Константин Илиев Константинов (1890-1970) е български писател и преводач, автор на разкази и пътеписи, на детска литература, както и на един роман („Кръв“, 1933). В историята на българската литература Константинов остава преди всичко с разказите си, в които най-добре се изявява пестеливият му, точен стил, умелото структуриране на сюжета и тънкият усет към психологията на героите. Константин Константинов е роден в Сливен на 3 август 1890. Завършва Правния факултет (1911) на Софийския университет. Запознава се в Париж със символиста Николай Лилиев. Работи като съдия и адвокат.
През 2004 г. на негово име в Сливен е учредена националната литературна награда „Константин Константинов“.
Страхотно увлекателна (учудващо) първа част и леко тромава втора. "Път през годините" е без съмнение безценна книга. За достоверност на едни спомени не знам доколко може да става дума, но поне и Константинов няма особени претенции в това отношение, макар и съвсем ясно да съзнава стойността на това, което пише. Но съвсем като човек, като българин най-вече да се потопиш в онова омагьосващо време в началото (и средата след това, но предимно първите две десетилетия) на миналия век с онези имена от света на изкуството, които днес всички знаем. И те са толкова човешки, може би малко идеализирани, но в никакъв случай гладки и безлични, а съвсем оличностени. Не е истина колко невероятно изглежда, че е имало такъв живот - толкова далечен, не по време, и толкова близък, не по усещане.