What do you think?
Rate this book
Катерина Евро ...И още нещо
На моята внучка
Мила моя Катерина, казват, че когато носиш името на някого, наследяваш неговия характер и късмета му. Не знам дали е истина, но много ми се иска да бъдеш толкова щастлива, колкото аз съм била през живота си. Да бъдеш обградена от най-добрите приятели, да срещнеш истинската любов и да имаш най-прекрасните деца. Надявам се, че един ден, когато прелистваш тази книга, няма да се срамуваш, че носиш моето име. Обичам те!
Катерина Евро
Мила моя Катерина, казват, че когато носиш името на някого, наследяваш неговия характер и късмета му. Не знам дали е истина, но много ми се иска да бъдеш толкова щастлива, колкото аз съм била през живота си. Да бъдеш обградена от най-добрите приятели, да срещнеш истинската любов и да имаш най-прекрасните деца. Надявам се, че един ден, когато прелистваш тази книга, няма да се срамуваш, че носиш моето име. Обичам те!
Катерина Евро
- GenresBulgarian Literature
264 pages, Hardcover
Published April 4, 2019
4 people are currently reading
28 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 25 of 25 reviews
May 15, 2020
Много ме забавлява Катето Евро с нейните истории, но смятам, че книгата можеше да задълбочи малко повече. Някак разпиляна и отгоре, отгоре ми беше.
Много различно би било ако тя четеше.
Много различно би било ако тя четеше.
July 9, 2019
След 13 години в таблоидната преса, волно и неволно научих много неща, независимо дали са ме интересували или не... С оглед на това бе доста интересно да прочета биографията на Катето Евро: когато си мислиш, че знаеш ужким всичко, оказва се, че винаги има още... И когато знаеш неща, за които не е обелена и дума в АВТОбиографията й - сложните й взаимоотношенията с починалия й съпруг Жорж и с починалия й брат Пепи, обвинен в какви ли не престъпления. Съгласен съм: за мъртвтите - или добро, или нищо, но когато става дума за литература и писане, по-скоро ми прилича като чистене на имидж и спестяване на истината, отколкото на пазене на добро име, особено след като преди 2-3 седмици прочетох до болка откровената автобиография на Тина Търнър; знам, паралелът не е най-удачен, но е показателен - нали все искаме да стигаме европейци, западняци и американци. С две думи - харесаха ми историите на Катето Евро, имаше и забавни, и тъжни, отегчиха ме сервилните думи на приятелите й в края на книгата, ненужни са.
* * *
Абсурдна политика разделя семейството ми завинаги, татко остава в Корча, Албания, и никога повече не получаваме вест от него, никога! Връщат ни писмата, за телеграми и разговори по телефон и дума не може да става. Пазя една снимчица, изрязана с къдрава ножичка, на нея сме аз и брат ми съвсем малки, мама ни е снимала в парка, изпратила му я е да ни види, но и нея са върнали. Посетих Албания след 90-а, когато паднаха границите, и разбрах, че татко вече е починал, имал си е и друго семейство.
-
Помня, че докато снимахме в Созопол „Оркестър без име”, дядо дойде да ме види. Беше се хванал на работа в Мичурин като готвач в някаква станция, оттам взел автобуса. Носеше, милият, една огромна диня за мен, все едно в Созопол дини не се продават. Искаше да ме зарадва и да ми покаже, че се гордее с мен, защото се снимах във филм. Присъства вечерта на снимките, като дете се радваше. Живеех в хубава квартира, вземах заплата, всичко си имах. Дядо остана да спи при мен, а на другата сутрин, когато се събудих, го нямаше. Беше си тръгнал, но оставил под възглавницата ми пари. Ето, отново плача, когато се сетя какъв мил, благороден и сладък човек беше.
-
Вторият ми баща беше музикант, барабанист, свирил е в големи групи, в оркестри, във Военния ансамбъл, пътувал е много. Запознанството на майка ми и Жоро е уникална история. Той отива при нея като клиент, да му гледа. Тя предсказваше бъдещето, след малко и до там ще стигна. Та Жоро трябвало да пътува на турне, но майка ми казва:
- Няма да заминете, защото ще се ожените за мен.
Жоро обаче невъзмутимо я отрязва:
- Много бъркате, ще заминавам. Довиждане.
Отиват обаче с оркестъра на летището и ги връщат по някаква причина, пътуването се отменя. Тогава той купува една кутия бонбони и букет цветя и пак пристига при Данчето:
- Вие познахте, не заминах. Може ли да ви поканя на кафе?
