Е, това е краят… Щом този дневник е в ръцете ти, значи, ме е сполетяло нещо ужасно. Явно родителите ми са разбрали, че загубих чисто новия си суперскъп телефон, и са ме заточили на доживотна каторга. Само че аз не съм виновен за нищо от случилото се! Честна дума! Просто животът е несправедлив и аз станах жертва на обстоятелствата. Нека моята тъжна съдба на многострадален ученик ти послужи за пример, че човек не знае какво може да му се стовари на главата.
„Сбогом, дневнико!” е съвременна история за неволите на един български петокласник, който започва годината в ново училище, но губи скъпия си телефон още в първия ден. Да се живее без телефон в днешно време е направо немислимо, а ако родителите му научат, че го е носил на училище, въпреки забраната, последиците ще бъдат катастрофални. Затова нашият герой и неговият най-добър приятел Дончо се отправят по следите на телефона, за който подозират, че е бил откраднат. По време на разследването обаче момчето ще обиди единствения съученик, който е бил любезен с него, а също и момичето, по което тайно (дори и от себе си) си пада. А междувременно авторът на дневника ще разбере някои истини за важните неща в живота и ще открие нови приятели... без дори да търси за целта в Гугъл!
Романът е написан на езика на днешните деца и говори за тяхното ежедневие. По един по-лек, непосредствен и актуален начин книжката засяга темите за семейството, приятелството, лоялността, признаването на собствените грешки, както и трудностите в това да си нито много малък, нито много голям.
Не пропускайте и блог с допълнително съдържание към книгата: https://sbogomdnevniko.wordpress.com/
Ненко Генов е родом от Пловдив, но живее в Полша със семейството си. Завършил е английска филология и кино режисура. Притежател е на три кубични акра книги и комикси. Когато не спасява галактиката от Тъмната страна на Силата, преподава и превежда от полски и английски. И тъй като в живота невинаги става на неговата, пише собствени книги. Единствено там има пълен контрол върху нещата. Поне докато героите му не решат да изскочат от историите си.
---------
Навремето Ненко е бил ученик. После, вместо да се отърве, е продължил да учи – най-напред английска филология, а след това и кино режисура. Работил е няколко години в телевизията, но тъй като все още не са му поверили епизод на „Междузвездни войни”, в момента кротко се преструва на учител по английски. Живее в Полша със семейството си, където е и сценарист на няколко детски театрални постановки. „Сбогом, дневнико!” е първата му книга.
Сладурска книжка с (нелош) опит за добавено съдържание. Пълна със заемки и закачки за възрастните си читатели, което я прави още по-яко четиво за големите редом с малките. Някои от находките ме разплескаха от смях, особено прекръстените марки и модели, "Гепи мийл" например (спойлер, спойлер...) Самата история е свежарска, бързотечна, илюстрациите са готини, децата са много истински и въобще - пет звезди плюс :) Ще ми се да кажа, че лъха на Юлка в комбинация с Дръндьото и даже малко ми напомни с чувството и оформлението си на "Мортина", но всъщност книжката е нещо като нищо друго на света и така си е най-хубаво да бъде. Следва - малко насичане на тоя плюс с брадвата, потенциалните читатели на Дневника да не се сбогуват с него и въобще да не четат нататък, моля. Вместо това да се сдобият с книжката и да се накефят, без да придобиват представа за професионалните ми извращения, така де, изкривявания...
Време беше, да си довърша мисълта, да започнат да излизат свежарски детски книжки от наши си собствени автори - по-хубави са от "вносните" най-малкото защото са скроени именно за нашето си мислене и се заиграват с детайлите от нашата действителност. Ура за Ненко Генов!
Изключително забавно четиво, подходящо както за тинейджъри, така и за пораснали деца с чувство за хумор 🤓( ей тъй като мен 😁) Признавам си, че купих книгата най- вече за себе си, но дъщеря ми, която уж хич не си пада по четенето, ми я грабна от ръцете и "О, чудо" , зачете се с интерес и се смееше с глас ( това само по себе си говори колко увлекателна е книгата). Историята започва с приместване в ново училище и с един загубен телефон, и продължава с много комични ситуации. Понеже и аз като бащата на главния герой, съм от каменната ера, не знаех някои съвременни понятия, но дъщеря ми ме светна за тях и ме вкара бързо в час. ( Бога ми, за пръв път чувам за " даб" и " дабване" и даже си мислех, че са объркали думата и може би са искали да напишат даване. Да, ама не.... Дабване е определен вид движение, което е много популярно сред учениците). И така, понеже и двете искахме да четем по едно и също време, почнахме да четем заедно. Толкова се забавлявахме, а тя през цялото време се кефеше как пише авторът. Е, определено Ненко Генов успя да спечели две сърца накуп с една книга. Сега сме си приготвили и " Планински патаклами". Сърдечни благодарности на Ненко Генов за прекрасните емоции, които ни подари и доброто настроение, с което ни зареди.
