Винаги съм смятал, че добавянето на някакво определение към жанра „роман“ е белег на претенциозност. „Вместо роман“, „вулгарен роман“, „роман на чувствата“… Но в случая няма как да не нарека „На пост“ вертикален роман. Защото той е прицелен нагоре. Изправен е като лествица, чийто горен край се губи в сиянието на небесата.
Текстът е излят – като камбана, като изповед, като ускоряващия улей на Големия Адронен Колайдер. Тук го има и еуфоричният възторг на неофита, на новоповярвалия, но и умъдреността на крачилия десетилетия по „дългия и криволичещ път“ към убежищата на Истината.
Николай Фенерски е роден през 1974 г. в гр. Архангелск, Русия. Завършва Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (2000) със специалност "Славянска филология". Публикува стихове в студентския алманах "Пир", разкази във в. "Артфорум", в старозагорския вестник за култура "Литературен глас", във в. "Сега", "Стършел" и в сп. "Съвременник" и "Море". През 2000 г. печели награда в конкурс за къс разказ на в. "Артфорум". Работил е като учител по български език и литература, сценарист в телевизионно предаване по TV7. Превежда от руски и словашки език. Членува и помага в НПО "Първи юни", гр. Бяла Слатина. Живее в Бургас, докато вятърът не го отвее на друго място.