What do you think?
Rate this book
Свидетелства за прехода 1989 - 1999
Драматичното десетилетие на прехода през погледа на държавника, реформатора, строителя на съвременна България Иван Костов – самото това прави тази книга изключително важен исторически документ, който със сигурност ще възбуди (или възобнови) обществения дебат около личността на големия политик. Само че в центъра на неговите мемоари стои не той самият, а страната ни – борбата за нейното демократизиране, модернизиране и европеизиране. И тъкмо тази – както ще се увери читателят – тежка, мъчителна борба е онова, което все още не е достатъчно (и достатъчно честно) осветлено за българското национално съзнание. А личното свидетелство на Иван Костов е от неоценима важност за това осветляване.
Началото на усилията – в една собствено фалирала към началото на 1990 г. държава, разногласията вътре в СДС (на „перестройчици“, реставратори носталгици и същински реформатори), непрекъснатата съпротива на бившите комунисти: всичко това – концентрирано в лица и събития, които помним, но за които все още трудно се ориентираме – е изложено с невероятна откровеност, непреборима обоснованост (и понякога безпощадна критичност и самокритичност) от големия държавник. След това – периодът на Виденовата криза и вече личното лидерство в процесите по нейното разрешаване от страна на Костов – трудните реформи, драматичните събития около войната в Югославия, решителният отказ да дадем небето си на Русия, осигуряването на бъдещето ни в ЕС и НАТО. Всичко това е разказано от автора на тези мемоари без самоизтъкване, но и без да са оставени без отговор нито една инсинуация и клевета, които и до днес следват министър-председателя (1997-2001 г.), оставил най-дълбоката диря в най-новата ни история.
Началото на усилията – в една собствено фалирала към началото на 1990 г. държава, разногласията вътре в СДС (на „перестройчици“, реставратори носталгици и същински реформатори), непрекъснатата съпротива на бившите комунисти: всичко това – концентрирано в лица и събития, които помним, но за които все още трудно се ориентираме – е изложено с невероятна откровеност, непреборима обоснованост (и понякога безпощадна критичност и самокритичност) от големия държавник. След това – периодът на Виденовата криза и вече личното лидерство в процесите по нейното разрешаване от страна на Костов – трудните реформи, драматичните събития около войната в Югославия, решителният отказ да дадем небето си на Русия, осигуряването на бъдещето ни в ЕС и НАТО. Всичко това е разказано от автора на тези мемоари без самоизтъкване, но и без да са оставени без отговор нито една инсинуация и клевета, които и до днес следват министър-председателя (1997-2001 г.), оставил най-дълбоката диря в най-новата ни история.
448 pages, Paperback
Published April 11, 2019
46 people are currently reading
238 people want to read
About the author
Иван Костов
3 books16 followersИван Йорданов Костов е български политик и министър-председател на България в периода 1997–2001 г.
Лидер е на Съюза на демократичните сили (СДС) от 1994 до 2001 г. и на Демократи за силна България (ДСБ) от 2004 до 2013 г. Народен представител е в 7-ото Велико народно събрание и в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-ото Народно събрание.
Лидер е на Съюза на демократичните сили (СДС) от 1994 до 2001 г. и на Демократи за силна България (ДСБ) от 2004 до 2013 г. Народен представител е в 7-ото Велико народно събрание и в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-ото Народно събрание.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 27 of 27 reviews
June 30, 2025
Иван Костов остава главно неразбрана фигура в българския преход към демокрация и относително пазарна икономика. Ще призная, че и моето мнение за него и направеното от него не бе особено високо, което дори съм заявявал в блога си - нещо, от което ме е срам, затова няма да дам линк. Радвам се, че с годините (не благодарение на тази книга, държа да кажа) съм надраснал онова си разбиране за положението в страната, на което бях свидетел в ученическите и студентските си години.
Книгата на Костов е точно такава, какъвто е и самият той и именно затова тя може би няма да бъде особено популярна или добре разбрана - точно така, както не е особено популярен или разбран като политик и човек той. Тя е интелигентна, бих казал безпристрастна дори, рационална, продукт на математически, а не на политически ум. Книга на човек, който вижда по-скоро работата, която трябва да се свърши, а не толкова как изглежда отстрани това, което прави.
Няма никакво съмнение, че правителството на Иван Костов (подпомогнато и подтикнато от масовите протести срещу безумията на Жан Виденов и като цяло идеята на БСП за някакъв тип "перестройка"), направи решаващия завой на страната ни към бъдещето, което ни се очертава в момента - демократична, що годе пазарна страна с ориентация към Европа.
Костов не можа да промени българите, но неговото най-голямо наследство (нещо, което той дори не осъзнава) е в това, че успя да промени политиката у нас. Да, той успя да промени (без да иска, предполагам) БСП и ДПС и другите играчи, появили се по-късно - защото костовата икономическа визия безспорно се доказа като успешна, работеща и правилна. T.e. тя не бе приета като "костовата" визия, но всъщност се наложи като "очевидната" за бъдещето на България.
