между пръстите... Виждам как родители продават дъщеря си, мъже бият жените си, деца крадат. Свръх неудобни са разказите. Боли ме за героите. Прочела съм и последната страница, но още дълго ще бродя из Пернишко.

[Теодора Докова · Rating 1 out of 5]

Отдавна не съм чела толкова посредствена литература. Откъм изказ и идея разказите са добри, но идеите не са добре развити. Бегъл опит за доближаване до Йовков...

[Petar Terziev]

Тази проза за мен беше като шамар от гледна точка на езика, изразните средства и най-вече тематиката, която вълнува авторката.

Героите на Здравка Евтимова са отрудени, огрубени, изпростели, водещи един първобитен начин на живот, впрегнати най-често в борба за физическо оцеляване. На пръв поглед те не са наши съвременници, но любопитното на тези разкази е, че сякаш се намират извън времето и не са зависими от конкретна епоха, в която се развива действието.

Евтимова е видимо съпричастна на тези хора с трудна съдба и успява да намери цвят и поезия в техния начин на живот, макар и сивотата и липсата на надежда да преобладават.

Весели цигани, куци мъже, три поколения жени, споделящи дома (досущ като в “Бернарда Алба” на Ф.Г. Лорка), деца, оставени на произвола, живеещи в кучешки колиби и хранещи се с това, което е останало на дъното на тенджерата на кучето.

Стилът на Евтимова е изключително интуитивен и си личи уважението към българските автори (Елин Пелин, Николай Хайтов). Новелата, с която завършва сборникът доказва несъмнените способности на авторката и в този жанр.

[Andrey · Rating 3 out of 5]

В преобладващата част от този сборник брутално реалистични битови истории, някъде из магически романтичната Пернишка област, се редуват и смесват с магически романтични истории, някъде из брутално реалистично битовата Пернишка област. Разказите и повестта в края те увличат до момента, в който нервно започваш да се чудиш дали знаеш на какво място живееш и какво се случва в него, но точно преди фронтално да се сблъскаш с отговора, те пускат да се понесеш спокойно по течението на Струма и да оставиш тези въпроси за някой друг път. От време на време ми натежаваха доста, но имаше и добре поставени усмихнати моменти, както и 2 разказа, които ярко се открояваха от общата атмсосфера на сборника, така че общото впечатление не остана твърде тягостно.

[Veronika · Rating 1 out of 5]

Голяма мъка с тази книга.

То не бяха мизерия, бедност, гнусотии, нещастни любови, изневери, болести, лудости, изнасилвания, кървища, побоища, убийства. Уж различни разкази, а имах чувството, че през цялото време чета една и съща история - само имената бяха различни. Не че ги запомних - толкова еднакви ми се сториха всички. И този "стар" изказ а ла "Стопанката на Господ" (знам, че Стопанката е по-нова, но това първо ми дойде наум като сравнение).

Не бе залък за мойта уста, приседна ми, па замалко да хвърля топа... или нещо подобно, което би казала авторката.

[Mariya Mincheva · Rating 5 out of 5]

Толкова ми хареса противопоставянето на бедност, бруталност, примитивност с природна интелигентност, чувственост, всеотдайност, саможертва, че прочетох всеки разказ по два-три пъти, може би дори четири. Така самобитни и колоритни по български, но и повлияни от новото време, от модерното.
Дори не мога да намеря подходящи думи, за да обясня до каква степен ме вълнуват героите, съдбините им... особено впечатлена съм от езка, стила, изграждането - страхотни разкази, пълнокръвни, пулсиращи - истинска рядкост в днешно време.

[Radina Radanova · Rating 3 out of 5]

Никой не може да отрече, че стилът на Здравка Евтимова е прекрасен и пленяващ. Съдържанието на разказите е тежко, усеща се като бездънна пропаст. Дори животните са измъчени и предадени. Какво остава за мъжете. Какво остава за жените? За децата? Книгата е лабиринт от човешки страх и болка, и омраза, и тъга. С изключение на няколко разказа, които са си битови, дори модерни, но пак лишени от щастие, любов и най-вече: надежда. Оставена съм безнадеждна. А няма ли надежда, няма промяна. Сякаш авторката казва “Прокълнати сме и прокълнати ще си останем. Това сме ние. Изход няма”.

[Tsvetelina Dimitrova · Rating 3 out of 5]

С първия си разказ книгата ме грабна толкова бързо, та първите 4-5 разказа изчетох на един дъх и за отрицателно време... и толкова. След това стана тегаво, едно и също се върти все, бедността, амбициите, желаното, Струма, ракията и всичко му т.н.. Разказите са прекрасно написани, но може би трябва да се четат един по един през определен интервал от време, за да се избегне тая монотонност, която ми се увидя накрая.

[Даниела Стан · Rating 5 out of 5]

Една от най-хубавите и увлекателни български книги, които съм чела. Не си падам по късият разказ, но след тези определено ще преусмисля предпочитанията си към литературните жанрове. Буди въпроси, които запознах да задавам на себе си още от първия разказ. Въпроси към мен самата и човека, който съм. Адмирации! Определено ще прочета всичко от авторката.

[Neda · Rating 2 out of 5]

След Зелените очи на вятъра ми дойде малко разочароващо, защото някои от езиковите похвати се позахабиха, а същевременно някои образи и окачествявания на роми бяха бая гранични. Нз кому е нужно да пишеш неща от сорта на това, че един циганин никога не би направил нещо, ако може да не го направи и прочие.

[Dimitar Apostolov · Rating 2 out of 5]

Хубава книга. Етно разкази от пернишкия регион. Някои от разказите наистина силни и въздействащи. Кръв от къртица, включен в американските учебници по литература, не ми хареса кой знае колко. Стилът на автора е една идея прекалено поетичен за мен - доближава Керана Ангелова.

[Maria Brayanovska · Rating 3 out of 5]

Прочетох я след "Резерват за хора и вълци", но някак не ме впечатли толкова, може би защото вече се бях запознала със стила на писане и брутално-битовите герои. Въпреки това харесвам авторката и ще продължа да чета и други нейни книги.

[Mel Gerganal · Rating 4 out of 5]

Както винаги и тази книга е изпълнена с много наситени образи, носещи мъката и надеждата със себе си. Чудесна книга, която четох с голям интерес. Само, последният разказ, по-скоро за мен новела, ми се стори недовършен.

[Веселин Григоров · Rating 4 out of 5]

Много тъга, насилие, душевни терзания...
Стилът на писане е добър и четивен.
Разказите са объркващи и странни за нашето съвремие! Същевременно те докосват по някакъв странен начин и те карат да се замислиш!
Като цяло любопитно четиво.

[Yordanka Chavorina Kondareva · Rating 5 out of 5]

“Граовската душа е голема. У нея место, колко сакаш. Стига да ти стиска да улезнеш.” Сурва ❤️