What do you think?
Rate this book
Хумористична история на българите
176 pages, Paperback
Published January 1, 2019
8 people are currently reading
92 people want to read
About the author
Райко Алексиев
5 books5 followersРайко Николов Алексиев с псевдоним Фра Дяволо е виден български художник, карикатурист, фейлетонист.
Той е неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България; сътрудник на периодичните издания „Македония“, „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“; основател и главен редактор на сатиричния вестник „Щурец“ (1932 – 1944). Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони.
Той е неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България; сътрудник на периодичните издания „Македония“, „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“; основател и главен редактор на сатиричния вестник „Щурец“ (1932 – 1944). Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 17 of 17 reviews
April 10, 2019
Трябва да кажа, че сме изгубили много от това, че не познаваме Райко Алексиев и работата му. Тънък и интелигентен хумор, умеещ да иронизира прекомерното идеализиране и романтизиране на миналото, използвайки го едновременно с това да иронизира съвременниците си, никой от които не е пощаден. Алексиев използва хумора, за да налее на хората здравия разум, от който имат нужда, без да се бие в гърдите, а сам се сатиризира.
P.S. Само една забележка имам - на някои места определено избива мизогиния.
P.S. Само една забележка имам - на някои места определено избива мизогиния.
January 31, 2020
Гениалната сатира на художника и журналиста Райко Алексиев е синтезирана в тази малка книжка, която по трагикомичен начин разказва историята ни от хан Кубрат до Балканските войни. В началото легендарното дава поводи преди всичко за добродушен смях, но към края – 1913 г. смехът избива на плач. Добрата сатира не остарява, независимо от злободневния й политически характер, а в тези очерци Райко Алексиев стига до брилянтни обобщения за кривините в българския характер и причините за неслучилото се историческо величие.
October 8, 2019
Първото (и единствено до тази година) издание на тази книга е от 1937 г. Представлява точно това, което описва заглавието, но и много повече.
Райко Алексиев е един от най-незаслужено непознатите творци в нашето съвремие. Писател и карикатурист, творял в първата половина на миналия век. С файлетоните и карикатурите си, той е бил пръст във всяка рана на обществото и държавата. Затова и бързо-бързо - на 18-и Ноември 44-а, мандраджиите го пребиват до смърт. Присъдата е издадена по-късно...
Безкрайно точна вивисекция на българската народопсихология, това произведение, макар и с тънък хумор, отговаря на много исторически въпроси, започващи със "Защо...". Описаното е и смешно, и тъжно. Смешно е, защото авторът има онова чувство за хумор, присъщо на интелигентните и начетени хора, а е тъжно, защото, в крайна сметка - дали преди хиляда или сто години, българите сме си все същите - за добро и зло. Особено впечателние ми направи частта за третото българско царство, която със смяната на някои думи и имена спокойно може да опише периода след 89-а (за щастие - с изключение на войните).
Затова, смятам, че би била интересна на всеки, а и би било много поучително да се застъпи в гимназиалните часове по История, което далеч не би трябвало да отнема от литературната ѝ стойност.
Голям човек, голяма книга, а има и издаден албум с негови карикатури, с който нямам търпение да се сдобия.
Райко Алексиев е един от най-незаслужено непознатите творци в нашето съвремие. Писател и карикатурист, творял в първата половина на миналия век. С файлетоните и карикатурите си, той е бил пръст във всяка рана на обществото и държавата. Затова и бързо-бързо - на 18-и Ноември 44-а, мандраджиите го пребиват до смърт. Присъдата е издадена по-късно...
Безкрайно точна вивисекция на българската народопсихология, това произведение, макар и с тънък хумор, отговаря на много исторически въпроси, започващи със "Защо...". Описаното е и смешно, и тъжно. Смешно е, защото авторът има онова чувство за хумор, присъщо на интелигентните и начетени хора, а е тъжно, защото, в крайна сметка - дали преди хиляда или сто години, българите сме си все същите - за добро и зло. Особено впечателние ми направи частта за третото българско царство, която със смяната на някои думи и имена спокойно може да опише периода след 89-а (за щастие - с изключение на войните).
