What do you think?
Rate this book
Людмила. Тайните на Червената принцеса
Кончината на Людмила Живкова през 1981 г. е една от най-тайнствените в политическата история на България. Версиите за трагичния й край са всевъзможни: убийство, самоубийство, естествена смърт… Причината мистерията да е толкова голяма и до днес са окултните занимания на Червената принцеса в последните 7 – 8 години от живота й.
Новата книга на Светльо Дукадинов и Цветана Пешунова представя историята на дъщерята на генералния секретар на ЦК на БКП – Тодор Живков. Разказът започва от ученическите й години, минава през двата й брака, преживяното ПТП, което я променя до неузнаваемост, и завършва с всички задкулисни интриги около високите държавни постове.
* Пълно животоописание на Людмила Живкова
* Важни интервюта с всички приближени на Първото семейство
* Окултните занимания на Татовата дъщеря
Новата книга на Светльо Дукадинов и Цветана Пешунова представя историята на дъщерята на генералния секретар на ЦК на БКП – Тодор Живков. Разказът започва от ученическите й години, минава през двата й брака, преживяното ПТП, което я променя до неузнаваемост, и завършва с всички задкулисни интриги около високите държавни постове.
* Пълно животоописание на Людмила Живкова
* Важни интервюта с всички приближени на Първото семейство
* Окултните занимания на Татовата дъщеря
272 pages, Paperback
Published February 1, 2019
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
December 10, 2021
Сама по себе си, концепцията е добра. Книгата си свърши работата. Причините да й дам 3 звезди, са следните:
1. Много често се използваше жълт речник, характерен за вестниците, който никак не е подходящ (поне според мен) да се сложи в книга и никак не ми хареса, но това е лично мнение. Един от примерите беше за "търкане на чаршафи". Смятам, че можеше да се намери и по-добър начин на изразяване.
2. Някои от снимките бяха притеснителни и не биха се харесали на всеки тип читател.
Снимките от погребението й, включително тази, на която се вижда самата Людмила в ковчега, намерих за крайно неудобни да гледам, макар и тя да е била може би най-известната дама в България по „онова“ време, а не просто обикновен човек.
Позитивите са следните:
1. Увлекателен стил.
Започването на главите, в които се представят дадени души, подчертано в стил "Bold" ми хареса.
2. Търсене на най-различни гледни точки.
Включени са мненията на възможно най-много от приближените до нея (личностно и професионално) хора, което дава възможност на читателя да си състави обективна преценка.
3. Снимките.
Като изключим снимките, които упоменах по-горе, ми хареса фактът, че са сложени снимки от живота й, както и от някои ключови събития, също така и снимки с някои от нейните близки хора. Дава по-добра представа на читателя.
4. Шрифтът и размерът му също ми допаднаха.
5. Чете се бързо и е увлекателна, особено към края.
6. Научих някои неща за България по „онова време“, за които никой не ми беше казвал.
7. Включеното "Съдържание", благодарение на което можеш бързо да намериш нещо, което ти е направило впечатление, но си загубил.
Заключение:
Прочетете книгата, ако се интересувате по темата. Ще научите и някои полезни неща и най-вероятно няма да съжалявате. По-скоро може да имате някои забележки, но няма да изгубите нищо. :)
1. Много често се използваше жълт речник, характерен за вестниците, който никак не е подходящ (поне според мен) да се сложи в книга и никак не ми хареса, но това е лично мнение. Един от примерите беше за "търкане на чаршафи". Смятам, че можеше да се намери и по-добър начин на изразяване.
2. Някои от снимките бяха притеснителни и не биха се харесали на всеки тип читател.
Снимките от погребението й, включително тази, на която се вижда самата Людмила в ковчега, намерих за крайно неудобни да гледам, макар и тя да е била може би най-известната дама в България по „онова“ време, а не просто обикновен човек.
Позитивите са следните:
1. Увлекателен стил.
Започването на главите, в които се представят дадени души, подчертано в стил "Bold" ми хареса.
2. Търсене на най-различни гледни точки.
Включени са мненията на възможно най-много от приближените до нея (личностно и професионално) хора, което дава възможност на читателя да си състави обективна преценка.
3. Снимките.
Като изключим снимките, които упоменах по-горе, ми хареса фактът, че са сложени снимки от живота й, както и от някои ключови събития, също така и снимки с някои от нейните близки хора. Дава по-добра представа на читателя.
4. Шрифтът и размерът му също ми допаднаха.
5. Чете се бързо и е увлекателна, особено към края.
6. Научих някои неща за България по „онова време“, за които никой не ми беше казвал.
7. Включеното "Съдържание", благодарение на което можеш бързо да намериш нещо, което ти е направило впечатление, но си загубил.
Заключение:
Прочетете книгата, ако се интересувате по темата. Ще научите и някои полезни неща и най-вероятно няма да съжалявате. По-скоро може да имате някои забележки, но няма да изгубите нищо. :)
Displaying 1 of 1 review