What do you think?
Rate this book
Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите
ISBN 9789548247221 is shared by this book.
"Всякога Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по-малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за българи, ако и да е имала най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползувала се е от по-набожните и простодушни българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител."
Г. С. Раковски
Брошурата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” бащата на българската национална революция Георги С. Раковски отпечатва през 1861 г. Повод за нея е постигнатото споразумение между руското правителство и Високата Порта за преселването на българското население от Видинския край в пределите на Южна Русия и размяната му с татарско и черкезко население. До тогавашния момент никой не е разкривал и бичувал така директно руската политика спрямо българите и спрямо другите народи, живеещи в нейната територия. Със словото си, нетърпящо никакви възражения, и основаващо се на фактите и на собствените му наблюдения, Раковски потвърждава думите на Карл Маркс, който по това време определя Русия като „тюрма на народите”. След публикуването на тази брошура и на статиите си за руската политика Г. Раковски е обявен за персона нон грата от руските власти и му е забранено да пътува до Русия и да пребивава в нея.
Текстът на брошурата предаваме от публикацията на Захари Стоянов от 1886 г., който в кратко встъпление не само дава подробности за нея и за Раковски, но и разказва за руската политика и през следващите 25 години, последвали книжката на Раковски и достига до времето на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. През 1922 г. проф. Михаил Арнаудов я публикува за трети път, като я включва в еднотомното издание на съчиненията на Г. Раковски. В предговора си към брошурата проф. Арнаудов дава нови сведения и прави ценни уточнения както за нея, така и за събитията, които са предизвикали Раковски да я напише.
Тъй като двата предговора - този на Захари Стоянов и този на проф. Михаил Арнаудов взаимно се допълват и биха представлявали интерес за днешните ни сънародници, ги включваме като неразделна част от новото публикуване на тази ценна и недостъпна брошура на големия революционер, поет, писател, историк и етнограф. При публикацията й проф. М. Арнаудов я разделя на две части – „Руската политика за българите” и „Къде отивате българи?”. Този начин на публикуване сме изоставили и Ви я предлагаме във вида, публикуван от З. Стоянов, който повтаря оригинала.
Смятаме, че нещата, които някои от вас ще прочетат тук за първи път, ще ви накарат да се замислите над редица събития от нашата история, които до сега са премълчавани или преиначавани. Надяваме се, че ще потърсите и прочетете във връзка с описаните събития в брошурата и спомените на Иван Касабов и писмата на Раковски до Йосиф Дайнелов, както и неговите кореспонденции във вестник „Дунавски Лебед”.
За чест на нашия учител академик Димитър Косев искам да отбележа един малко известен факт. Когато по тези въпроси не можеше да се говори през 1972 г. в Софийския университет, той ни водеше специален курс по проблеми на Българското възраждане. Тогава за пръв път чухме за тази книжка и я прочетохме. Но думите на големия учен и до сега съм запомнил, че това произведение на великия Раковски след неговата смърт е издавано само два пъти, и то когато България не е поддържала дипломатически отношения и се е противопоставяла на Русия. От него тогава научихме и за съществуването и на книжките на д-р Иван Селимински, засягащи също въпроса за преселването на българите в Южна Русия след Руско-турските войни и за руската политика спрямо българите и отпечатани в недостъпните му днес книги в „Библиотека д-р Иван Селимински”. За д-р Селимински проф. Арнаудов написва и отпечатва също една блестяща и забравена днес биография, която ние като българи би трябвало да познаваме.
За сведение на читателите искам да посоча, че брошурата на Г. Раковски не е намерила място в новите издания на неговите съчинения след 1944 г. и беше изоставена с надеждата и да бъде забравена.
Цочо В. Билярски
"Всякога Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по-малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за българи, ако и да е имала най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползувала се е от по-набожните и простодушни българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител."
