Спомени за културния живот между двете световни войни

by Кирил Кръстев

Кирил Кръстев (1904-1991) е сред най-изтъкнатите интелектуалци на своето време.

Завършва естествени науки в Софийския университет и специализира изобразително изкуство в Париж. Утвърждава се като есеист, литературен и кинокритик, публицист, изкуствовед. Създател, редактор и сътрудник на редица вестници и издания на културна тематика, той е винаги във вихъра на събитията.

Мемоарната книга на Кирил Кръстев представя панорамна картина на културния живот в България между двете войни. Той ни предоставя сведения и интересни факти относно най-видните творци и интелектуалци, дружества и редакции през този период.

В неговия специфичен стил, неподдаващ се на категоризация и клишета, Кирил Кръстев разказва за срещите си с Гео Милев, проф. Константин Гълъбов, Чавдар Мутафов, Асен Златаров, Елисавета Багряна, но и дава оценка на творчеството им, съпоставяйки го с личния им живот.

"Спомени за културния живот между двете световни войни" е най-ценното произведение на Кирил Кръстев, което запазва културната ни идентичност за поколения напред. Изданието съдържа допълнителни материали от личните му тетрадки.

376 pages, Paperback

Published January 1, 2019

Reviews

[Lyubov · Rating 4 out of 5]

Забелязах това заглавие още, когато излезе, но дълго време все някакси пропадаше в процепите между желание за прочит и реални книжни покупки. На последния Панаир на книгата обаче се оказах със съществено малко желани заглавия и книгата на Кирил Кръстев се намести плахо в библиотеката ми. Радвам се, че я започнах почти веднага и тя определено надскочи очакванията ми. Текстът, както личи и по заглавието, е документален, като цяло доста плътен откъм фактология, почти не оставя паузи за дишане на читателя. По тази причина би могъл да върви и малко по-бавно, но при мен нямаше този ефект. Предполагам, защото от филологията съм свикнала с подобен начин на поднасяне на фактологията.

"Спомени за културния живот между двете световни войни" обаче не е някакъв учебник по литературознание, а живи и в някои случи доста колоритни спомени на автора Кирил Кръстев за огромна плеяда важни, да не кажа колосални, фигури в българския културен живот в дадения период – Гео Милев, проф. Константин Гълъбов, Асен Златаров, Елисавета Багряна, Антон Страшимиров, Елин Пелин и много, много други. Самият автор е бил есеист, критик и изкуствовед, който е позабравен в днешно време, аз също не бях чувала за него. Както сам той разказва в книгата, българската култура винаги е била литературоцентрична, т.е. от всички изкуства се набляга и се помнят само постиженията в тази област. Ето защо всичко останало като скулптура, живопис, че и критика остава почти изцяло в сянка.

Текстът изобилства от забавни случки и подробности от живота на известните и не толкова известни културни фигури на епохата, които няма как да прочетем в нито един учебник. Бях пускала цитати с конкретни примери, така че тук няма да се спирам на тях, защото този читателски отзив ще стане прекалено разтеглен. И въпреки тази специфика, която за мен е едно от най-ценните неща в книгата, тонът не е жълт, скандален или клюкарски. Тънък ръб, по който Кирил Кръстев съумява да танцува умело едновременно за развлечение и обогатяване на читателя.

"Спомени за културния живот между двете световни войни" заслужава да бъде част от библиотеката ви, дори и само заради няколкото великолепни страници към края, в които авторът разказва за безмилостно вярната теория на Симеон Радев (всички го познаваме с епохалния му труд „Строителите на съвременна България“) за народопсихологията на българина. Точна, аргументирана и на места тъжна, тя обяснява още в ония години защо никога няма да бъдем съвсем европейци и важи и до днес. Прочетете я, струва си.

[Dessislava · Rating 4 out of 5]

Много съдържателно и интересно четиво.

[Margarita Garova · Rating 4 out of 5]

Обогатяваща и ограмотяваща книга за личностите и културно-художествените течения, доминирали в България между двете световни войни. Малко се препънах в стила на автора, с неговото натрупване на разнопосочни детайли и няколко идеи в рамките на едно изречение. Както и самият той признава – пише „гъсто“. Но пък описанията му на физическите и душевни характеристики на големите пишещи от онова време са много образни и колоритни, с добродушен хумор. Въпреки някои делнични подробности от живота на Гео Милев, Александър Балабанов, Константин Гълъбов и други маркери на културния ни живот от епохата, авторът не залита в пикантерии. Самият той е известен критик, есеист, изкустовед и е познавал лично хората, за които пише. С някои от тях е бил и доста близък приятел.
Неизбежно изпитах съжаление по отминалия ентусиазъм в културното наваксване от този период, в яркото избухване на индивидуалности и гении, в трогателния стремеж на хората да са културни, образовани, просветени. Голямото (пре)осмисляне на идеите и мястото на човека в света след Голямата война и неговото случване в български план е разгледано много подробно от Кирил Кръстев. Задължителна за всички, които се интересуват от литературна история, но искат да открият и един по-интимен образ на българските културни светини.

[Yordan Efftimov · Rating 5 out of 5]

Четох „Спомени за културния живот между двете световни войни“ преди около три десетилетия в изданието на „Български писател“ от 1988 г. По значението си като разказ за период от българската културна история книгата е сравнима с „Път през годините“ на Константин Константинов. Това я нарежда на рафта до нея, но и до „Записки по българските въстания“ и „Строителите на съвременна България“, включително и заради личния почерк на автора.

Впрочем корицата на първото издание бе по-добра.

[Geri · Rating 4 out of 5]

Страхотно удоволствие е тази книга!