Запитвали ли сте се някога какъв е бил всекидневният живот на нашите прабаби и прадядовци? Как са се забавлявали? Как са общували? Водени от амбицията да разкрием повече за живота в България между двете световни войни, преиздадохме книгата „Домъ и общество“.
Това непринудено четиво, написано от инж. Лили Янакиева през 1935 г., е вероятно най-увлекателният наръчник по етикеция, на който някога сте попадали. В рамките на 168 фототипни страници ще се пренесете в свят, изпълнен с галантни дами, за които „по време на танц е некрасиво да се притискат много към кавалера си“, и изтънчени господа, които „трябва да целуват ръка само на госпожите, понеже така изразяват почитта си към омъжената жена“.
Какъв костюм трябва да носи кавалерът, когато е на път, езда, лов или танцова забава? Как е учтиво дамата да държи бинокъла си по време на театрално представление? Тези и много други въпроси намират отговор в това кратко ръководство за премерен такт и добър вкус.
" Ако всички хора на тоя свят вършат, каквото щат, ако приказват всичко, което вършат, без оглед на околните, ако идват и си отиват, както им хрумне, ако ядат така, както им се струва най-удобно, ако крещят, плачат и се смеят, нехаейки за тия, които са около тях... тогава на земята ще царува невъобразим и неотвратим хаос. Всички, които населяват земята, имат задължение един спрямо друг"!
Макар и написан през 1935 г., този наръчник е изненадващо актуален и точен, което не му пречи да страда от някои от глупостите на своето време: "Нищо не пречи, когато мъжът стои малко по-високо от жената, но и за двамата не е добре, когато жената е по-интелигентна от мъжа". Дори така, той е полезно и важно четиво, на което трябва да се обърне внимание.
Някога неотдавна този наръчник вероятно е бил най-скучната и досадна книга на света. Нещо като гадната притурка към любимо списание, заради която същото списание струва повече пари от обикновено. Все пак наистина е издание на списание "Домакиня и майка" и може би редица домакинства са го притежавали, защото не можеш да си позволиш да си изпуснеш списанието. Но днес "Дом и общество" е книга за още една изгубена България. За времето на вечерния блясък, устремът на градовете към по-съвършен и чист вид, към новото време. Тук са събрани правилата на един свят, който малко или много сме изгубили. Който изглежда нереалистичен и е жив само в книгите. Приказка за един модерен и европейски град, излязъл като от сън и обитателите му, за които ти е трудно да вярваш, че са българи. Все пак програмата по литература в училище включва изключително произведения, пресъздаващи българското село. Далчев и стихотворенията му или пък дори "Тютюн", на фона на широко разглежданите произведения за селото, са някаква фикция. Затова "Дом и общество" е прелюбопитна и очарова със своята изисканост. Че какво от това, ако редица правила ни се струват излишни или прекалени? Винаги има и известни крайности в прекалената изтънченост или липсата на такава. "Дом и общество" ще ни покаже как да се храним правилно, кое меню е подходящо за определени сезони, как да се обличаме елегантно и да поздравяваме красиво. Как да бъдем добри домакини и гости, как е удачно да постъпваме в един или друг случай. И защото все пак се намираме в България - при подредбата на масата и при менюто винаги ще се обърне внимание и на присъствието на... компота. Нещо наше си измежду стридите, раците, аспержите, отбраните вина, хайвера...
Продължавайки темата за обществения и съпружеския живот по царско време сега се запознаваме с още една книга издадена в началото на миналия век, отново писана от жена от горната средна класа. Явно както и сега, точно там са хората, които умират да дават акъл на другите :Р
Този път тя ни занимава с доброто възпитание и добрите обноски. Можем да видим, че малко неща са се променили принципно - може би подреждането на вилиците и лъжиците или точно какви думи да кажеш при среща да не са като днешните, но основата на доброто възпитание остава да не си груб, шумен, да не завземаш само ти думата на масата, да си търпелив и учтив към събеседниците си.
Това книжле е толкова очарователно,че не можах да се отделя от него. Трогателен е начинът, по който авторът ни убеждава във важността на следването на порядките. Век по-късно много от тях са все така актуални и не може да не се усмихне човек на сериозността и лекия укор с които гражданите на царска България се призовават да ги следват.
Книгата е интересно и по-скоро кратко четиво, което излъчва духа на времето, в което е писана. С изключение на определени съвети и съждения от нея, които не са вече актуални (по-скоро разделените роли на мъжа и жената, ритуалите за пушенето, и др.), много от напътствията по етикеция са все още изключително приложими.
Книгата със своя лесен за четене стил би била един много добър наръчник дори в наши дни. Горещо препоръчвам повече хора да се запознаят с нея. Може само да им е от полза.
Много интересен поглед в живота преди стотина години. Стилът е много лек и приятен, на моменти искрено се забавлявах, а в други ми се искаше част от описаните препоръки да бяха факт и днес.