Преди него, за дъртите кратуни на БКП...пардон, БСП и за повечето от останалите ни политически дейци, неща като връщането на земята и имотите на законните им собственици, свободна икономика и членство в НАТО и ЕС бяха не само абсурдни - повечето от тях даже не присъстваха в мисленето им. Останалите партии видяха пътя, очертан от правителството на Костов, някак си го припознаха и присвоиха и тръгнаха по него, макар всеки да иска да дърпа колата по различен начин, с различна скорост и разбира се, в своя полза.
Свидетелства за прехода 1989 - 1999 не е особено лесна за четене. Аз бих я написал различно, с по-малко описание на лични политически позиции и дрязги на различни хора, с повече обобщения. Но може би така тя отразява по-вярно как именно се е правила политиката тогава (а може би и сега?).
Това, което ме изненада в книгата е образът на Желю Желев като на политическа мижитурка. Нямам отпреди изградени особени впечатления и мнение по въпроса, но не знаех, че е бил по-скоро разделителна фигура в Демократичните сили.
Книгата на Костов е точно такава, какъвто е и самият той и именно затова тя може би няма да бъде особено популярна или добре разбрана - точно така, както не е особено популярен или разбран като политик и човек той. Тя е интелигентна, бих казал безпристрастна дори, рационална, продукт на математически, а не на политически ум. Книга на човек, който вижда по-скоро работата, която трябва да се свърши, а не толкова как изглежда отстрани това, което прави.
Няма никакво съмнение, че правителството на Иван Костов (подпомогнато и подтикнато от масовите протести срещу безумията на Жан Виденов и като цяло идеята на БСП за някакъв тип "перестройка"), направи решаващия завой на страната ни към бъдещето, което ни се очертава в момента - демократична, що годе пазарна страна с ориентация към Европа.
Костов не можа да промени българите, но неговото най-голямо наследство (нещо, което той дори не осъзнава) е в това, че успя да промени политиката у нас. Да, той успя да промени (без да иска, предполагам) БСП и ДПС и другите играчи, появили се по-късно - защото костовата икономическа визия безспорно се доказа като успешна, работеща и правилна. T.e. тя не бе приета като "костовата" визия, но всъщност се наложи като "очевидната" за бъдещето на България.
Преди него, за дъртите кратуни на БКП...пардон, БСП и за повечето от останалите ни политически дейци, неща като връщането на земята и имотите на законните им собственици, свободна икономика и членство в НАТО и ЕС бяха не само абсурдни - повечето от тях даже не присъстваха в мисленето им. Останалите партии видяха пътя, очертан от правителството на Костов, някак си го припознаха и присвоиха и тръгнаха по него, макар всеки да иска да дърпа колата по различен начин, с различна скорост и разбира се, в своя полза.
Свидетелства за прехода 1989 - 1999 не е особено лесна за четене. Аз бих я написал различно, с по-малко описание на лични политически позиции и дрязги на различни хора, с повече обобщения. Но може би така тя отразява по-вярно как именно се е правила политиката тогава (а може би и сега?).
Това, което ме изненада в книгата е образът на Желю Желев като на политическа мижитурка. Нямам отпреди изградени особени впечатления и мнение по въпроса, но не знаех, че е бил по-скоро разделителна фигура в Демократичните сили.
May 1, 2019
Много, много, изключително интересна книга. Малко политици в България са толкова поляризиращи, а този поглед в/у този период от историята на практика липсва от литературата, като изключим много специализираната литература.
(книгата има също така доста сериозна нужда от редактор, да изглади някои места и да почисти няколко повторения)
Книгата също така е и много тъжна и честна, особено в моментите, в които обяснява какво не са постигнали и къде са се провалили, например в законите за съдебната система и декомунизацията. Също така е неприятно да си спомням какво се говореше по ония времена да гледам колко е било грешно спрямо практическите икономически показатели.
И искам да добавя един цитат от Wikipedia (https://en.wikipedia.org/wiki/Ivan_Ko...) за нещо, което не знаех и никъде не се споменава (което съм bold-нал):
In foreign affairs, Ivan Kostov followed a strongly pro-EU and pro-NATO course, putting the country on a firm path of integration with the EU and NATO. As a part of the pro-NATO stance of his government, during the war in Kosovo he showed leadership by allowing NATO but not Russia to use Bulgaria's airspace despite overwhelming opposition in Bulgaria to the NATO air campaign against Yugoslavia and daily protest marches led by the Bulgarian Socialist Party. This single act prevented Russia from resupplying its forces occupying Pristina airport, thus denying the Russians a foothold in Kosovo. This decision ensured the success of the NATO bombing of Yugoslavia and the Kosovo War and ultimately led to a visit to Sofia by US President Bill Clinton in 1999. Against the insistence of the United States, Kostov didn't allow refugees from Kosovo to enter Bulgaria, but arranged for them to be temporarily settled in the Republic of Macedonia instead.
(книгата има също така доста сериозна нужда от редактор, да изглади някои места и да почисти няколко повторения)
Книгата също така е и много тъжна и честна, особено в моментите, в които обяснява какво не са постигнали и къде са се провалили, например в законите за съдебната система и декомунизацията. Също така е неприятно да си спомням какво се говореше по ония времена да гледам колко е било грешно спрямо практическите икономически показатели.
