„Самият ужас от това, което ще последва, поражда усещане за страх, което може да бъде проектирано върху другите като външна политика. Тоталитаризмът е истински враг на самия себе си и това е тайната, която той крие от себе си, нападайки другите.“
„Пътят към несвободата“ е чудесна книга, която си струва да бъде прочетена от всеки мислещ човек... Историкът Тимъти Снайдър задълбочено е представил съвременната хибридна война на Русия, която всъщност водят срещу съществуването на цивилизовани общества, върховенство на закона и факти, които пречат на безкрайната алчност и мистичните ѝ представи за налагане на тоталитарна власт... Авторът дава смислени и аргументирани примери, както от по-далечни исторически епохи, така и от събития, случили се преди няколко години. Освен че разглежда детайлно философията на фашисткия режим в Кремъл, той също така повдига сериозни теми за размисъл относно обществените проблеми в ЕС и САЩ, които създават почва за лесното навлизане на зловеща руска пропаганда. Книгата съдържа изключително ценни мисли и силни послания, но същевременно е съвсем разбираемо и увлекателно написана!
„Фалшиви новини“ означава създаване на художествен текст, който се представя за журналистически материал, а предназначението му е да създаде объркване относно конкретно събитие, от една страна, и да дискредитира журналистиката, от друга. Политиците на вечността първо сами разпространяваха такива новини, след това обявиха, че всички новини са фалшиви и най-сетне – че само техните спектакли са действителност.“
„Ако това е останало незабелязано, то е, защото сме пленници на неизбежността: ние смятаме, че идеите нямат значение. Да мислим исторически означава да приемем, че непознатото може би е значимо, и да се стремим да го направим познато.“
„Когато Бог сътворил света, Русия някак си избегнала историята и останала във вечността. Ето защо, смята Илин, неговата родина е защитена от настъпващия поток на времето и от натрупването на случайност и избор, което той намира за толкова непоносимо. Вместо това Русия преживява повтарящи се цикли на заплаха и защита от заплахата. Всичко, което се случва, би трябвало да е атака от външния свят срещу руската невинност или оправдана руска реакция на подобна заплаха.“
„Спасителят потъпква фактите, насочва страстите и създава мит, като разпорежда яростна атака срещу избран враг. Фашистът презира всяка политика, която се корени в обществото с неговите предпочитания, интереси, визии за бъдещето, права и т.н. Фашизмът не започва с оценка на онова, което е вътре, а с отхвърляне на онова, което е отвън.“
„Правните институции, които позволяват смяна на властта, дават възможност на гражданите да съзират бъдеще, в което лидерите се сменят, но държавите остават. Фашизмът обаче се отнася до свещената и вечна връзка между спасителя и неговия народ. Фашистът разглежда институциите и законите като коварни бариери между лидера и народа, които трябва да бъдат заобиколени или разрушени.“
„Убедени в своите икономически принципи, американците допринасят за руската катастрофа, като заявяват, че пазарите ще породят институции, вместо да настояват, че на пазарите са нужни институции.“
„Механизмът, който гарантира, че една държава надживява своя лидер, се нарича принцип на приемствеността. Общият знаменател е демокрацията. Смисълът на всеки вот е обещанието, че ще има следващ. Тъй като всеки гражданин може да сгреши, демокрацията трансформира натрупаните грешки в колективна вяра в бъдещето. Историята продължава.“
„Пазарите изискват върховенство на закона, което е най-предизвикателният аспект на постсъветската трансформация. Приемайки за даденост върховенството на закона, американците могат да си фантазират, че пазарите ще породят необходимите институции. Това обаче е грешка. Има голямо значение дали получилите независимост държави налагат върховенство на закона и преди всичко дали те успяват да поемат курс към легално предаване на властта чрез свободни избори.“
„Демокрацията е процедура на смяна на управляващите. Квалифицирането на демокрацията с прилагателно – „народна демокрация“ по времето на комунизма, „суверенна демокрация“ след това – означава елиминирането на тази процедура.“
„Смъртта на всеки викингски военачалник предизвиква кървави битки.“