Скоро след това се влюбва в майка ми и настоява веднага да се оженят.
-
За разлика от нас двамата с Пепи, брат ми Сашко беше много сладко и добро детенце. Не знам майка ми с кой акъл от време на време ми го даваше да го гледам, за малко щях да го потроша, горкото. Изпуснах го в една шахта на улицата. Имаше стол точно срещу Руския клуб на „Добруджа”, не бяха затворили хубаво капаците на тротоара и Сашко падна вътре.
-
Майка ми имаше дарбата да предсказва бъдещето, това всички в София го знаят, на сума ти народ е помахала. По едно време дори я викаха в милицията, за да помага в разследванията на убийства, но никога не ни е разказвала какво се е случвало там, беше й забранено. Хората все по-малко вярват в свръхестествени и необясними сили, с времето все по-скептични стават, не забелязват вече дори обикновените чудеса. Жалко е, защото независимо дали вярваш, или не, съществуват на земята хора, които усещат по-силно и виждат по-далеч от другите.
Ставах свидетел на невероятно драматични сцени у нас – разплакани жени, които прегръщат и целуват майка ми; като цяло се държаха доста неадекватно. Ставаха все повече и повече, по едно време опашката започваше от нашата врата на четвъртия етаж, слизаше надолу по стълбището, излизаше извън кооперацията, виеше се по улица „Венелин”, та чак до „Васил Левски”. Но развитият социализъм категорично забраняваше подобни прояви: какви ясновидки, какво гледане? Естествено, не след дълго у нас потропа народната милиция, арестуваха майка ми и я отведоха.
-
Наистина бях Лудото Кате, непрекъснато измислях щуротии, даже вече не си ги спомням всичките. Сещам се, че обичах например безразборно да си показвам циците, защото страшно много им се радвах и си ги харесвах. Ето такива глупости измислях непрестанно, отвътре ми идваше да се шегувам и досега тази свежест и забава са живи в душата ми. В онези времена бях известна с това, че докато пътувахме в микробус или рейс и се зададе камион с войници, на всяка цена им показвам цици. Просто исках да ги зарадвам и разнообразя, по две години най-малко се мъчеха в казармите.
-
В „Оркестър без име” не пея аз. Истинският глас е на едно момиче, работило по кръчми. След години с колегите ми неведнъж сме си говорили – защо пък не си ги изпях аз песните, след като мога? До ден днешен хората ме карат да им пея „Ке сара” по купони, вече трийсет години я въртя. Така ми писна, взех да ги лъжа, че съм се подписала при нотариус повече никога да не я пея тая песен.
-
Познавам безчет хора, но никога не съм била в средите на комунистическата номенклатура, тази част от миналото напълно ме е подминала. Е, знаехме се с някои нейни представители, но не сме си били близки приятели. Срещах по заведенията например Иван Славков – Батето, с него се шегувахме много. Все ми викаше:
- Ще дойде и твоят ред, моето момиче, ще видиш..
* * *
Абсурдна политика разделя семейството ми завинаги, татко остава в Корча, Албания, и никога повече не получаваме вест от него, никога! Връщат ни писмата, за телеграми и разговори по телефон и дума не може да става. Пазя една снимчица, изрязана с къдрава ножичка, на нея сме аз и брат ми съвсем малки, мама ни е снимала в парка, изпратила му я е да ни види, но и нея са върнали. Посетих Албания след 90-а, когато паднаха границите, и разбрах, че татко вече е починал, имал си е и друго семейство.
-
Помня, че докато снимахме в Созопол „Оркестър без име”, дядо дойде да ме види. Беше се хванал на работа в Мичурин като готвач в някаква станция, оттам взел автобуса. Носеше, милият, една огромна диня за мен, все едно в Созопол дини не се продават. Искаше да ме зарадва и да ми покаже, че се гордее с мен, защото се снимах във филм. Присъства вечерта на снимките, като дете се радваше. Живеех в хубава квартира, вземах заплата, всичко си имах. Дядо остана да спи при мен, а на другата сутрин, когато се събудих, го нямаше. Беше си тръгнал, но оставил под възглавницата ми пари. Ето, отново плача, когато се сетя какъв мил, благороден и сладък човек беше.
-
Вторият ми баща беше музикант, барабанист, свирил е в големи групи, в оркестри, във Военния ансамбъл, пътувал е много. Запознанството на майка ми и Жоро е уникална история. Той отива при нея като клиент, да му гледа. Тя предсказваше бъдещето, след малко и до там ще стигна. Та Жоро трябвало да пътува на турне, но майка ми казва:
- Няма да заминете, защото ще се ожените за мен.