Г. С. Раковски
Брошурата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” бащата на българската национална революция Георги С. Раковски отпечатва през 1861 г. Повод за нея е постигнатото споразумение между руското правителство и Високата Порта за преселването на българското население от Видинския край в пределите на Южна Русия и размяната му с татарско и черкезко население. До тогавашния момент никой не е разкривал и бичувал така директно руската политика спрямо българите и спрямо другите народи, живеещи в нейната територия. Със словото си, нетърпящо никакви възражения, и основаващо се на фактите и на собствените му наблюдения, Раковски потвърждава думите на Карл Маркс, който по това време определя Русия като „тюрма на народите”. След публикуването на тази брошура и на статиите си за руската политика Г. Раковски е обявен за персона нон грата от руските власти и му е забранено да пътува до Русия и да пребивава в нея.
Текстът на брошурата предаваме от публикацията на Захари Стоянов от 1886 г., който в кратко встъпление не само дава подробности за нея и за Раковски, но и разказва за руската политика и през следващите 25 години, последвали книжката на Раковски и достига до времето на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. През 1922 г. проф. Михаил Арнаудов я публикува за трети път, като я включва в еднотомното издание на съчиненията на Г. Раковски. В предговора си към брошурата проф. Арнаудов дава нови сведения и прави ценни уточнения както за нея, така и за събитията, които са предизвикали Раковски да я напише.
Тъй като двата предговора - този на Захари Стоянов и този на проф. Михаил Арнаудов взаимно се допълват и биха представлявали интерес за днешните ни сънародници, ги включваме като неразделна част от новото публикуване на тази ценна и недостъпна брошура на големия революционер, поет, писател, историк и етнограф. При публикацията й проф. М. Арнаудов я разделя на две части – „Руската политика за българите” и „Къде отивате българи?”. Този начин на публикуване сме изоставили и Ви я предлагаме във вида, публикуван от З. Стоянов, който повтаря оригинала.
Смятаме, че нещата, които някои от вас ще прочетат тук за първи път, ще ви накарат да се замислите над редица събития от нашата история, които до сега са премълчавани или преиначавани. Надяваме се, че ще потърсите и прочетете във връзка с описаните събития в брошурата и спомените на Иван Касабов и писмата на Раковски до Йосиф Дайнелов, както и неговите кореспонденции във вестник „Дунавски Лебед”.
За чест на нашия учител академик Димитър Косев искам да отбележа един малко известен факт. Когато по тези въпроси не можеше да се говори през 1972 г. в Софийския университет, той ни водеше специален курс по проблеми на Българското възраждане. Тогава за пръв път чухме за тази книжка и я прочетохме. Но думите на големия учен и до сега съм запомнил, че това произведение на великия Раковски след неговата смърт е издавано само два пъти, и то когато България не е поддържала дипломатически отношения и се е противопоставяла на Русия. От него тогава научихме и за съществуването и на книжките на д-р Иван Селимински, засягащи също въпроса за преселването на българите в Южна Русия след Руско-турските войни и за руската политика спрямо българите и отпечатани в недостъпните му днес книги в „Библиотека д-р Иван Селимински”. За д-р Селимински проф. Арнаудов написва и отпечатва също една блестяща и забравена днес биография, която ние като българи би трябвало да познаваме.
За сведение на читателите искам да посоча, че брошурата на Г. Раковски не е намерила място в новите издания на неговите съчинения след 1944 г. и беше изоставена с надеждата и да бъде забравена.
Цочо В. Билярски
48 pages, малък формат, меки корици
First published January 1, 1886
2 people are currently reading
35 people want to read
About the author
Георги С. Раковски
14 books4 followersГеорги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) е български революционер и възрожденец. Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, публицист, журналист, историк и етнограф.
Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години. Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от османско владичество.
