4.5 ⭐️
„Ксеноцид“ е изключително силен и философски роман! Въпреки че на моменти действието се оказа монотонно, научнофантастичната история е впечатляваща и изпълнена със задълбочени размисли... Третата част от поредицата проследява две майсторски разказани сюжетни линии, които впоследствие се преплитат. На планетата Път, където атмосферата определено е китайска, ставаме свидетели на съдбата на богоизбраната Хан Цинджао, докато на планетата Лузитания продължават заплетените и опасни перипетии на Ендър, Валънтайн и останалите.
„Може би така се раждат религиите. Основателят им не иска нищо от учениците си; те идват сами и го принуждават да проповядва.“
„Внушението на това обзавеждане бе ясно: Хан Фейдзъ предпочиташе простотата. По един предмет от всеки вид украса е достатъчен за чистата душа.
За Цинджао обаче внушението бе съвсем различно. Защо-то тя забелязваше нещо, което никой друг от домакинството не осъзнаваше: чергата, масичката, статуетката и картината се сменяха всеки ден. И никога не се повтаряха. Затова урокът за нея беше следният: Чистата душа никога не трябва да се привързва към каквото и да било. Чистата душа трябва всеки ден да се среща с различни неща.“
„Аз май имам най-голям късмет от всички — помисли си Миро. — Опознах го като човек, преди да науча, че е такава велика личност. Те вероятно никога няма да го опознаят по този начин.“
„Царицата на кошера не им изпращаше думи на определен език, изпращаше им мисли и мозъците им ги превеждаха на езика, залегнал най-дълбоко в съзнанието им. Когато Валънтайн чу думата „ехо“, последвана от „отразени трептения“, то не означаваше, че Царицата на кошера търси правилната дума. Собственият разум на Валънтайн се мъчеше да опише най-точно това понятие.
Свързани сте с него. Като моя народ. С тази разлика, че вие имате свободна воля. Независими филоти. Всичките сте единаци.
— Това е шега, не упрек — прошепна Ендър.“
„Винаги беше смятала, че ако хората можеха да общуват директно със съзнанието си, без пречките на езика, разбирането им ще е пълно и няма да възникват ненужни противоречия. Сега откриваше, че вместо да увеличава различията между хората, езикът може би ги намалява, изглажда ги така, че човеците да могат да живеят заедно дори да не могат да се разбират. Илюзията за взаимно разбиране позволяваше на хората да мислят, че си приличат повече, отколкото е в действителност. Може би езиковото общуване бе за предпочитане.“
„Независимо колко души бе арестувала полицията под името Демостен, неговите писания продължаваха да излизат и винаги със същия глас — на съблазнителната логика. Не, колкото повече четеше докладите, толкова повече се убеждаваше, че Демостен е една личност и още е на свобода. Един човек, който знаеше как да запазва тайните си по невероятно умел начин.“
„Но остана безмълвна, защото това бе един от първите уроци, научени от господаря Хан. Когато имаш мъдрост, от която някой друг осъзнава, че се нуждае, да му я дадеш безвъзмездно. Когато обаче другият още не си дава сметка, че се нуждае от мъдростта ти, да я запазиш за себе си. Храната е добра само за гладния. Цинджао не беше гладна за мъдростта на Сиванму и никога нямаше да бъде. Затова прислужницата можеше да й предложи само мълчание. Сиванму можеше само да се надява, че Цинджао ще намери собствен път към истинското послушание, към състраданието или към борбата за свобода.“
„За пръв път на Цинджао й мина през ума, че не всички на Път са толкова доволни от установения от боговете ред, колкото нея. За пръв път си даде сметка, че може да се окаже съвсем сама в решителността си да служи безропотно на боговете.
— Какво е Пътят? — попита Джейн зад гърба й. — Първо боговете, после предците, сетне народа, след това управниците, най-накрая личността.“
„... Ние знаехме всичко, което може да се знае, още преди да срещнем тези човеци, преди да създадем връзката си с разума на Ендър. Сега откриваме, че има толкова много начини да знаеш едно и също нещо, че никога не можем да ги научим.“
„— Но някой все пак трябва да е започнал да създава вселени.
— Защо?
— Защото… защото…
— Никой никога не е започвал. Този процес е текъл винаги. Искам да кажа, че ако не е текъл винаги, не е могъл да започне. Отвъд не съществуват никакви модели на подреденост, там е невъзможно да се създаде подредена система, филотите не могат да действат по никакъв начин, защото не могат да намерят мястото си.“
„... Дори да не беше дълбоко вярваща, тя знаеше, че поемането на отговорност за едно злодеяние от цялото общество е наистина свещено събитие.“