И искам да добавя един цитат от Wikipedia (https://en.wikipedia.org/wiki/Ivan_Ko...) за нещо, което не знаех и никъде не се споменава (което съм bold-нал):
In foreign affairs, Ivan Kostov followed a strongly pro-EU and pro-NATO course, putting the country on a firm path of integration with the EU and NATO. As a part of the pro-NATO stance of his government, during the war in Kosovo he showed leadership by allowing NATO but not Russia to use Bulgaria's airspace despite overwhelming opposition in Bulgaria to the NATO air campaign against Yugoslavia and daily protest marches led by the Bulgarian Socialist Party. This single act prevented Russia from resupplying its forces occupying Pristina airport, thus denying the Russians a foothold in Kosovo. This decision ensured the success of the NATO bombing of Yugoslavia and the Kosovo War and ultimately led to a visit to Sofia by US President Bill Clinton in 1999. Against the insistence of the United States, Kostov didn't allow refugees from Kosovo to enter Bulgaria, but arranged for them to be temporarily settled in the Republic of Macedonia instead.
October 8, 2024
Може би една от по-важните книги, които съм чел.
Забележително е как комунистическата пропаганда работи и продължва да работи, фактите са изцяло ирелевантни около особени личности опетнени като 'лоши', а около другите деца на номенклатурата негативните факти са ирелевантни, важно е че са строили много околовръстни пътища и магистрали. Приписват си заслугите и прехвърлят вината си за кризите. И колелото продължава да се върти до ден днешен, без да излгежда че ще има край.
За продължението на тази замалко да взема автограф, но всички баби и дядовци седесари бяха пред мен на опашката и не ми се чакаше.
Забележително е как комунистическата пропаганда работи и продължва да работи, фактите са изцяло ирелевантни около особени личности опетнени като 'лоши', а около другите деца на номенклатурата негативните факти са ирелевантни, важно е че са строили много околовръстни пътища и магистрали. Приписват си заслугите и прехвърлят вината си за кризите. И колелото продължава да се върти до ден днешен, без да излгежда че ще има край.
За продължението на тази замалко да взема автограф, но всички баби и дядовци седесари бяха пред мен на опашката и не ми се чакаше.
May 4, 2019
В книгата Иван Костов представя своята гледна точка за настъпилите промени след 1989г.и разказва от своята лична гледна точка за грешките, които СДС е допуснало през годините и дори по мое мнение т.нар. десница продължава да допуска и днес - ежби, егоцентризъм и лични амбиции да доминират. Като икономист Костов борави и с цифри, за да аргументира позицията си - цифри, които според мен са сериозен фундамент, на базата на който да се дават оценки за управлението му, особено сега - 20 години по-късно. За тези, които не помнят през 1997г.страната беше потънала в социална и икономическа разруха, организираната престъпност управляваше страната и диктуваше дневния ред на правителството и обществото. Направените трудни, мъчителни и скъпоструващи на обществото ни реформи ни изведоха към европейска интеграция станала факт през 2007г. Винаги като че ли ще съществува тази трудна дилема да бъдеш политик - доколко да си честен в делата и думите си, доколко да използваш "бели" и доколко безпардонни лъжи. Въпреки, че е много охулван /и не само той, а цялото му правителство/ за корупция, "кръстника" на мафията, трудно може да се отрече значението на политика Костов и правителството на ОДС 1997-2001г.за изваждането на страната от кризата. Вероятно Костов съжалява, че се "обиди" на избирателите за резултатите постигнати на изборите през 2001г., което показва разочарованието му. Но нека да не забравяме, че когато правиш такива реформи, то няма как да се надяваш на популярност и положителна оценка от страна на електората - не само в България, мисля навсякъде по света. Като добавим и нашата присъща неистова склонност да търсим месия и спасителя в лицето на новопоявил се политик, то не са странни и резултатите от изборите през 2001г. Разбирам обаче разочарованието, което Костов вероятно е изпитал.
June 24, 2019
"Костов е виновен"...
Искрена, смела и силна книга за този противоречив период в историята ни. Изясниха ми се много неща и си допълних пъзела в главата за това, което се е случило, и за което имах въпроси. Общо взето не остана необърнат камък, беше отговорено на всичко. Горещо препоръчвам на интересуващите се от най-нова българска история, ако има останали такива...
Искрена, смела и силна книга за този противоречив период в историята ни. Изясниха ми се много неща и си допълних пъзела в главата за това, което се е случило, и за което имах въпроси. Общо взето не остана необърнат камък, беше отговорено на всичко. Горещо препоръчвам на интересуващите се от най-нова българска история, ако има останали такива...
July 6, 2019
Книгата е стойностна, защото не излиза от случаен човек. Също така е и без аналог, като в новата българска история мемоари и книги на водещи политици след мандата им също няма.
Със сигурност си личи липсата на достатъчно редакция и може би втори и/или по-качествен редактор. Причината з��това е, че със сигурност той е можел да структурира по-добре цялата книга и да насочи автора в посоки, които са интересни - като например истории за вътршеното състояние на СДС, за отношенията между хората, какво е състоянието на МС след започването на мандата на новото правителство. Това са безценни мемоарни откъси, за жалост твърде малко в книгата.
Също така други размисли и аргументи е можело да се доразвият.
Със сигурност книгата е добра, но и със сигурност същия автор с малко повече помощ е можел да създаде още по-добра и силна книга. Българското общество се нуждае от такива.