Жоро обаче невъзмутимо я отрязва:
- Много бъркате, ще заминавам. Довиждане.
Отиват обаче с оркестъра на летището и ги връщат по някаква причина, пътуването се отменя. Тогава той купува една кутия бонбони и букет цветя и пак пристига при Данчето:
- Вие познахте, не заминах. Може ли да ви поканя на кафе?
Скоро след това се влюбва в майка ми и настоява веднага да се оженят.
-
За разлика от нас двамата с Пепи, брат ми Сашко беше много сладко и добро детенце. Не знам майка ми с кой акъл от време на време ми го даваше да го гледам, за малко щях да го потроша, горкото. Изпуснах го в една шахта на улицата. Имаше стол точно срещу Руския клуб на „Добруджа”, не бяха затворили хубаво капаците на тротоара и Сашко падна вътре.
-
Майка ми имаше дарбата да предсказва бъдещето, това всички в София го знаят, на сума ти народ е помахала. По едно време дори я викаха в милицията, за да помага в разследванията на убийства, но никога не ни е разказвала какво се е случвало там, беше й забранено. Хората все по-малко вярват в свръхестествени и необясними сили, с времето все по-скептични стават, не забелязват вече дори обикновените чудеса. Жалко е, защото независимо дали вярваш, или не, съществуват на земята хора, които усещат по-силно и виждат по-далеч от другите.
Ставах свидетел на невероятно драматични сцени у нас – разплакани жени, които прегръщат и целуват майка ми; като цяло се държаха доста неадекватно. Ставаха все повече и повече, по едно време опашката започваше от нашата врата на четвъртия етаж, слизаше надолу по стълбището, излизаше извън кооперацията, виеше се по улица „Венелин”, та чак до „Васил Левски”. Но развитият социализъм категорично забраняваше подобни прояви: какви ясновидки, какво гледане? Естествено, не след дълго у нас потропа народната милиция, арестуваха майка ми и я отведоха.
-
Наистина бях Лудото Кате, непрекъснато измислях щуротии, даже вече не си ги спомням всичките. Сещам се, че обичах например безразборно да си показвам циците, защото страшно много им се радвах и си ги харесвах. Ето такива глупости измислях непрестанно, отвътре ми идваше да се шегувам и досега тази свежест и забава са живи в душата ми. В онези времена бях известна с това, че докато пътувахме в микробус или рейс и се зададе камион с войници, на всяка цена им показвам цици. Просто исках да ги зарадвам и разнообразя, по две години най-малко се мъчеха в казармите.
-
В „Оркестър без име” не пея аз. Истинският глас е на едно момиче, работило по кръчми. След години с колегите ми неведнъж сме си говорили – защо пък не си ги изпях аз песните, след като мога? До ден днешен хората ме карат да им пея „Ке сара” по купони, вече трийсет години я въртя. Така ми писна, взех да ги лъжа, че съм се подписала при нотариус повече никога да не я пея тая песен.
-
Познавам безчет хора, но никога не съм била в средите на комунистическата номенклатура, тази част от миналото напълно ме е подминала. Е, знаехме се с някои нейни представители, но не сме си били близки приятели. Срещах по заведенията например Иван Славков – Батето, с него се шегувахме много. Все ми викаше:
- Ще дойде и твоят ред, моето момиче, ще видиш..
April 7, 2019
Е, разкошна жена!
С глас се смях на историите в тази книга, изпратиха ме на пътешествие във време, в което не съм живяла, но ми е много интересно да научавам още и още за него.
Във времето, в което културният живот на България е бил в подем, артистичността се е насърчавала, не заради някаква криворазбрана политкоректност, а заради нуждата от изява на младия човек, кипящ от идеи и стремеж към мечтата.
Катето Евро за мен е пример за такъв човек и може би повече млади хора трябва да прочетат тази книга и да помислят дали пък примерът не е бил винаги тук, в прашното минало, което така бързо гледаме да загърбим.
Препоръчвам от сърце ако искате да се смеете и да се научите да обичате живота във всичките му краски.
С глас се смях на историите в тази книга, изпратиха ме на пътешествие във време, в което не съм живяла, но ми е много интересно да научавам още и още за него.
Във времето, в което културният живот на България е бил в подем, артистичността се е насърчавала, не заради някаква криворазбрана политкоректност, а заради нуждата от изява на младия човек, кипящ от идеи и стремеж към мечтата.
