Георги Найденов и Тексим-Имекстраком

by Петя Славова

В края на декември 1961 г. по силата на секретно разпореждане на Министерски съвет в рамките на Инженерното управление към Министерство на външната търговия на НРБ се появява фирмата/името „Тексим“. Първоначално „Тексим“ не възниква като реално юридическо лице, а като етикет за прикритие, използва фалшиви напечатани фактури с името „Тексим“, чрез които се търгува и контрабандира оръжие. Човекът, на когото е възложено да управлява дейността, прикривана зад етикета, е Георги Найденов, 33-годишен служител в Първо главно управление на ДС, работещ под прикритие като търговски представител и икономист в системата на външната търговия от 1952 г.

Също през декември 1961 г., но в началото, княжеската канцелария на съда във Вадуц, Лихтенщайн, издава съобщение за регистрацията на анонимно търговско дружество „Имекстраком“ Етаблисман. Подставеното лице, посочено официално като собственик на това търговско дружество, е Алфред Шилде, 55-годишен западногермански гражданин, собственик на машиностроителна фабрика „Шилде Корпорейшън“ и почетен полковник на алжирското революционно движение. Управляващ директор на „Имекстраком“ е лихтенщайнският доктор по право и адвокат Иво Бек. Действителните собственици на „Имекстраком“ са физическите лица Георги Найденов и Мабед Шареф – един от ръководителите на алжирското революционно движение.

През 1964 г. по силата на разпореждане на Министерски съвет на НРБ „Имекстраком“ получава право да инвестира в строителството и покупката на машини, съоръжения и технологии в България, „Тексим“ пък, вече регистриран като самостоятелно юридическо лице – държавно търговско, а впоследствие стопанско предприятие, получава правото единствен да представлява „Имекстраком“ в България.

В резултат от сътрудничеството между двете дружества за около девет години съвместна дейност са закупени 26 кораба с различно предназначение (рудовози, въглевози, пътнически и петролен танкер), около 60 самолета, шест от които пътнически, а останалите товарни и пригодни за селскостопанска авиация, около 1200 автомобила, повече от 1000 от които товарни, полутоварни, хладилни и строителни. Построени са 409 декара оранжерии за целогодишно отглеждане на зеленчуци, изградени са 5 бутилиращи предприятия за безалкохолни напитки (в т. ч. „Кока-Кола“ и „Фанта“, продавана като оранжада) и минерални води, завод за антибиотици и научно-експериментална станция, която патентова и заплаща годишната международна патентна такса за бактерията „лактобацилус булгарикус“. Съвместното сътрудничество между “Тексим” и “Имекстраком” създава и още няколко по-малки производствени мощности и търговски обекти, сред които магазините „Мода и Лукс“ за луксозни западни стоки, продавани свободно срещу левове в София и Варна, както и ателие за химическо чистене. Създадени са и над дванадесет чуждестранни дружества в Европа, Африка, Азия и Латинска Америка, като някои от тях работят в Австралия, Индонезия и Панама. При ликвидацията на фирмата през 1970 г. по банковите й сметки в България и чужбина се намират малко повече от 12 милиона долара. Всички тези дейности в България се олицетворяват с името „Тексим“. През 1968 г. е създадена Икономическата групировка „Български търговски флот“ с генерален директор Георги Найденов. „Тексим“ става част от групировката, в която към септември 1969 г. работят около 45 000 социалистически граждани (от които около 600 в „Тексим“).

Audiobook

First published October 1, 2017

Reviews

[Ilia Markov · Rating 3 out of 5]

Тази книга е социологическо изследване, а не хроника на създаването на Тексим. Като такова е интересно, защото дава различен поглед върху тоталитарния социализъм, който сме свикнали да разбираме като всеобхватен и непробиваем.

[Ana Karlsreiter · Rating 4 out of 5]

Изследването е добре направено, но фокусът е доста самоограничен и ненужните повторения го правят четимо само за тесен кръг от специалисти.

А темата е важна и би трябвало да бъде представена в по-достъпна форма, за да стане достояние на по-широка публика.

[Vasil Kolev · Rating 3 out of 5]

За твърде много неща не е стигнало мястото в книгата и темите не са разгледани (което авторката повтаря доста често).