Книгата „По пътя на душата“, съставена от тематично подбрани и подредени в логична връзка извадки от Словото на Учителя, представлява ценен наръчник, който допринася за осветляването на съществените за всеки въпроси за живота и смъртта.
Ето част от въпросите, на които ще намерите отговори: • Какво представлява душата и какво е сродна душа? • Защо душите се прераждат? • Защо душата идва на Земята и каква работа ù е определено да свърши тук? • Как да се подготвим за съзнателно умиране? • Какво става след физическата смърт на човека?
“Ако искате да знаете кой съм аз, ще ви кажа. Аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията Воля, както Бог е заповядал; искам да осветя Неговото Име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример.” Учителя
Както Христос се въплъти в онази точка от света, където процесът на индивидуализиране беше дошъл до своя връх (еврейския народ мразеше всички, които „не са Авраамово семе“ и се беше затворил за всички външни влияния) и от там започна своя победоносен поход срещу злото, така и Петър Дънов (преди духът на Учителя да се всели в него), прекара символичните 7 години в люлката на материализма и духовната пустота – Америка – за да провери докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Има данни, че там той е присъствал на поне една среща на водачите на Розенкройцерското Братство. Това показва, че те са знаели за неговата предстояща мисия с общочовешко значение.
Петър Дънов се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. Годините от 1895 до 1900 той прекарва в уединение и самота, в размишление и съзерцание, в молитва и дълбока вътрешна работа. Тя е необходима, тя предшества всяка външна работа. Когато един Учител идва на Земята, той се справя първо с условията на материалния свят. След като ги превъзмогне, той възстановява връзките си с Великия Разумен свят, откъдето идва и така осигурява съдействието и подкрепата на Светлите Същества, които живеят там и те му помагат в неговата работа.
Учителя обмисля делото и се подготвя за него. Той съзнава всички трудности, които му предстоят. С простота и скромност той казва: „Делото е трудно, съпроводено с много мъчнотии и страдания. Но все пак някой трябва да пожертва живота си за Слава Божия и за доброто на другите.“
През 1896 година във Варна издава книгата “Наука и възпитание”, където на научен език разкрива Пътя на човека в Световната Драма и разкрива основите на Новата Култура, която настъпва през идващия двадесети век.
На 7 март (т.е. 19 март по нов стил) 1897 година, на 33-годишна възраст, в село Тетово, Русенско, Божественият Дух слиза върху него. Личността на Петър Дънов се трансформира в Учителя на Бялото Братство Беинса Дуно.
По-късно Боян Боев ни разкрива Откровението на Учителя: „Бях вселен в 1897 г. Беше ми разкрито, че ставам Световен Учител. Това Посвещение е свързано с идването на Новата шеста култура.”
След като Азът на Петър Дънов е свършил своята мисия през тези 33 години, на негово място застава един възвишен дух, който вече не се отъждествява с него и казва: „Сега ни кръщават „дъновисти”. Това е прозвище, това е позор! Всяко споменаване на думата Дънов е забиване на гвоздей в ръцете ми! Аз сам не съм дъновист!”
И още: „Ще казват от тщеславие, че в България се родил Учител. Тъй ще си говорят хората, без да знаят как стоят нещата. Учителите не се раждат. Къщите им се правят тук, но те не се раждат нито в България, нито някъде другаде.”
А когато един брат се обръща към него с „г-н Дънов“, Учителя отговаря: „Тук няма никакъв „г-н Дънов”! Той си замина отдавна.“
* * * Учителя започва с трима ученици, които по своето вероизповедание са били православен, протестант и католик. Чрез тези три личности той внимателно е работил за облагородяването на целия християнски свят като е посадил първо в тях, а после и в още по-широк кръг от хора, семената на бъдещата култура.