Със сигурност си личи липсата на достатъчно редакция и може би втори и/или по-качествен редактор. Причината з��това е, че със сигурност той е можел да структурира по-добре цялата книга и да насочи автора в посоки, които са интересни - като например истории за вътршеното състояние на СДС, за отношенията между хората, какво е състоянието на МС след започването на мандата на новото правителство. Това са безценни мемоарни откъси, за жалост твърде малко в книгата.
Също така други размисли и аргументи е можело да се доразвият.
Със сигурност книгата е добра, но и със сигурност същия автор с малко повече помощ е можел да създаде още по-добра и силна книга. Българското общество се нуждае от такива.
June 23, 2019
Колебаех се дали да не дам 4 звезди на книгата, тъй като на места ми се стори трудна за четене (особено ако човек няма доста прилични познания за събитията и лицата в периода 1989-1999, както и ако не борави с лекота с икономическа терминология), но ще оставя 5 звезди, тъй като въпросният период е изключително интересен, а Иван Костов предлага добре структуриран анализ, който звучи искрено и убедително.
Изключително важно е да се прочете обективно историята и да се разбере кои, де факто, са успехите и неуспехите на прехода, извън пропагандата и натрупаните негативни емоции. Кои са били основните фактори (вътрешни и външни), поради които не всичко се е получило по начина, по който (доста наивно) се е надявал целокупния български народ.
Това, което със сигурност се разбира от книгата, е че предизвикателствата по времето на прехода са били огромни - поредица от кризи, борби, саботажи, мръсна политическа игра. Де факто, преходът е трябвало да бъде извършен "на мускули" от хора, които са нямали необходимата политическа и управленска подготовка. Начинът по който Костов разказва и анализира събитията, показват държавническо мислене, настойчивост и себеотрицание, така необходими за излизането на България от кризите и поставили основите на последвалото приобщаване към НАТО и ЕС. Многото от постиженията сега са забравени и омаловажени, останал е горчивия вкус у много хора, и елементарното обвинения "за всичко е виновен Костов".
В ретроспекцията си, Костов отчита кои са били грешките в приоритетите и в подхода, но същевременно успява да разбие убедително и доста митологеми относно този период - свързани с икономическото състояние на страната, кризите, реформите, приватизацията, организираната престъпност, ролята на ДС и т.н. и т.н.
Изключително важно е да се прочете обективно историята и да се разбере кои, де факто, са успехите и неуспехите на прехода, извън пропагандата и натрупаните негативни емоции. Кои са били основните фактори (вътрешни и външни), поради които не всичко се е получило по начина, по който (доста наивно) се е надявал целокупния български народ.
Това, което със сигурност се разбира от книгата, е че предизвикателствата по времето на прехода са били огромни - поредица от кризи, борби, саботажи, мръсна политическа игра. Де факто, преходът е трябвало да бъде извършен "на мускули" от хора, които са нямали необходимата политическа и управленска подготовка. Начинът по който Костов разказва и анализира събитията, показват държавническо мислене, настойчивост и себеотрицание, така необходими за излизането на България от кризите и поставили основите на последвалото приобщаване към НАТО и ЕС. Многото от постиженията сега са забравени и омаловажени, останал е горчивия вкус у много хора, и елементарното обвинения "за всичко е виновен Костов".
В ретроспекцията си, Костов отчита кои са били грешките в приоритетите и в подхода, но същевременно успява да разбие убедително и доста митологеми относно този период - свързани с икономическото състояние на страната, кризите, реформите, приватизацията, организираната престъпност, ролята на ДС и т.н. и т.н.
February 28, 2020
Книгата е впечатляваща.
Не със стила си, който е доста суховат и монотонен, а с описанието за периода от съвременник, който е бил пряк участник в част от събитията.
Рядко съм чел анализ на развитието на България от последните 30 години, който да не се ограничава до стереотипи от сорта на "Костов/ Сорос е виновен", "Съсипаха я тази държава" и други такива. Факт е и че за част от министър-председателите от прехода дори няма информация в wikipedia, което е още по-тъжно.
Не със стила си, който е доста суховат и монотонен, а с описанието за периода от съвременник, който е бил пряк участник в част от събитията.
Рядко съм чел анализ на развитието на България от последните 30 години, който да не се ограничава до стереотипи от сорта на "Костов/ Сорос е виновен", "Съсипаха я тази държава" и други такива. Факт е и че за част от министър-председателите от прехода дори няма информация в wikipedia, което е още по-тъжно.
August 18, 2019
Изобщо не е толкова скучно, колкото очаквах. Препоръчвам на всички разумно мислещи "деца на прехода", но трябва да се държи далеч от умно-красиви фенбойс.
July 21, 2019
Книга, която по чудесен начин отразява личността на автора си. Аргументирана, прецизно документална и в съвсем малка степен субективна. Написана от експерт прагматик (на съвременен език нърд) с математически ум и християнска духовност. Безспорно Иван Костов е най-големият български политик след Стефан Стамболов. Неговият принос и роля в съвременната българска история тепърва ще се дискутират и оценяват. Добре, че написа тази книга. Тя е инвестиция в истината и в бъдещето. Защото истината, макар и бавно, ще стигне до идните поколения. Както е казал Чърчил - истината още си обува гащите, докато лъжата вече е обиколила света. Костов винаги е помагал на истината да си обуе гащите. Прави го и в тази книга. А който иска да вярва на лъжата и да ходи по гол гъз, това си е негов проблем.
