В "Книга за българите" писателят Антон Страшимиров разгръща целия си талант и влага своите богати познания за българската народопсихология. Той разглежда пет основни етонографски типажа, които съставляват нашия народ: мизийци, шопи, тракийци, македонци и рупци. Макар че в днешна урбанизирана България тези групи са трудно различими, по време на Първата световна война, когато е писана тази книга, те са били видими. Техните народопсихологически особености са описани от Страшимиров изключително колоритно и са илюстрирани с множество реални житейски истории. Читателят се потопява в едно до голяма степен патриархално общество, в което всеки държи на своя бит, традиции и колорит.
"Книга за българите" е и една пъстра панорама на цялостния обществено-политически живот в страната през второто десетилетие на миналия век. Чрез народопсихологията авторът се стреми да обясни националните възходи и падения и да предложи своя отговор на вечните въпроси за историческата съдба на българите, които ни вълнуват и до днес.
Антон Тодоров Страшимиров /1872-1937/ е български писател, драматург, публицист и политик. Роден във Варна, той е син е на зидар, преселник от Разложко. Дълги години слугува из Добруджа по кръчми и кафенета. По-късно успява да стане начален учител във Варненско и Бургаско и се увлича от социализма. През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, където слуша лекции по литература и география. След завръщането си в България основава заедно с Тодор Влайков сп."Демократически преглед" /1902/. Издава и списанията "Наш живот" и "Наши дни", които отразяват културния живот в България след войните. По време на Септемврийското въстание пише знаменитото: "Клаха народа, както и турчин не го е клал" върховен акт на гражданска смелост и достойнство. Неподкупната му съвест го издига винаги на вълната на обществените събития. Автор на публицистични статии, народопсихологически студии, романи и пиеси като "Есенни дни", "Хоро", "Вампир", "Смутно време", "Книга за българите" и др.
Моето издание беше малко по-различно, но ми беше доста интересно като изследване. Смятам, че Страшимиров е обозначил отлично много неща, валидни и днес, макар да не мога да съдя за всички български типове характер, понеже не познавам толкова добре някои от охарактеризираните.