What do you think?
Rate this book
Истина и справедливост
Сборникът представя част от публицистичното наследство на видния юрист доц. Кристиан Таков. В книгата са включени текстове от личния блог на автора, негови публични обръщения, коментари за онлайн медии, интервюта, ранни печатни публикации, както и спомените му за значими правници.
Изданието обхваща широк спектър от теми, включващи обществено-политическата ситуация в България, съдебната система, родната народопсихология и проблемите на правното образование и на медийната среда в страната. Книгата се стреми да онагледи етическите възгледи на Кристиан Таков в светлината на понятията за морал и справедливост, които отколешно са значима за него тема.
„Времето е особено“ са думите на Кристиан Таков, които ще Ви посрещнат в тази книга, а отговорът на Дъглас Адамс за смисъла на живота – 42, ще Ви изпроводи в края ѝ. И така – между спецификите на настоящето и търсенето на изначалното – мисълта на Кристиан Таков сякаш ни повежда към идеята, че промяна всъщност няма; че това, към което си струва да се стремим, е ежедневната съпротива срещу нетърпимото, за да не останат истината и справедливостта единствено в заглавията на книгите.
Изданието обхваща широк спектър от теми, включващи обществено-политическата ситуация в България, съдебната система, родната народопсихология и проблемите на правното образование и на медийната среда в страната. Книгата се стреми да онагледи етическите възгледи на Кристиан Таков в светлината на понятията за морал и справедливост, които отколешно са значима за него тема.
„Времето е особено“ са думите на Кристиан Таков, които ще Ви посрещнат в тази книга, а отговорът на Дъглас Адамс за смисъла на живота – 42, ще Ви изпроводи в края ѝ. И така – между спецификите на настоящето и търсенето на изначалното – мисълта на Кристиан Таков сякаш ни повежда към идеята, че промяна всъщност няма; че това, към което си струва да се стремим, е ежедневната съпротива срещу нетърпимото, за да не останат истината и справедливостта единствено в заглавията на книгите.
196 pages, Paperback
Published January 1, 2019
5 people are currently reading
87 people want to read
About the author
Кристиан Таков
5 books12 followersКристиан Таков е доцент по гражданско, семейно и търговско право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Съосновател е на Association for a European Law Institute и е асоцииран член на Международната академия по сравнително право.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
November 4, 2021
В будителския месец, в който случайно или не, е роден Кристиан Таков, е особено подходящ за книгата “Истина и справедливост”, събрала негови интервюта, статии, публикации от блога му. Непоносимо ми е да мисля за любим преподавател и брилянтен ум като за покойник, затова ще пиша за него в сегашно време.
Дори ако познавате Кристиан Таков само от медийните му изяви, не може да не сте се впечатлили, първо, от нетипично за нашата публична среда лице, което излъчва благост, интелект и одухотвореност. Жизнената ерудиция и всеобхватната култура, задължителни за човек, който се занимава с хуманитарни дисциплини, са отделен въпрос.
“Истина и справедливост” вероятно няма да бъде прочетена от много хора. Това е политична, некоректна, полемична книга и поради спецификата на съдържанието трудно ще бъде разбрана от не-юристи. Което не бива да разколебава любопитните към нея – както четем книги за астрофизика и история на медицината, без да имаме предварителни очаквания, че всичко ще ни се изясни, но ни води присъщата на нашия човешки род жажда да знаем, така и тук трябва да сме два пъти по-информирани щом става дума за задълженията ни като общество, за работата на жизненоважни институции, за това как функционира държавата и какво наистина означава разделение на властите. Все въпроси са от есенциално значение за всеки, който претендира да живее в общество.
За дълбоко потопения в родната реалност гражданин е ясно, че имаме страхотен проблем с начина, по който институциите у нас си вършат работата, с неслучилата се реформа на съдебната система и породеното от това усещане за несправедливост на всички нива, безпомощност, обезверяване и то на фона на триумфираща простащина и посредственост.
Възможна ли е обаче широка дискусия и обединение около теми, които на пръв поглед нямат нищо общо със съвсем конкретните въпроси на оцеляването, с които живеят голяма част от хората? Със силно афористичния си стил и чрез стройни, ясни аргументи Кристиан Таков обяснява защо законността има много общо с темите за “хляба и маслото”. Правовата държава не се яде и пие, нито може да се пипне, но всички пряко, да пряко, а не косвено, усещаме, когато липсва.
Причините това да е така и да сме, където сме в момента, се коренят, от една страна, в тоталитарното ни наследство, от друга в лошото образование и ниска гражданска култура. За Таков няма съмнение, че нещата отиват към по-добро и че крехкото стъбълце на гражданското общество и акумулираната в него обществена енергия надига вече главица. Искаше ми се да имам повече от неговия оптимизъм.
Кристиан Таков обговаря подробно тези проблеми, но понеже словодумството не му е присъщо, предлага и съвсем конкретни решения за тях. Дали са работещи и приложими – няма как да разберем, докато не опитаме. Със сигурност са по-добрият начин от нищоправенето и моралното блато, от което не можем да се измъкнем вече десетилетия.
Една от сегашните ни трагедии, че хора като него, наричам ги реинкарнации на Алеко Константинов, са депресиращо дефицитни, а ако ги има, или не ги разпознаваме като авторитети, или те ни напускат твърде рано.
(писано на 22 ноември 1989г.)
“Най-страшното наследство, което оставя на България тоталитаризмът, е демократическата неграмотност на хората.”
“Правото трябва да е конкретизация на един морал в дадена ситуация. Когато ние нямаме ясни морални ориентири, правото с нищо не може да ни помогне.”
