„Един мъж по следите на мистериозно среднощно изчезване, се връща по стъпките на своето и чуждото минало – в своя гардероб, сред руините на бащината къща, по софийските улици, на брега на Дунав, насред чаршията в Скопие. Преживявайки разпадането на своята любовна връзка, за да оцелее по следите на изгубеното, той разполага себе си на входовете и изходите на настоящето. Дали това интензивно издирване е в състояние да надмогне усещането за живота като съставен от страхове и липси? Възможно ли е един личен бог да стабилизира свлачището на живота, за да забави напредването на лудостта, която превръща хората в машини за ритуали? „Малкият бог на земетръса“ представя една удивителна история, която прониква в скритите отношения на живеенето.“ Борис Минков
Петър Денчев е български писател и театрален режисьор. Завършил е Режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2010 г., а през 2017 г. магистърска програма „Театрално изкуство“. Има номинации и награди от различни конкурси за поезия, проза („Развитие“, „Светлоструй“, „Веселин Ханчев“, „Екстаз – сп. Алтера“). С романа си “Тъй, както мъж целува жена, която обича” печели конкурса за нов български роман “Развитие” през 2007 г. По-късно издава сборника с разкази „Истории в минало време“ (2010, ИК „Жанет 45“) и романа „Тихото слънце“ (2012, ИК „Жанет 45“). Има публикации в периодичния печат, преводи на разкази в Сърбия, Македония, Хърватия, Словения, Германия и САЩ. Поставял е спектакли на сцените на повечето от големите театри в България (Народен театър „Иван Вазов“, Сатиричен театър „А.Константинов”, ДТ „С. Бъчваров“ Варна, ДТ „С. Огнянов“ Русе, ДТ „Г. Милев” С. Загора и др.). В периода 2017-2018 г. е драматург на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна. В театъра е работил върху текстове на автори като Едуард Олби, Жорди Галсеран, Сара Рул, Шекспир, Молиер. Негови спектакли са гостували на различни фестивали и форуми в Сърбия, Румъния, Косово и Черна гора.
Една книга, която се занимава с въпросите на съвремеността, с лутанията на един изгубен човек, който сякаш иска да спаси душата си, но нито приятелите, нито родителите, нито собствената му жена са способни да го разберат и помогнат, сякаш самият той е засегнат от тяхното безсмислие. Роман за изгубеното живеене в съвременна България, където бъдещето е изядено от миналото, а настояще сякаш няма. С много интересни картини и наблюдения от Русе, София, Скопие и други градове.
Не зборувам за оние вистинските земјотреси, кои се дело на мајката природа. Туку за оние земјотреси кои нè изместуваат од колосек, кои ни ги прават деновите различни, кои прават од нас поинакви луѓе.
Или можеби малиот бог на земјотресот е цело време присутен, ни седи на рамо и ни вели: „немој ова , немој тоа“. Нè држи во страв од предизвиците, од промените, од поинаквиот живот.
Ова е приказна за еден човек кој сака да живее во својата школка. Кој се плаши од минатото кое му нанесува болка, кој живее монотон живот со својата сопруга со која е колку да биде во пар, кој не планира ништо да менува во својата иднина. Тој на животот му приоѓа на доста филозовски начин. Одржува врска која е ради реда, ѝ тера ќефови на сопругата и отстрана гледано , се работи за совршена врска, а нему всушност му е сèедно. И кога се случуваат земјотресите, тој причината и последиците ги бара на сосема погрешно место.
А тука е и неговата сопруга, жена која се бори со депресија уште од детството. Лекот го бара на многу конвенционални и неконвенционални начини. Тука се среќаваме со балканскиот фолклор, балканскиот менталитет. И нештатата кои во комунизмот беа потпикнувани под чергиче.
Во обидот на ликовите да се пронајдат себеси, нивната животна приказна нè води во Русе , Софија па и Скопје. Градови кои преживеале многу, и сепак успеале да опстанат.
Можеби, земјотресите, вакви или онакви, ни помагаат да ги видиме нештата од поинаков агол и да бидеме подобри луѓе.
„Малиот бог на земјотресот“ е приказна за себеоткривањето, за личната борба со себеси, за излегувањето од шаблонот наметнат од нашите предци. Приказна за стравот, за промените кои ни се случуваат, но и за промените кои треба сами да ги направиме. А нештата зависат само од нас, и никој друг.
Трудно забележима книга сред морето от инфантилизъм, заляло българската литература; но тази книга наистина показва няколко доста непопулярни гледни точки към нашата действителност и близкото ни минало. Разкрива суровото психологическо състояние, в което персонажите се намират в сблъсък с един сложен и разгръщащ се многополюсен свят. Намирам романа за много увлекателен, достоверен, но и ироничен, наситен с достатъчно фантазия и чувство за хумор. Най-важното - това е обществена критика, която преминава през личната тема на персонажите; така се прави литература.