Катето Евро за мен е пример за такъв човек и може би повече млади хора трябва да прочетат тази книга и да помислят дали пък примерът не е бил винаги тук, в прашното минало, което така бързо гледаме да загърбим.
Препоръчвам от сърце ако искате да се смеете и да се научите да обичате живота във всичките му краски.
August 2, 2021
Такава е Катето,имаш чувството,че я познаваш лично.Откровен,позитивен човек,раздаващ.Споделям и огромната и обич към животните.Страхотна е.
January 30, 2022
4,50 ⭐️
January 7, 2025
Тотална шматка, но изключително очарователна и земна в странностите си :)
January 4, 2023
Знаете какво е пощелив, нали? Онова, дето от малък го имам. Като видя, че някой яде нещо, ами искам и аз, преяжда ми се! А как ли се казва онова, което като видиш някой готин човек, го искаш за приятел. Заедно с всичките му простотии, хилежи, залежи, брътвежи и изобщо всичко. Ми то, според мен, всеки има нужда от едно Кате в живота си. Едно е такова, за което си сигурен, че и на погребението си ще стане (при това достолепно с палто от лисици и шапка с голяма периферия), ще каже един виц, ще благодари за присъствието на опечалените, ще посочи къде е почерпката и ще каже: 'Аре, ка��а, че требе си легаме вече!'. Е така трябва да почва всяка година, с тонове смях на талази. Катерина Евро - ТИТАН!
September 9, 2020
Много поучителна...
June 10, 2019
Една книга, която бързо и леко ни превежда през един шумен и ярък живот.
January 16, 2020
Много забавна и зареждаща книга за една изключително енергична жена! Хареса ми и не ми се искаше да свършва. Щеше ми се да е по-дълга, с повече истории. Може би ще има втора част? :)
July 31, 2021
📖Katerina Evro...and something else🖋Dilyana Cenova Gogova
This is the biography of a Bulgarian actress. She is sincere, funny, direct, impulsive, without a zipper on her mouth, real.
The book tells about her interesting life, about her difficult childhood, about her love, about her life on the set, about different and funny stories that accompany her everywhere. She has a positive attitude and an unadulterated sense of humor, but because she is not perfect, she also has a flaw - she feels great fear when she gets sick.
When she was very young, her family was divided for political reasons and her father, who was Albanian, had no right to return to Bulgaria, but they also did not allow her, her mother and her brother to enter Albania ...
While reading the book, there is a high probability that you will cry with laughter and sympathy, because the book has everything ...
.
📜Favorite quote:
.
❤Katerina is like a kaleidoscope, the more you turn it and look at it, the more colors and shapes you find.
.
.
Това е биографията на една българска актриса. Тя е искрена, забавна, директна, импулсивна, без цип на устата, с една дума - истинска.
В книгата се разказва за интересният й живот, за трудното й детство, за любовта й, за живота й на снимачната площадка, за различни и забавни истории, които навсякъде я съпътстват. Тя има позитивно отношение и неподправеното чувство за хумор, но понеже не е съвършена има и недостатък - изпитва голям страх, когато се разболее.
Когато е била много малка семейството й е разделено поради политически причини и баща й който е бил албанец е нямал право да се завърне в България, но също така не са допуснали нея, майка й и брат й да влязат в Албания...
Докато четете книгата има голяма вероятност да си поплачете и от смях и от съчувстие, защото в книгата има от всичко...
.
Любим цитат:
.
Катето е калейдоскоп, колкото повече го въртиш и гледаш в него толкова повече цветове и форми откриваш.
.
This is the biography of a Bulgarian actress. She is sincere, funny, direct, impulsive, without a zipper on her mouth, real.
The book tells about her interesting life, about her difficult childhood, about her love, about her life on the set, about different and funny stories that accompany her everywhere. She has a positive attitude and an unadulterated sense of humor, but because she is not perfect, she also has a flaw - she feels great fear when she gets sick.
When she was very young, her family was divided for political reasons and her father, who was Albanian, had no right to return to Bulgaria, but they also did not allow her, her mother and her brother to enter Albania ...
While reading the book, there is a high probability that you will cry with laughter and sympathy, because the book has everything ...
.
📜Favorite quote:
.
❤Katerina is like a kaleidoscope, the more you turn it and look at it, the more colors and shapes you find.
.
.
Това е биографията на една българска актриса. Тя е искрена, забавна, директна, импулсивна, без цип на устата, с една дума - истинска.