Затова, смятам, че би била интересна на всеки, а и би било много поучително да се застъпи в гимназиалните часове по История, което далеч не би трябвало да отнема от литературната ѝ стойност.
Голям човек, голяма книга, а има и издаден албум с негови карикатури, с който нямам търпение да се сдобия.
June 17, 2019
В последно време „Българска история“ се превърна в еталон, що се отнася до историческа литература, продуктите които издават са наистина качествени и човек може да научи много от книгите им. Такъв е и случаят с „Хумористична история на българите“ от Райко Алексиев.
Нека първо ви запозная накратко с личността на Райко Алексиев. Няколко пъти е бил председател на съюза на дружествата на художниците в България. Сътрудник на периодичните издания „Македония“, „Смях“, „Барабан“, „Людокос“, „Маска“, „Зора“. Участва в няколко художествени изложби, автор е на сборници с разкази и фейлетони.
На 18 ноември 1944 година журналистът е брутално убит, това е изключителна загуба за българския обществен живот.
Нека все пак отделим и внимание на самата книга. За мен това е едно страхотно четиво, подходящо за хора на всякаква възраст. Както деца, така и възрастни. Авторът е обхванал всички важни, основни събития от българската история. Описва личностите и постъпките им по изключително забавен начин. За някой хора обаче този вид хумор може да се стори скучен, архаичен, нелеп. Всъщност не е така. Чрез много фина ирония, Алексиев опива всички „недъзи“ на българското общество. От омразата, през злобата, подлостта, всичко лошо което може да се сетите. На места има думички които са остарели и вече не се използват. Тях можете да ги търсите в интернет.
Книгата има един сериозен проблем. Може да се стори обидна за някои хора, Има риск много от сънародниците ни да се припознаят в описаните маскари и долните им постъпки, но това не е проблем на Райко Алексиев. В „Хумористична история на българите“ освен интересни и забавни разкази има и много хубави илюстрации нарисувани лично от автора. Почти всяка глава е придружена от „картинка и описание към нея“
Ако сте любители на тънкия хумор и ирония тази книга ще ви хареса, и дори бих казал, ще я заобичате. Ако това книжле попадне в ръцете на повече ученици, нищо чудно да заобичат историята и да поискат да я изучават в университета.
В заключение бих добавил, че всеки българин трябва да прочете написаното от Райко Алексиев, дори да не се интересува от история, тъй като текстовете са написани на изключително достъпен стил. Но нека не се лъжем, ако ви предстои матура по история или кандидат студентски изпит, тази книга няма да ви помогне.
Нека първо ви запозная накратко с личността на Райко Алексиев. Няколко пъти е бил председател на съюза на дружествата на художниците в България. Сътрудник на периодичните издания „Македония“, „Смях“, „Барабан“, „Людокос“, „Маска“, „Зора“. Участва в няколко художествени изложби, автор е на сборници с разкази и фейлетони.
На 18 ноември 1944 година журналистът е брутално убит, това е изключителна загуба за българския обществен живот.
Нека все пак отделим и внимание на самата книга. За мен това е едно страхотно четиво, подходящо за хора на всякаква възраст. Както деца, така и възрастни. Авторът е обхванал всички важни, основни събития от българската история. Описва личностите и постъпките им по изключително забавен начин. За някой хора обаче този вид хумор може да се стори скучен, архаичен, нелеп. Всъщност не е така. Чрез много фина ирония, Алексиев опива всички „недъзи“ на българското общество. От омразата, през злобата, подлостта, всичко лошо което може да се сетите. На места има думички които са остарели и вече не се използват. Тях можете да ги търсите в интернет.
Книгата има един сериозен проблем. Може да се стори обидна за някои хора, Има риск много от сънародниците ни да се припознаят в описаните маскари и долните им постъпки, но това не е проблем на Райко Алексиев. В „Хумористична история на българите“ освен интересни и забавни разкази има и много хубави илюстрации нарисувани лично от автора. Почти всяка глава е придружена от „картинка и описание към нея“
Ако сте любители на тънкия хумор и ирония тази книга ще ви хареса, и дори бих казал, ще я заобичате. Ако това книжле попадне в ръцете на повече ученици, нищо чудно да заобичат историята и да поискат да я изучават в университета.
