Нонкината любов

by Ивайло Петров

263 pages, Hardcover

Published January 1, 1956

About the author

Ивайло Петров (истинско име Продан Петров Кючуков) е сред най-значителните български писатели, роден на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, Област Добрич.

Завършва гимназия в Добрич, 1942. Участва в Отечествената война и след края ѝ се връща във Варна, където са се преместили да живеят родителите му. Там поработва на няколко места. През 1947-1949 г. учи няколко семестъра право в Софийския университет. Работи в сп. “Пламък”, в. “Литературен фронт”. Скоро оставя ученето, за да се отдаде на литературата.

Първият му сборник е „Кръщение“, а с повестта „Нонкина любов“, която излиза на следващата година, Ивайло Петров става изключително популярен. През 1949 е редактор в Радио "София". Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 г. и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор.

Автор е на повече от 20 книги, повечето от които - преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след това“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романът „Хайка за вълци“ (1982), който за броени години се превръща в класика.

Reviews

[yasen · Rating 5 out of 5]

Една красива повест за променящия се живот в българското село към средата на ХХ век. "Нонкината любов" описва омайващите добруджански пейзажи през годишните времена и преплетените из тях съдби на млади и стари. Именно в героите лежи очарователността на произведението - всеки един от тях е изграден внимателно, със своите особености - не само детайлна портретна, но и речева характеристика, толкова специфична за всеки персонаж, че само по думите можеш да го познаеш. Тъй де. Значителен брой от героите са оформени и чрез анекдоти от своето минало, показващи какви са били навремето и какво (ако) ги е променило. А финалната щриха е развитието им в рамките на сюжета. Следвайки объркани чувства и взаимоотношения, образите се изострят или закръглят, характерите се смекчават, закоравяват или посърват, а някои дори губят до известна степен себе си и разсъдъка си.