Раковски и Левски са две части на една идея – националноосвободителната. Васил Левски е най-успешният и последователен ученик на Раковски, който доразвива идеите му. Раковски проумява, че е нужно народът да се организира в един бунт, в който четите да играят огромна роля – не на кърджалии, и хайдуци, а на народни защитници. С тази цел той написва „Горски пътник“, както и „Привременният закон за горските чети“, който трябва да послужи като устав на новото българско правителство. Пак той сформира Двете легии. Именно в тези две легии трупа своя боен опит Васил Левски. Тук той става знаменосец на Раковски и се сдобива със своя прякор – Левски – даден му именно от Раковски, за неговото мъжество и решителност. Пак по време на участието си в двете Легии (Първата и Втората) Дяконът вижда, че народът не е подготвен да въстане и трябва убеждение по места. За тази цел Апостолът се свързва най-напред с друг ученик на Раковски – Иван Касабов, но тъй като той поддържа теза за автономия на България пътищата им се разделят. Постепенно Левски приема идеята на Раковски за „привременното правителство“ и я доразвива, но той отбелязва, че това „привременно правителство“ трябва да стъпи върху едни тайни комитети, които да работят вътре в страната и закълнат хората – а не да се чака помощ отвън. В това е голямото осъзнаване, до което достига Левски, като продължител, на делото на Георги Раковски. В последните си мигове 1867 година Раковски има оживена кореспонденция с Левски по този въпрос. Той се радва, че ученикът му е достигнал до същите изводи до които е достигнал и самият той „и дори го е задминал“ и иска да го подпомогне, но вече е изтощен от непрестанното киснене по затворите и тичане в опити за бунт и църковни борби. Умората взема своя връх и той се разболява тежко (скоро след това умира). Г. С. Раковски обаче може да е спокоен – делото на живота му е продължено от неговия достоен наследник.
Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години. Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от османско владичество.
Раковски и Левски са две части на една идея – националноосвободителната. Васил Левски е най-успешният и последователен ученик на Раковски, който доразвива идеите му. Раковски проумява, че е нужно народът да се организира в един бунт, в който четите да играят огромна роля – не на кърджалии, и хайдуци, а на народни защитници. С тази цел той написва „Горски пътник“, както и „Привременният закон за горските чети“, който трябва да послужи като устав на новото българско правителство. Пак той сформира Двете легии. Именно в тези две легии трупа своя боен опит Васил Левски. Тук той става знаменосец на Раковски и се сдобива със своя прякор – Левски – даден му именно от Раковски, за неговото мъжество и решителност. Пак по време на участието си в двете Легии (Първата и Втората) Дяконът вижда, че народът не е подготвен да въстане и трябва убеждение по места. За тази цел Апостолът се свързва най-напред с друг ученик на Раковски – Иван Касабов, но тъй като той поддържа теза за автономия на България пътищата им се разделят. Постепенно Левски приема идеята на Раковски за „привременното правителство“ и я доразвива, но той отбелязва, че това „привременно правителство“ трябва да стъпи върху едни тайни комитети, които да работят вътре в страната и закълнат хората – а не да се чака помощ отвън. В това е голямото осъзнаване, до което достига Левски, като продължител, на делото на Георги Раковски. В последните си мигове 1867 година Раковски има оживена кореспонденция с Левски по този въпрос. Той се радва, че ученикът му е достигнал до същите изводи до които е достигнал и самият той „и дори го е задминал“ и иска да го подпомогне, но вече е изтощен от непрестанното киснене по затворите и тичане в опити за бунт и църковни борби. Умората взема своя връх и той се разболява тежко (скоро след това умира). Г. С. Раковски обаче може да е спокоен – делото на живота му е продължено от неговия достоен наследник.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
May 12, 2023
Дълги години българите бяха възпитавани в две неща - любов и преклонение към националните герои от Освобождението, както и любов и преклонение към Русия, също като освободителка. За да се съвместят тия две любови обаче, значителна част от казаното и написаното от въпросните национални герои относно Русия трябваше да се крие, защото никак не е ласкателно.
Захари Стоянов, Георги С.Раковски, Христо Ботев, Васил Левски - всички тези хора и техните съратници, както и големи български общественици от след Освобождението, като Иван Вазов, ясно са виждали и описали в статии, брошури, изказвания и даже стихотворения реалността на безскрупулната политика на Русия спрямо България и българите.