Втората ще си я оставя за десерт след сериооооозното четене, което ме чака покрай Уърлдкона и „Хюготата“. Или за антидот, ако сериозността ми накърти. ;)
"Сбогом, дневнико" е сбогуване със скуката. Чудесни герои - истински, палави и... още нещо. Книга, която ще допадне не само на малчуганите, а и на по-големите.
Вече натрупах солиден опит с четене съвременни детски книги, пък и ревютата за тях набъбнаха доста. Но едва ли много хора имат повече опит с това от Ненко Генов чрез блога „Книжни криле“. Затова не беше никаква изненада, че се появи и „Сбогом, дневнико!“ („Хермес“, 2019) – една забавна и поучителна книга за аудитория от хлапаци, които не са сухари. Но смятам, че и на родителите ще им бъде интересно. Ако нямате представа какво обикновено е ежедневието на един малък човек извън родителския надзор, то тази забавна история ще запълни някои празнини. Да, чел съм романи-дневници в преводни издания, но тук всичко е „на наша почва“, както се казва. Самият Ненко е учител и много добре разбира докъде се простират интересите на хлапетата. Част от сцените са взети от действителността, така че не е нужно да ви смигвам или да ви правя подканящи муцуни, за да обърнете внимание на книгата. 😏 Но, така или иначе, тук всичко е приключение, както често се възприема от хлапетата заобикалящата ги действителност. (Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
То е казано "Тази книги не е за сухари!" Много забавна, смешна и написана така че да бъде интересна както на малките, така и на по-големите. Всеки може до някаква степен да се припознае в главния герой. Върнах се в годините когато бях в училище и си спомних, аз колко пъти имах проблеми с телефона си и в какви ли не ситуации попадах. (няма да изпадам в подробности, страшен ужас беше) Макар че аз в училище имах съвсем обикновен телефон, който пък много си обичах. И все пак в "Сбогом, дневнико!" ставаме свидетели на реалността в днешните училища според мен. (Като тук искам да вметна че не говоря за всички деца, има и изключения) Не знам защо днешните деца си мислят че да имаш последния модел телефон, най-скъпите дрехи или пък определен тип поведение, те прави голямата работа и една ли не тези неща са най-важните. Къде отиде това да имаш истински приятели, да споделяте еднакви интереси или просто да убиете няколко часа заедно в едни обикновени игри или пък разговори.
Разбира се със забавното идва и сериозното в стечение на историята и накрая - прозрението и поуката. Сега няма да навлизам в подробности за самия сюжет и ще се опитам само отгоре, отгоре да вметна няколко неща.
Става ясно че главния ни герой си губи новия телефон, но къде, как и какво ще му се случи преди да го намери оставям на вас. Преди да намери телефона си, главния ни герой ще премине през доста перипетии - ще ядоса приятелите си, ще се осъмни в тях и какво ли още не. Паралелно с това ще проследим и какво се случва в семейството му. Хареса ми че сестра му се занимава с дейност свързана с "Зелени балкани", родители му къде ме ядосваха, къде мисля че бяха прави. И разбира се финала ми хареса, определено не се бях сетила, дори не подозирах че телефона се намира в този човек в който се оказа. Следващото което ми хареса е поуката която може да си извадим от книгата и финалните думи на бащата, когато се намира телефона, са един от любимите ми моменти. Из страниците на книгата намиране едни QR кодове, които ни отвеждат към много интересни статии. И накрая, много ми харесаха илюстрациите и частта в която автора благодари на толкова много хора за създаването на книгата. И ДАААА... бих искала да има продължение!!!
"Край с мен... Тази сутрин всичко си беше супер, направо мега. Екстра старт на иначе ужасяващото преживяване, наречено Начало на учебната година. А както ти е известно, това е времето, когато даскалите се завръщат с нови сили, със свежо принтирани тестове и жадни за кръв. Защо тогава аз се чувствах така върховно?"
От известно време търся книга, която да подаря на малкия си брат, за да пробудя в него някакъв интерес към четенето, подобен на любовта към телефона. Пробвала съм с Хари Потър, Светът на диска, Властелинът, Хрониките на Спайдъруик - нищо. Фентъзито явно не е неговият жанр. Но преди няколко дни, в лутане по книжарниците какво да му купя за първия учебен ден, попаднах на "Сбогом, дневнико!". "Не съди за книгата по корицата." - в моя случай не важи. Трябва ми точно нещо, което да го грабне от корицата. И тук идват - "Тази книга не е за сухари", "Смрад спрей" и нарисуваният телефон. Право в десятката. Та брат ми много прилича на главния персонаж в книгата - И той ще е 5-ти клас, и той обожава телефона с и ако го изгуби вероятно ще е изключително нещастен. Та стискам палци, това да е книгата, която ще му промени мнението, че четенето е скучно. Според мен е увлекателна и много добре написана. В крак с времето и е един прекрасен дебют.
