„...За мен Стоилов е български патриот и политик от европейски мащаб. Най-малко поради две причини. Първо, виждането му 3а силата на малката държава: нейното величие той вижда в нравствените ù възможности. И втората: размислите му 3а принципа на народностното и принципа на човечното. Ако читателят е минал по тези редове мимоходом, моля, нека ги прочете отново. Речите в парламента, когато отговаря на лъжепатриотите или на онези, които, убедени в своята любов към родината, не виждат нищо друго, са образец на политика, която няма да остарее и през днешния XXI в. Чрез тези свои думи Стоилов дава посока на българската политика, която можем да наречем стратегическа. Тя е и най-трудният елемент от правенето на онова, което наричаме европейска общност... И да отбележа, това не е приключил процес, а всекидневно политическо старание..." - Проф. д-р Веселин Методиев
Проф. д-р Веселин Методиев е историк и политик, народен представител в 37-ото, 38-ото, 40-ото и 41-вото Народно събрание. Председател на Настоятелството на Нов български университет и преподавател в департамент „История“. В периода 1997–1999 г. е вицепремиер и министър на образоването и науката. Работил е в Главно управление на архивите. Сред публикациите му са книгите „Министерският съвет в България. Началото 1879–1886“, „Дневници на Учредителното събрание от 1879 г.“, „Конституционният дебат в българския парламент през ХIХ в.“ и съавторските изследвания „120 години Министерски съвет в България“, „Българските конституции и конституционните проекти“, „Държавните институции в България 1879–1986“. Носител е на Националната награда „Христо Г. Данов“ (в категория „хуманитаристика“) за 2019 г. за книгата си „Един много добър човек“: Константин Стоилов и политическата добродетел“.
“...ни едно минало не може да изчезне, без да остави следи зад себе си.”
Константин Стоилов не е сред първите имена, когато говорим за видни политици от Третата българска държава. Коректен, възпитан, обран, умерен, на него му липсва този “хайдутлък”, тази типично нашенска политическа куриозност, с която се отличават колегите му Стамболов и Петко Каравелов. В този смисъл, Стоилов гравитира в орбитата на политици като Димитър Греков и Григор Начович, с други думи – не е от историческите фигури, които бихме нарекли “интересни” с цялата двусмисленост на тази дума.
Проф. Веселин Методиев се нагърбва със задачата да представи на широката публика образа на този пренебрегван политик като анализира неговите политически речи и личния му дневник в светлината на индивидуални и обществени ценности – парламентаризъм, демократичност, правова държава, коректност, компетентност и патриотизъм. Портретът на Стоилов е изцяло даден в ценностен контекст. Читателят, който търси събитийност, трябва да има това в предвид.
Основните събития от последната четвърт на 19 век – приемането на Конституцията и избора на първи български княз, Режима на пълномощията, русофилския преврват и контрапреврат, периода на безвластие, съдбовния избор на Фердинанд, управлението на Стефан Стамболов (в чийто кабинет Стоилов е министър на правосъдието), и най-сетне, оглавяването на правителството след падането на Стамболов, са дадени много бегло и изискват непременно предварителни познания за този период. Главното в книгата е портретът на държавника, неговите документирани мисли и реакции спрямо събитията, в които малко или много играе централна роля.
Мисията на книгата, така както аз я виждам, е да открои ролята на нравствената добродетел като фактор в политическия процес. Свикнали сме в политиката да няма положителни герои, защото нали “всички са маскари” както твърди най-истинският измежду измислените. Нашият вроден нихилизъм ни кара да се взираме само в отрицателните примери и на тяхна база да правим цялостни обобщения за това, което представляваме като нация.
А за съзидателната динамика през тези първи години след Освобождението си има причини, и те са в добродетелите на хора като Константин Стоилов. Политикът, който не ламти за власт, (“Ако има хора, които да повярват в моите думи и в моя характер, ще ме последват и аз ще управлявам. Ако не, то аз ще се оттегля.”), за когото обществената работа е дълг и призвание, а не източник на лично обогатяване, и най-вече личност, възпитана в идеалите на епохата – националната държава, управлявана съгласно принципите на Монтескьо за разделение на властите, равенство пред закона и зачитане на демократичния ред и парламентарните процедури.
“И почитаме ли себе си, милеем ли за нашето отечество, хората ще ни почитат и уважават.”
Тази вечер успях да завърша книгата и горещо ви препоръчвам да я прочетете. Не толкова като историческо изследване, колкото като книга за обществото и ролята на един човек, със собствените си качества, убеждения и недостатъци, в него.
Разкривайки на читателя различните епизоди от живота на д-р Стоилов, проф. Веселин Методиев споделя своите разбирания за политиката, политическата отговорност и обществения морал. Наистина, почти липсва критичният елемент, но това е съвсем съзнателен избор на автора с оглед на целите, които си е поставил с написването на книгата. Впечатляващо съчинение!
Впрочем, ако някой иска да си я купи, бих му продал с удоволствие моето издание с меки корици - > искал да си купя изданието с твърди корици.
Хубава книга за един много добър човек! За мен бе изключително впечатляващо, колко от думите на Стоилов преди повече от 130 години са толкова релевантни и днес! Истински дипломат и визионер, един от строителите на съвременна България. Струва си да се прочете.
Хубава биография на Стоилов като личност и дава добър поглед върху характера и размишленията му, но авторът твърде много набляга на характера му и често неоснователно осъжда други личности. Бедна е откъм детайли относно периода, въпреки че се изясняват някои неща около убийството на Стамболов.
This entire review has been hidden because of spoilers.