Моите уважения към господин Костов за изнесените факти, цифри и данни! Изводите от тях може да си направи всеки мислещ човек. За останалите остава лъжата.
Моите уважения към господин Костов за изнесените факти, цифри и данни! Изводите от тях може да си направи всеки мислещ човек. За останалите остава лъжата.
December 5, 2022
Нелеко за четене, предвид голямото количество факти и данни, които на моменти стават претоварващи.
Въпреки това страхотен детайлен разбор на редица събития, които помня само много бегло или в някои случай само като няквкаи вехти мемета без никакво реално съдържание (например митичния за мен по някаква причина образ на Фори Светуллката :D)
Неизбежна е тъжната констатация, че политическата сцена у нас днес е почти неразличима от тая в средата на 90-те, но пък един такъв лек (предвид че едва ли е твърде изненадващо за много хора) шок може да бъде полезен за лекуване на усещането, че всичко зазлява. То просто монотонно си седи все на едно и също място.
Въпреки това страхотен детайлен разбор на редица събития, които помня само много бегло или в някои случай само като няквкаи вехти мемета без никакво реално съдържание (например митичния за мен по някаква причина образ на Фори Светуллката :D)
Неизбежна е тъжната констатация, че политическата сцена у нас днес е почти неразличима от тая в средата на 90-те, но пък един такъв лек (предвид че едва ли е твърде изненадващо за много хора) шок може да бъде полезен за лекуване на усещането, че всичко зазлява. То просто монотонно си седи все на едно и също място.
December 14, 2019
Добрите политици често остават неразбрани от обществото. Малко знаех за трудните години на прехода, спомените на дете израсло в криза и откъслечните разговори на възрастните. Книгата се чете бавно. Костов описва периода от 89-98г. с много препратки към събитията, стенограми и документи с които доказва взетите решения. Научих много за този период, период за който и до днес се спекулира и лъже. Препоръчвам на всеки, който иска да научи повече за политиката на страната ни от началото на прехода да прочете книгата.
January 28, 2020
Задължителна за четене.
December 28, 2024
През 1992 Джеймс Карвил произнася фразата ,,Икономиката, глупако" (It's the economy, stupid) като част от президентската кампания на Бил Клинтън. Тази крилата фраза постоянно ми идваше на ум докато четях повечето глави свързани с икономика в книгата. Приликите с днешно време, макар и в различен контекст, са много и някои неща описани от Костов остават непроменени и до днес.
Понеже съм Gen Z, и не съм живял в периода на управлението му, ми беше доста интересно да прочета от първо лице исторически какво се е случило по време на прехода и защо този човек е ,,виновен за всичко". За съжаление, имах по-големи очаквания към книгата и тя не ги оправда. Очаквах доста повече информация за това как са се взимали критичните стратегически решения, гледните точки на Костов по определени въпроси и важни събития от онова време. Например, няма нито дума за това как се взима решението да се признае Македония за отделна държава, а той е бил част от правителството тогава, няма неговата гледна точка за пожара в Партийния дом, за идването на Бил Клинтън в България и тн. Признаването на голяма част от грешките, които са допуснали, беше доста интересно за сметка на това.
Много паралели може да се направят с това как са реагирали политиците от ОДС на нападките на БСП с днешните политици. Ако се вземе днешния контекст ще видим, че политиците повтарят едни й същи грешки. Както и на днешните ,,добри сили" така и на тогавашните, комуникацията очевидно е куцала и не са могли да се справят адекватно с нападките на опозицията и с вътрешно-партийните си различия. Използват се еднакви оправдания дори. На няколко места Костов казва, че ,,посткомунистическото общество не разбирало, било подведено или не искало да разбере и да оцени...", а на мен това ми е същото като ,,Ганя не гласува за нас/нашия кандидат и за това сме зле и няма да се оправим". Ами проблемът не може веч��о да е в обществото и в избирателите.
Интересна беше частта за съдебната система, която доказва, че нищо не се е променило и всеки опит за промяна там е бламиран с всички възможни средства, като това продължава дори и до днес. Ако заместим думите ,,мутри/ДС/бившата номенклатура" със сегашните ,,задкулисие/Пеевски" ще се получи буквално анализ на състоянието на съдебната система днес. Което е важало тогава за нея, важи и сега с пълна сила.
Иначе, няма как да не се отрече ролята на неговото управление за това как изглежда България днес. Особено предвид в каква криза поема управлението на страната тогава, която е несъпоставима с политическите кризи, които имаме последните години. Очевидно дължим това България да тръгне на прав път и да сме в ЕС и НАТО на правителството на ОДС тогава, но след тази книга си отговорих защо този човек остава до голяма степен неразбран и очернен от обществото. Все пак книгата е интересна и я препоръчвам, ако човек има интерес към политика или към този период, а и е доста увлекателно написана.
