До Чикаго и назад

by Алеко Константинов

120 pages, Paperback

Published January 1, 2018

About the author

Алеко Константинов е български писател, най-известен с героя си Бай Ганьо – един от най-популярните образи в българската художествена литература.

Роден в заможно търговско семейство в дунавския град Свищов, той учи в Юридическия факултет на Одеския университет и завършва през 1885 г. Работи като юрист в София, преди да се отдаде на писателска кариера. Първият му роман (всъщност сборник от относително самостоятелни разкази), „Бай Ганьо“, описва пътуванията из Западна Европа на странстващ търговец на розово масло и черги. Макар и нахален и несръчен, Бай Ганьо е изобразен като находчив и се възприема като огледало на модернизираща се България. В началото на книгата Бай Ганьо се занимава основно с търговия на розово масло, а в края е представен като политическа фигура. Прототипът му е карловският търговец Ганьо Сомов.

Константинов, космополитен пътешественик, е първият българин, който пише за посещенията си в Западна Европа и Америка. Посещенията му на Световните изложения в Париж през 1889 г., Прага през 1891 г. и Чикаго през 1893 г. предоставят на българските читатели, които наскоро са се освободили от близо 500 години турско османско владичество, поглед към развития свят. „До Чикаго и назад“ (където Бай Ганьо се появява отново, но само като второстепенен персонаж) – неговите пътеписи от американското пътуване – предизвикват траен интерес към Чикаго, който днес има най-голямата концентрация на български имигранти в САЩ. В момента в библиотеката „Регенстайн“ на Чикагския университет има бюст на писателя.

Той е убит през 1897 г. близо до Радилово, докато пътува към Пещера – най-вероятно по погрешка, като истинската цел е бил негов приятел (местен политик), с когото са си разменили местата в каляската малко преди фаталния изстрел. Съществува и версия, че неговите есета, разобличаващи скритите коварни намерения на тогавашните управници, са довели до убийството му.

Алеко Константинов е инициатор на туристическото движение в България. Затова два от хотелите на Витоша носят неговото име – „Алеко“ и „Щастливеца“ (прякорът, който си дава в един от разказите си).