В началото на 90-те в черноморската столица на Украйна – Одеса, царува законът на джунглата. Властта е разпределена между престъпни групировки, които си оспорват територии и водят постоянни войни помежду си. В смутните години след разпадането на Съветския съюз умните и смелите преуспяват, стига да нямат излишни морални задръжки.
Романът описва престъпната действителност в онези благодатни за нея времена, като се фокусира върху необичайната история на главния герой Юри.
За него животът губи смисъл още в детските години, когато нелеката съдба го превръща в затворен и гневен на обществото мъж. Благодарение на ума си и на силното си влияние върху околните Юри достига до най-високите нива на престъпната йерархия в държавата. По този път обаче връщане назад няма. Или поне така изглежда.
Имат ли милост престъпниците? Правосъдие ли е да убиваш убийци? Каква е цената? И кой ще я плати?
Oснован на реални събития, дебютният роман „Блъф“ на Георги Стоянов е завладяваща панорама на криминалните среди в постсоциалистическите общества.
Напоследък започнах да натрупвам книги на български автори (съвременни) и се заформи една купчина, към която "Блъф" трябваше да се присъедини и да чака своя ред. След динамичната и шеметна премиера обаче не можеше да става дума книгата да чака и я разтворих нетърпеливо. Може на някои от вас да им е известно влечението ми към истории за мафията, но доскоро се интересувах предимно от големите имена - Ал Капоне, Лъки Лучано и останалата част от италианската мафия в Чикаго и Ню Йорк през 30те години на ХХ век. Когато разбрах, че ще излиза книга за украинската мафия, и то от български автор, нямаше съмнение, че ще ми бъде интересно и нямах търпение да се потопя в свят, с който не бях запозната досега. С радост мога да твърдя, че наистина очакванията ми се оправдаха. Намерих това, което търся отдавна в творчеството на български автори - нещо различно за нашата литература, което без проблеми може да бъде разглеждано като преминаващо отвъд нашите граници. Въпреки че действието се развива в Украйна, историята може да бъде универсална, да предизвика интерес във всяка една част на света. Мога само да поздравя Георги Стоянов за идеята и за умелия начин, по който я реализира. Фактът, че историята е вдъхновена от действителна случка, още повече засилва интереса, но и донякъде плаши. Както в повечето произведения по тази тема, тук имаме главен персонаж, който привлича вниманието на читателя със своята харизма, но и със своята безскрупулност. Юри е една противоречива личност - млад мъж, който се издига в престъпната йерархия и буди у враговете си ако не страхопочитание, то поне искрено уважение. Пътят му нагоре обаче е извървян чрез незаконни действия и убийства на високопоставени лица от "бранша". Запознаваме се с него, когато той се измъква от напрегната среща, от която по чудо излиза жив и с помощта на ретроспекции ставаме свидетели на целия му живот - детството му, моментът с баща му, в който всичко за него се променя, издигането му, след което се връщаме към началната среща и последиците от нея. Първоначално историята върви леко и спокойно, но започват да се забелязват моментите на слабост на Юри, които доказват все пак, че и той е човек като всички останали. След един определен... експлозивен (nailed it) момент обаче всичко се забързва и Юри, осъзнал своята слабост, стига до важно решение. Най-вероятно няма нужда да споменавам, че слабостта се дължи на любовта - една може би невъзможна, но все пак силна и болезнена любов. Един определен момент в отношенията на Юри с неговата Наташа ми дойде малко в повече, въпреки че разбирам мястото и целта на този момент в историята. Просто по лични мои причини това ми дойде малко крайно. Няма как да не спомена и второстепенните герои Женя и Наташа - най-близките до Юри хора, чиито животи са свързани с неговия до самия край на историята. Мисля, че Женя ще допадне на читателите със своята непоклатима вярност, а Наташа може би ще предизвика смесени емоции, но определено няма да остави никого безразличен. Краят също впечатлява - какво остава на човек, който е извървял пътя, стигнал е върха, задържал се е известно време, и е ядосал много хора? Отговорът на този въпрос тук определено ми хареса. "Блъф" е книга-вихрушка - започва бавно и леко, след което завихря както страстите, така и емоциите на читателя. Всеки почитател на жанра ще намери това, което търси, в тези 250 изпълнени с емоция страници.
"Блъф" е лесно четивна, увлекателна и близка до българската и източноевропейската действителност. Персонажите са реалистични и лесно могат да бъдат идентифицирани дори със съществуващи лица от заобикалящата ни свят. Стилът е стегнат, но наситен. Втората част на книгата става малко по-умозрителна за моя вкус, но си остава четивна. Като цяло "Блъф" е отличен роман и е задъклжително четиво за бълагарските книгомани. Поздравления за младия автор.
Макар да не съм почитател на жанровата литература, бях доста приятно изненадана от дебютния роман на Георги Стоянов - “Блъф” (изд. “Сиела”), който надскача очакванията на жанра. Написан изключително подредено, с търпелив и изчистен език, той представлява художествена фикция, развита върху дочута от автора действителна история от времето, когато е живял в Украйна.
“Блъф” влиза в леговището на криминалните среди в посткомунистическа Одеса от 90-те години - време на бурен престъпен генезис в условията на обществено-политически и институционален разпад, който силно напомня българските мутренски времена от годините след промените. Това е особен свят със свои собствени правила, ценности и морал.
Повествованието е концентрирано около личната история на възход и падение на малкия Юри, който се превръща в един от най-висшите представители на престъпната йерархия в страната - със собствен почерк и неустоима харизма - по времето на зараждане и избуяване на престъпни групировки и прегрупиране на властови и финансови ресурси... Прочетете цялото ревю тук: https://bit.ly/2mbikuT
От книгата съм много приятно впечатлена. Историите, които са взети директно от живота и докосвайки до голяма степен нашата действителност са най-интересни. Увлекателно написана те пренася в света на тези многолики герой. Очакваме следваща книга :)
Определено не знаех какво да очаквам, започвайки да чета Блъф. Истината е, че се оказа една от онези книги, които трудно оставяш, докато не прочетеш докрай! Държа ме в напрежение до края, препоръчвам на всеки, дори да не е любител на криминалните романи, ще останете изненадани.