Понеже съм Gen Z, и не съм живял в периода на управлението му, ми беше доста интересно да прочета от първо лице исторически какво се е случило по време на прехода и защо този човек е ,,виновен за всичко". За съжаление, имах по-големи очаквания към книгата и тя не ги оправда. Очаквах доста повече информация за това как са се взимали критичните стратегически решения, гледните точки на Костов по определени въпроси и важни събития от онова време. Например, няма нито дума за това как се взима решението да се признае Македония за отделна държава, а той е бил част от правителството тогава, няма неговата гледна точка за пожара в Партийния дом, за идването на Бил Клинтън в България и тн. Признаването на голяма част от грешките, които са допуснали, беше доста интересно за сметка на това.
Много паралели може да се направят с това как са реагирали политиците от ОДС на нападките на БСП с днешните политици. Ако се вземе днешния контекст ще видим, че политиците повтарят едни й същи грешки. Както и на днешните ,,добри сили" така и на тогавашните, комуникацията очевидно е куцала и не са могли да се справят адекватно с нападките на опозицията и с вътрешно-партийните си различия. Използват се еднакви оправдания дори. На няколко места Костов казва, че ,,посткомунистическото общество не разбирало, било подведено или не искало да разбере и да оцени...", а на мен това ми е същото като ,,Ганя не гласува за нас/нашия кандидат и за това сме зле и няма да се оправим". Ами проблемът не може веч��о да е в обществото и в избирателите.
Интересна беше частта за съдебната система, която доказва, че нищо не се е променило и всеки опит за промяна там е бламиран с всички възможни средства, като това продължава дори и до днес. Ако заместим думите ,,мутри/ДС/бившата номенклатура" със сегашните ,,задкулисие/Пеевски" ще се получи буквално анализ на състоянието на съдебната система днес. Което е важало тогава за нея, важи и сега с пълна сила.
Иначе, няма как да не се отрече ролята на неговото управление за това как изглежда България днес. Особено предвид в каква криза поема управлението на страната тогава, която е несъпоставима с политическите кризи, които имаме последните години. Очевидно дължим това България да тръгне на прав път и да сме в ЕС и НАТО на правителството на ОДС тогава, но след тази книга си отговорих защо този човек остава до голяма степен неразбран и очернен от обществото. Все пак книгата е интересна и я препоръчвам, ако човек има интерес към политика или към този период, а и е доста увлекателно написана.
April 15, 2019
Това ще ми остане едно от най-интересните четива за 2019.
July 3, 2019
Слагам 5 звездички, не защото задължително ми харесва всичко или съм напълно съгласен. Гласувам с 5 заради откровението и истинското желание за споделяне на лична гледна точка. Книгата е с много лични изводи добре подкрепена с факти. Изключително интересни са периодите на сръбската криза, приватизацията. Виждаме ясно позицията на един политически лидер, който ясно съзнава, че трудностите пред , които е изправена България не могат да се преодолеят с химери за национално съгласие, а само с политически елит готов да поеме отговорността и последствията. И това е може би най-силният момент, особено сравнен с днешният ден, когато всеки иска референдуми за решаване на въпроси, които никога не могат да бъдат решени от едно неграмотно мнозинство. Въпреки, че съм съгласен с изложените аргументи за ролята на ДС и комунистите в спъването на реформите, мисля, че много неща можеха да се направят по друг начин и не приемам безизходните оправдания на автора. Респект за този труд, написан на разбираем език с много лични откровения.
June 8, 2019
Впечатляващ преглед на едно от най-бурните десетилетия в нашата най-нова история. Разказ за време на разруха и градеж, за катастрофи и подем, за мрак и надежда, за лъжи и истина...
Само времето ще покаже дали Свидетелствата (както ми идва отвътре да нарека книгата) ще се наредят до Записките на Стоянов и Задочните репортажи на Марков.
Само времето ще покаже дали Свидетелствата (както ми идва отвътре да нарека книгата) ще се наредят до Записките на Стоянов и Задочните репортажи на Марков.
January 14, 2020
Политическата и лична автобиография на Костов може да служи като учебник по макроикономика, политически науки (особено външна и вътрешна политика, както и дипломация), публична администрация и модерна история. Освен че всяка една глава дава изключително детайлна историческа основа на съответните събития, Костов успява да обоснови защо и как всичко в последните 30 години във и около България (не) се е случило. Тук трябва да се адресира и очакваният контрааргумент, че все пак в собствената си книга, трудно Костов би написал и признал, че е сгрешил за нещо (*кх-кх*, костовевиновен съсипахаятаядържава) или пък, че това е просто неговата гледна точка, но когато всяко едно твърдение бива подкрепрено от съответната референция (в повечето случаи това са закони, гласувания, цитати от изказвания на други политици, доклади), то това не е гледна точка, а истина. След като прочетох книгата, мога само да предполагам какво е коствало на автора да преживее всичко отново и в детайли и колко трудно е цялата ти кариера (и живот) всекидневно да преминава под знака на необосновани нападки, политически и обществен натиск.