В книгата се разказва за интересният й живот, за трудното й детство, за любовта й, за живота й на снимачната площадка, за различни и забавни истории, които навсякъде я съпътстват. Тя има позитивно отношение и неподправеното чувство за хумор, но понеже не е съвършена има и недостатък - изпитва голям страх, когато се разболее.
Когато е била много малка семейството й е разделено поради политически причини и баща й който е бил албанец е нямал право да се завърне в България, но също така не са допуснали нея, майка й и брат й да влязат в Албания...
Докато четете книгата има голяма вероятност да си поплачете и от смях и от съчувстие, защото в книгата има от всичко...
.
Любим цитат:
.
Катето е калейдоскоп, колкото повече го въртиш и гледаш в него толкова повече цветове и форми откриваш.
.
February 26, 2021
Страхотна история! Поднесена с присъщото за Катето Евро чувство за хумор. Научих подробности от живота на тази усмихната жена, повече за отношенията й с колеги, близки и приятели. Хубаво впечатление ми направи, че в края на книгата нейни приятели казват по нещо за нея. Пикантерии, хубави и тъжни спомени, сбъднати мечти и разочарования- един пъстър живот, пресъздаден в интересна и грабваща вниманието книга.
April 24, 2020
Страхотна история на една голяма жена! Докато слушах книгата се смях с глас, дори ми се налагаше да спра записа, докато не се успокоя, за да си го пусна отново. Затвърдих си много теории за живота и честно казано ми стана тъжно, че толкова бързо свърши. Едно голямо име с голямо сърце, за което ще се говори дълго в България.
May 11, 2021
Прекрасна книга! Както човек не може да не хареса излъчването на Катето Евро, така и няма как да не хареса книгата за нея! Беше вълнуващо, забавно, интригуващо приключение. Дори ми се стори кратка. Това е вероятно единствената биография, която ми е била толкова интересна, попринцип не си падам по този тип книги.
July 16, 2021
Много забавна и интригуваща биография. Катето Евро е изключителен пример за огнена жена във всеки смисъл на думата "огнена". Смях се с глас и си я представях през цялото време. Препоръчвам за прочит по време на почивка или моменти на летаргия!
December 31, 2023
Не знаех нищо за Катерина Евро освен няколко нейни телевизионни участия и ролята ѝ в "Оркестър без име". Слушах историята в Storytel и единственото, което ми липсваше е историята ѝ да бъде озвучена от самата нея.
November 7, 2019
Страхотна, много чиста, забавна, директна и истинска.
March 22, 2020
Уникална! Няма друга като нея! Изключително интересно и забавно четиво! 💗
April 16, 2020
Много ми е забавна тази жена. Уникално чувство за хумор и наистина много интересен живот. Изглежда, че наистина е целуната от щастлива звезда. Хубава корица, хубава хартия и много снимки.
January 22, 2021
Мила, весела и щастлива книга. Иска ми се повече хора да имат такъв щастлив живот и да са толкова позитивно и опрощаващо настроени към другите и към себе си.
April 14, 2021
Още повече я харесвам след книгата.💚
January 28, 2022
Много, много се забавлявах с тази книга! Изключително свежо поднесена, изпълнена със забавни истории и голяма доза любов.
March 9, 2023
Забавлявах се искрено с историите на Катето Евро.
Всеки трябва да има такава всеотдайна, грижовна и позитивна личност до себе си!
Всеки трябва да има такава всеотдайна, грижовна и позитивна личност до себе си!
July 30, 2024
Слушах я в сторител и ми беше много интересна.
Катето ми е много забавна личност, но наистина сякаш ми се стори доста разхвърляна като последователност. (Аз като зодия Дева, все търся ред )
Катето ми е много забавна личност, но наистина сякаш ми се стори доста разхвърляна като последователност. (Аз като зодия Дева, все търся ред )
July 10, 2019
След Отивам си е възвратен глагол, която избутах мъчно, мемоарите на Катето ми дойдоха много точно. Ве��ели истории, хубави снимки, които позволяват да почувстваш тази актриса близка. Не прави впечатление да се взима насериозно и историите увличат.
Единствено не ми хареса, че книгата, за да бъде луксозна, е доста тежка, голям формат за носене в чанта. Иначе 4 звезди за непретенциозните, весели и мотивиращи истории и хубави фотографии.
Единствено не ми хареса, че книгата, за да бъде луксозна, е доста тежка, голям формат за носене в чанта. Иначе 4 звезди за непретенциозните, весели и мотивиращи истории и хубави фотографии.
Displaying 1 - 25 of 25 reviews