“Да обичаш не значи да завладяваш. Да обичаш значи да се предадеш.” Ей така, накратко: "Ето го моя татко! Началото. Боже, жена ми ражда! Добре дошли, деца! Ти си най-важното за мен! Съпругата. Мама дъде е? Любов. Баклавички в захарен сироп Изборът. Вяра, която постига Бащата. Изграждащи думи Перо и пергамент. Какво пишем в сърцата на децата си Госпожо, мога ли да напиша за татко?" За тези, които имат татковци и за тези, които си нямат, но пък искат да имат..
Александър Урумов е роден през 1969 и завършва българска филология в СУ "Климент Охридски" през 1994 г. Автор е на два сборника с разкази: "Приказки в края на времето" (2009), отличен с награда за белетристичен дебют на конкурса "Южна пролет" (2010) и "Малкото име на дните" (2011), както и на драматургичния текст "Лалугер", отличен с номинация на конкурса "Нова българска драма" (2010) и номинация за "Аскеер" (2011).
Александър Урумов: Татко, обичай ме!, Витлеем, 2018👎
Язък за хубавото заглавие, хубавата идея и хубавите баща-деца истории в началото на книгата.
Много скоро обаче всичко това се загубва и тази объркана сбирщина от ежедневна, настолна, приложна психология за начинаещи се превръща в скучна биография на един изключително скучен човек.
Да не говорим за закърпените между другото истории и цитати от Майка Тереза до Астрид Линдгрен.
За прокрадващата се духовно-религиозната нотка не казвам нищо, за да не засегна някого.
Пълна боза в стил на американските подобни, завършващи със списък от 24 точки, как да станем по-добри и как да направим живота си по-щастлив!