За финал, искам да акцентирам върху три неща
1. Благодарна и много позитивно изненадана съм от начина, по който България си е „изиграла картите“ по време на и след Косовската война - невероятно е как една толкова млада държава е успяла само чрез ловка дипломация да защити дългосрочните си интереси пред Щатите, Русия, НАТО и ООН, а и да помогне (изключително много) на Македония
2. От името на българите, живеещи в Мюнхен, извинявам се за случката на летището през 2017
3. Става много, много ясно кой за какво е виновен - spoiler alert, не е Костов
Давам една звезда по-малко, поради обемът на нужни макроикономически знания, необходими за четенето на голяма част от текста. Да, и без да има читателят особена експертиза по тематика, може да разбере основите на написаното, но трябва да се има предвид, че четенето на тези немалки части от книгата върви по-бавно и може да бъде възприето като скучно или объркващо. Както отбелязах по-горе, точно затова текстът или дори само извадки от него биха служили чудесно като учебен материал на тертиарно ниво на обучение. Като цяло, книгата е написана на много високо и интелигентно езиково ниво.
За финал, искам да акцентирам върху три неща
1. Благодарна и много позитивно изненадана съм от начина, по който България си е „изиграла картите“ по време на и след Косовската война - невероятно е как една толкова млада държава е успяла само чрез ловка дипломация да защити дългосрочните си интереси пред Щатите, Русия, НАТО и ООН, а и да помогне (изключително много) на Македония
2. От името на българите, живеещи в Мюнхен, извинявам се за случката на летището през 2017
3. Става много, много ясно кой за какво е виновен - spoiler alert, не е Костов
Давам една звезда по-малко, поради обемът на нужни макроикономически знания, необходими за четенето на голяма част от текста. Да, и без да има читателят особена експертиза по тематика, може да разбере основите на написаното, но трябва да се има предвид, че четенето на тези немалки части от книгата върви по-бавно и може да бъде възприето като скучно или объркващо. Както отбелязах по-горе, точно затова текстът или дори само извадки от него биха служили чудесно като учебен материал на тертиарно ниво на обучение. Като цяло, книгата е написана на много високо и интелигентно езиково ниво.
July 30, 2023
Една изключително ценна книга, на която отдадох дълго време, защото исках да я разбера, да викна в процесите и случващото се в това твърде противоречиво време на Прехода, разкъсвано от лъжи и клевети на хората от БКП.. извинете - БСП, в което и аз живях!
Признавам, че ми беше трудно заради многото икономически текстове, цифри и понятия, чиито значение знаех само задочно.
Признавам, че мнението ми за Иван Костов не бе особено високо,но се радвам, че с годините го надраснах и започнах да се интересувам от причините довели до състоянието на страната тогава.
Пост-комунистическото общество не можа да му прости, че той промени живота му, но съм сигурна, че поколенията, които не са обременени от Комунизма, ще разберат и оценят труда му!
Моите лични изводи и оценки са, че това е най-добрият политик, който България е имала, и благодарение на него и неговото правителство, днес можем да се наречем европейци!
Знам, че книгата на Костов няма да бъде особено добре разбрана от днешният българин - точно така, както не е особено популярен или разбран като политик и човек той. Но новото поколение ще го разпознава като строителят на днешна България и ще му е благодарно!
Както и аз съм благодарна на нашият Кум, който ми я препоръча, защото имах нужда да прочета нещо толкова голямо и значимо!
Признавам, че ми беше трудно заради многото икономически текстове, цифри и понятия, чиито значение знаех само задочно.
Признавам, че мнението ми за Иван Костов не бе особено високо,но се радвам, че с годините го надраснах и започнах да се интересувам от причините довели до състоянието на страната тогава.
Пост-комунистическото общество не можа да му прости, че той промени живота му, но съм сигурна, че поколенията, които не са обременени от Комунизма, ще разберат и оценят труда му!
Моите лични изводи и оценки са, че това е най-добрият политик, който България е имала, и благодарение на него и неговото правителство, днес можем да се наречем европейци!
Знам, че книгата на Костов няма да бъде особено добре разбрана от днешният българин - точно така, както не е особено популярен или разбран като политик и човек той. Но новото поколение ще го разпознава като строителят на днешна България и ще му е благодарно!
Както и аз съм благодарна на нашият Кум, който ми я препоръча, защото имах нужда да прочета нещо толкова голямо и значимо!
March 13, 2024
Макар книгата на Иван Костов да има лек оправдателен привкус, на политиките на СДС и впоследствие на ОДС, разбира се, в частност и на самият Иван Костов, си остава един стойностен труд, чрез който можем да надникнем зад завесите на българския преход. Въпреки някои значителни слабости, правителството на Костов остава, в новата историята на България, може би, като най-доброто до този момент. Книгата, представлява добър разказ за един от най-динамичните политически периоди в страната ни, отразен от призмата на пряк участник в него. Чете се лесно, освен главите описващи чисто икономическите аспекти на нещата. Книгата определено заслужава време и внимание, тъй като доста добре осветлява някои неясни събития по това време, а освен това разбива и немалко митовете за прехода. Разбива се, тя(книгата) не бива да се приема за чиста монета, защото емоционалният, пристрастен момент в нея присъства, а и няма и как да е иначе, имайки предвид ролята на автора в събитията от този период.