„ЕС никога не се е опитал да наложи общо обучение по история на европейците. В резултат на това баснята за мъдрата нация внушава усещането, че както националните държави са избрали да влязат в Европа, така и могат да я напуснат. Лупингът към едно въображаемо минало става възможен и дори желан. Така политиката на неизбежност отваря врата към политика на вечността.“
„Гумильов също така добавя специфична форма на антисемитизъм към евразийската традиция, която позволява на руснаците да стоварват собствените си провали едновременно на евреите и на Запада. Ключовото понятие тук е „химера“, или фалшива нация. Здравите нации, каквато е руската, предупреждава Гумильов, трябва да се пазят от химеричните групи, които черпят живот не от космическите лъчи, а от други групи. Тук той има предвид евреите.“
„Пишейки в началото на XXI в., Дугин е свидетел на успеха на Европейския съюз, който спасява държавите след империята. Дугин никога не произнася това име. Помолен да коментира ЕС, Дугин заявява, че той е обречен. Много преди Путин да заговори за Евразия, която трябва да включва Украйна като елемент от руската цивилизация, Дугин дефинира независимата украинска държава като бариера пред евразийската съдба на Русия.“
„Тъй като Великобритания и Франция нямат модерна история като национални държави, едно излизане от ЕС би било по-скоро стъпка в неизвестното, отколкото комфортно завръщане у дома, обещано от национализма. Това би означавало присъединяване към Русия като остатъчна държава на европейска империя отвъд обсега на европейската интеграция...“
„Москва взема на въоръжение баснята за мъдрата нация. В действителност Великобритания никога не е била държава, която е решавала да подкрепя другите, а разпадаща се империя, чиято държавност е спасена благодарение на европейската интеграция. Първи канал, най-важната руска телевизионна станция, успокоително потвърждава мита, че Великобритания би могла да се справя сама, защото винаги го е правила...“
„В същия момент, в който Путин прилага Илиновата идея за право в Русия, украинците демонстрират, че трябва да се блокира прекият път към авторитаризма.
Ако украинците са в състояние да разрешат Илиновата правова главоблъсканица, обръщайки се към Европа и към солидарността, защо руснаците да не могат да го направят? Това е въпрос, който руските лидери не могат да позволят да се загнезди в съзнанието на техните граждани.“
„Проблемът на формулировки, в които съществителното „война“ се определя от прилагателно като „хибридна“, е, че те звучат като „по-малко война“, макар в действителност да означават „повече война“.
„Европейците се оказват уязвими за приспивната руска пропаганда, която твърди, че проблемите на Украйна показват колко е далече от ЕС.“
„Тоталитаризмът заличава границата между частно и публично, така че изглежда нормално всички да са прозрачни през цялото време.“
„Дори когато Украйна се отбранява, европейските и американските автори са повлияни от руската пропаганда. За разлика от украинците американците не са свикнали с идеята, че интернет може да бъде използван срещу тях.“
„Вместо да се опитваме да осмислим онова, което е около нас, ние жадуваме за следващото разкритие. Държавните служители, разбира се, несъвършени и грешащи, стават личности, за които си мислим, че имаме право да познаваме изцяло. Но когато разликата между публично и частно се разпадне, демокрацията е подложена на неудържим натиск.“
„В някои важни отношения американските медии са станали като руските и това прави американците уязвими за руската тактика. Опитът на Русия показва какво се случва с политиката, когато новините губят заземеността си. На Русия й липсват местна и регионална журналистика. Много малко от онова, което се публикува в руските медии, се отнася до преживяванията на руските граждани. Руската телевизия насочва недоверието, което това поражда, срещу другите извън Русия. Със слабостта на местната си преса Америка започва да наподобява Русия.“
„В крайна сметка обаче свободата зависи от гражданите, които могат да правят разлика между истина и онова, което желаят да чуят. Авторитаризмът идва не защото гражданите казват, че го искат, а защото губят способността си да правят разлика между факти и желания.“