Книгата ми хареса и смятам, че съвсем не е книга само за деца (макар че главните герои са ученици в 5-ти клас), а в нея има много повече. Няма да преразказвам сюжета, а ще споделя моите лични впечатления. Книжката е свежа, забавна и интересна. Макар че Сбогом, дневнико! е записана като детска книга, историята (и най-различните случки, които се преплитат в сюжетната линия) ще се стори близка и позната на много хора от най-различни възрасти. Определено има неизвестност и напрежение до края, което е сериозен плюс. Има и много послания, върху които си заслужава човек да поразсъждава. Част от тях са изказани направо, докато за да стигнете до останалите ще трябва да се поровите между редовете. Картинките чудесно допълват текста и често са дори по-изразителни от думите. Включването на QR кодове с допълнителна информация по някои теми също е интересно особено за по-малките читатели, които може би четата с телефон под ръка. Сбогом, дневнико! се чете лесно и бързо и е от онези книги, с наближаването на края на които ти се иска да не свършват. Определено си заслужава да отделите време да я прочетете. Има какво да научите без значение на каква възраст сте.
Много свежа книга, наистина, ще е чудесно забавление за сладури 1-4 клас. На мен нещичко не ми достигна да съм напълно щастлив с нея, но определено е нелош дебют.
Страшно сладка, готина, хумористична книжка - бях готова да ѝ дам по-малко от пет звезди, тъй като в началото ми се стори твърде хумористична, сякаш ѝ липсваше дълбочина. Към края обаче всичко си дойде на мястото и към хумора се примесиха и малко сълзи, както си трябва. Не я сравнявам с "Дневникът на един дръндьо", а по-скоро с книгите на Дейвид Уолямс, които винаги ужасно, ама ужасно ме разчувстват. Голямо браво.
Прочетох книгата с голямо удоволствие! Това е една забавна история, разказана по много свеж начин, от името на едно съвременно дете. Веселите илюстрации (рисувани от самия автор!) са скритото съкровище в книгата, прекрасно допълват текста и го правят още по-закачлив. "Сбогом, дневнико!" ще увлече всеки малък читател, а родителите, които разгърнат страниците й, ще видят света на едно дете, "отвътре", както и ще научат ключови думи от съвременния детски речник! Препоръчвам тази книга на всички малки и пораснали читатели!
История – 7/10 Идея – 7/10 Изпълнение – 9/10 Интрига/Темпо – 8/10 Герои – 7/10 Стил на писане (За жанра) – 7/10 Eлементи на изненада – 7/10 Емоционален заряд – 8/10 Теми за размисъл – 8/10 Степен на оригиналност (за жанра) – 8/10
Дълго време отбягвах прочитането на тази книга заради заглавието, грозната корица и ужасния синопсис. Книгата е великолепна!!! Имаме толкова талантливи родни писатели, но издателствата ни едва ли скоро ще се научат как се прави продаваем продукт.
И дъщеря ми я чете, и аз я четох. И двете много се смяхме :):):) Поучителна история, поднесена по невероятно забавен начин. Освен това, напълно в духа на съвременната детска литература. Илюстрациите са мноооого добри. Очакваме продължение/следваща книга ;)
Имам една чуденка - защо детските автори предпочитат дневник-форматът? "Сбогом, дневнико" си поръчах заедно с поредната книжка на Неделчо Богданов - Върколаците от Иракли (да, знам, че обикновено съм сред първите прочели книга на Богданов, този път така се получи). Тя също е дневник, както и първата част. Без бой (но с голяма доза съжаление) си признавам, че в поръчката фигурираше и "Бабо, разкажи ми спомен" - също книга за деца (ако не на възраст, то поне на манталитет) и тя също е (бездарно) скрита форма на дневник. Обичам дневници, самата аз имам няколко тетрадки изписани в различни периоди от живота ми, и честно казано не съм най-голямата фенка на популярните резултати. This being said, Ненко се е справил брилянтно. Книжката е увлекателна, чете се на един дъх, пази интригата и има готина развръзка. Не одобрих финала обаче, и разсъжденията ми по темата скоро ще видят свят в някоя майчинска фейсбук група. Все пак, с две ръце го препоръчвам и това няма общо с факта че познавам и дълбоко уважавам автора. Дадох шанс на книгата заради името на корицата - със сигурност ще си купя всяка друга негова книга, и ще имам големи очаквания.
Детективска история, в коята има ревност, приятелство, нови трепети и невероятни обрати. Едно момче в 5ти клас се сблъсква с огромната трудност да не се довери на родителите си, когато изгубва нещо важно и скъпо в първият ден от учебната година в ново училище.
Страхотна книга за малчугани! Пренесох се отново в детството, но сащо успях да погледна в света на днешните деца. В поведението на децата прозира една естествена невинност, която ме накара да се чувствам на тяхната възраст. Много ми харесаха съвременните теми, които са коментирани през очите както на малките, така и на възрастните герои.
Свежарска книжка, изпълнена с много хумор и тийн жаргон. Абсолютно подходяща за възрастни, които имат нужда да разпуснат с нещо леко и приятно. Ще потърся и другите книги от поредицата.