March 15, 2024
Препоръчвам. Иван Костов се е постарал да даде своя прочит на събитията от прехода - в чийто процес дава възможност на читателя да се запознае както с историята на прехода, така и с начина, по който Костов разсъждава. Малко се колебаех ��околко може да се има доверие на книга написана от бивш политик - и признавам, че бях леко предубеден за нейната стойност. Но докато четях чувствах, че той наистина е искрен. Има самокритика, има самохвалство, има технически детайли, има лични откровения и оправдания. Костов е една изключително интересна личност - и дори да не сте съгласни с неговата политика - книгата позволява да придобиете представа що за човек е той.
June 19, 2019
Изключително интересно ми беше да видя гледната точка на една от най-значимите личности на прехода! Оценката му не е напълно безспристрастна, но това е нормално. Силно препоръчвам тази книга на всеки, който иска да вникне в периода 1989-1999.
July 10, 2019
Респект! Гениален финансист! Решението на дълговата криза чрез брейди облигациите , изкупуване на неуредените дългове от чуждестранни банки и нетиране на задълженията, чийто резултат е и актуалната лихва на ЦБ задължително трябва да присъства в новите макроикономически учебници.
March 3, 2021
Задължително четиво за „децата на демокрацията“.
January 30, 2023
Моят подробен отзив за книгата можете да прочетете тук https://conservative.bg/svidetelstva-...
July 24, 2019
Имах различни очаквания.
May 28, 2022
Книгата е озаглавена много сполучливо “Свидетелства”, а не биография, или мемоари. Защото авторът й е Главният обвиняем на Прехода. Като такъв, свидетелствата му са подкрепени с юридически доказателства и математическа прецизност: не се базират на голи декларации, а на факти, които методично се изброяват и се посочват източниците.
Разбира се, книгата няма как да е напълно обективна и безпристрастна, защото съдържа и размислите и оценките на Иван Костов. Съдържа също признания за собствени грешки, но не и оправдания. Иван Костов плати огромна цена и в публичен, и в личен план, за ролята си в изграждането на европейска България. Въпреки това в думите му няма злоба срещу опонентите му, дори търси и положителните им страни - например успява да каже добра дума даже и за правителството на Беров. Като човек, който винаги е гласувал със синьо, а впоследствие - с тъмно синьо, попивах всеки ред от книгата с възгласи “Така беше!”, “Прав е!”. От тази гледна точка книгата е безупречна.
Ако опитам да гледам малко по-обективно, има и спорни моменти. Например селфито как кара камион, натоварен със злато, в посока Драгалевци. Шегувам се, разбира се. Но ето един реален пример - аферата Сапио, която винаги съм смятал за долна инсинуация на комунистите. Личи си, че и на Иван Костов му е дошло до гуша от постоянното повтаряне на тази история, но въпреки това той я споделя така, както я е преживял. Но дори собствения му разказ звучи скандално. Няма да го преразказвам тук, само ще цитирам заключението: “Няма как да съм извършил морално нарушение, щом съм имал право по закон”. Или ако перифразирам стария виц - от всички съвременни политици, Костов е единствения държавник, но да не забравяме, че и той е политик. Чест му прави, че не е избягал от нито един неудобен въпрос, а отговорите са подплатени с факти.
Голямо впечатление ми направиха размислите му относно деидеологизацията на комунизма. За това, че през деветдесетте целта е била да се отхвърли комунистическата идеология, но на нейно място не е била предложена друга. Смятало се е, че свободата и демокрацията нямат нужда от никакви идеологии. Резултатите ги наблюдаваме днес.
Разбира се, книгата няма как да е напълно обективна и безпристрастна, защото съдържа и размислите и оценките на Иван Костов. Съдържа също признания за собствени грешки, но не и оправдания. Иван Костов плати огромна цена и в публичен, и в личен план, за ролята си в изграждането на европейска България. Въпреки това в думите му няма злоба срещу опонентите му, дори търси и положителните им страни - например успява да каже добра дума даже и за правителството на Беров. Като човек, който винаги е гласувал със синьо, а впоследствие - с тъмно синьо, попивах всеки ред от книгата с възгласи “Така беше!”, “Прав е!”. От тази гледна точка книгата е безупречна.
Ако опитам да гледам малко по-обективно, има и спорни моменти. Например селфито как кара камион, натоварен със злато, в посока Драгалевци. Шегувам се, разбира се. Но ето един реален пример - аферата Сапио, която винаги съм смятал за долна инсинуация на комунистите. Личи си, че и на Иван Костов му е дошло до гуша от постоянното повтаряне на тази история, но въпреки това той я споделя така, както я е преживял. Но дори собствения му разказ звучи скандално. Няма да го преразказвам тук, само ще цитирам заключението: “Няма как да съм извършил морално нарушение, щом съм имал право по закон”. Или ако перифразирам стария виц - от всички съвременни политици, Костов е единствения държавник, но да не забравяме, че и той е политик. Чест му прави, че не е избягал от нито един неудобен въпрос, а отговорите са подплатени с факти.
Голямо впечатление ми направиха размислите му относно деидеологизацията на комунизма. За това, че през деветдесетте целта е била да се отхвърли комунистическата идеология, но на нейно място не е била предложена друга. Смятало се е, че свободата и демокрацията нямат нужда от никакви идеологии. Резултатите ги наблюдаваме днес.
Displaying 1 - 27 of 27 reviews