В залеза свети мрак

by Десислава Славова

Поезията на Десислава Славова поставя въпроса за декадентския взрив на сърцето и апокалиптичния разпад на вътрешния му свят. Чрез своята лапидарност и метафоричност, образите на младата авторка са като яростен вик в тишината на собствените ни мисли. Споделената любов в тази поетична книга е една утопия на сърцето, докоснато от залеза, точно преди да потъне в пълния си мрак. И гледката си заслужава!

Александър Иванов, редактор


Книга, носеща своеобразна метафоричност, олицетворения като взривове от смисъл, акт на преразказването на света, погледнат през изкривената призма на завоите без изход. Театрална пиеса, свидетелски показания на жертва на живота, в които наблюдението отстрани, не само на личния свят, но и този на другите, е налице. Любов, изписана като страдание, като бездна и грях. Поезия на плаващите пясъци, в които потъваш сам, в отчаян опит да обясниш причината за думите.

„В залеза свети мрак” носи усещане за кинематографичност, сякаш влизаш в късометражен черно-бял филм на ужасите, където действието често се случва в операционната, а скалпелът или писецът се държи умело от крехката ръка на Десислава Славова. Взрив от думи на местопрестъплението на сърцето, на което накрая остава само мъртъв, захвърлен портрет. Твоето или моето сърце е убиецът? Светещият мрак знае отговора. Ти също.

Ива Спиридонова

86 pages, Paperback

Published March 21, 2019

Reviews

[Viktor Stoyanov · Rating 4 out of 5]

Изглежда още с дебюта си Десислава Славова постига естествения стремеж на автора да каже колкото се може повече - с колкото се може по-малко.

Стиховете са бели и чисти, а книгата постига пълнота и завършеност на тема, която всеки преживява. Знае къде да постави запетая и точка - без те да са налични на хартията.
Това е поезия, която се чете в самота (а не в някое заведение, да речем), защото само самотата ще ни позволи да потънем в нея. Само душата ще ни покаже входа си, където няма вход.

Мога да пиша още, но е добре да съм в стила на произведението и да сложа точка тук

[Симеон Аспарухов · Rating 5 out of 5]

Десислава Славова избира най-мъчната арена, за да сподели историята на своята героиня – лабиринта на градските улици. За този театър билети не се продават, отдавна са свършили. Съдбата е онази, която ни среща, разминава ни, губим се един в друг, един от друг… Обичаме се на една ръка разстояние, но утоляваме жаждата си другаде, отдалечавайки се на километри от извора. В любовта редуваме хаос и порядък, разменяйки ролите на ангелите и на дявола. Човечеството страда от пристрастяване към изкушения, осъзнавайки, че точно те пишат края. Сблъсъците със собствените ни демони са онези най-лични моменти, в които не носим маски. Грехът е молитва наум, удоволствието е боязън, човешкото докосване – гърмеж.

Непълнотата в присъствието, липсващите думи в езика, с който се търсим, премълчаните откази и съгласия рисуват непознат портрет на любимия, който, вместо да изхвърлим при сътресение, можем да използваме „като еднопосочен билет за никъде“. Точно там, където е другият, където са разпознаваеми всички символи от „азбуката на любовта“. Нашето някъде, в което отчуждението е преодолимо, любовта е възможна, „душата е дом без входна врата“, а всяка прошка е излишна, защото в този театър играят двама, по-силни от спомена един за друг, чертаещи завоите в лабиринта на живота днес. За да не се разделят между залеза и изгрева.

„В залеза свети мрак“ е удостоена с втора награда на Националния литературен конкурс за поезия "Владимир Башев", 2019 г.