Задругата

Задругата #1

by Добри Божилов, Dobri Bozhilov

ТОВА Е СЪКРАТЕНОТО ИЗДАНИЕ НА КНИГАТА. ПЪЛНОТО, ИЗДАДЕНО ПРЯКО ОТ АВТОРА Е ТУК:

https://www.goodreads.com/book/show/7...
---
Йезуити, тамплиери, масони, Опус Деи, илюминати… Те са се провалили. Защото всички са разбрали за тях. Истински успялата тайна кауза е онази, за която никой никога не е чул.

Лишени от пълното познание, коренящо се в древността на Изтока, и пренесено в Европа от конните народи, западните общества никога не са успели да създадат организация, която да постигне конкретни цели и да функционира с векове.

Но някои други са успели…

От Лондон през Истанбул и Виена до Москва, едно тайно семейство от безусловни верни помежду си българи, превежда народа през най-тъмния период от историята. Тайна задруга, съществуваща векове, гради своето дело из всички кътчета на Османската империя. Братство, основано на пълната липса на алчност и себелюбие, и на пълната отдаденост на мечтата за прераждане на България.

Това е книга за победата, там където най-малко бихте я очаквали. Победа сред тъмнината и привидното пропадане…

А като я прочетете...

Ще я прочетете пак.

Genres: Historical Fiction, Audiobook, Bulgarian Literature

450 pages, Paperback

Published January 1, 2019

About the author

Has also published books under Dobri Bozhilov

Добри Божилов е български писател. Най-известен е с излезлия през 2019 г. бестселър "Задругата". През 2020 излезе нейното продължение "Заветът", което също се превърна в бестселър и утвърди създателя си като авторитетен писател. През 2021 г. излезе романът "Девети", а в края на годината - "Сказанието" - третата от серията за Задругата, както и научно-фантастичния роман "Селфи". Автор е и на около 20 разказа, публикувани в Интернет, както и политическата сатира "Гай Балоний..."
Занимава се с крипто-валути и изкуствен интелект. Има дългогодишен опит като журналист.
Счита обаче, че писателството е основното призвание на живота му...

Reviews

[Diana Stoyanova]

" Бедите на целия свят тръгват от дреболии, така както и великите дела се състоят от по- дребни."

Първо да вметна, че в момента споделям впечатления за романа " Задругата", а не за авторът, който установих( от интернет пространството) , че е много скандален. Трудно ми е да сложа оценка, затова ще оставя мнението ми свободно, без да го рамкирам според оценъчна система. Отзивът ми разглежда книгата по- скоро като художествена литература, а не като историческа такава. Мисля, че е добре, човек да може да разграничава творба от творец и да бъде максимално обективен и безпристрастен в личната си позиция. За съжаление, обществото ни като цяло, не е достатъчно зряло за това, и не дава шанс на някой да покаже друга част от себе си, а не само тази, с която е познат.
И така, след лиричното отклонение... историята за мен е интересна и добре написана, въпреки че по- голямата част от общественото мнение е негативно. Аз лично нямам намерение да се причислявам към мнозинството, при положение, че вътрешното ми усещане и впечатление се различават от него, нито пък да се обяснявам или обосновавам за позицията си, защото целта ми не е да убеждавам който и да било.
Така, че ако някой, който не е чел книгата, смята да злослови под поста ми, моля да си/ми го спести и да подмине.
Приемам различното мнение на хора, които имат впечатление от първа ръка, а не се вхърлят в спора, ей така- за спорта и на принципа " видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала краката".

Книгата дава един нестандартен поглед върху исторически събития и особено върху философията и целите на Задругата, която определя съдбата на България по времето османското владичество.

" Не действай, ако не виждаш изгода. Не повеждай войска, ако няма какво да се спечели. Не се бий, ако положението не е съдбоносно."

" Преклонената глава остра сабя не я сече."

" Когато едни настъпват, а други отстъпват, това е уловка."

Много по- различно от това, което сме чели и учили, нали?! Философията на Задругата, според романа, е като водата, която подкопава основите-- незабележимо, но бавно, деликатно и сигурно, докато накрая всичко се срути с гръм и трясък.

" О, велико изкуство на лукавството и тайнствеността! Ти ми учиш как да бъдем невидими и безшумни- и така ставаме способни да държим в ръце съдбата на врага."

