Гебиртиг

by Robert Schindel, Роберт Шиндел

Едно поколение от автори в австрийската литература
— Роберт Шиндел, Роберт Менасе и Дорон Рабиновичи
— се самоопределя с погледа си към историята като „поколението Ангелус Новус", повлияно от наблюденията на Валтер Бенямин за „ангела на историята":

„Има една картина на Клее, която се нарича „Ангелус Новус". На нея е изобразен ангел, който изглежда така, като че има намерение да се отдалечи от нещо, в което се е вторачил. Очите му са изхвръкнали, устата му е разтворена, разперил е крилата си. Така трябва да изглежда ангелът на историята. Той е обърнал лика си към миналото. Там, където ние виждаме низ от събития, той вижда една-единствена катастрофа, която непрестанно трупа развалини върху развалини и ги хвърля в краката му. Той би искал да спре, да разбуди мъртвите и да събере разбитото, но от рая долита вихър, който опъва крилете му и е толкова силен, че ангелът не може вече да ги затвори. Този вихър го носи неудържимо към бъдещето, на което той е обърнал гръб, докато купчината развалини пред него се издига до небето. Този вихър е онова, което наричаме прогрес."

312 pages, Paperback

First published January 1, 1992

Reviews

[Mascha J. · Rating 3 out of 5]

Spannende und vor allem sehr tragische Geschichte, die die (Nicht-)Aufarbeitung der Nazi-Zeit und die Auseinandersetzung mit Jüdischsein durch Post-68er Generationen thematisiert. Die Sprache ist etwas gestelzt, weiß nicht ob das daran liegt, dass das Buch in Wien spielt oder ob es am Schreibstil liegt. Der Schreibstil fluktuier etwas. Der Prolog ist extrem abstrakt geschrieben, später lässt es etwas nach. Wie immer in Literatur Männlicher Autor:innen ist der Umgang mit den weiblichen Charakteren und deren Gedanken, Gefühlen, Körpern und Sexualität manchmal total absurd und sexistisch.
Fazit: wichtiges und packendes Thema, eher weniger gut umgesetzt.