Настоящото е брошура, написана от Георги С. Раковски и разпространявана във Видинско към средата на 19в. по повод усилията на Русия да привлича български имигранти в своите земи. Тези усилия са част от споразумението между Руската и Османската империи, реципрочната страна на което е приемането на изселените от Русия черкези и татари и заселването им в християнските земи на Османската империя. Един вид размяна - Русия взема християни и се отървава от мюсюлмани, а Османската империя взема мюсюлманите и разрежда християнското си население.
В брошурата с революционен и патетичен език се описват историческите отношения между Русия и България, които общо взето никога не са били добри, още откак княз Светослав превзема Велики Преслав. Предговорът на Захари Стоянов, както и нещо като епилог от Христо Ботев са в същия дух и изобличават змийската политика на Руската империя против българите и България.
Захари Стоянов, Георги С.Раковски, Христо Ботев, Васил Левски - всички тези хора и техните съратници, както и големи български общественици от след Освобождението, като Иван Вазов, ясно са виждали и описали в статии, брошури, изказвания и даже стихотворения реалността на безскрупулната политика на Русия спрямо България и българите.
Настоящото е брошура, написана от Георги С. Раковски и разпространявана във Видинско към средата на 19в. по повод усилията на Русия да привлича български имигранти в своите земи. Тези усилия са част от споразумението между Руската и Османската империи, реципрочната страна на което е приемането на изселените от Русия черкези и татари и заселването им в християнските земи на Османската империя. Един вид размяна - Русия взема християни и се отървава от мюсюлмани, а Османската империя взема мюсюлманите и разрежда християнското си население.
В брошурата с революционен и патетичен език се описват историческите отношения между Русия и България, които общо взето никога не са били добри, още откак княз Светослав превзема Велики Преслав. Предговорът на Захари Стоянов, както и нещо като епилог от Христо Ботев са в същия дух и изобличават змийската политика на Руската империя против българите и България.
October 26, 2024
"Всякога проклета Русия", изречено от великия български революционер и баща на движението в България е достатъчно, за да се докаже "злобната политика" на "русите спрямо Българете". Най-интересното е, че не само Раковски е разбрал истинските интереси на руската политика: сред личностите, осъзнали заплахата от руския камшик са Ботев, Захари Стоянов, дори Левски. Предвид ситуацията днес едва ли е изненада за много хора това, че тези исторически факти са известни на много малко хора в България.
May 14, 2023
„Турили един път те намерение да правят от България Задунайска Губерния, нищо свято не ги спира. - „Всяко тържество на България е смърт за Русия“, пишеше в един брой на „Русь“ покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. „Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?“ ... пишеше същий тоя Аксаков по повод на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: „Вие, синове и потомци на Крума и пр.“
Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обръщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума и Симеона с Ивана Грозний и с Екатерина Вторая.“
Захарий Стоянов
„Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!
Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.“
Георги Раковски
Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обръщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума и Симеона с Ивана Грозний и с Екатерина Вторая.“
Захарий Стоянов
„Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!
Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.“
Георги Раковски
March 4, 2019
Раковски остро критикува лъжливите обещания на руските агенти, опитващи се да привлекат български заселници, правейки исторически обзор на българо-руските отношения от времето на Светослав I, остро критикувайки тези, които се преселват и тези, които ги подтикват, аргументирайки критиката си и апелите си към българите с обяснения за дори по-тежкото положение на българи и руси във феодална Русия, дълга към праотечествениците, които с кръвта и живота си защитават плодородното и благородно българско отечество, с множеството българи, тръгнали към "руската пустиня", които спират и се прибират към отечеството при вида на положението в Русия - "робство и мизерство, по-страшно и от турско".