" В съдбовния миг пълководецът действа като човек, който бута стълбата, по която току- що се е изкачил нависоко. Той отвежда хората си навътре във вражеската територия, преди да им посочи целта. "
Из " Изкуството на войната" на Сун Дзъ

Така и българският народ( според" Задругата") , знаейки, че няма военно преимущество, бива склонен да преклони глава, за да се опази, да се умножи кротко, да заякне...и да се вдигне на краката си, когато времето дойде. Време, което отнема стотици лета....
Много дръзко като идея, нали?! Независимо от историческата не/правдободопност, романът е щекотливо- интересен.
Ако исках да чета автентична история, щях да взема учебник, но честно казано, дълбоко се съмнявам, че някои от историческите събития, достигнали до нас в днешно време, са наистина правдоподобни.
Сюжетът на " Задругата" е интригуващ и се развива в две сюжетни линии--1388- 1391г ( по времето на Иван Шишман) и 400г по- късно. Прави ми впечатление, че образите са изградени леко пренебрежително и стоят отчасти повърхностно. Предполагам, че идеята на автора е била да фокусира вниманието не върху отделните персонажи от книгата, а върху делото на Задругата и българската кауза.
Книгата е много добре структурирана и вълнуваща. Аз лично я прочетох с голямо удоволствие и ако има продължение, ще прочета и него.
Поздравления за Добри Божилов за смелостта да покаже една различна перспектива, и то по увлекателен и задълбочен начин.

[Viktor Stoyanov · Rating 1 out of 5]

Жанрът "историческа спекулация" има специфична роля, но няма особено аргументиран смисъл в този му вид.
Българите под турско, нито царя Шашмана имат нужда от псевдо реабилитация. Нито руските мераци за балканския полуостров. От цялата книга ми хареса само един страничен сюжет със заблуда на французите, защото имаше опит за хумор, но не стига за повече.
Да се говори спекулативно с гласа на Паисий, на различни царе и предводители, на реални исторически личности е крайно неуместно. Тук всяка страница дрънчи на рубли.

[Селина Йонкова]

по стечение на обстоятелствата, точно в деня на приключване на романа попаднах във фризьорския салон на списание с интервю от автора. там той гордо си признава, че книгата си е политика. ок! ама, доста примитивна и подценяваща хората, защото едно, че вече не сме времената на уолтър скот и александър дюма и второ, малко са читателите около и под 12 години в днешно време, а дори като измислица с определени идеи “задругата” е като за умственото развитие на не особено взискателни подрастващи.

[Пламен Петров]

Много добра книга! Наистина.
Прочетох я за много кратко време - написана е увлекателно и се чете "на един дъх", като единствено спирах когато нещо от написаното ме караше да се замисля или да търся допълнително информация за реалните исторически събития.
Книгата ми даде нов - и доста различен - поглед и прочит на българската история от този най-клиширан период: турското робство.
Препоръчвам я с две ръце на всеки! Няма да съжалявате...

[Atanas Ganchev · Rating 1 out of 5]

Автора е доста жалък клоун, който се мъчи по всякакъв начин да издрапа в публичното пространство. Книгата е жалка пропаганда, нелепо написана. И все пак - залага на българската история и на някаква странна форма на Avengers вселената и вероятно се харесва и ще се харесва на много хора, които не са вникнали малко по-дълбоко. По-добре да четете Венета Райкова, баси ....

[Atanas Borudzhiev · Rating 1 out of 5]

Псевдоисторически небивалици гарнирани щедро с патрЕотарщина за едноклетъчни и тънка доза антисемитизъм, зле прикриват иначе наглата пропаганда на русоробия. Изстрадах го от начало до край. Слаб сюжет, плоски герои. Боза.

[Виктория Любомирова · Rating 5 out of 5]

Изключително увлекателен роман, който дава много различна и интересна гледна точка за важни събития от историята ни.
Самата книга те кара да търсиш още и допълнителна информация, с която да сравняваш събитията и героите в нея, и да поискаш да се превърнеш в своеобразен будител.
Моментът, в който я четях съвпадна с доста бурни времена в държавата ни, а написаното от автора за “приспания, но събуждащ се лъв”, според мен намира идеално приложение и ще намира такова още дълго.

[Nikolay Dimitrow · Rating 3 out of 5]

Книгата има глави, които те грабват и те карат да четеш още и още, но има и такива в които се чудиш “защо си губя времето с това?”.

[Dannyel Kuzev · Rating 5 out of 5]

Много добра книга за феновете на алтернативна история.

