В чужбина всичко е прекрасно. В чужбина е много по-добре, в чужбина е най-хубаво. Толкова години всеки от нас слуша подобни изказвания, че думата „чужбина“ се е превърнала в мит. Какво се случва обаче, когато разгледаме някоя истинска история?!
Дебютната книга на младата авторка Ели Цонова – „Когато порасна, искам да стана чужденец“ вдига завесата около личните истории на повече от 30 души, които са преминали през легендата и са я преживели сами, всеки по своя начин. Това са интервюта за успеха, който не зависи от местоположението, а от силата на мечтата.
Сред интервюираните са Иван Шопов, Биляна Славейкова, Венко Добрев, Нуша Огнянова, Саша Безуханова и много други. Всеки от тях описва своята реалност, съдба и рецепта за удовлетворение от съвременното тук и сега. Истината е, че няма нужда от излишни митове, няма само един верен път и в никакъв случай не може да има равенство между успех и чужбина, само защото така се говори...
?С тази своя дебютна книга авторката Ели Цонова показва, че талантът и вдъхновението намират точния момент за изява, стига човек да вярва в себе си. След няколко успешни фотографски изложби, освен с фотоапарата Ели демонстрира умело боравене и с перото.
Суровият и рационален подход на авторката към образованието, емиграцията, успеха и усещането за щастие намират отзвук в нейните интервюта. Диалозите са проведени с интригуващи участници от личното обкръжение на Ели, както и с известни фигури от социалния и културен живот в страната. Всеки герой описва една реалност, една съдба, една рецепта за удовлетворение от съвременното тук и сега. Динамика в интервютата и различните гледни точки дават много отговори на читателя, но по-голямото богатство е, че провокират още повече въпроси. Прелиствайки и последната страница на увлекателната книга, човек остава с позитивно усещане и поглед зареян в неясното, но проблясващо бъдеще на страната ни.
Много ми хареса. Книга за всички, които все още си мислят, че навън е някакъв Кореком, в който хората се чудни, тревата е по-зелена, а парите се берат по дърветата. Светът си е свят и хората сме хора, с право на избор и късмет да живеем и правим това, за което ни стигат силите и мотивацията. Страхотни млади хора и хубави истории. Накрая ми стана леко еднообразно, но, да - супер идея и изпълнение.
Да си призная, повечето хора ми бяха непознати. Но до голяма степен в книгата е събран приятелския (и малко от роднинския) кръг около Ели Цонова, или поне с такова впечатление останах от кратките представяния на всеки, така че това е логично. Адски често се споменава Германия – почти всички от включените са учили и/или живели там, използвали са я като трамплин за всичко останало в живота си. През европейската или американската призма, която живелите навън неусетно са усвоили, много от събитията в България изглеждат по различен начин – някак по-преодолими и маргинални, не като отчайващите и непреодолими препятствия, както често са описвани и приемани. Има толкова много оптимизъм по тези страници, а в по-голямата част има и разбирането, че не всички са като хората, обикаляли по света, и че този “балон”, в който мнозина признават, че живеят, не е представителен. Но това и така си го знаем.
Вдъхновяваща творба! Историите предлагат различни гледни точки на една проблемна за страната ни ситуация, а именно емиграцията. Четейки тази книга, успях да се пренеса в динамичен дебат с всеки един от разказвачите. Не бих ограничила книгата, определяйки я само като мотивационна творба, но със сигурност някои от историите имат този ефект! На хората в позицията "чужденец" или такива, на които им предстои това изпитание, или като цяло, които някога са се докосвали до чужбина, бих препоръчала горещо тази книга! Особено впечатление ми направи глава 26. Тя беше една от малкото, ако не и единствената глава, в която се споменаваше, или по-скоро "признаваше" неперфектността дори на успешния човек. Мисля, че именно това признание даде нужната доза реализъм на мотивационния характер на предхождащите глави.
Заслужава си!
This entire review has been hidden because of spoilers.
Интересна книга пълна с истории на млади хора, избрали да останат тук, да напуснат страната, да дойдат тук. Хора, водени от различни мотиви и гонещи различни цели. Някои решават да останат тук, живейки в свой свят, оставяйки останалото в страни. Други избират най-доброто от "тук" и "там". Разбрах, че образованието в Софийския не струва, а в другите университети е едно губене на време, освен в два. Отбелязвам, че Берлин е предпочитана дестинация, а Холандия е неприветлива. От друга страна бе приятно да се запозная с хора, които са ангажирани с правата на човека, със социални теми, с облагородяване на заобикалящата ни среда.
Много хубаво подбрани 31 истории, много от които звучат позитивно и мотивиращо. Харесва ми откровения начин, по които са разказани историите - без излишен патос за това, колко е красиво в България, както и без преувеличение за това, колко е (по-)хубаво в чужбина. Всеки може да открие себе си в книгата, дори да е бил за много малко извън България. Снимките са много свежи и непринудени. Браво на авторката за фотографските ѝ умения и подбора на снимките, включени в книгата.
Сборник с историята на много приятелства, потвърждение на моята теория за балона, който всеки сам изгражда. Важността на средата, не толкова на мястото. Среща с вдъхновяващи хора и както започва самата книга 'За мечтатели', тя безспорно се харесва от мечтатели.
Супер сладка книга! Много ми хареса! Супер надъхваща и показва, че има ли желание има и начин, без значение къде се намираш. Истории на млади предприемачи, които с кеф правят това, което обичат. Препоръчвам!