December 29, 2019
Разтърсваща книга /брошура/. В сърцето ми остана едно особено чувство на … отчаяност, изоставеност, безнадеждност, лъжа... не мога да определя. Не знам кога нашият народ най-сетне ще разбере, че колкото по-далеч стоим от Русия - толкова по-добре ще бъдем.
February 4, 2022
Брошурата е написана много емоционално, без да се подкрепят твърденията с някакви доводи. Хубавото е, че писана от съвременник на преселенците, и може да се разбере, че призивът е към Видинските преселенци. Че ги очаква неизвестност, може да се каже за всеки един емигрант. Заплахите от агентите на Дибич, че ще има турски кланета, ми в същност имало е такива. От какво е породено това, не се споменава. Относно заробването, ми не съм съгласна, Бесарабия относително е независима спрямо останалите губернии, това че е пустош, е пустош си е. Че ще бъдат живо погребани, историята си показа, че хората са се установили там, без комфорт, но не са се погребали живи. Брошурата е призив, обоснован с това, че хората напускат плодородни земи от страх от реваншизъм. Често се спекулира с мнението на автора от русофоби за да разпалват омразата в Украйна. Но, за съжаление самата брошура не обяснява защо авторът не е съгласен с политиката на Русия, с коя политика по точно. На мен ми липсва обосновка и придружаващи факти. Иначе нито съм русофоб, нито русофил. Интерувам се от историята на преселниците.
December 8, 2025
Малко страници, много истини! Раковски с плам и болезнена(болезнена за русофилите) откровеност е описал отношението на нашата “Освободителка” към нас, българите. Изказал е тежката истина, в години, които голяма част от народа ни е виждал русите като лъч на надежда и свобода. Действие, за което определено се иска смелост.
Поводът за написването на тази брошура обаче е напълно оправдан - преселението(в по-голямата си същност насилствено и/или под манипулациите на платени руски агенти) на българите от Видинския санджак посока Русия. Процес, който според Раковски е пагубен за българското население(което и доказва в текста) и именно затова използва своето красноречиво слово, за да въздейства на видинчани(и не само).
Пръв преиздава брошурата Захари Стоянов, който написва и своеобразен предговор. В него З. Стоянов, с типичните за него остър изказ и русофобски чувства, разкрива антибългарската руска политика към онзи момент, в който самият той живее(З.С.). А след него, това прави и проф. Михаил Арнаудов, който подхожда далеч по-умерено и научно в своя предговор, но това предполагам се дължи на далеч по-високото му образование.
Брошурата и предговорите към него(на проф. Михаил Арнаудов и Захари Стоянов) са един автентичен исторически източник, от който черпим информация относно настроението на нашите революционери към Русия, направо от “извора”. Тя(брошурата) е “лесен” аргумент срещу наратива за “доброжелателната” политика на Русия спрямо България. С други думи, това е удобен антируски “пропаганден” инстумент.
Поводът за написването на тази брошура обаче е напълно оправдан - преселението(в по-голямата си същност насилствено и/или под манипулациите на платени руски агенти) на българите от Видинския санджак посока Русия. Процес, който според Раковски е пагубен за българското население(което и доказва в текста) и именно затова използва своето красноречиво слово, за да въздейства на видинчани(и не само).
Пръв преиздава брошурата Захари Стоянов, който написва и своеобразен предговор. В него З. Стоянов, с типичните за него остър изказ и русофобски чувства, разкрива антибългарската руска политика към онзи момент, в който самият той живее(З.С.). А след него, това прави и проф. Михаил Арнаудов, който подхожда далеч по-умерено и научно в своя предговор, но това предполагам се дължи на далеч по-високото му образование.
Брошурата и предговорите към него(на проф. Михаил Арнаудов и Захари Стоянов) са един автентичен исторически източник, от който черпим информация относно настроението на нашите революционери към Русия, направо от “извора”. Тя(брошурата) е “лесен” аргумент срещу наратива за “доброжелателната” политика на Русия спрямо България. С други думи, това е удобен антируски “пропаганден” инстумент.
Displaying 1 - 7 of 7 reviews