“Ако човек започва да се занимава с глупостта в прекомерна конкретика, той я легитимира неоправдано.”
“Бъдете будители, но не будете никого силом”.
“Защото големият проблем на България е, че една много малка част от обществото има проблем, а една много голяма част – не.”
“Всяко дело се предшества от мисълта, и то от изказаната мисъл.”
Дори ако познавате Кристиан Таков само от медийните му изяви, не може да не сте се впечатлили, първо, от нетипично за нашата публична среда лице, което излъчва благост, интелект и одухотвореност. Жизнената ерудиция и всеобхватната култура, задължителни за човек, който се занимава с хуманитарни дисциплини, са отделен въпрос.
“Истина и справедливост” вероятно няма да бъде прочетена от много хора. Това е политична, некоректна, полемична книга и поради спецификата на съдържанието трудно ще бъде разбрана от не-юристи. Което не бива да разколебава любопитните към нея – както четем книги за астрофизика и история на медицината, без да имаме предварителни очаквания, че всичко ще ни се изясни, но ни води присъщата на нашия човешки род жажда да знаем, така и тук трябва да сме два пъти по-информирани щом става дума за задълженията ни като общество, за работата на жизненоважни институции, за това как функционира държавата и какво наистина означава разделение на властите. Все въпроси са от есенциално значение за всеки, който претендира да живее в общество.
За дълбоко потопения в родната реалност гражданин е ясно, че имаме страхотен проблем с начина, по който институциите у нас си вършат работата, с неслучилата се реформа на съдебната система и породеното от това усещане за несправедливост на всички нива, безпомощност, обезверяване и то на фона на триумфираща простащина и посредственост.
Възможна ли е обаче широка дискусия и обединение около теми, които на пръв поглед нямат нищо общо със съвсем конкретните въпроси на оцеляването, с които живеят голяма част от хората? Със силно афористичния си стил и чрез стройни, ясни аргументи Кристиан Таков обяснява защо законността има много общо с темите за “хляба и маслото”. Правовата държава не се яде и пие, нито може да се пипне, но всички пряко, да пряко, а не косвено, усещаме, когато липсва.
Причините това да е така и да сме, където сме в момента, се коренят, от една страна, в тоталитарното ни наследство, от друга в лошото образование и ниска гражданска култура. За Таков няма съмнение, че нещата отиват към по-добро и че крехкото стъбълце на гражданското общество и акумулираната в него обществена енергия надига вече главица. Искаше ми се да имам повече от неговия оптимизъм.
Кристиан Таков обговаря подробно тези проблеми, но понеже словодумството не му е присъщо, предлага и съвсем конкретни решения за тях. Дали са работещи и приложими – няма как да разберем, докато не опитаме. Със сигурност са по-добрият начин от нищоправенето и моралното блато, от което не можем да се измъкнем вече десетилетия.
Една от сегашните ни трагедии, че хора като него, наричам ги реинкарнации на Алеко Константинов, са депресиращо дефицитни, а ако ги има, или не ги разпознаваме като авторитети, или те ни напускат твърде рано.
(писано на 22 ноември 1989г.)
“Най-страшното наследство, което оставя на България тоталитаризмът, е демократическата неграмотност на хората.”
“Правото трябва да е конкретизация на един морал в дадена ситуация. Когато ние нямаме ясни морални ориентири, правото с нищо не може да ни помогне.”
“Ако човек започва да се занимава с глупостта в прекомерна конкретика, той я легитимира неоправдано.”
“Бъдете будители, но не будете никого силом”.
“Защото големият проблем на България е, че една много малка част от обществото има проблем, а една много голяма част – не.”
“Всяко дело се предшества от мисълта, и то от изказаната мисъл.”
April 30, 2020
Досрамя ме, че като един от редакторите на книгата бях забравил да я добавя в читателската си статистика (дали не трябва да има и редакторска такава?). Така де, все пак по време на работата по нея бях и редактор, и запален читател. Пръстите ми вероятно все още пазят спомена за дните транскрибиране на аудио и видео материали, но си струваше напълно. Каквото имам да кажа за книгата, май съм го написал в анотацията.
September 7, 2021
Чувството ми по време и след изрязава най-точно самият Кристиан Таков с думите му за съдия Румен Янков:
"Хората като него, без да ни дават доброто наготово, ни карат да го извлечем за себе си. Хранят надеждата, че то съществува. И същевременно представляват огромна опасност за по-слабите от нас: когато си отидат от мира сего, ни лишават от опора, а на мнозина дават оправдание от типа "на кого ни оставяш."
Оставил ни е на нас си. И ако имаме почит към него и дълг към себе си, няма защо да кършим пръсти и да оправдаваме лентяйството си с "накъде без него", а да потърсим посоката. И да я поемем. С всичкия риск от грешки. И с всичкия риск от грях, който всеки действащ поема, за да изкупи частица от грешността на света""
"Хората като него, без да ни дават доброто наготово, ни карат да го извлечем за себе си. Хранят надеждата, че то съществува. И същевременно представляват огромна опасност за по-слабите от нас: когато си отидат от мира сего, ни лишават от опора, а на мнозина дават оправдание от типа "на кого ни оставяш."
Оставил ни е на нас си. И ако имаме почит към него и дълг към себе си, няма защо да кършим пръсти и да оправдаваме лентяйството си с "накъде без него", а да потърсим посоката. И да я поемем. С всичкия риск от грешки. И с всичкия риск от грях, който всеки действащ поема, за да изкупи частица от грешността на света""
May 18, 2019
Прекрасна! Ако прочетете само една книга през 2019-а, нека да е тази.
October 18, 2019
Един невероятен човек.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews