What do you think?
Rate this book
Round About Close to Midnight: The Jazz Writings of Boris Vian
Through combining liberty of syntax with a snappy 'American' style, Boris Vian invented modern French journalism as represented by such successful publications as the daily newspaper Liberation and the slick monthly magazine Actuel. He was at the centre of the Existentialist scene after the Second World War and played comet a la Bix Beiderbecke in the caves of St. Germain des Pres. Such novels as his Autumn in Peking and Froth on the Daydream are still available and read by today's youth. More than any other critic, Vian translated the joy and swing of jazz into prose in his passionate columns in Jazz Hot and Combat in the 1940s and 1950s. Since Vian's French is impossible to translate literally, and since many of his pieces were written for their time and place, this anthology is a selective and adapted the best of Boris Vian.
178 pages, Hardcover
Published January 1, 1988
2 people are currently reading
118 people want to read
About the author
Boris Vian
358 books1,740 followersBoris Vian was a French polymath: writer, poet, musician, singer, translator, critic, actor, inventor and engineer. He is best remembered for novels such as L’Écume des jours and L'Arrache-cœur (translated into English as Froth on the Daydream and Heartsnatcher, respectively). He is also known for highly controversial "criminal" fiction released under the pseudonym Vernon Sullivan and some of his songs (particularly the anti-war Le Déserteur). Vian was also fascinated with jazz: he served as liaison for, among others, Duke Ellington and Miles Davis in Paris, wrote for several French jazz-reviews (Le Jazz Hot, Paris Jazz) and published numerous articles dealing with jazz both in the United States and in France.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
March 3, 2022
Amongst other things, Boris Vian should go down in history as the best French jazz critic of all time. He captures with his snappy and passionate prose the joy and swing of jazz, and wrote columns on jazz for publications including the French quarterly jazz magazine Jazz Hot in the 40s and 50s. This book makes up the best of his writings. For a long time I always thought that if I could go back to any time in history then it would be to Paris in the early 60s and the arrival of New Wave cinema. Now I'm starting to think that getting to see Vian play cornet in the caves of Saint-Germain-des-Prés after the war would be the better choice. Maybe getting to have a drink and a smoke with him afterwards would be like heaven to me.
April 26, 2016
Познатата вианска неповторимост, но за съжаление и „повторимост“ – защото половината от разказите в този сборник съм ги чела в „Човекът вълк“ от 1989 г. Те са си много хубави тези повтарящи се разкази, но не зная защо се бях настроила за разкази, издавани у нас за първи път, и то предимно в стила на разказа „Около полунощ“ (може би аз не съм се информирала добре).
А неповторимост – защото във всички книги на Борис Виан се хиля и на страшното (тук все пак на няколко разказа и ми се повдигаше). Но си го знаем Виан – мярка няма…
Ето какво исках повече:
(може и да съм се объркала, мислейки си за Round About Close to Midnight: The Jazz Writings of Boris Vian)
„ - Хайл Гилеспи!
…
- Хайл Паркър!“
„За мен ориз с боп, боп с къри и флейти на оскара по питърсънски, а за пиене – портър.“
„- Стан! – извиках.
Той застина.
- Кой от двамата? – попита ребром. – Кентън или Гец?“
А ето кое е любимото старо познато:
„Влакът вече се движеше бързо, което не му пречеше на всяка половин секунда да изказва една и съща забележка.“
„Вече се бе развиделило съвсем и Корин наблюдаваше пейзажа, който забеляза това и скромно се скри в една заешка дупка.“
„Градин не искаше да изцежда дюшека на пода. Кварталният хлебар щеше да му даде добри пари за цялата тая пот; щеше да я бутилира, да налепи етикети „Фронтова пот“ и хората щяха да я купуват, за да квасят с нея клисавия купонен хляб.“
„За да си намира занимавка, вяло се упражняваше на дудука. Всеки път си бемолът му убягваше с два сантиметра, но накрая успя да го пипне и го смачка с два пръста, доволен от победата си.“
„Той мислено си преговаряше каденцата от осемнайсетата част на симфонията в плосък бемол, която бе репетирал, и трелите от петдесет и шестия и петдесет и седмица такт усилиха болката.“
„Той се наричаше Верен, а бащата Праведен. Майката също си имаше име.“
„Спиртничето бодро жужеше и водата, раздразнена от шума, започваше да бълбука в алуминиевата тенджера.“
Другата третинка (приблизително) не е за цитиране много, то е подобно на това, заради което трудно издържах някои от книгите на Върнън Съливан. От Борис Виан вече си очертах няколко любими книги: „Сърца за изтръгване“!!, „Пяната на дните“ „Човекът вълк“, „Палав и Планктон“.
Любими от този сборник: „Човековълк“, „Повторение“ (при кой автор съм срещала подобен разказ за „спускане“ на жена от небостъргач), „Мравките“, „На път за Хоностров“, „Ракът“, „Блус за един черен котарак“, „Около полунощ“ (наистина предимно „старите“ разкази; и условно казано „любими“, доколкото думичката е подходяща за бруталност, както примерно е с някои филми на Ki-duk Kim).
Още малко „вианизми“: (много е „на ти“ в Виан преводачката Мария Коева. Благодаря!)
„Ушебийно сдаваше багажа.“
„Верен прие думите за остроумна шега и съответно се разкикоти. Двамата гости последваха примера му и хоровият смях се увенча с акорд в разширена квинта.“
„Влакът се задвижи и произтичащото от това разместване на въздушните слоеве запокити помощника към смрадливия нужник, където чрез удари с нож двама араби разискваха за политика.“
„Когато се наведе да оправи възглавниците, разкрехнатият ѝ пеньоар зейна и разкри пухкави мрачини, а Жак долови острия дъх на косматата ѝ загадъчност.“
„Застана пред огледалото и приглади тъмнорижите си коси. Усмихна се на своя образ, но последният не ѝ отвърна със същото поради болката в глезена.“
А неповторимост – защото във всички книги на Борис Виан се хиля и на страшното (тук все пак на няколко разказа и ми се повдигаше). Но си го знаем Виан – мярка няма…
Ето какво исках повече:
(може и да съм се объркала, мислейки си за Round About Close to Midnight: The Jazz Writings of Boris Vian)
„ - Хайл Гилеспи!
…
- Хайл Паркър!“
„За мен ориз с боп, боп с къри и флейти на оскара по питърсънски, а за пиене – портър.“
„- Стан! – извиках.
Той застина.
- Кой от двамата? – попита ребром. – Кентън или Гец?“
А ето кое е любимото старо познато:
„Влакът вече се движеше бързо, което не му пречеше на всяка половин секунда да изказва една и съща забележка.“
„Вече се бе развиделило съвсем и Корин наблюдаваше пейзажа, който забеляза това и скромно се скри в една заешка дупка.“
„Градин не искаше да изцежда дюшека на пода. Кварталният хлебар щеше да му даде добри пари за цялата тая пот; щеше да я бутилира, да налепи етикети „Фронтова пот“ и хората щяха да я купуват, за да квасят с нея клисавия купонен хляб.“
„За да си намира занимавка, вяло се упражняваше на дудука. Всеки път си бемолът му убягваше с два сантиметра, но накрая успя да го пипне и го смачка с два пръста, доволен от победата си.“
„Той мислено си преговаряше каденцата от осемнайсетата част на симфонията в плосък бемол, която бе репетирал, и трелите от петдесет и шестия и петдесет и седмица такт усилиха болката.“
„Той се наричаше Верен, а бащата Праведен. Майката също си имаше име.“
„Спиртничето бодро жужеше и водата, раздразнена от шума, започваше да бълбука в алуминиевата тенджера.“
Другата третинка (приблизително) не е за цитиране много, то е подобно на това, заради което трудно издържах някои от книгите на Върнън Съливан. От Борис Виан вече си очертах няколко любими книги: „Сърца за изтръгване“!!, „Пяната на дните“ „Човекът вълк“, „Палав и Планктон“.
Любими от този сборник: „Човековълк“, „Повторение“ (при кой автор съм срещала подобен разказ за „спускане“ на жена от небостъргач), „Мравките“, „На път за Хоностров“, „Ракът“, „Блус за един черен котарак“, „Около полунощ“ (наистина предимно „старите“ разкази; и условно казано „любими“, доколкото думичката е подходяща за бруталност, както примерно е с някои филми на Ki-duk Kim).
Още малко „вианизми“: (много е „на ти“ в Виан преводачката Мария Коева. Благодаря!)
„Ушебийно сдаваше багажа.“
„Верен прие думите за остроумна шега и съответно се разкикоти. Двамата гости последваха примера му и хоровият смях се увенча с акорд в разширена квинта.“
„Влакът се задвижи и произтичащото от това разместване на въздушните слоеве запокити помощника към смрадливия нужник, където чрез удари с нож двама араби разискваха за политика.“
„Когато се наведе да оправи възглавниците, разкрехнатият ѝ пеньоар зейна и разкри пухкави мрачини, а Жак долови острия дъх на косматата ѝ загадъчност.“
„Застана пред огледалото и приглади тъмнорижите си коси. Усмихна се на своя образ, но последният не ѝ отвърна със същото поради болката в глезена.“
November 27, 2016
Boris Vian's jazz writings might well be an acquired taste. He is very much a product of his time: sexist and racist (without realizing it; he obviously thinks himself racially progressive and enlightened), and far too caught up in the parochial squabbles between factions of French jazz critics that occurred in the 1940s and 1950s, and which nobody has cared about since. He is ridiculously prejudiced against white musicians, and his pronouncements regarding musicians who displease him are so inflexibly harsh as to call his judgement into question.
So, over 60 years later, why read Vian? Because he's a very witty and entertaining writer. And when he's right about the music, he's very insightful. He also gives us a vivid picture of the French jazz scene in the years after World War II. Don Redman's big band was the first American jazz band to visit France after the war, and Vian's account made me understand how hungry the French were for jazz after the occupation.
Vian wrote in French of course, but he could hardly have wished for a more sympathetic translator than Mike Zwerin, an American jazz trombonist who spent many years in France. Zwerin often makes Vian's humor work by adhering to the spirit of the orignal, rather than to the letter.
On a personal level, I recently had a very pleasant afternoon reading Vian's essay on trumpeter Charlie Shavers while listening to the recordings on which Vian based his writing. I don't know of any other jazz writer who would have used those records as occasion to speculate on Shavers' sense of humor, taste in food, and sex life.
So, over 60 years later, why read Vian? Because he's a very witty and entertaining writer. And when he's right about the music, he's very insightful. He also gives us a vivid picture of the French jazz scene in the years after World War II. Don Redman's big band was the first American jazz band to visit France after the war, and Vian's account made me understand how hungry the French were for jazz after the occupation.
Vian wrote in French of course, but he could hardly have wished for a more sympathetic translator than Mike Zwerin, an American jazz trombonist who spent many years in France. Zwerin often makes Vian's humor work by adhering to the spirit of the orignal, rather than to the letter.
On a personal level, I recently had a very pleasant afternoon reading Vian's essay on trumpeter Charlie Shavers while listening to the recordings on which Vian based his writing. I don't know of any other jazz writer who would have used those records as occasion to speculate on Shavers' sense of humor, taste in food, and sex life.
April 17, 2016
Многото лица на Виан, облечени в перфектна корица.
July 15, 2020
Недочетена книга, макар разказът „Мравките“ да ме впечатли наистина силно.
Твърде флагрантна тематика на сюжетите за мен, прекалено кръвожадно и извратено.
Твърде флагрантна тематика на сюжетите за мен, прекалено кръвожадно и извратено.
Read
February 8, 2024абе, малко ми втръсва виан на места.
January 1, 2008
Boris Vian among other things was an obsessive Jazz fanatic. He wrote essays and reviews for numerous Jazz magazines in France during the late 40's. At the time there was this huge division between the New Orleans trads vs. the be-bop fans. The funny thing was Vian played in a New Orleans type of Jazz band (he played Trumpet) but was a major supporter of Charlie Parker, Miles Davis, etc. And knew these artists quite well.
He wasn't a fan of George Gerswhin, because he thought at the time he took credit away from Duke Ellington - and Ellington was Vian's god. The Duke couldn't do anythng wrong in Vian's eyes and ears.
And if one made comparisons, Vian's jazz criticism is very much like the rock n' roll critic Lester Bangs. Very opinionated and passionate. He wrote to convert the reader into his side of aesthetics - and reading the works now, it makes me want to track down the specific recordings he reports on. Essential reading for Jazz lunatics!
He wasn't a fan of George Gerswhin, because he thought at the time he took credit away from Duke Ellington - and Ellington was Vian's god. The Duke couldn't do anythng wrong in Vian's eyes and ears.
And if one made comparisons, Vian's jazz criticism is very much like the rock n' roll critic Lester Bangs. Very opinionated and passionate. He wrote to convert the reader into his side of aesthetics - and reading the works now, it makes me want to track down the specific recordings he reports on. Essential reading for Jazz lunatics!
February 27, 2008
One of the hippest books about jazz ever written. Boris Vian wrote for French magazines in the 40s and 50s. His writing comes closest to the style and mood of a great jazz improviser of any that I know. Stanley Crouch and Nat Hentoff are great at intellectualizing jazz, but Vian writes like he is playing a jazz solo.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews