Ловци на пеперуди

by Константин Петров, Димитър Келбечев (Illustrator)

Разказите в „Ловци на пеперуди” току се пресичат, увиват се един около друг, героите сe появяват в живота на други герои от уж друга история, за да се превърне сборникът в някаква по-обширна картина на погубеното време.

Мекота, добронамереност, но и подмолна мъка, която стяга гърлото, както и някакъв спотаен гняв... – това е усещането ми от разказите в тази книга. Историите Константин Петров пише с убедителния почерк на отличен разказвач – „Ловци на пеперуди” просто доказва това.

Христо Карастоянов



Не зная за тези, които сега ще четат разказите на Константин Петров, но когато ги четох аз, усещах лъх на поезия, на свежест, на искреност и истинност. В неговото писане има една откритост, с която веднага ни става симпатично, става ни близко. Дори и да говори за места и неща, които не сме посещавали, които не сме преживели, той ги описва така, сякаш сме били там, сякаш ги чувстваме в момента.

Това са разкази, които докосват съкровените ни ъгълчета и ги окръгляват, за да превърнат съществото ни от ръбато в сферично, от наострено в доброжелателно. Да, ето я думата за „Ловци на пеперуди“ на Константин Петров – това са доброжелателни разкази. И добри, разбира се, много добри.

Митко Новков

http://books.janet45.com/books/1407

180 pages, Paperback

Published March 1, 2019

Reviews

[Антония Апостолова · Rating 3 out of 5]

Здравословният, и донякъде старомоден, реализъм на този сборник, с неговите кротки човешки истории, успя да ме разсее и да ми донесе нормалност в момент, в който съзнанието ми е неспособно да се съсредоточи върху друго освен информационната истерия покрай корона вируса. Вероятно това само по себе си е някаква атестация, най-малкото за уютна четивност. Още повече, че много от разказите тук са от моя предпочитан тип - тези, в “които уж нищо не се случва”.

“Ловци на пеперуди” (Жанет 45, 2019) на Константин Петров събира 14 разказа в три цикъла - “Лесидренски истории”, “Малки истории” и “Истории за пясъчни лилии”, които носят по нещо от почерка на някои от класическите български разказвачи. Може би последната подобна книга, която четох, бе “Тази вечер нищо не е случайно” на Палми Ранчев.

Най-честият разказвач в “Ловци на пеперуди” е самият автор и затова сборникът има автобиографичен привкус - той се усеща дори когато авторът избира да се скрие зад герой в трето лице. Разказвачът Константин Петров подхожда към себе си с искреност и самоирония и същевременно с емпатия и липса на осъдителност към останалите герои, често проявления на “малкия човек” - селяни, рибари, проститутки, пияници, таксиметрови шофьори, бездомници. Впрочем този сборник може да се чете и като един разпокъсан роман, споен от присъствието на автора си, тъй като много от историите са свързани.

Константин Петров има специфичен почерк, включително в чисто графичен смисъл. Средната дължина на един негов абзац е… едно изречение. Изреченията са телеграфни, почти репортерски или може би по-точното е сценографски, каквато е и професията на автора, определено оставила отзвук в писането му, в начина, по който просто и реалистично предава сцените и диалозите. Подобно писане създава ритъм, с чиято леснота парадоксално трябва да се свикне. Отчитам като редакторски пропуск факта, че с използването на удивителни и многоточия след всяко н-то изречение в сборника определено се е прекалило. Смятам ги за прийом на начинаещия и неопитен писател, което Константин Петров определено не (бива да) е. Някои от самите разкази представляват само един единствен спомен или сцена и по-скоро наподобяват авторови бележки. Понякога следващият разказ се явява като продължение или предистория.

Чувството, с което останах самата аз след прочита, е на носталгия и на смирена и всепроникваща меланхолия. И макар че не мога да споделя абсолютния възторг на Митко Новков, който е и редактор на книгата, съм съгласна с това, което той нарича “тиха кротост на говоренето” при Константин Петров. За мен в него има и меко чешитство, и грубовато добродушие, и някаква много подмолна поетичност, и отказ от поуки и заключения. Понякога ключът към даден разказ се оказва един жест, помръдване, звук, нелогично хрумване и постъпка, отказ от действие, примирение…
Прочетете цялото ревю тук: https://bit.ly/34u0PId

[Rada Hristova · Rating 4 out of 5]

Въздействащи и съдържащи много истини. Малко тъжни (някой повече). Малко не ти дават мира. Да се смееш ли, да плачеш ли... "Животът рядко съвпада с мечтите ни. Той е по-хубав."
Беше мъка, беше и удоволствие да прочета "Ловци на пеперуди".

[Borislava Kratunkova · Rating 5 out of 5]

Всяка една от историите се чете с лекота и е въздействаща сама по себе си. Сборникът предизвиква у читателя смесица от емоции,които преливат от една в друга. Усещаш се като част от всяка една история,сякаш можеш ей сега да се включиш в разговора на героите или да станеш част от битието им.

[Николай Митев · Rating 5 out of 5]

Отдавам ниския рейтинг на сборника на това, че може би резонира повече към хора над 35.