"В това лично изследване моята цел е да разгледаме по-детайлно лицето на вампира и цялостният му образ да бъде преосмислен. Вдъхновението ми за този труд се породи от мистичните български народни песни. Видях лицето на вампира не като зловещ коректив, създаден, за да се спазват стриктно погребалните ритуали, а като поетичен образ, олицетворяващ безсмъртната ни връзка към смъртните ни любими."
Оказва се, че между зловещите разкази и ритуали срещу вампирите, отразени от етнолозите и наратива в народните песни има осезаемо разминаване. Вярата във вампира от песните е вяра в безсмъртната и нетленна връзка между хора, които се обичат. И точно тук можем да направим паралел между митичния фолклор и вечно актуалните човешки копнежи. Стилът на Радослав предполага и провокация, така че тези от вас, които ще я потърсят дори и в изследването му, няма да останат разочаровани. Защото понякога вампирът и неговата сянка, която ни се привижда, може би сме самите ние.
Истината е, че бях предубедана към автора и до някаква степен още съм, но романът "Лепири" събуди интереса ми. Реших първо да прочета личното изследване на автора, за да не чета поредния "Здрач" (дано не!). Изследването е кратко, стегнато и разглежда много вариации на вярванията за вампирите по родните ни земи. Тази тема винаги ме е вълнувала и съм благодарна, че авторът е подходил сериозно и дори е посочил литератерни източници с голяма достоверност. Вълнувам се за "Лепири", надявам се да бъда оборена в своето предубеждение.
Много любопитно и интересно четиво за мястото на вампира като образ в народното творчество и психология. ❤️ + доста анализи! На места ми се струват малко амбициозни някои предположения, но въпреки това беше интересно да се прочете. Високо оценявам и разбивката на биологичната страна на нещата ✌️
Искаше ми се книгата на Гизгинджиев да е нещо повече от компилация на чужди фолклорни изследвания, засипана с лавина от суха етнографска фактология. Авторските коментари и разсъждения са буквално телеграфни вметки и едва ли биха запълнили 10 страници от този така или иначе кратък текст.
Очаквах да науча защо предците ни са се страхували, че покойникът ще стане от гроба и ще се завърне за тях. Отговорът на Гизгинджиев е отпечатан на корицата: "Защото не искаме и не можем да пуснем мъртвите си роднини". Книгата не предлага по-дълбоки или алтернативни размишления по темата. А дали страхът от лепири се дължи единствено на любов и скръб от загубата? Категорично не! Гизгинджиев обаче не се интересува от пълния спектър на страховете във фолклора ни.
Прави лошо впечатление, че авторът не си е направил труда да анализира културните знаци във вампирските народни песни. Така пропуска да обясни на читателите си смисъла на защитните ритуали - иначе подробно преразказани от изследванията на цитираните етнолози.
Не очаквайте, например, да разберете защо в песните вампирите са представени като сенки и защо покойниците „искат“ точно жито от живите си близки. Така и не става ясно защо според народната повеля „завърналият се покойник“ избира да продължи съществуването си в друго село, а не остава в дома си.
Почти нулевата аналитичност и еднопосочният прочит на този сложен фолклорен проблем са очевидните минуси на книгата. Подробната биографична справка по темата и респектиращата колекция от фолклорни песни с вампирски елементи са сред безспорните плюсове на „Вампирът: По следите на Сянката“.
И все пак фолклорното изследване на Гизгинджиев (с всичките му големи кусури) ми допадна значително повече от прехваления вампирски роман "Лепири" на същия автор.
3,5 🌟 Самата тема не е много обширна, цяло чудо е ,че е успял да напише книга. Все пак се обясняваше за българските митове и легенди и малко от гръцките. Първи сведения за това,че българите са вярвали във вампири( още наричани джинове, благодарение на турското влияние над държавата) е от края на 14в- началото на 15в.Ако сте се чудили защо след като умре някой се покриват огледалата в стаята, защо се пренощува до този човек и тн. Ето го отговора: суеверност, която е от край време по нашите земи. Хората ся вярвали, че ако не се извършват определени ритуали за покойника, той ще се съживи като сянка- като вампир и ще настъпи хаос. След определен период от време телата са се проверявали (да видят дали човекът не е ,,вампирясъл"). Много хора са се възползвали от това да убиват и заплашват хора, създали са си бизнес от страховете на хората, а тези, които не са били суеверни са печелили от ,,идиотите" 😆
This entire review has been hidden because of spoilers.
Интересът ми към книгата беше събуден след като четох Мамник на Васил Попов. Там имаше герой, върнал се от гроба, за да изпълни обещанието си.
Макар и наскоро да бях чела за американски вампири (Certain Dark Things by Silvia Moreno-Garcia), през ум не ми мина че ние в България имаме свое виждане за това създание.
Заради Граф Дракула и подобни истории из Европа, смятах че ги виждаме по същия начин. Оказа се че далеч не е така. Нашите обичаи и виждания за Отвъдния свят, го описват по човечно.
По скоро като човек, който не може да умре защото не може да прекъсне връзката си със света. Или по скоро, защото ние не искам да прекъснем връзката с тези, които са ни най -близки.
"Народната песен не може да избяга от онова, в което имат нужда да вярват хората: Смъртта не може да надживее Любовта."
За подобна книга не може да има 'Харесва ми!' или 'Не ми харесва!'. Авторското научно изследване за вампирите на Радослав Гизгинджиев ми даде някои отговори, за които съм се чудел и като дете, когато съм бил на погребения (защо трябва да има опевачки) и като по-голям, когато четях 'Мамник' на Васил Попов (и защо главният герой се казва Лазар, за съботниците, плътениците и т.н.). Изследването на Радослав Гизгинджиев е повече от интересно, увлекателно, без излишно разтягане на локуми и ако правилно си спомням, мисля, че някъде прочетох, че това е била тема на дипломната му работа. По начало не си падам по книги за вампири, но и в българското народно творчество лепирите не са точно така, както ги гледаме във Vampire Diaries. ПРЕПОРЪЧВАМ не само с две ръце, а и с 5 цели звезди!
Доста разочроваща от към изпълнение от страна на автора книга. Потърсил си е източниците, и включените части от народни песни и поверия са много интересни - само заради тях съм сложила 3 звезди, но написаното от автора не е редактирано качествено. Мислите му се прескачат, повтарят и правят обратни завои, все едно не е прочел какво е писал преди да го прати за публикация. Което е жалко, защото ако идеите които представя бяха избистрени и доизработени, това би била една страхотна книга. Но в сегашният си вид едиствено източниците придават качество.
Когато описанието на книгата говори за поглед към българският фолклор от нов ъгъл, не очаквах да попадна на книга, в която няма нищо, което да не е общоизвестно. И да, нищо не пречи вампирският образ да бъде и заплаха към неспазващите задълженията си, и ирационално обяснение на някои заболявания, и символ на разрушителната сила на отказа да се приеме загубата на близък.
Заглеждам тази книга от много време и се радвам, че я намерих в storytel.
Не беше това, което очаквах. В началото започна много интересно, но после стана малко по-скучно. Въпреки това се насладих на книгата. Обичам вампирите и ми беше интересно да чуя за различните произходи на думата и различните обичаи срещу вампиризма. Много ми допадна и това, че авторът изполва информацията и ритуалите на нашата страна. Това беше нова и интересна информация за мен. Като цяло ми допадна, беше найс, но мисля. че щеше да ми хареса много повече преди години, когато се ровех с часове за подобна информация. Сега малко минава и заминава.