В заключение бих добавил, че всеки българин трябва да прочете написаното от Райко Алексиев, дори да не се интересува от история, тъй като текстовете са написани на изключително достъпен стил. Но нека не се лъжем, ако ви предстои матура по история или кандидат студентски изпит, тази книга няма да ви помогне.
Read
December 2, 2019Райко Алексиев - "Хумористична история на българите", изд. "Българска история" 2019
Повечето хора спят, а аз си дочитам книгата.
А такива книги, като "Хумористична история на българите", май не трябва да се дочитат вечер. Защото, като се каже "хумористичен", човек си представя нещо забавно. А написаното в тази книга може и да забавлява донякъде, но всъщност много повече натъжава. И навежда на горчиви мисли. И - макар да е писано преди толкова много време - звучи стряскащо актуално. До степен, че колкото повече четеш, толкова по-често се налага да си напомняш, че е писано преди 85 години. И някак си даже се изненадваш, че описваното приключва с 40-те години на 20 в. - все ти се струва, че няма начин да не проочетеш нещо и за нашето време.
Името на Райко Алексиев ми беше известно отдавна. Но наистина само като име и във връъзка с вестник "Щурец". Не бях чувала за тази книга. И затова, когато разбрах за съществуването й, поисках да я прочета. Сега, след като вече го направих, мога да кажа, че тя беше една от находките ми за тази година.
"Хумористична итория" - така пише в заглавиетто. И трябва да призная, че съвсем в началото, когато преглееждах заглавията и прочитах напосокки по някое изречение, наистина се смях. На места - дори с глас. Някъде към средата на книгата спрях да се смея, защото всъщност под уж хумористична форма тази книга разказва историята на всички злополучни решения, събития, съюзи и т.н., довели ни дотук, където сме днес и превърнали ни в това, което сме. Народ, който трудно се сплотява и лесно се дели. Народ, който заспива лесно, спи дълбоко и още не е измислен будилникът, който ще го събуди.
Много ми хареса стилът на Райко Алексиев. Всичко има в него - и ирония, и тъга, и хапливост - от всичко точно по колкото трябва. И все пак - явно гвърде много за някои, които са се "познали" в алегоричното муу писане.
Много ми хареса начинът, по който описва събията от създаването на българската държава до края на Третото българско царство, правейки дори най-отдавнашните владетели да звучат едновременно така, както навярно са говорили тогава, и така, че да ги сближи и обвърже със своето съвремие. Така, че описаното да звучи хем правдоподобно, хем разбираемо, хем и поднесено по един тъжно-забавен начин.
Краят е предвидим - или би трябвало да кажа "ясен". Той не би моъл да бъдде ддруг. И ми е ясно защо не са простили на този човек за това, че е какъвто е, и че пише по начиина, по който пише. Твърде изобличаващо е подобно писане. И подобни автори са опасни.Мога само да съжалявам, че няма български автор, който би могъл да опише така близкото ни миинало и действителността ни.
Благодаря на издателство "Българска история", че издаде тази книга-съкровище!
Повечето хора спят, а аз си дочитам книгата.
А такива книги, като "Хумористична история на българите", май не трябва да се дочитат вечер. Защото, като се каже "хумористичен", човек си представя нещо забавно. А написаното в тази книга може и да забавлява донякъде, но всъщност много повече натъжава. И навежда на горчиви мисли. И - макар да е писано преди толкова много време - звучи стряскащо актуално. До степен, че колкото повече четеш, толкова по-често се налага да си напомняш, че е писано преди 85 години. И някак си даже се изненадваш, че описваното приключва с 40-те години на 20 в. - все ти се струва, че няма начин да не проочетеш нещо и за нашето време.
Името на Райко Алексиев ми беше известно отдавна. Но наистина само като име и във връъзка с вестник "Щурец". Не бях чувала за тази книга. И затова, когато разбрах за съществуването й, поисках да я прочета. Сега, след като вече го направих, мога да кажа, че тя беше една от находките ми за тази година.