[Irena Ivanova · Rating 3 out of 5]

Според мен тази книга позволява два различни прочита. Първият, реалистичният, претендира за сериозна драматизация на исторически събития, смесена с добра доза измислица (или, доколкото разбирам от други рецензии, алегория на настоящата политическа реалност в България?). Вторият, който на мен ми допада повече, е на най-дългата българска (не)народна приказка в историята. Книгата е лесна за четене и увлекателна, написана е сравнително простично, не се отдава особена важност на обстоятелствата около събитията, повечето се споменават и обясняват толкова, колкото да се случат. Логика и реалистичност е по-добре да не търсим, докато се наслаждаваме на победа след победа, отбелязана от нашите приказни герои, всяка още по-случайна и невероятна от предишната. И макар това да звучи в ущърб за една сериозна литературна творба, всъщност е един от най-големите комплименти, които мога да дам за любимите си приказки.

[Иван · Rating 1 out of 5]

Втората ми аудио книга, започнах я на морето, обаче не мога да я изтрая до края и завърша. Това не е исторически роман, а нещо като фантастика в историята, алтернативно-историческа даже не е. По принцип няма лошо в такива книги, но да не се рекламират като нещо сериозно. Както четох някъде авторът казва, че нямало нужда да е съвършена книгата или супер стойностна, важното било да достигала лесно читателя и да имало читатели. Е той явно има и е доволен, няма лошо, но на мен тази идея не ми харесва

[Nadezhda · Rating 5 out of 5]

Въпреки негативните коментари, в които намирам правота и съм съгласна, на мен романът ми харесва. Не съм усещала да чета “нови факти” , а просто потънах в една измислена история, самата ми нагласа беше такава и ми хареса. Увлекателна, динамична история и интересни персонажи.

[Ani · Rating 5 out of 5]

Уникална!

[ЙОАНА МАНДЖУКОВА · Rating 5 out of 5]

Противно на много мнения,на мен книгата ми хареса.Но я четох като роман,а не като исторически източник.От историческа гледна точка-различно виждане за българската история по времето на Шишман,турското робство,Русия по времето на Екатерина,дядо Паисий и знайни и незнайни български юнаци.Като роман-четивен и интересен.В края му имаше няколко страници фантасмагории,които ми дойдоха малко в повече,но давам пълни 5⭐️

[Атанас Илиев · Rating 4 out of 5]

... wow, wow, woooow... каква я мислех, тя каква се оказа? Не знам откъде да започна. Тази книга ме хвърляше у всички посоки и ми правеше исторически суплеси от всички страни. "Задругата" бе импулсивно захванато четиво. Единственото, което знаех за тази книга, е че едно от най-търсените и съответно - продаваните заглавия на родния книжен пазар. Голямата цел бе да разбера защо? И май разбрах... Такаааа...

Не знам каква и колко развинтена фантазия трябва да има г-н Божилов, за да изгради цялата тази историческа/приключенска сага. Книгата обхваща най-мрачните години от нашата средновековна история, а именно Шишманова/Срацимирова България, агонизираща под преките удари на османлиите. Всички сме учили, че 14 век е един от най-мрачните периоди в историческия ни опит, но тук се появява Задругата, която трябва да приведе българите през бъдещите трудности, идващи с БГ Просвещението - Възраждането. Няма да навлизам повече в сюжета, защото той е ясен още от първите няколко страници.

Моята почуда от книгата произтича, пак казвам, повече от фантазията авторова. Повествованието гали всичко българско и русофилско, гарнирано с як шовинизъм, та чак пръска, но да се вземе за чиста монета е опасно. Във времето на "неграниците", в което живеем (след 24.02.22 г. не знам в какво време живеем), появата на тази книга е озадачаваща. Да пишеш с любов/признание към Руската империя днес е равнозначно на личностно и интелектуално харакири. Без да познавам личността Добри Божилов, мога да го определя като авантюрист. Същият борави като жонгльор с фикцията и реалните исторически факти. Прави такива сюжетни връзки и взаимовръзки, че на Иво Инджев риза няма да му остане за късане 🤣 Ако някой е попадал на нещо по-оригинално като фабула, нека драсне коментар със съответнито заглавие. Ще ми бъде интересно! Ако авторът е крал чужда идея, ще смъкна звездите 😉😁

Ако разглеждам книгата без предубеждения - "Задругата" е всичко, което днес трябва да представлява новата бг КОМЕРСИАЛНА (подчертавам КОМЕРСИАЛНА) книга. Динамична, хитроумна, зарибяваща, ала Дан Браун...Сантуш и мн. др. Ако вкарам евроатлантически ценности в прочита си 😁 - би трябвало да зачератя завинаги Божилов като рубладжия и да хейтя до дупка. Мразя залитането в едната или другата страна, затова ще дам кредит на автора за всички тези сюжетни гимнастики, дето е спретнала фантазията му. И преди съм го казвал - обожавам пропагандата и някой да се опитва да ме "лашка" в една или друга посока. (п.с. Искам Божилов vs. Инджев на дебат. Ще бъде разкошен цирк 🤣 ) Ако имаше исторически доказателства поне за 50% от написаното, бих казал ЕВАЛА. Разглеждам книгата като чиста авторова фикция, без да се влага никаква историческа стойност. Като финално случване на историческите събития няма разлика с действителността, за да я нарека глобално алтернативна. Голямата въпросителна си остава самата Задруга ❓❗❓