"Хумористична итория" - така пише в заглавиетто. И трябва да призная, че съвсем в началото, когато преглееждах заглавията и прочитах напосокки по някое изречение, наистина се смях. На места - дори с глас. Някъде към средата на книгата спрях да се смея, защото всъщност под уж хумористична форма тази книга разказва историята на всички злополучни решения, събития, съюзи и т.н., довели ни дотук, където сме днес и превърнали ни в това, което сме. Народ, който трудно се сплотява и лесно се дели. Народ, който заспива лесно, спи дълбоко и още не е измислен будилникът, който ще го събуди.
Много ми хареса стилът на Райко Алексиев. Всичко има в него - и ирония, и тъга, и хапливост - от всичко точно по колкото трябва. И все пак - явно гвърде много за някои, които са се "познали" в алегоричното муу писане.
Много ми хареса начинът, по който описва събията от създаването на българската държава до края на Третото българско царство, правейки дори най-отдавнашните владетели да звучат едновременно така, както навярно са говорили тогава, и така, че да ги сближи и обвърже със своето съвремие. Така, че описаното да звучи хем правдоподобно, хем разбираемо, хем и поднесено по един тъжно-забавен начин.
Краят е предвидим - или би трябвало да кажа "ясен". Той не би моъл да бъдде ддруг. И ми е ясно защо не са простили на този човек за това, че е какъвто е, и че пише по начиина, по който пише. Твърде изобличаващо е подобно писане. И подобни автори са опасни.Мога само да съжалявам, че няма български автор, който би могъл да опише така близкото ни миинало и действителността ни.
Благодаря на издателство "Българска история", че издаде тази книга-съкровище!
November 4, 2020
Брилянтна и гениална книга. Тънката ирония и не дотам тънкия сарказъм с трагична насмешка описват събитията и навеждат на много мисли и изводи. Няма как да не се зачуди човек колко актуални за днешната ни политическа ��итуация са авторовите думи.
November 19, 2021
Като почитател на Чудомир, Твен, О.Хенри и Нушич опитвах, но не открих онази красота и ефирност в хумора, които правят едно произведение от този жанр изкуство, а на моменти дори преминава границата на търпимото в отношението към нежния пол, което много ме изненадва.
Възхищавам се на Райко Алексиев и често мисля за несправедливата му и ужасяваща кончина, но прочитът на събитията и хуморът , с много малки изключения не ме впечатлиха.
Възхищавам се на Райко Алексиев и често мисля за несправедливата му и ужасяваща кончина, но прочитът на събитията и хуморът , с много малки изключения не ме впечатлиха.
April 6, 2019
Много сатира и сарказъм предлага Райко Алексиев в тази забавна история на българите. Може би трябва да се изучава в училище, редом до Алеко Константинов.
July 26, 2019
Изключителна книга за любителите на хумор лишен от цинизъм или комплекси! Препоръчвам на всеки, който харесва жанра!
December 21, 2020
Прекрасен сатиричен поглед върху българската история от създаването на България до края на Третото Българско Царство! Много леко и хумористично четиво, покриващо най - важните моменти от българската история и в същото време показващ характерните черти на народопсихологията и начина на мислене на българина. Впечатляващ е езикът на автора, както и колко адекватно и актуално е на написаното в началото на миналия век и днес. Райко Алексиев е светило на сатирата и, за съжаление, заплаща за това прескъпа цена.
May 20, 2022
Трагично-комичната история на българите, проследяваща традициите и нравите ни още от Първото Българско царство чак до Третото, най-характерна сред които е традицията на разцеплението в името на обединението.
December 5, 2019
Але и ретур, болярите Даню и Гешо :)
July 23, 2020
Страхотна книга! Писана толкова отдавна, а все още толкова актуална и забавна.
September 14, 2022
Не е мой стил просто
January 1, 2023
"Подобно на земята, болярите и дребният народ също разцепили духа на бащинията си на хиляди идеи, като с това спомогнали духът на бащинията да иде по "тоя, що духа" само за идея."
Смях през сълзи.
Смях през сълзи.
June 27, 2023
В началото се смеех, после ми идваше за заплача и да не спра.
September 27, 2023
Много приятно четиво. Препоръчвам за хората, които четат исторически книги и сатира. Ще разпуснат добре :)
Displaying 1 - 17 of 17 reviews