п.с. Колко по-лесно щеше да е днес, ако Англия, Франция, Прусия или една Австро-Унгария ни бе помогнала да се отървем от османлиите? Ех, пуста да остане тая история и случването й!

[Сесил Костадинова · Rating 3 out of 5]

„Задругата“ не е исторически роман, макар че при издаването му авторът се опита да го позиционира като такъв. Не е и алтернативна история, както е описан в някои интернет сайтове. Като приключенска литература е далеч от книгите на Дюма (с които беше сравнен в едно ревю). Началото наистина е обещаващо: криптоистория с тайно общество, натоварено с още по-тайна мисия. И не какво да е, а българско тайно общество, основано лично от цар Иван Шишман.
Идеята е добра, философията на Задругата също е приемлива, а българските шаолинци направо избиха... не, не рибата, а когото срещнаха. :) И дотук. Да, книгата се чете бързо (което означава, че като цяло е увлекателна), написана е простичко, но с толкова много патриотично-философски повторения, че те в един момент дотягат и стават дразнещи. Да не говорим, че аз не съм почитател на преклонената главичка, а трябваше на всяка втора страница да чета колко мъдър мироглед било това.
Историческите личности в повечето случаи стояха като нескопосни кръпки. Сцената със семейство Моцарт, например, беше абсурдна. Речта на героите също невинаги беше на място:
"– Това е много интересна история – отвърна Игумена. – Докато бях във Виена, се срещнах с наши агенти там. От тях научих, че въпросният руснак всъщност не е търговец, а е шпионин на царицата. И когато разбере, че имам позиции в България, ще се опита да ме вербува. Това и стана."
В цитата Игуменът използва твърде съвременен език: агент, шпионин, позиции, вербува... Колкото и ренесансов да е този член на Задругата, колкото високопоставен и учен да е, не би могъл да избяга от речта на своето време.
Казват, че дяволът се криел в детайлите. По отношение на "Задругата" тази максима е съвсем вярна. Вместо да допринасят за достоверността на разказаната история, "малките камъчета" я препъват и дискредитират. Така дори да искаш да повярваш на автора, не можеш.

[Boris Dobrev · Rating 5 out of 5]

"Задругата" от Добри Божилов.

Завладяващ роман от български автор, който много добре предава процесите в българското съзнание по време на петвековното турско робство. Книгата представлява много добра комбинация от исторически факти и художествена измислица. Авторът е представил един различен и интересен поглед на поробването, който за някои читатели може би е твърде различен.

Бях учудени, като видях противоречивите мнения, обвиняващи автора, че е написал "боза" или една безсмислица. Авторът не претенд��ра за пълна историческа достоверност, следователно човек просто трябва да се наслади на един увлекателен роман и да погледне на историята по един различен начин. Понякога това също е нужно.

Препоръчвам книгата на тези, които биха искали да прочетат един приключенски роман, чието действие се развива в поробена България.

[Iliana Petrovska · Rating 4 out of 5]

С известно чувство за срам ще призная, че не бях чувала за поредицата преди да попадна на фалшива новина/скандал, в която беше забъркана американският посланик. Реагирах първосигнално, преди да потърся дали информацията изобщо е достоверна и, естествено, свалих и трите книги на секундата, за да видя кое би накарало човек на такава висока позиция да изказва мнение.
Много се колебах преди да започна с книгите, дали първо да прочета коментари или не, но в крайна сметка се отказах, за да не тръгна с предубеждение.
Лично за мен, това беше един интересен поглед върху исторически събития за които всички в България сме учили.
Признавам си, на доста места спирах и дълго рових в интернет да проверя някои събития.
Научих много интересни неща (кой да предположи, нали?).
Оставях си и време за осмисляне на прочетеното.
С любопитство ще продължа и с другите части.

[Петя Николова · Rating 4 out of 5]

Като цяло, книгата доста ми хареса. Изключително много ми допадна идеята за "Задругата". През цялото време, докато я четях, чак си представях, че всичко това е било истина.
Слабостите на книгата са други - малко скърпен сюжет, понякога от диалозите не се разбираше добре целта на замисленото.
За мен, диалозите не бяха изчистени достатъчно смислово. Можеше да са малко по-структурирани нещата.
Въпреки всичко, идеята беше достатъчно ясна.
Хареса ми посланието на книгата.
Надявам се, втората да е още по-добра и да си заслужи 5-те *, които не мога да дам на тази за съвсем мъничко.

[Дамян Рейнов · Rating 3 out of 5]

История – 5/10
Идея – 6/10
Изпълнение – 3/10
Интрига/Темпо – 3/10
Герои – 3/10
Стил на писане (За жанра) – 3/10
Eлементи на изненада – 3/10
Емоционален заряд – 3/10
Теми за размисъл – 4/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 5/10

[Emiliya · Rating 4 out of 5]

Добре написана история, поднесена нестандартно. Допадна ми.

[Irena Aleksieva · Rating 1 out of 5]

Авторът се е прегърнал с майка Русия и изкривява наратива в нейна полза, не в тази на България. Книгата е зле прикрита пропаганда, написана като от невзрачен тийнейджър, луднал по любимия си супер герой, сетете се сами кой.
Белег на поносима книга би бил трансцендентният характер на такава - ако някой посмее да я преведе, ще стане именно България посмешището, че страда от такава грандомания (както е написано в друг отзив: "и първият динозавър е български..."). Авторът се бие в гърдите, че е сред най-продаваните български книги, защото най-вероятно сам е изкупил складовете, като междувременно предлага копия с автографи от неговата лична библиотека - съмнителено и все пак проява на лоша воля към издателя.

[Venelin Arnaudov · Rating 3 out of 5]

Романът се чете сравнително леко. Има някаква интрига, намесени са исторически личности и събития. Фабулата е похвална, но много нереална.
Иначе е похвално, че се пишат подобни фантастични книги. Притеснението ми е, че при болния ни патриотизъм много хора ще приемат фантазиите за реалност.
Също ще е добре, ако книгата разпали една дискусия за оцеляването и достойнството.

[Ralitsa · Rating 3 out of 5]

Да се чете без предубеждения. Това е само литературно произведение. Хареса ми.

[Aleksandra · Rating 5 out of 5]

Много ми хареса.

[Elka · Rating 2 out of 5]

Книгата дава интересна и различна гледна точка на минали събития. Едно своеобразно историческо фентъзи. Езикът на писане на автора, обаче, разваля историята.

[Петър Керкелов · Rating 2 out of 5]

Предполагам, че ако не бях българин тази книга можеше да ми се стори донякъде забавна.

[PETAR T. MAKAVEEV · Rating 5 out of 5]

Amazing historical book.
Въпреки, че книгата е историческа, се чете на един дъх.

[Ivan Bogdanov · Rating 3 out of 5]

Много амбициозно. Книгата завършва 1770, а до освобождението има още век. Има да се напишат няколко книги и най-вече да се покаже ролята на Задругата в освобождението ни.
В тази книга ролята не е показана добре - в повечето време Задругата стои някъде далеч, а някои по инициативни членове вършат работата.
Книгата започва като криптоистория и увлича, но в един момент забиват действието в Русия и става стандартен исторически роман, но за разлика от тия на Дюма - скучеееееееееен. Последната трета я дочетох едва.
И професионално мнение - Добри се е нагърбил с нещо, което не му е по силите. На тази книга и трябва смел редактор и може би - съавтор, малко да развдижи сюжетните линии. Иначе авторът има интересен стил, признавам и добро описание на картини и пейзажи.
Просто не е писател и си личи на много места.
Книгата няма антагонист. Всичко се развива добре за нашите хора, турската империя е показана като проядена от корупция с луди управници. Затова и главните герои (всъщност само адаша ли е главен) не могат и да се развият, защото нямат препятствия с които да се справят.
Да дам пример, че Добри няма да ме разбере - в Тримата мускетари всъщност Ришельо и Милейди са къде по-силните образи. Тук той няма такива. Как в тая империя, която е още на върха на силите си (романът свършва с началото на кърджалийството) няма поне един умен сив кардинал?
Чакам следващата и чакам отговор на един въпрос - защо след като само в България има Задруга след освобождението гърци, сърби и прочие не остават далеч назад?
Или тая задруга просто е проспала нещата.

[Dilyana Karadzhova · Rating 2 out of 5]

Няколко път изоставях тази книга. Историята на героите ми се стори много насилена. Струваше ми се, че Добри Божилов иска на всяка цена да ни убеди колко велик народ сме били. Има с какво да се гордеем, но не е нужно толкова да се преиначават исторически събития.